Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   № 490   гр. София, 16.06.2010 г.   В ИМЕТО НА НАРОДА               Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание проведено на двадесет и шести май през две хиляди и десета година в състав:     ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА при секретаря Ан. Иванова след като разгледа докладваното от съдия Л. РИКЕВСКА гр. д. № 1225 по описа за 2009 г., за да се произнесе, взема предвид следното: Производство по чл. 290 и сл. ГПК. С решение № 901 от 04.01.2007 г. по гр. д. № 747/07 г. Районен съд гр. П. е приел за установено по иска на Д. А. Ч., И. А. Ч. и А. Д. В. срещу С. П. Г., Т. П. Д. и В. П. Д., че към момента на образуване на ТКЗС, собственик на нива в м. “У” с площ 1 000 дка е бил Д. Ч. , като е обезсилил нот. акт № 177 от 24.02.1998 г. С решение № 187 от 12.06.2008 г. по гр. д. № 153/08 г. Окръжен съд гр. П. е обезсилил първоинстанционното решение в частта, в която искът е уважен по отношение на Т. Д. , както и в частта в която първоинстанционният съд се произнесъл за имот с площ над 1 до 1 000 дка и в тази част е прекратил производството по делото. Оставил е в сила решението в останалата му част. С определение от 26.06.2008 г. С. Г. и В. Д. са осъдени да заплатят на Д. Ч. , И. Ч. и А. В. 300 лв. разноски. Срещу решението на въззивния съд в частта, в която въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение, са подадени касационни жалби от С. Г. и от В. Д. , които са идентични по съдържание. Същите са подали и частна касационна жалба срещу определението от 26.06.2008 г. Ответниците по касация Д. Ч. , И. Ч. и А. В. оспорват жалбите. ВКС, след като взема предвид становищата на страните, обсъди доводите им съобразно чл. 290 ал. 2 ГПК, както и събраните по делото доказателства, прие за установено следното: С определение № 1* от 30.12.2009 г. ВКС е допуснал на основание чл. 280 ал. 1 т. 1 и 2 ГПК касационно обжалване на въззивното решение по съществения въпрос за наличието на правен интерес като предпоставка за допустимостта на иск по чл. 14 ал. 4 ЗСПЗЗ. По формулирания въпрос настоящият състав приема следното: Отговорът на поставения въпрос е намерил разрешение в Тълкувателно решение № 1 по гр. д. № 11/1997 г. на ВС ОСГК. Според приетото в т. 2, оспорването на правото на собственост върху земеделска земя по съдебен ред е обусловено от правен интерес. Такъв е налице при висящо административно производство по чл. 14 ал. 1-3 от ЗСПЗЗ или възможност то да бъде образувано, както и при окончателно решение на ОСЗ за възстановяване на собствеността върху земеделските земи в реални граници, или за обезщетяване на собствениците съгласно чл. 10б от ЗСПЗЗ. Когато административното производство е приключило с окончателен отказ за възстановяване на собствеността, или то не може да започне поради изтичане на сроковете по чл. 11 от ЗСПЗЗ, предявяването на иск по чл. 14 ал. 4 от ЗСПЗЗ е процесуално недопустимо. По основателността на касационната жалба: За да постанови решението в обжалваната му част съдът е приел че ОСЗ признала и определила за възстановяване на наследниците на Д. Ч. нива в м. „У” с площ 1 дка, но било отказано възстановяване на имота в реални граници, тъй като е в регулация и не е представено удостоверение по чл. 13 ал. 4 ЗСПЗЗ. Ответниците били наследници на П. Г. който бил оземлен с нива от 1 дка в м. „У”. С решение на ОСЗ, на ответниците било възстановено право на собственост върху нива с площ 0.4 дка в м. „У”, част от имот № 3317а по КП от 1989 г., при посочени в решението граници. Възстановено е право на собственост и върху 0.6 дка, но без граници и номер на имот. Съдът приел че искът е доказан по основание, тъй като наследодателят на ищците бил собственик на земята до внасянето и в ТКЗС, въпреки че процедурата по възстановяване не била приключена. В касационните жалби на С. Г. и на В. Д. се твърди че първоинстанционното решение е нищожно. След като ОСЗ постановила отказ от възстановяване на земеделската земя, ищците нямат правен интерес от предявяване на иска. Нямало и висящо административно производство по чл. 14 ал. 1-3 ЗСПЗЗ. Неправилно съдът приложил и нормата на чл. 127 ГПК /отм./ относно тежестта за доказване на иска. Установено е по делото, че ищците са наследници на Д. Ч. , починал на 13.11.1977 г. Според данните в партида № 517 на Д. Ч. , същият декларирал нива в м.мнище от 1 дка. С решение № 218 от 23.06.1998 г. ОСЗ признала на наследниците право на възстановяване на нива в м. „У” с площ 1 дка, но било отказано възстановяване в реални граници, тъй като имотът е в регулация и не са представени скица и удостоверение по чл. 13 ал. 4 ЗСПЗЗ. Община гр. П. отказала да издаде документите, тъй като имотът бил заснет и нанесен върху имот пл. № 3317а в кв. 121 през 1997 г. който е собственост на С. Г. , Т. Д. и на В. Д. Те са наследници на П. Г. , който срещу нива в м. „Я” от 1 дка, бил оземлен с нива от 1 дка в м. „У”, собственост на В. Г. С решение № 677 от 17.05.1995 г. по гр. д. № 838/95 г. Районен съд гр. П. признал правото на собственост върху нива в м. „У” с площ 1 дка и с решение на ОСЗ № 171 от 10.11.1995 г. на ответниците било възстановено право на собственост върху нива с площ 0.4 дка в м. „У”, част от имот № 3317а по КП от 1989 г., при посочени в решението граници. Според техническа експертиза, имот пл. № 3317а бил нанесен в КРП през 1997 г. и бил записан на името на ответниците. Настоящият състав счита, че решението на въззивния съд в обжалваната му част е постановено в нарушение на чл. 188 ал. 1 ГПК /отм./, тъй като съдът е пристъпил към решаване на делото преди то да е напълно изяснено и без да се преценят всички доказателства и доводите на страните. Претенцията е за имот, който е възстановен на ответниците с решение на ОСЗ. Преди да постанови решение по същество на спора съдът е следвало да обсъди въпроса за допустимостта на иска с оглед доказан правен интерес от страна на ищците. Интерес да предяви установителен иск за материално право е наличието на претенции от други лица които твърдят, че имат качеството на правоимащи за същия имот, който е бил собственост на техния наследодател към момента на обобществяването му. Констатацията в решението, че на наследодателите на страните са издадени решения за възстановяване на собствеността в една и съща местност не е достатъчна за да обоснове правен интерес за конкретен имот. В производството по положителния установителен иск, какъвто е този по чл. 14 ал. 4 ЗСПЗЗ, в тежест на ищците е да установят че има конкретен имот, за който съществува спор за собственост и че този имот е бил на техния наследодател, при условията на пълно и главно доказване за идентичност на претендирания земеделски имот с този, собствен на техния наследодател и внесен от него в ТКЗС, което те не са сторили. При спор за материално право към времето на образуването на ТКЗС имотът е следвало да се индивидуализира към този момент, а съдът да търси установяване на собствеността също към този период от време и в съществуващите тогава граници. От ангажираните от ищците доказателства не става ясно кой имот е бил собственост на техния наследодател и дали той е идентичен с имота на ответниците. Липсва спор за материално право тогава, когато претенцията на всяка от страните се отнася за различен имот. В партида № 517 не са посочени граници на имота, а разпитаните свидетели също не са посочили конкретни граници към минал момент. Сегашното заснемане е направено през 1997 г. и не може да послужи за идентифициране на имота от преди обобществяването му. Съдържащите се в емлячния регистър данни не доказват и придобивното основание на правото на собственост. Правото на собственост се доказва чрез установяване на някой от способите за придобиването му - давностно владение, наследствено правоприемство, правна сделка или друго допустимо от закона правно основание. Ищецът по този иск трябва да докаже правото си на собственост, респ. това на своя наследодател, към момента на обобществяване на имота. Ако се позовават на придобивна давност, задължително следва да се посочи периода, в който твърди, че наследодателят им е владял. Партидата е без дата и само с нея ищците не могат да докажат твърденията че наследодателят им е бил собственик на имота по давност към момента на внасянето му в ТКЗС. По горните съображения настоящият състав на ВКС приема, че въззивното решение в обжалваната му част следва да бъде отменено. Тъй като се налага извършване на допълнителни процесуални действия, делото следва да се върне на въззивния съд. При този изход на спора подадената частна касационна жалба е също основателна. При постановяване на новото решение въззивният съд следва да се произнесе и по отношение на направените от страните разноски. Водим от горното и на основание чл. 293 ГПК, ВКС   Р Е Ш И :   ОТМЕНЯ решение № 187 от 12.06.2008 г. по гр. д. № 153/08 г. на Окръжен съд гр. П. в обжалваната му част, както и определение от 26.06.2008 г., като ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: