Р Е Ш Е Н И Е № 328 С., 07.09. 2011г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на тринадесети юни две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ МИМИ ФУРНАДЖИЕВА при участието на секретаря Цветанка Найденова, изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 1013 по описа за 2010г. и за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл.290 от ГПК, образувано по касационната жалба на адвокат М. като процесуален представител на “Държавно горско стопанство М.” Т. /Д./ [населено място], [община], срещу въззивното решение на Смолянския окръжен съд /СОС/ от 29.ІІІ.2010г. по в.гр.д. № 127/2010г. Касационната жалба съдържа оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност. Неправилно било прието, изхождайки само от посочените кодове по Н., че липсва съвпадение между длъжностите на уволненото и на възстановеното лица. В Д. са налице 4 щ.бр. за длъжността “горски стражар”, колкото са и охранителните участъци, като длъжността за ІV участък са заемали последователно Сребро Я. и К. Р.. Законът не задължава работодателите да упоменават в трудовите договори и заповедите за уволнение шифрите по Н., те имат само статистическа цел, в какъвто смисъл е чл.5 от Правилника за използване, поддържане и актуализиране на НКПД. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на предявените искове. Претендират се и разноски. Касационно обжалване на решението е допуснато с определение № 560 от 11.ІV.2011г. на основание чл.280 ал.1 т.3 от ГПК по въпроса “кодът по Н. е ли съществен елемент на понятието “длъжност” по смисъла на КТ или пък това е щатът, длъжностната характеристика, естеството на работа, заемана от работника/служителя, и възможността за уволнение по чл.328 ал.1 т.8 от КТ обусловена ли е от пълното припокриване на шифрите по Н. на длъжностите на лицето, което е възстановено, и на това, което се освобождава”. Ответникът по касационната жалба К. А. Р. от [населено място] е заел становище за нейната неоснователност. Претендира разноски. По поставения въпрос, обусловил допускането на касационно обжалване, ВКС на РБ, състав на ІV ГО, счита следното: По силата на чл.62 ал.1 от КТ трудовият договор се сключва в писмена форма. Съгласно чл.66 ал.1 от КТ договорът съдържа данни за страните и задължително определя мястото на работа, наименованието на длъжността и характера на работата и други условия във връзка с предоставянето на работна сила. Кодът по НКПД не е предвиден в разпоредбата като съдържание на трудовия договор. Код по НКПД, към която се отнася длъжността на лицето, се вписва в уведомлението до НАП по чл.62 ал.3 от КТ, по силата на чл.5 т.4 б.а от Наредба № 5/29.ХІІ.2002г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението, издадена на основание чл.62 ал.4 от КТ. За първи път с изменението на чл.66 от КТ, публикувано в ДВ бр.58/2010г., в сила от 30.VІІ.2010г., чрез допълването на ал.4, е предвидено, че наименованието на длъжността се определя съгласно НКПД, утвърдена от министъра на труда и социалната политика след съгласуване с председателя на национавлния статистически институт. В съответствие с това по силата на чл.6 от Правилника за прилагане на НКПД от 2011г. класификацията се прилага задължително при разработване на структурата на персонала в предприятията, при изготвяне на разписания на длъжностите, при наемане на работа по трудово и служебно правоотношение. Следователно към релевантния в случая момент – на уволнението през 2009г. – кодът по НКПД не е задължителен елемент на понятието “длъжност”, длъжността се определя от включените в нея трудови функции, респективно, възможността за уволнение по чл.328 ал.1 т.8 от КТ не е обусловена от пълното припокриване на шифрите по Н. на длъжностите на лицето, което е възстановено, и на това, което се освобождава. За да се произнесе по касационната жалба, ВКС на РБ съобрази следното: С атакуваното решение См.ОС е отменил решението на Смолянския РС 15.ХІІ.2009г. по гр.