О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 129 гр. София, 03.08.2022 год. Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ГЕРГАНА НИКОВА СОНЯ НАЙДЕНОВА като изслуша докладваното от съдията Николова гр. д. № 1852/2021 год. по описа на ВКС, II г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното: В срока за произнасяне на решение по делото, настоящият състав констатира следното: Производството е образувано по касационната жалба на И. П. И. от [населено място] черква, [община], чрез пълномощника му адв. Б. Н. от В., срещу въззивното решение № Р-36 от 2.03.2021 год. по в. гр. д. № 94/ 2020 год. в частта му, с която въззивният съд, след частична отмяна на първоинстанционното решение е постановил друго, с което допуснал извършването на съдебна делба на поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], м. „К. с.“, с площ 20 151 кв. м., с начин на трайно ползване-нива, ІІІ категория на земята, с посочените граници, между Х. Р. С. и И. П. И. при равни права. За да постанови решението си въззивният съд приел, че придобиването на имота е осъществено по време на брака между страните, при необорена презумпция за съвместен принос на съпрузите, съгласно чл. 21, ал. 3, вр. с ал. 1 СК. Установените от доказателствата по делото обстоятелства не оборват тази презумпция, респ. не установяват поддържаната от касатора теза за придобиването на имота в негова лична собственост с оглед характера на средствата за закупуването на имота от личния му банков влог, нито с оглед обявеното от него при покупката инвестиционно намерение за имота – да построи в него краварник и овчарник с оглед дейността му като земеделски производител. Съдът приел за неубедителни показанията на разпитаната свидетелка относно произхода на средствата по влога - от държавни субсидии от ДФ „Земеделие”, но дори и да се приеме за установен твърденият произход, въззивният съд приел, че този факт не оборва предположението за съвместен принос на съпрузите, в частност този на съпругата чрез труд и работа в домакинството. Въззивният съд обосновал извод, че, за да се приеме придобиването на спорния имот в индивидуална собственост от съпруга, платил цената му със средства от банковия си влог, трябва средствата по него да произхождат от наследяване или дарение, за да се преобразуват в лично имущество. Без значение е възприемането на средствата по банковия влог като лично имущество на съпруга-титуляр, по аргумент от факта, че влоговете и другите наличности по сметки са извън обхвата на нормата на чл. 21, ал. 1 СК, то следва да е налице и установяване на произхода на тези средства като лично имущество. С определение № 60413 от 26.11.2021 год. настоящият съдебен състав е допуснал въззивното решение до касационно обжалване в приложното поле на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по уточнения и конкретизиран съобразно правомощията съгласно ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС правен въпрос относно значението на обстоятелството за плащане на цената на придобития по време на брака недвижим имот със средства от паричен влог, респ. банкова сметка на единия съпруг, респ. за режима на придобиването му с оглед изключването на паричните влогове от обхвата на разпоредбата на чл. 21 СК. С определение № 96 от 09.06.2022 год. по гр. д. № 4517/2021 год. състав на II г. о. на ВКС, предвид констатирано наличие на противоречива практика, е предложил на Общото събрание на гражданска колегия да постанови тълкувателно решение по въпроса: „Когато недвижим имот, придобит по време на брака при действието на Семейния кодекс от 2009 год., е заплатен със средства от влог на единия съпруг, за да се счита оборена презумпцията за съвместен принос, необходимо ли е да се доказва на какво основание са придобити паричните суми по този влог?“. Така формулираният въпрос е обусловил решаващите мотиви в обжалваното решение и е от значение за изхода на настоящото дело. Независимо от липсата на образувано тълкувателно дело към момента, осъщественото сезиране на ОС на ГК на ВКС от състав на ІІ г. о. е достатъчно основание за спиране на настоящето производство до произнасяне по обуславящия въпрос, съгласно приетото в мотивите на т. 1 от ТР № 8 от 7.05.2014 год. по тълк. д. № 8/2013 год. на ОСГТК на ВКС, като се отмени хода по същество на делото. Поради горните съображения и на основание чл. 292 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о., О П Р Е Д Е Л И: ОТМЕНЯ протоколното определение от 14.03.2022 год. по гр. д. № 1852/2021 год. на ВКС, ІІ г. о. за даване ход по същество на делото и СПИРА производството по гр. д. № 1852/2021 год. на ВКС, ІІ г. о. до постановяване на тълкувателно решение от ОСГК на ВКС по поставения въпрос в определение № 96 от 09.06.2022 год. по гр. д. № 4517/2021 год. състав на II г. о. на ВКС. Определението е окончателно. Да се уведомят страните. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.