Ключови фрази
Отмяна на влязло в сила решение * особен представител


6
Р Е Ш Е Н И Е
№ 117
София, 02.08.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА


ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на шестнадесети май две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА

при секретаря София Симеонова, като изслуша докладваното от съдия Анна Баева т.д. № 2487 по описа за 2016г. и за да се произнесе, взе предвид следното:


Производството е по чл.303, ал.1, т.5 и т.6 ГПК.
Образувано е по подадена от [фирма], [населено място], представлявано от управителя П. Д. Я. молба за отмяна на влязлото в сила решение № 371 от 22.07.2016г. по т.д. № 93/2016г. на Бургаски окръжен съд, с което [фирма] е осъдено да освободи и предаде на [фирма] недвижим имот – казино с обща площ 1351 кв.м., разположено на партерния първи етаж в хотелск икомплект „Хризантема”, находящ се в к.к. „Слънчев бряг”, [община], УПИ I, кв.40 по плана на к.к. „Слънчев бряг” с площ на имота 23901,56 кв.м.
В молбата се излагат твърдения, че съдебното производство, по което е постановено влязлото в сила решение, е проведено без знанието на П. Я. като един от тримата управители на дружеството – ищец и един от двамата управители на дружеството – ответник, като целта на производството е била увреждане на интересите на ответното дружество – молител в настоящото производство. Излагат се твърдения за противоречия в отношенията между двамата управители на дружеството – молител П. Я. и Й. Й., които са акционери и в [фирма], както и за извършени от последния действия, целящи отнемане собствеността на различни дружества от състава на [фирма]. Излагат се и твърдения, че в съдебното производство ответното дружество – настоящ молител, е било призовано чрез управителя Й., който е упълномощил с право на процесуално представителство адв. Г. А. и адв. Ц. С. – негови консултантни в качеството му на акционер в [фирма]. Твърди се, че защитата на ответника е недействителна, неактивно водена, въпреки формално заявеното оспорване на исковата молба и въпреки формално заявения отказ на Й. Й. да подпише исковата молба като управител на ищеца. Сочи се, че сумите за назначен особен представител на ищеца и за държавна такса са внесени от дъщерята на Й. Й.. Излагат се доводи, че дружеството - молител не е било надлежно представлявано, било е лишено от участие по делото, че осъществената формално защита не сочи на надлежно представителство на дружеството, а е била за осъществяване представителство на интереса на съдружник и управител, който е в спор с друг съдружник и управител на същото дружество.Твърди се, че не са били налице основания за назначаване на особен представител на ищеца, а исковата молба е следвало да бъде върната предвид неподписването й от всички законни представители на дружеството. Сочи се, че това представлява нарушение на съдопроизводствените правила от страна на съда и е довело до необосновано образуване на съдебното производство, в което пък са били ограничени правата на ответника, защото същият не е бил надлежно представляван. Поддържа се, че са били налице основания за назначаване на особен представител на ответника – настоящ молител, което е отделно основание за отмяна на решението.
Ответникът по молбата [фирма], представляван от назначения му от съда особен представител адв. Р. Р., представя отговор, с който оспорва молбата за отмяна. Поддържа, че са били налице предпоставките на чл.29, ал.4 ГПК за назначаване на особен представител на дружеството в качеството му на ищец в исковото производство. Твърди още, че молителят – ответник в исковото производство е бил надлежно призоваван на адреса си на управление и надлежно представляван в хода на цялото производство от процесуален представител, упълномощен от единия от управителите, който има право да действа самостоятелство. Сочи, че са били подадени отговор и допълнителен отговор, а процесуалното бездействие на единия управител не може да бъде възприето като основание за отмяна на влязлото в сила решение. Излага съображения, че обстоятелството как е водена защитата не е елемент от фактическия състав на чл.303, ал.1, т.5 ГПК, като моли да бъде взето предвид, че възраженията срещу иска в молбата за отмяна се припокриват с възраженията, направени в исковото производство, като нито един от двамата управители не твърди и не представя доказателства за заплащане на наема по процесния договор. Във връзка с основанието по чл.303, ал.1, т.6 ГПК поддържа, че и двамата управители на ответника – настоящ молител нямат интерес от уважаване на иска, поради което счита за нелогично твърдението, че управителят Й. и водил симулативен процес.
Молбата за отмяна е допустима, тъй като е подадена от легитимирано лице срещу влязло в сила решение в 3- месечен срок, считано от влизане на решението в сила.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени изложените в молбата доводи и данните по делото, съобразно правомощията си по чл.307 ГПК, намира следното:
Молбата за отмяна на влязлото в сила решение на Бургаски окръжен съд е неоснователна.
Молителят излага твърдения за наличие на основанието по чл.303, ал.1, т.6 ГПК, тъй като в исковото производство, по което е постановено влязлото в сила решение, на ищеца е бил назначен особен представител, без да са били налице предпоставките на чл.29, ал.4 ГПК, а на молителя – ответник в исковото производство, не е бил назначен такъв, въпреки наличие на предпоставките на чл.29, ал.4 ГПК.
Посоченото основание за отмяна е налице, когато страната при нарушаване на съответните правила е била или съответно не е била представлявана от лице по чл.29 ГПК. Твърдението на молителя за нарушаване на съдопроизводствените правилата при назначаване на особен представител на насрещната страна- ищеца в исковото производство, не попадат под хипотезата на чл.303, ал.1, т.6 ГПК, тъй като това основание за отмяна е установено в защита само на лицето, чието право на надлежно представителство е било нарушено.