д. № 820/2009г. и вместо него е постановил друго, с което е признал за незаконно и е отменил уволнението на К. Р. на основание чл.328 ал.1 т.8 от КТ със заповед № 43/22.VІІ.2009г. и го е възстановил на длъжността “горски стражар” с шифър по Н. 3213, категория персонал – приложен специалист. За да постанови решението, въззивният съд е приел, че в случая не е било налице основанието по чл.328 ал.1 т.8 от КТ за уволнение на ищеца. Това е така, тъй като Сребро Я. е бил възстановен на длъжност “горски стражар” с шифър по Н. 5161 категория персонал – охрана и услуга на населението /а не с посочения в отменената заповед шифър 5169/, която длъжност е различна от заеманата от ищеца Р. към момента на влизането в сила на решението за възстановяването – “горски стражар” с шифър по Н. 3213, категория персонал - приложен специалист /с неправилно посочен в заповедта за уволнението му шифър 5169, категория персонал охрана и услуга на населението/. Прието е, че претендираната нищожност, респективно незаконосъобразност на първата заповед за уволнение на ищеца от 2008г., искът срещу която, предмет на гр.д. № 497/2008г. по описа на РС Смолян, той е оттеглил поради възстановяването му след предявяването на иска със заповед на работодателя, са неотносими към предмета на настоящото дело, тъй като към момента на уволнението със заповедта от 22.VІІ.2009г. страните са били в трудово правоотношение. Касационната жалба е неоснователна. С оглед съображенията, изложени в отговора на въпроса, обусловил допускането на касационно обжалване, които не следва да бъдат приповтаряни, незаконосъобразно въззивният съд е приел въз основа само на сравняването на шифрите на длъжностите на ищеца и на лицето, което е било възстановено на работа, че не е било налице основанието по чл.328 ал.1 т.8 от КТ, на което Р. е уволнен. Следва да се посочи, че съдът е преценявал законността на уволнението на тази база, въпреки че ищецът въобще не е въвел в процеса нито с исковата молба, нито в течение на производството съобразно предвидените в сега действащия ГПК преклузивни срокове твърдения за липса на основанието, на което е уволнен. Освен това, между страните не е имало спор и това е отразено в доклада на първоинстанционния съд, че ищецът е заемал длъжността на възстановения Сребро Я., което е обусловило липсата на искания от страните за допускане и събиране на доказателства в тази насока. Това налага касиране на решението на основание чл.293 ал.2 от ГПК и разглеждане на спора по същество, тъй като не се следва повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия, с произнасяне по двата довода за незаконност, които не са преклудирани съобразно разпоредбата на чл.269 от ГПК. Предявеният иск за отмяна на уволнението е неоснователен. Неотносими към предмета на настоящото дело са всички твърдения на ищеца за нищожност на заповедта за предишното му уволнение № 21/30.VІ.2008г., тъй като към момента на последващото през 2009г. уволнение страните са били в трудово правоотношение. Ето защо тези твърдения не следва да бъдат подлагани на преценка и съобразявани при произнасянето по спора. Неоснователен е и доводът за незаконност на уволнението, изразяващ се в несъобразяването му със защитата по чл.333 ал.1 т.4 от КТ, тъй като към датата на връчване на заповедта за уволнение ищецът бил в отпуск. Защитата по чл.333 от КТ не е приложима към основанието по чл.328 ал.1 т.8 от КТ, на което уволнението е извършено. С оглед този извод неоснователна е и претенцията за възстановяване на работа на длъжността “горски стражар”. По изложените съображения и на основание чл.78 ал.1 и ал.3 от ГПК на касатора следва да бъдат присъдени 555лв. разноски по делото, а на ответника по касация – ищец не се следват такива. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО, Р Е Ш И: ОТМЕНЯВА решението на Смолянския окръжен съд № 78 от 29.ІІІ.2010г. по гр.д. № 127/2010г. и ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявените от К. А. Р. от [населено място], [община], срещу ДЪРЖАВНО ГОРСКО СТОПАНСТВО “М.” със седалище [населено място] искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 и т.2 от КТ за признаване за незаконно и отменяване на уволнението му със заповед № 43/22.VІІ.2009г. и за възстановяването му на работа на длъжността “горски стражар”. ОСЪЖДА К. А. Р. от [населено място], [община], да заплати на ДЪРЖАВНО ГОРСКО СТОПАНСТВО “М.” със седалище [населено място] 555лв. разноски. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: