Ключови фрази
Унищожаване и повреждане * противоречиви показания


Р Е Ш Е Н И Е

№ 399
София, 14 октомври 2010 година


В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А


Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в съдебно заседание на шестнадесети септември две хиляди и десета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Саша Раданова
ЧЛЕНОВЕ: Фиданка Пенева
Севдалин Мавров

при секретар Лилия Гаврилова
и с участието на прокурор от ВКП – Я. Гебов
изслуша докладваното от съдията Финка Пенева
наказателно дело № 354/2010 г.

Касационното производство е образувано по протест на прокурор от О. прокуратура – П. срещу нова присъда № 33/4.05.2010 година постановена от П. окръжен съд по в н о х д № 293/2010 година и по касационна жалба на гражданския ищец З. „П.”, община П., чрез пълномощника му адвокат Ц. Ч. срещу същата присъда, само в частта, с която е отхвърлен предявеният граждански иск.
В протеста е въведено касационното основание по чл. 348 ал. 1, т. 1 НПК, нарушение на материалния закон, като са изложени съображения, че съдът не е приложил закона /чл. 216 ал. 6, във вр. с ал. 5 и ал. 1 НК/, който е бил длъжен да приложи и вместо това оправдал подсъдимия Н. Р. по това обвинение. Направено е искане за отмяна на протестираната присъда, изцяло и връщане на делото за ново разглеждане, с указания за правилно приложение на материалния закон. От аргументите изложени в протеста, може да се изведе и въвеждането на касационното основание за допуснато процесуално нарушение при формиране на решението за отмяна на първоинстанционната присъда и оправдаването на подсъдимия.
С касационната жалба пълномощникът на гражданския ищец, също иска отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане.
Прокурорът поддържа протеста, като в пледоарията си пред касационната инстанция развива доводи в подкрепа на касационното основание по чл. 348 ал. 1, т. 2 НПК – допуснати съществени процесуални нарушения при изграждане на вътрешното убеждение у решаващия съд /чл. 14 ал. 1 НПК/ и обсъждане в мотивите към новата присъда само на защитни доказателства, в нарушение на чл. 107 ал. 3 НПК. Предлага да се отмени присъдата и делото да се върне за ново разглеждане с указания за отстраняване на допуснатото нарушение на закона. Дава заключение да се уважи жалбата на гражданския ищец.
Подсъдимият, редовно призован, не се явява пред касационната инстанция.
Изпраща своя процесуален представител адвокат К. К., който в писмени бележки, с които оспорва протеста и жалбата на гражданския ищец прави искане за оставяне в сила на оправдателната присъда на ПОС.
Повереникът на гражданския ищец поддържа жалбата си и искането за отмяна на присъдата в гражданската част. Претендира разноски за касационната инстанция, като представя като доказателство за това – адвокатско пълномощно за преведени по банков път на адвоката 300 лева.
Върховният касационен съд, за да се произнесе, съобрази следното:

Протестът и касационната жалба са основателни.

С присъда № 19/23.02.2010 година постановена по н о х д № 3/2010 година по описа на Панагюрския районен съд, подсъдимият Н. Р. е признат за виновен в това, че 18.06.2009 година в местността „Церака” на с П., обл. П., по непредпазливост е унищожил пшеничени насаждения собственост на З. „П.”, като причинил значителни вреди в размер на 7 178 лева и за престъпление по чл. 216 ал. 6, вр. ал. 5 и ал. 1 НК, на основание чл. 54 ал. 1 НК му е наложено наказание една година лишаване от свобода, условно с тригодишен изпитателен срок.
Уважен е предявеният граждански иск за имуществени вреди в размер на 7 178 лева, като подсъдимият е осъден да заплати обезщетение в този размер, както и законната лихва от деня на увреждането до окончателното изплащане на сумата.
Осъден е да заплати разноските по делото.
По жалба на подсъдимия, въззивният съд е направил нов анализ на събраните от първоинстанционния съд доказателства и достигайки до противоположния извод за недоказаност по несъмнен начин на обвинението повдигнато на подсъдимия, го оправдал по посоченото обвинение. На това основание отхвърлил гражданския иск.
За да постанови оправдателна присъда, предишната инстанция е дала отрицателен отговор на един от основните въпроси, които решава съдът по чл. 301 ал. 1, т. 1 НПК, приемайки, че инкриминираното по обвинителния акт деяние не е извършено от подсъдимия. Касационният съд не разполага с правомощието да приема нови фактически положения и така да подменя вътрешното убеждение на предишните състави, които по закон са задължени да установят обстоятелствата свързани с предмета на доказване очертан с обвинителния акт. Няма процесуална пречка, обаче, настоящата инстанция да провери дали при вземането на решение за оправдаване на подсъдимия, съставът на П. окръжен съд е спазил предвидения в НПК процесуален ред за това.
При проверката се установи, че въззивният съд в мотивите на присъдата си се е позовал на бездействието на страните – по конкретно прокурора и гражданския ищец, които не са поискали разпит като свидетел на това лице, което е видяло как през нощта, подсъдимият е изкарал своите крави от мястото където са били затворени, за да се предотврати причиняването на по-големи щети /вж л. 20, от мотивите, 2 абз./ Този извод е незаконосъобразен, тъй като противоречи на основния принцип в наказателния процес за задължението на съда да проявява процесуална активност при събиране на доказателствата, необходими за изясняване на обективната истина. Наистина основната функция на съда е да реши спора между обвинението и защитата, а справедливият процес изисква страните да бъдат обезпечени с равни възможности за пълноценно упражняване на предоставените им от закона права. Вярно е и това, че няма правна норма, която да възлага в тежест на съда доказването в наказателния процес, тъй като съдът е само арбитър по фактически и правни спорове, а не орган по разследване и разкриване на престъпления. Съдът, обаче е обвързан от служебното събиране на доказателство, тогава когато страните бездействат и същевременно провеждането на съответното процесуално действие /в случая допускането и разпит на свидетел очевидец/ е възможно без да се налага провеждане на допълнителни оперативно-издирвателни мероприятия. В конкретния случай, въззивният съд се е позовал на показанията на св. Г., който узнал от св. П. О., че последният е видявл подсъдимият Р. да изкарва кравите си от мястото където те са били задържани по нареждане на председателя на пострадалата кооперация – св. З.. Освен това, по делото е приложен фотоалбум, който не предоставен на разпитаните свидетели, за да потвърдят или отхвърлят констатациите си за особените белези на кравите, според които те са били идентифицирани като собственост на подсъдимия. В тази връзка, при внимателния прочит на мотивите към въззивното решение се потвърждава изводът на прокурора, участник в касационното производство, че проверяваният съд е изградил оправдателната си теза като е обсъдил предимно защитни доказателства – показанията на подсъдимият. Той е пропуснал да обсъди противоречивите показания на свидетеля посочен от подсъдимия – И. Ч. /л. 29/, както и писмените доказателства по делото – съставеният акт на подсъдимия, както и обстоятелствата свързани с бягството му от полицейската проверка.
Поради изложеното, настоящият състав намира за основателна тезата на прокурора от ВКП, че с постановяването на оправдателна присъда, въззивният съд е допуснал съществени процесуални нарушения – чл. 13 ал. 1 и 14 ал. 1 НПК. С това са ограничени правата на обвинителната власт да докаже обвинението описано в обвинителния акт и пряко е рефлектирало върху правата на гражданския ищец да докаже основателността на иска си. Налице е касационното основание за отмяна на новата присъда по чл. 348 ал. 3, т. 1 НПК.
Това налага отмяна на новата присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд, при което да се изпълнят посочените в настоящото решение указания.
Основателността на касационната жалба на гражданския ищец и отмяната на обжалваната присъда и в гражданската част е положителна предпоставка за уважаване искането на повереника на пострадалата от деянието кооперация да й се възстановят направените разходи за специализирана правна помощ, в лицето на упълномощения повереник адвокат Ц. Ч., в размер на договорените и платени 300 лева.
Водим от горното и на основание чл. 354 ал. 3, т. 2, вр. ал. 1, т. 4 и чл. 348 ал. 1, т. 2 НПК и чл. 189 ал. 3 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение

Р Е Ш И :


ОТМЕНЯВА нова присъда № 33/4.05.2010 година постановена от П. окръжен съд по в н о х д № 293/2010 година, по описа на същия съд и ВРЪЩА делото на П.ия окражен съд, за ново разглеждане, при което да се изпълнят указанията посочени в обстоятелствената част на настоящето решение.
ОСЪЖДА подсъдимия Н. Д. Р. с ЕГН xxxxxxxxxx да заплати сумата от 300 /триста/ лева на гражданския ищец З. „П.” направените пред касационната инстанция разноски за повереник.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: