2 Р Е Ш Е Н И Е № 124 София 19.06. 2015 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на трети юни две хиляди и петнадесета година в състав: Председател: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА Членове: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА ВАНЯ АТАНАСОВА при секретаря Анета Иванова изслуша докладваното от съдията В. Атанасова гр.д. № 620/2015 година. Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. Образувано е по подадена от Султан Мухарем Р. касационна жалба против решение № 176 от 22. 10. 2014 г. по гр. д. № 172/2014 г. на Силистренския окръжен съд, ГО. Излагат се съображения за неправилност на решението поради постановяването му в нарушение на чл. 342 ГПК и неразглеждане на направено от касаторката Султан Мухарем Р. възражение по чл. 30, ал. 1 ЗН. Твърди се, че допуснатото процесуално нарушение е довело до неправилност на решението в частта му досежно квотите на съделителите. Иска се отмяната му. Претендират се разноски. Ответникът по касационната жалба Ф. Алегбер Р. изразява становище за правилност на въззивното решение и иска потвърждаването му. Поддържа, че с писмения отговор по чл. 131 ГПК жалбоподателката не е направила възражение по чл. 30, ал. 1 ЗН, поради което квотите на съделителите са определени законосъобразно. Иска потвърждаване на решението. Останалите съделители – ответници по касационната жалба не изразяват становище по същата. С определение № 188 от 01. 04. 2015 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, по въпроса преклудирано ли е възражение по чл. 30 ЗН, направено в делбеното производство, във фаза по допускане на делбата, след изтичане на срока за отговор по чл. 131, ал. 1 ГПК, но в първото заседание по чл. 342 ГПК. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, прие следното по въпроса, по който е допуснато касационно обжалване на решението: Разпоредбата на чл. 342 ГПК е специална процесуална норма, която определя в делбеното производство по-късен преклузивен срок /първото съдебно заседание, а не срока за отговор по чл. 131, ал. 1 ГПК/ за предявяване на възраженията на ответника против правото на някой съделител да участва в делбата, размера на неговия дял, включване в наследствената маса на някои имоти, включително и за предявяване на възражения по чл. 30, ал. 1 ЗН. В горния смисъл е и приетото по този въпрос в решение № 311 от 4. 01. 2012 г. по гр. д. № 503/2011 г. на ВКС, ІІ г.о., което настоящият състав споделя. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл. 290 и чл. 293 ГПК, прие следното по съществото на касационната жалба: С обжалваното решение окръжният съд, като въззивна инстанция, е потвърдил първоинстанционно решение, с което е допусната делба на два земеделски имота, находящи се в [населено място], общ. Д., обл. С., между З. А. Джемали, Р. А. Д., Ф. Алегбер Р., Султан Мухарем Р., Е. С. Р., Д. С. Р. и А. Джемали Р., при дялове: по 9/72 ид.ч. за З. А. Джемали и Р. А. Д., 27/72 ид.ч. за А. Джемали Р., 18/72 ид.ч. за Ф. А. Р. и по 3/72 ид.ч. за Султан Мухарем Р., Е. С. Р. и Д. С. Р.. За да постанови този резултат, съдът е приел, че квотите на съделителите следва да се определят по правилото на чл.чл. 5 и 9 ЗН и съгласно нотариално завещание от 27. 03. 1996 г., направено от Ю. Р. в полза на сина й Ф. Алегбер Р., с което на последния се завещават всички земеделски земи в землището на [населено място] и [населено място], които завещателката притежава на лично основание, по наследство от баща си и по наследство от съпруга си Алегбер Р.. Приел е, че не следва да разглежда възражението на Султан Мухарем Р. по чл. 30, ал. 1 ЗН за възстановяване на запазената част на С. Алегбер Р. /неин съпруг, починал 2012 г./ от наследството на Ю. А. Р. /майка на С. Р. и на Ф. Р., починала 2002г./, накърнена с извършено завещателно разпореждане от Ю. А. Р. в полза на сина й Ф. Алегбер Р., тъй като правото по чл. 30 ЗН не е упражнено с подаването на отговор по чл. 131 ГПК, нито с иск. Посочено е, че дори да се приеме предявяване на възражението по чл. 30 ЗН в срока за отговор, то ще е налице непълнота на решението на районния съд, която не може да бъде отстранена, тъй като в едномесечния срок не е поискано допълването му. Решението е неправилно. Възражението на Султан Мухарем Р. по чл. 30, ал. 1 ЗН, за възстановяване на запазената част на съпруга й-наследодател С. Алегбер Р. от наследството на майка му Ю. А. Р., накърнена с извършено завещателно разпореждане от Ю. А. Р. в полза на другия й син Ф. Алегбер Р., до размера на наследствения дял на Султан Мухарем Р. от наследството на С. Алегбер Р., е направено в рамките на преклузивния срок по чл. 342 ГПК – в първото по делото заседание, проведено на 8. 04. 2014 г. Изготвеният протокол за заседанието обективира изявления на процесуалния представител на Султан Мухарем Р., с които се въвеждат твърдения за накърняване на запазената част на С. Р. от наследството на майка му Ю. Р. и искане до съда „по отношение на завещанието да съобразите чл. 29 ЗН”, както и „законните наследници да си получат тяхната запазена част”. Макар и недостатъчно прецизни, ясно е, че с тези изявления се иска възстановяване на запазената част на С. Р. от наследството на майка му Ю. Р., накърнена с оставеното от нея в полза на другия й син завещателно разпореждане. Тъй като правото да се иска намаляване на завещателно разпореждане е с имуществен характер, то се наследява и може да бъде упражнено и от наследниците на лицето, чиято запазена част е накърнена. Поради предявяване на правото по чл. 30, ал. 1 ЗН в рамките на срока по чл. 342 ГПК, същото не е преклудирано и следва да бъде разгледано. Неправилен е и изводът, че непълнотата на решението на районния съд, изразяваща се в непроизнасяне по възражението по чл. 30, ал. 1 ЗН, не може да бъде отстранена, тъй като в едномесечния срок не е поискано допълването му. Във въззивната жалба, т.е. в срока по чл. 250, ал. 1 ГПК, се е поддържало непроизнасяне по възражението по чл. 29 ЗН за накърнена запазена част на С. Алегбер Р. - в тази част въззивната жалба има характер на молба за допълване на първоинстанционния акт. Неразглеждането на възражението по чл. 30, ал. 1 ЗН представлява съществено процесуално нарушение, което би могло да се отрази /в случай на уважаване на възражението и намаляване на завещателното разпореждане/ на правилността на решението по допускане на делбата в частта относно квотите на съделителите от коляното на Алегбер Р. – Султан Р., Д. Р., Едринч Р., Ф. Р.. Като неправилно, въззивното решение следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд. Въпросът за отговорността за разноските ще следва да се реши с приключващия делото съдебен акт. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение № 175 от 22. 10. 2014 г. по гр. д. № 172/2014 г. на Силистренския окръжен съд, ГО И ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: