Р Е Ш Е Н И Е   № 241   София, 03 юни 2009 година   В  ИМЕТО  НА  НАРОДА                 Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение в съдебно заседание на .....двадесети май....  две хиляди и девета година в състав:                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ :ГРОЗДАН ИЛИЕВ                                                             ЧЛЕНОВЕ :ЮРИЙ КРЪСТЕВ                                                                                        ТАТЯНА КЪНЧЕВА                                                                           при участието на секретаря…НАДЯ ЦЕКОВА……и в присъствието на прокурора ….АНТОНИ ЛАКОВ...........….изслуша докладваното от съдия Т. Кънчева касационно дело № 216 по описа за 2009  година и за да се произнесе взе предвид следното:     Касационното производство е второ по ред и е образувано по протест на Софийската апелативна прокуратура срещу решение № 18/ 13.02.2009 г. по внохд № 1185/08 г. на Софийския апелативен съд като постановено при касационното основание по чл.348 ал.1 т.1 НПК. Сочи се, че съдът е допуснал нарушение на материалния закон, защото неточно е интерпретирал доказателствения материал и е стигнал до неверния правен извод за липса на виновност на подсъдимия К. Иска се отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане. Защитникът на подсъдимия изразява становище, че протестът е неоснователен. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като се запозна с доводите на страните и извърши проверка на решението в пределите по чл.347 НПК установи следното: С присъда № 23/ 24.01.2007 г. по нохд № 343/3006 г. Благоевградският окръжен съд признал подсъдимия А за невинен в това, че на 09.01.2003 г. около 23 ч. разпространил на М. А. високорисково наркотично вещество- 3.594 г. марихуана на стойност 21.56 лв. и го оправдал по обвинението по чл.354а ал.1 изр.1 пр.4 НК. Присъдата е била потвърдена изцяло с решение № 245/14.07.2007 г. на Софийския апелативен съд, което е било отменено с решение № 466/01.12.2008 г. на ВКС ІІІ н.о. С атакуваното по настоящото производство решение на въззивния съд присъдата е потвърдена изцяло.   Протестът е неоснователен. На първо място следва да се отбележи, че прокурорът, изготвил протеста сочи като касационно основание за отмяна на решението допуснато нарушение на материалния закон, но развитите съображения очевидно не се отнасят до неговото съдържание. Те имат отношение към касационното основание по чл.348 ал.1 т.2 НПК, доколкото се отнасят до формираните фактически изводи на съда, който неточно интерпретирал доказателствения материал. Тази мотивировка разкрива, че не се прави разлика между нарушенията при установяване на фактите и нарушенията при квалифициране на фактическия състав на извършеното под определена наказателно правна норма. Въпреки това касационната инстанция прие, че следва да се произнесе по основателността на протеста. Софийският апелативен съд, проверявайки изцяло обосноваността и законността на присъдата и в изпълнение на указанията, дадени в отменителното решение на ВКС е извършил нов анализ на доказателствата по делото, поотделно и в съпоставка помежду им. Подложил е на внимателна проверка показанията на свидетеля М ги е интерпретирал добросъвестно, съобразно тяхното действително съдържание и правилата на формалната логика. Изводът, че в тях не се съдържат факти, които да установяват по несъмнен начин датата на инкриминираното деяние, както е отразена в обвинителния акт не е произволен, нито е резултат от некоректно интерпретиране на показанията му, още по-малко на тяхното игнориране, каквото възражение е изложено в протеста. Фактическите констатации на апелативния съд са резултат от подробното изследване и на другите гласни доказателствени средства- показанията на свидетелите П, както и тези на св. К, които са съпоставени и с писмените доказателства по делото. Не е игнориран нито един доказателствен източник, като съдът е ценил като годно доказателствено средство и извършеното на досъдебното производство разпознаване на подсъдимия от св. А. Убедителни са аргументите на съда относно достоверността на показанията на св. К, като е изследвана и отхвърлена възможността тя да осигурява алиби на подсъдимия, предвид на близкото им родство. Правилно е преценено, че съобщеното от нея следва да бъде кредитирано с доверие, тъй като се подкрепя от многобройни писмени доказателства за проведено в инкриминирания ден лечение на подсъдимия, както и от обясненията на самия деец. Крайният фактически извод за недоказаност на обвинението по отношение времето и мястото на извършването му почива на пълна, обективна и всестранна проверка на събрания доказателствен материал, при спазване на процесуалните изисквания по чл.13 и чл.14 НПК и не подлежи на преоценка от касационната инстанция. Съдът е отговорил и на всички възражения на прокурора, идентични с отразените в касационния протест. Спазени са изискванията на чл.339 ал.2 НПК, поради което настоящата инстанция не споделя възражението, че е ограничено правото на прокурора да докаже повдигнатото и поддържано обвинение. Липсват основания за отмяна на постановеното решение. При тези съображения и на основание чл.354 ал.1 т.1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение       Р Е Ш И :     ОСТАВЯ В СИЛА решение № 18/ 13.02.2009 г. на Софийския апелативен съд, постановено по внохд № 1185/08 г.       ПРЕДСЕДАТЕЛ :     ЧЛЕНОВЕ: