2 решение по гр.д.№ 719 от 2011 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение Р Е Ш Е Н И Е № 68 София,20.02. 2012 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в открито съдебно заседание на осми февруари две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА при участието на секретаря Анета Иванова, като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 719 по описа за 2011 г. приема следното: Производството е по реда на чл.290 и сл. от ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение № 980 от 13.12.2010 г. по гр.д.№ 302 от 2010 г. на Софийския апелативен съд, Гражданска колегия, II състав, с което е оставено в сила решение от 01.03.2010 г. по гр.д.№ 1189 от 2009 г. на Софийския градски съд, Гражданска колегия, I отделение, 1 състав за уважаване на предявения от И. Т. Б., А. Т. Ц., М. Г. Б., Б. Г. М., М. Г. Б., Б. В. Б. и В. В. Б. срещу [фирма] иск с правно основание чл.108 от ЗС за установяване на собствеността и предаване владението на следния недвижим имот: бивши ниви с площ от 1908 кв.м. и 1592 кв.м., находящи се в [населено място], м.”Т.”, съставляващи понастоящем неурегулиран поземлен имот с пл.№ 3721 от кв.4 по плана на [населено място], м.”Н. Изток п/з Г.” с обща площ от 3501 кв.м. при съседи: улица и от три страни терен на З.. В касационната жалба се твърди, че решението на Софийския апелативен съд е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. В писмен отговор от 01.07.2011 г. и в съдебно заседание пълномощниците на ответниците по жалбата И. Т. Б., А. Т. Ц., М. Г. Б., Б. Г. М., М. Г. Б., Б. В. Б. и В. В. Б. оспорват същата като недопустима и неоснователна. Върховният касационен съд на Република България, състав на Първо отделение на Гражданска колегия, след като обсъди становищата на страните по наведените в жалбата основания за касация на решението, приема следното: Касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирано лице /ответник по делото/, в срока по чл.283 от ГПК и срещу решение на въззивен съд по иск с цена на иска над 5000 лв., което е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.2 от ГПК с определение № 1055 от 11.11.2011 г. на ВКС по настоящото дело. По въпросите, по които е допуснато касационното обжалване /завършена ли е административната процедура по възстановяване на собствеността върху земеделски земи по ЗСПЗЗ, ако към решението на поземлената комисия не е приложена издадена или заверена от този административен орган скица на имота и дали вписването на правопораждащия правото на собственост акт има защитно действие при липса на конкуренция между приобретатели, които черпят права върху спорния имот от един и същ праводател/, настоящият състав на ВКС счита следното: 1. По първия въпрос в посочените към изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК решение № 247 от 15.05.2009 г. по гр.д.№ 1075 от 2008 г. на ВКС, Второ г.о. и решение № 24 от 01.02.1999 г. по гр.д.№. 1912 от 1997 г. на ВКС, Четвърто г.о. е прието, че административното производство по възстановяване на собствеността на земеделски земи приключва с издаването или заверката от Общинската служба „Земеделие” на скицата към решението на този административен орган и че такава скица е необходима винаги и независимо от това дали имотът е индивидуализиран по местоположение, граници и съседи в решението на ОСЗ. В обжалваното решение, макар и не изрично, е прието, че когато имотът се намира в границите на урбанизирана територия, издаването на такава скица не е необходимо. Настоящият състав на ВКС приема за правилно приетото в обжалваното решение поради следното: Съгласно чл.14, ал.1, т.1 от ЗСПЗЗ, правото на собственост върху подлежаща на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ земеделска земя се удостоверява с решението на ОСЗ /преди Поземлена комисия/ и скицата към това решение. До изменението на тази разпоредба с ДВ бр.45 от 1995 г. ЗСПЗЗ не е изисквал скица към решенията на поземлените комисии, поради което за издадените преди влизане в сила на това изменение на закона решения на ПК скица не е необходима. Достатъчно е в самото решение на ПК имотът да е достатъчно индивидуализиран по местоположение, площ и съседи. Не се изисква скица към решенията на ПК и ОСЗ и за бившите земеделски имоти, които понастоящем се намират в границите на урбанизираните територии, тъй като за индивидуализацията на тези имоти още преди постановяване на решението на административния орган законът изисква издаване на удостоверение и скица по чл.13, ал.5 и 6 от ППЗСПЗЗ от органите на общината. За тези имоти издадената от общината скица по чл.13, ал.5 и 6 от ППЗСПЗЗ замества скицата, която законът изисква да бъде издадена от административния орган /ПК или ОСЗ/ за земеделските имоти, намиращи се извън урбанизираните територии. Поради това административното производство по възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ върху бившите земеделски имоти, намиращи се в границите на урбанизираните територии, приключва с постановяването на решението на общинската служба „Земеделие”, без към това решение да е необходимо издаването от ОСЗ на последваща това решение скица на имота. В този смисъл е и постановената вече задължителна практика на ВКС по този въпрос /например решение № 254 от 26.05.2010 г. по гр.д.№ 1134 от 2009 г. на ВКС, Второ г.о., решение № 360 от 08.02.2012 г. по гр.д.№ 79 от 2011 г. на ВКС, Второ г.о., решение № 245 от 25.05.2011 г. по гр.д.№ 806 от 2010 г. на ВКС, Първо г.о и др.,/, в която е възприето горното становище. 2. По втория въпрос в посоченото в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК решение № 1229 от 09.03.2009 г. по гр.д.№ 5349 от 2007 г. на ВКС, Второ г.о. е прието, че вписването има защитно действие само в изрично предвидените в закона случаи и че предвиденото в чл.113 от ЗС действие на вписването спрямо третите лица влиза в сила само при конкуренция на приобретатели, които черпят правата си от един и същ праводател за същия недвижим имот. Обратното е прието в обжалваното решение. Настоящият състав на ВКС приема за правилно приетото в горепосоченото решение на ВКС поради следното: Вписването на посочените в ЗС и в Правилника за вписване охранителни и административни актове, искови молби и съдебни решения по принцип има само оповестително действие- дава възможност на третите лица да узнаят за извършеното разпореждане с недвижимия имот и да се информират за собствеността върху него. Вписаните актове имат защитно действие /действие, при което придобитото въз основа на вписаният акт вещно право може да се противопостави на всички други придобити преди вписването на този акт вещни права върху същия имот/ само в изрично посочените от закона случаи /например чл.17, ал.2 от ЗЗД, чл.33, ал.3 от ЗЗД, чл.88, ал.2 от ЗЗД, чл.135, ал.1, изр.посл. от ЗЗД, чл.227 от ЗЗД, чл.37 от ЗН, чл.114, б.”б” и „в” от ЗС/. Вписването на констативен нотариален акт за собственост, на нотариален акт за прехвърляне на собственост или на постановление за възлагане на имот нямат такова защитно действие. Разпоредбата на чл.113 от ЗС визира само случаите на прехвърляне на вещни права от един и същ праводател на двама или повече приобретатели, като дава защита на този от тях, който първи е вписал акта си. Тоест, касае само случаите на конкуренция между приобретатели, които черпят правата си от един и същ праводател. В случаите, при които спорещите страни са придобили вещни права върху един и същ имот, но от различни праводатели, за решаването на спора за собственост от значение е чий праводател е бил действителен собственик на имота, а не кой от тях е вписал по-рано акта за придобиване на собствеността, с който се легитимира. Тоест, вписването в този случай не дава защита на несобствениците или на лицата, които са придобили имот от праводатели, които не са собственици, спрямо действителните собственици на спорния имот. С оглед на горепосочения отговор на втория поставен по делото правен въпрос, обжалваното решение, в което е прието обратното /че вещните права на ответника върху имота, придобити по силата на постановление за възлагане от 25.07.2001 г. по т.д.№ 170 от 1997 г., не могат да се противопоставят на правата на ищците върху този имот, придобити въз основа на влезлите в сила решения на ПК, тъй като постановлението за възлагане било вписано едва през м.08.2008 г., много след вписване на издадения въз основа на влезлите в сила решения на ПК нотариален акт № 69 от 15.08.2005 г./ е неправилно и като такова следва да бъде отменено. След отмяната на решението на основание чл.293, ал.3 от ГПК делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на САС, тъй като се налага извършването на нови съдопроизводствени действия, а именно: назначаване и приемане на експертиза със задача да се даде заключение дали процесният имот № 3721 от кв.4 по плана а [населено място], м.”Н. Изток п/з Г. с площ от 3 501 кв.м., нанесен в кадастралната основа въз основа на заповед № РД-06-130 от 14.04.2005 г., е част от имота, който е бил предоставен за стопанисване и оперативно управление на Държавна фирма „И.” към момента на нейното преобразуване в ЕАД с държавно участие по силата на Разпореждане на МС № 64 от 11.05.1992 г. и впоследствие закупен от ответника [фирма] в производството по несъстоятелност на [фирма] с постановлението за възлагане от 25.07.2001 г. на Софийския градски съд по т.д.№ 170 от 1997 г. Изясняването на този въпрос е от значение за правилното решаване на спора, по който ответникът още в отговора на исковата молба е възразил, че спорният имот не е собственост на ищците, а е придобит валидно от ответното дружество по силата на постановлението за възлагане от 25.07.2001 г., което възражение налага съдът да се произнесе по въпросите: дали към момента на издаване на постановлението за възлагане праводателят на ответното дружество [фирма] е бил собственик на този имот по силата на преобразуването му от ДФ в АД и настъпилото като резултат от това преобразуване включване на имота в капитала на това ТД, съгласно чл.1 от ПМС № 201 от 25.10.1993 г. и чл.17а от ЗППДОбП /отм./ и дали ищците са можели да придобият правото на собственост върху този имот с оглед визираните в пар.6, ал.6 от ПЗР на ЗППДОбП /отм./ правни последици от включването на имота в капитала на преобразувано ЕАД за лицата, които претендират възстановяване на имот по реда на ЗСПЗЗ. По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 980 от 13.12.2010 г. по гр.д.№ 302 от 2010 г. на Софийския апелативен съд, Гражданска колегия, II състав. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийския апелативен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.