Р    Е    Ш   Е   Н   И    Е    № 152   София, 18 март 2010 г.   В ИМЕТО НА НАРОДА   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в  съдебно заседание четвърти март 2010 г. в състав:                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: САША РАДАНОВА                                                            ЧЛЕНОВЕ: БОРИСЛАВ АНГЕЛОВ                                                                        ПАВЛИНА ПАНОВА   при секретаря ...........Л. ГАВРИЛОВА..........................  и в присъствието   на прокурора от ВКП .........П. МАРИНОВА................, като изслуша докладваното от съдия П. ПАНОВА  наказателно дело № 41/2010 г. , за да се произнесе, взе предвид следното:     Производството е образувано по жалба на подсъдимия А. Б. М. срещу въззивно решение № 3* постановено на 04.12.2009 г. от Софийски апелативен съд по ВНОХД № 406/2009 г. , с което е била изменена първоинстанционната присъда по делото, като престъплението, за което той е бил признат за виновен, е било преквалифицирано в такова по чл. 231а ал.2 т.4 вр.ал.1 от НК, наказанието на осн. чл. 55 ал.1 т.1 от НК е било намалено на една година и шест месеца, изпитателният срок – на три години и е било отменено наложеното наказание „глоба” в размер на 6000 лева. Присъдата е била изменена и в гражданскоосъдителната й част, като е бил намален размерът на присъденото обезщетение на И. Н. от 10 000 на 5 000 лв. С първоинстанционна присъда, постановена от Софийски градски съд на 11.06.2008 г. по НОХД № 3* по описа за 2007 г., подс. А. М. e бил признат за виновен за това, че на 19.04.2006 г. в гр. С. бул. Б. шосе пред склад за метали на фирма „Вас Метал” ООД, заедно с още едно лице с неустановена самоличност с цел да набави за „Маргел” ООД имотна облага чрез сила и заплашване принудил И. К. Н. да претърпи нещо противно на волята му – да бъде разтоварен автомобил Ифа с ДК № С* в склад за метали на фирма „Маргел”ООД , като с това е причинил на фирма „Н. Инженеринг” ООД имотна вреда в размер на 4342,48 лв. и деянието е извършено от две лица, поради което и на осн. чл. 214 ал.2 т.1 вр. ал.1 вр. чл. 213 а ал.2 т.4 пр.1 и чл. 54 от НК е бил осъден на три години лишаване от свобода и глоба в размер на 6000 лева. На осн. чл. 66 от НК изпълнението на наказанието „лишаване от свобода” било отложено за срок от пет години. Подсъдимият бил осъден да заплати на И. Н. сумата от 10 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди. Касационната жалба, подадена от името на подсъдимия, релевира касационен довод по чл. 348 ал.1 т.1 от НПК - нарушение на материалния закон. Излагат се съображения за това, че пострадалият Н. в нито един момент не е загубвал фактическата власт върху тръбите, които били стоварени извън оградата на дружеството, представлявано от подсъдимия. Твърди се, че временното отклонение на тръбите било с цел уреждане на облигационен спор и подсъдимият не е имал умисъл да се разпорежда с тях. Единственото действие на принуда от негова с. спрямо пострадалия било хващането му за реверите, което не би могло да е от естество, че да възбуди основателен страх у пострадалия. С втора касационна жалба се сочат всички касационни основания. Твърди се, че деянието е несъставомерно, че са нарушени разпоредбите на чл. 13,14, 107 ал.5 и чл. 305 от НПК, а наказанието е явно несправедливо поради това, че е наложено тежко наказание и е осъден невинен човек. С двете жалби се иска оправдаване на подсъдимия или алтернативно – отмяна на въззивното решение и връщане на делото за нова разглеждане. Постъпила е и касационна жалба от частния обвинител и граждански ищец И. Н. С нея се поддържат всички касационни основания. Твърди се, че въззивният съд е намалил наказанието лишаване от свобода , изпитателния срок на същото, както и отменил наложената глоба в противоречие с материалния закон. Прави се искане за уважаване на гражданския иск в пълния му предявен размер и налагане на наказанието, определено от първата инстанция. Пред касационната инстанция подсъдимият и защитата му поддържат жалбите по изложените в тях доводи, като акцентират върху несъставомерността на поведението на подсъдимия, на основание на което отправят искане за оправдаването му , както и аргументират противоречие между фактически и правни изводи на въззивния съд в съдебния му акт. Въз основа на последното мотивират искане за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане. В дадения срок по искане на защитата са постъпили писмени бележки от нея, в които подробно са аргументирани тезите й. С тях са запознати и останалите страни по делото, като в срок е постъпил отговор само от повереника на частния обвинител и граждански ищец. Последният намира жалбата на подсъдимия за неоснователна, тъй като не се откриват твърдените процесуални нарушения и нарушенията на материалния закон. Поддържа своята жалба и исканията в нея. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбите и счита, че въззивното решение следва да бъде оставено в сила. Намира, че правилно е определено наказанието при условията на чл. 55 от НК, че то и обезщетението по гражданския иск са справедливи. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт, установи следното: Жалбата на подсъдимия е неоснователна. Жалбата на частния обвинител и граждански ищец е неоснователна. Касационната инстанция не намира да е допуснато нарушение на материалноправните разпоредби на НК. Приетите фактически обстоятелства от двете инстанции по фактите правилно са били подведени от въззивния съд под нормата на чл. 213а от НК.становени чрез съответните доказателствени способи са били всички елементи от обективната и субективна с. на това деяние и правилно са били квалифицирани като престъпление именно по този престъпен състав от НК. При така установените фактически обстоятелства ВКС не намира, че са налице основания да се приеме, че деянията, вменени във вина на подс. А. М. , не са престъпни и не съставляват престъпление, поради което той да бъде оправдан. Поведението му, инкриминирано по делото чрез обвинителния акт, от чийто рамки последната инстанция по фактите – Софийски апелативен съд, не се е отклонила, признавайки подсъдимия за виновен по чл. 213а от НК, действително съставлява престъпление „изнудване” спрямо пострадалия И. Н. , доколкото подс. М. обективно е употребил принуда спрямо пострадалото лице с целта да го мотивира да извърши определени разпоредителни действия с владяното от него имущество – осем броя тръби. Това обстоятелство правилно е било интерпретирано от въззивният съд с оглед показанията на свидетелите И, В. и Д. Н. , В. К. , В. И. , М. А. , С. Х. и В. А. , както и с оглед писмените доказателствени средства – протоколи за оглед /л. 11-13 от досъдебното производство/, протоколи за доброволно предаване /л. 84 и л. 89/. От тях е установено по безспорен начин, че във фактическа власт на подс. М. са останали осемте броя тръби, които пострадалият Н. е закупил от фирма „Вас Метал” ООД и е възнамерявал да превози със своя транспорт до фирмата на своите синове. Подсъдимият е разпоредил на шофьора – св. В, да закара камиона и тръбите в предприятието му, лишавайки по този начин Н. от държането, което той е упражнявал до този момент върху намиращите се в камиона тръби и заплашвайки го, че ще му ги върне едва, когато получи претендираната сума от 4000, а впоследствие и 6000 лева. Анализът на показанията на св. Н потвърждава тези фактически констатации, но същите се установяват по несъмнен начин и от показанията на самия шофьор – св. К, който е заявил /л. 73/, че след като е закарал камиона на мястото, което му е показал служителя на подсъдимия св. В, е разтоварил тръбите в по-късен момент, когато „от офиса излязоха И. и подсъдимия и И. ми посочи от разстояние „Ето тука ще сваляш тръбите”. По този начин разпореждането с имуществото – осем бр. тръби, е станало след като принудата от подсъдимия спрямо пострадалия вече е била упражнена- насилието на портала на фирмата /хващането за реверите, насилственото качване в автомобил „Мерцедес”, отвеждането против волята на Н. в офиса на фирмата/ и заплахата и насилието, осъществени в офиса на дружеството /„Ще те убия”, замахването с пепелник, както и отново неколкократно хващане за реверите/. Не се констатира твърдяното в писмените бележки от защитата на подсъдимия несъответствие между фактически и правни констатации в съдебния акт. Принудата, мотивирала пострадалия да направи разпореждането с тръбите, е била упражнена преди това разпореждане – св. К е категоричен, че св. Н му е посочил къде да разтовари тръбите, след като е излязъл от офиса на подсъдимия и е бил заедно с него. Към този момент вече принудата в двете й форми – сила и заплашване е била упражнена и тъкмо тя е мотивирала пострадалия да се съгласи да бъдат разтоварени тръбите в залог на това, че ще бъде изплатен дългът на фирмата на синовете му към дружеството на подсъдимия. Не се констатира и друго твърдяно противоречие – че съдът веднъж приемал , че подсъдимият е разпоредил разтоварването на тръбите, а втори път – че това разпореждане е направено от пострадалия. Внимателният прочит на доказателствата и на съдебния акт сочи на това, че не се съдържат никакви противоречия. Действително няма спор в това, че първоначално подс. М. е разпоредил откарването на камиона с тръбите до склада на неговата фирма, а впоследствие самото им разтоварване е станало след като самият пострадал е посочил къде да стане това разтоварване /след като е била упражнена спрямо него принудата от с. на самия подсъдими/. По този начин, като е отнел фактическата власт на св. Н върху тръбите, които впоследствие обективно са намерени във владение на подс. М. подсъдимият обективно е целял да мотивира синовете на пострадалия И. Н. да извършат следващо имуществено разпореждане – да му изплатят претендираната от него и дължима от тях сума, което всъщност е и крайната цел на М. , за постигането на която той обективно е осъществил състава на престъплението по чл. 213а от НК. Поведението му е съставомерно, тъй като то се е изразило в употребена принуда - сила и заплаха, възприета от пострадалия, която е целяла постигане на удовлетворяване на имуществена претенция на подсъдимия спрямо синовете на Н. , но за постигане на която той е принудил И. Н. да се разпореди с вещите, които е имал към този момент – осемте тръби. Обстоятелството, че крайната му цел може и да е основателна, доколкото не се отрича от дружеството „Н. Инженеринг” ООД, че е налице неизпълнено парично задължение към „Маргел”ООД, в конкретния случай не прави поведението на А. М. несъставомерно. Това се дължи на обстоятелството, че подсъдимият не е претендирал уреждане на имуществената си претенция по правомерен начин, а напротив – открито е демонстрирал сила спрямо бащата на свидетелите Н, която впоследствие е била продължена и със заплаха, целяща да получи удовлетворение на своята претенция. Именно употребените сила и заплаха, които са безспорно установени, правят деянието съставомерно по чл. 213а от НК. Твърденията, съдържащи се в жалбата, с които подсъдимият се опитва да обори доказаността на субективната с. на деянието, са неоснователни. Конкретиката на обстоятелствата, при които е било извършено то, насочва на пълното съзнаване на това, че подс. М. е целял удовлетворяване на имуществената си претенция спрямо двамата синове на пострадалия, като е искал да ги принуди към това не по правомерен начин, а чрез принуда, упражнена спрямо техния баща, която го е мотивирала към имуществено разпореждане: предаване във фактическа власт на подсъдимия на закупените от друго дружество тръби. С това престъпният състав на изнудването по чл. 213а от НК е осъществен. С оглед на тези съображения ВКС намери, че материалният закон е бил приложен правилно от въззивната инстанция и липсват каквито и да е причини да се счита, че е налице касационното основание по чл. 348 ал.1 т.1 от НПК, което да налага оправдаването на подсъдимия. Не е налице и касационното основание по чл. 348 ал.1 т.2 от НПК. Проверката на съдопроизводствените действия и на двете инстанции по фактите не сочи да са допуснати съществени процесуални нарушения, налагащи упражняване на правомощието й за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане. Направен е обстоен анализ на всички доказателствени източници и е демонстрирана волята на въззивния съд да кредитира определени от тях, както и да не даде вяра на други. По този начин крайният резултат на доказателствения процес е обективиран по един ясен, убедителен и несъмнен начин, така че волята на въззивния съд и неговото вътрешно убеждение е възможно да бъдат проследени както от страните в процеса, така и от касационния съд. В решението си Софийският апелативен съд е дал изчерпателен и обоснован отговор на всички възражения на защитата и е аргументирал в пълна степен своите съображения за достигнатия фактически и правен извод по делото. Обективни данни за нарушение на задължението на съда по чл. 107 ал.3 от НПК – да събира както разобличаващи, така и оправдателни доказателства, не са налице. Съдът е събрал доказателства и от двете категории, като негово право е да кредитира едната от тях, стига да изложи съображения по реда на чл. 339 ал.2 и ал.3 от НПК. В решението на въззивния съд това е направено, поради което съдът не може да бъде упрекнат в нарушаване на основните принципи на наказателния процес, визирани в чл. 13 и чл. 14 от НПК. Касационната проверка на атакуваното решение не констатира нарушение и на чл. 15 от НПК, тъй като не открива твърдяното от защита противоречие между фактически констатации и правни изводи, което да е поставило подсъдимия в затруднено положение да се защити по определени факти и по направените въз основа на тях изводи. Не е налице и предприето такова изменение на обвинението от въззивния съд, което да е накърнило правото на защита на подсъдимия М да е основание за отмяна на решението. Поддържа се от защитата, че такова нарушение е налице с оглед обстоятелство, че срещу подсъдимия е внесен обвинителен акт за престъпление, визиращо престъпно поведение с оглед постигане на съставомерна цел – разтоварване на осем броя тръби, а с въззивното решение М. бил признат за виновен да е извършил престъплението с цел да принуди синовете на пострадалия да изплатят дълга си към неговото дружество. Такова изменение на обвинението не е налице, а още по-малко то да е съществено Фактите, на които въззивният съд е дал различна правна квалификация, са същите, за които М. е бил обвинен и за които той се е защитил и пред двете инстанции. Такова изменение на обвинението съдът има правомощието да предприеме сам и с това не накърнява по никакъв начин правото на защита на подсъдимия / аргумент от чл. 337 ал.1 т.2 от НПК/. Осъждането по фактите не е било изненада за подсъдимия М, тъй като те са му били известни още със самия обвинителен акт и в пълна степен той се е защитил по тях, а въззивният съд само им е дал друга съставомерност по друг престъпен състав. За самият подсъдим не е било изненада, че неговата цел чрез предприетото съставомерно поведение е била да събере вземането на „Маргел” ООД към „Н. Инженеринг” ООД, като по пътя за постигането й си е поставил междинна цел – да принуди И. Н. да се разпореди с вещ – да укаже товарен автомобил „Ифа”, върху който и товара му е упражнявал фактическа власт, да бъде транспортиран и разтоварен до склада на „Маргел” ООД. Поради това не е налице нарушение по смисъла на чл. 348 ал.3 т.1 от НПК и липсват основания за отмяна на въззивния съдебен акт. Касационният съд не намира да е налице и третото основание по чл. 348 ал.1 т.3 от НПК, твърдения за наличие на което се съдържат в жалбите на подсъдимия и на частния обвинител и граждански ищец. То се поддържа в едната касационна жалба на подсъдимия с оглед „осъждането на невинно лице”, като нито в жалбата, нито в писмените бележки на защитата се излагат конкретни съображения, попадащи в критериите на чл. 348 ал.5 от НПК. Съображението, изложено в касационната жалба, не сочи на това основание, а на основанието по чл. 348 ал.1 т.1 от НПК, за липсата на което в конкретния случай съдът изложи вече съображения. Поради липса на конкретни доводи в подкрепа на твърдението за касационното основание „явна несправедливост” на наказанието касационният съд не е в състояние да даде и съответен отговор. По отношение на наличие на това касационно основание с оглед жалбата на частния обвинител ВКС не констатира да е налице явна несправедливост на наложеното наказание. Въззивният съд е изложил достатъчно съображения за решението си да индивидуализира санкцията при условията на чл. 55 ал.1 т.1 от НК. Данните за личността на подсъдимия и за самото деяние действително сочат наличие на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства. ВКС се съгласява с всички тях, без да се налага да ги преповтаря, като единствено намира за необходимо да добави и изтеклият почти четиригодишен период от осъществяването на престъплението. Наказанието от една година и шест месеца лишаване от свобода , отложено с изпитателен срок от три години, с оглед възрастта на подсъдимия е съответно на деянието му и на личността му и е в състояние да съдейства за постигане на целите на чл. 36 от НК. Не се налага нито неговото смекчаване, нито връщане на делото на въззивния съд за неговото увеличаване. Правилно е въззивното решение и в частта му, с която съдът е намалил размера на обезщетението по гражданския иск. Обстоятелствата, с които съдът се е съобразил, действително се отразяват на този размер и правилно са отчетени в посока на неговото намаляване. Действително претърпяната обида, страдание и срам от действията на подсъдимия, както и стресово състояние действително намират стойностен еквивалент в сумата от пет хиляди лева.величаването на това обезщетение би било несъответно на неправомерните действия на подсъдимия и като такова – несправедливо. Поради това жалбата на гражданския ищец следва да бъде оставена без уважение. Предвид изложените съображения настоящият касационен съдебен състав намери, че не е налице никое от сочените в жалбите касационни основания, поради което въззивното решение следва да бъде оставено в сила. С оглед на това и на основание чл. 354 ал.1 т.1 от НПК , Върховният касационен съд, трето наказателно отделение     Р Е Ш И :     ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 374/04.12.2009 г. на Софийски апелативен съд, постановено по ВНОХД № 406/2009 г. ОСЪЖДА подс. А. Б. М. да заплати на И. К. Н. сумата от 1200 /хиляда и двеста/ лева, представляващи разноски за п. пред касационната инстанция. Решението не подлежи на обжалване.       ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ЧЛЕНОВЕ: 1.   2.