Във връзка с поддържаното основание за отмяна се излагат твърдения за наличие на противоречие в интересите между двамата управители на дружеството и противоречие в интересите между управителя Й. и дружеството, поради което на последното е следвало да бъде назначен особен представител по чл.29, ал.4 ГПК. Съгласно практиката на ВКС по приложението на чл.29, ал.4 ГПК особен представител се назначава при наличие на противоположни интереси по конкретното дело между страна и нейния представител. Наличието на разногласие между законните представители на страна – търговско дружество не е основание за назначаване на особен представител на дружеството, освен в хипотезата, в която това разногласие е свързано с участието на някой от управителите в делото и в качеството му на насрещна страна или управител на насрещната страна, когато представител действа от името на представлявания и от свое или чуждо име в един същ граждански процес и интересите им са насрещни. С оглед на това не следва да се обсъждат изложените в молбата твърдения за противоречие в интересите на двамата управители на дружеството поради предприети от управителя Й. действия по отношение на други дружества, в които двамата имат участие. От друга страна, евентуални действия на управителя във вреда на дружеството също не могат да обосноват назначаване на особен представител на същото, тъй като такива действия имат отношение към имуществена отговорност на управителя по чл.145 ЗЗД, включително и когато са осъществени под формата на зле воден процес, но не и към наличие на предпоставките на чл.29, ал.4 ГПК.
Действително Й. Й., който е един от двамата управители, действащи заедно и поотделно, на дружеството – молител, е и управител на насрещната страна в процеса /един от тримата управители на това дружество, действащи само заедно/. В отговор на указанията на съда обаче същият изрично е заявил, че като управител на ищеца [фирма] не поддържа подадената искова молба и е отказал да я подпише, което е обусловило преценката на съда за наличие на основание за назначаване на особен представител на ищеца. Обстоятелството, че възнаграждението за назначения на ищеца [фирма] особен представител и държавната такса за заведената искова молба са внесени от С. Й. Й., която по твърдение на молителя е дъщеря на Й. Й., не може да обуслови сочения в молбата за отмяна извод, че управителят Й. е действал в интерес на ищеца [фирма], като самият молител излага твърдения за наличие на правоотношения по договори за наем между представляваното от С. Й. търговско дружество [фирма] и [фирма] – дружество, което е свързано лице с [фирма]. От друга страна, Й. Й. в качеството си управител на ответното дружество – настоящ молител, е упълномощил адвокат, който е оспорил иска с твърдения за недопустимост на исковата молба поради ненадлежното упражняване на правото на иск с оглед неподписването й от тримата управители на дружеството, действащи само заедно, както и за неоснователност поради увреждането, което ще настъпи за дружеството от евентуално осъдително решение. В молбата за отмяна не са изложени твърдения каква би била адекватната защита на дружеството, която е била осуетена поради противоречивите интереси между управителя Й. и представляваното от него дружеството [фирма], а са изложени идентични твърдения за недопустимост на предявения иск и за увреждането на интересите на дружеството поради уважаването на иска.
По изложените съображения следва да се приеме, че не е налице поддържаното основание за отмяна по чл.303, ал.1, т.6 ГПК.
Молителят твърди, че е налице и основанието по чл.303, ал.1, т.5 ГПК, при което отмяна се допуска, когато страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана. Това основание за отмяна е налице, когато страната е била лишена от защита поради нарушения на нормите, свърани с представителство от законен представител или пълномощник, както и когато не е могла да се яви на заседанието, за което е била призована, нито лично, нито чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее.
Посоченото основание за отмяна е обосновано с твърдение, че дружеството е било представлявано само от управителя Й., който е водил защитата му в негова вреда и в интерес на ищеца, като другият управител на дружеството – П. Я., чрез когото е подадена молбата за отмяна, не е бил уведомен за делото. Във връзка с посоченото основание за отмяна настоящият състав намира следното:
В исковото производство дружеството - молител е било призовано на вписания си адрес на управление чрез управителя Й. Й., който съгласно вписването в търговския регистър представлява дружеството заедно и поотделно с управителя П. Я.. В производството дружеството е било надлежно представлявано от процесуален представител, упълномощен от управителя Й., който разполага със самостоятелна представителна власт. Обстоятелството дали другият управител Я. е бил уведомен за воденото дело е ирелевантно, тъй като не е налице вписана в търговския регистър съвместна представителна власт на двамата управители. Поради това следва да се приеме, че в исковото производство, по което е постановено влязлото в сила решение, молителят е бил надлежно призован и представляван. Изложените в молбата твърдения за допуснато от съда процесуално нарушение, изразяващо се в назначаване в нарушение на чл.29, ал.4 ГПК на особен представител на ищеца, който да подпише исковата молба, и разглеждане в резултат на това на нередовна искова молба, не следва да бъдат обсъждани в настоящото производство. Тези доводи касаят допустимостта на влязлото в сила решение, която не може да бъде предмет на проверка в настоящото извънинстанционно производство. От друга страна, редовността на исковата молба и евентуално допуснатите от съда, постановил решението, нарушения във връзка с преценката за надлежно упражняване на правото на иск, не могат да се ценят като нарушения, осуетили правото на защита на ответника.
По изложените съображения настоящият състав намира, че не е налице и основанието на чл.303, ал.1, т.5 ГПК.
Поради липса на предпоставките на чл.303, ал.1, т.5 и т.6 ГПК молбата за отмяна на влязлото в сила съдебно решение на Бургаски окръжен съд е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
С оглед изхода на делото на молителя не следва да се присъждат разноски.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на [фирма], [населено място], представлявано от управителя П. Д. Я. молба за отмяна на влязлото в сила решение № 371 от 22.07.2016г. по т.д. № 93/2016г. на бургаски окръжен съд.
Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: