Р Е Ш Е Н И Е № 367 С., 24.10.2011 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в открито заседание на тринадесети октомври две хиляди и единадесета година, в състав: Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА при секретаря Е. П., като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№1230 по описа за 2010г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на О. Ф.-П., Н. Л. П., Е. Л. П.-Д. и Д. Л. Х. срещу решение №882 от 28.06.10г. по гр.д.№782/10г. на Варненския окръжен съд. Жалбоподателите считат, че съдът се е произнесъл недопустимо по отрицателен установителен иск, лишен от правен интерес. Неправилен бил и изводът по съществото на спора, че не е доказана собствеността им върху спорния имот. Ответниците в производството оспорват жалбата. Считат, че предявеният иск е допустим, а по същество – основателен, тъй като ответниците, които носят доказателствената тежест, не са установили правото си на собственост върху спорния имот. С определение №305 от 04.04.11г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК по въпроса дали е допустим отрицателен установителен иск за собственост на имот в терен по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, за който на ищците е признато право на възстановяване на собствеността, а ответниците противопоставят права по чл.18з, ал.3 от ППЗСПЗЗ. За да се произнесе по този въпрос и по съществото на касационната жалба, настоящият състав взе предвид следното: С обжалваното решение състав на Варненския окръжен съд е оставил в сила решение №456 от 12.02.2010г. по гр.д.№2204/07г. на Варненския районен съд, с което е бил уважен предявеният от И. К. К. и К. К. К. срещу О. Н. Ф.-П., Н. Л. П., Е. Л. П.-Д. и Д. Л. Х. отрицателен установителен иск – признато е за установено по отношение на ищците, че ответниците не са собственици на недвижим имот, представляващ реална част с площ от 270 кв.м. от ПИ №173 по ПНИ на СО „А. м.” в землището на [населено място], повдигната в син цвят на приложената скица. Въззивният съд е приел, че ищците, в качеството им на наследници на И. С. А., са с признато право на възстановяване на собствеността по реда на ЗСПЗЗ върху имот в местност по §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, върху който попада спорната реална част. Тъй като все още не е приключила процедурата по възстановяване на собствеността, те имат правен интерес от предявения отрицателен установителен иск, с който целят да отрекат правата на ответниците върху имота, който предстои да им бъде възстановен. Ответниците нямат противопоставими права по чл.18з, ал.3 от ППЗСПЗЗ върху този имот, тъй като не са доказали по категоричен начин собствеността си – не са установили идентичност между имота, който техният праводател И. В. е получил по замяна от ТПК комисия и този, който е предмет на последващата замяна по нот.акт №173/1964г., както и на дарението от 1979г. и съдебната спогодба по гр.д.№2323/1980г. Прието е, че съдебната спогодба не може да бъде противопоставена на ищците, които не са били страни в делбеното производство. По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, настоящият състав намира следното: В посоченото от жалбоподателите решение №1400 от 20.01.09г. по гр.д.№4956/07г. на ВКС, ІV ГО, съдът се е произнесъл по въпроса за допустимостта на отрицателен установителен иск за собственост на имот, находящ се в терен по §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, когато ищците са с признато право на възстановяване на собствеността, но все още нямат заповед по §4к от ПЗР на ЗСПЗЗ, а ответниците противопоставят права по чл.18з, ал.3 от ППЗСПЗЗ. Прието е, че в тази хипотеза отрицателният установителен иск е недопустим, тъй като разрешаването на спора няма да се отрази в правната сфера на ищците. Такъв иск би бил допустим само ако ответниците противопоставят права по §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ и спорът е за това на коя от двете групи спорещи да бъде издадена заповедта по §4к от ПЗР на ЗСПЗЗ. Обратно – в обжалваното решение на въззивния съд е прието, че отрицателният установителен иск е допустим и когато спорът за собствеността на имот в терен по §4к от ПЗР на ЗСПЗЗ протича между бившите собственици, на които правото на възстановяване е признато с решение на поземлената комисия, сега ОСЗ, и лицата, които са получили имота по замяна от Т. комисия и противопоставят права по чл.18з, ал.3 от ППЗСПЗЗ. Настоящият състав намира за правилна практиката в обжалваното въззивно решение. Планът на новообразуваните имоти по §4к, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ включва както земи, предоставени за ползване по силата на актовете по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, така и земи, които са били предмет на замяна от Т. комисия. Всички тези земи подлежат на възстановяване на бившите собственици по реда на ЗСПЗЗ, освен ако не са изкупени при условията на §4а и §4б от ползувателите, или ако лицата, които са ги придобили чрез замяна от Т. комисия, не противопоставят права по чл.18з, ал.3 от ППЗСПЗЗ. И в двата случая лицата, на които само е признато право на възстановяване на собствеността, но все още нямат издадена заповед по §4к от ПЗР на ЗСПЗЗ, имат правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск. С него те целят да отрекат правата, които ответниците им противопоставят по отношение на спорния имот, произтичащи било от изкупуване по §4а и §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, било от наличие на предпоставките по чл.18з, ал.3 от ППЗСПЗЗ. И в двата случая, при успешно провеждане на отрицателния установителен иск, ищците ще имат основание да искат от кмета на общината да издаде на тяхно име заповед по §4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, с която окончателно ще придобият права върху спорния имот и той ще бъде записан на тяхно име в регистъра към плана. В това се състои правният им интерес от предявяване именно на отрицателен установителен иск, тъй като при завеждане на делото те все още не са собственици на имота и не биха могли да водят нито положителен установителен иск за него, нито иск по чл.108 от ЗС. В този смисъл е и решение №40 от 11.02.11г. по гр.д.№1385/09г. на ВКС, ІІ ГО, постановено в производство по чл.290 от ГПК, в което се приема едно по-широко разбиране за допустимостта на отрицателния установителен иск, когато той е предявен от лица, на които предстои издаването на окончателен акт за възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ, срещу лица, които заявяват собствени права върху същия имот, но не непременно права по §4а и §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ. По съществото на касационната жалба: Неоснователно е оплакването на жалбоподателите, че съдът недопустимо се е произнесъл по иск, лишен от правен интерес. Съображенията за това са изложени по-горе в настоящото решение. Основателно е обаче другото оплакване - че при наличните доказателства по делото, съдът неправилно е отрекъл правата на жалбоподателите върху спорния имот. При отрицателен установителен иск в тежест на ответниците е да установят правото си на собственост върху спорния имот. Достатъчно е да представят нотариални актове или протоколи за спогодби по делбени дела. В тези документи нотариусът, съответно съдът, са проверявали собствеността на прехвъпрителя, затова и лицата, които се ползват от тях, не следва да установяват отново правата на праводателите си в съдебния процес. Ако насрещната страна оспорва тези права, в нейна тежест е да установи твърденията си. До доказване на противното, изброените документи установяват собствеността на лицата, които се ползват от тях. По същия начин констативните нотариални актове за собственост променят доказателствената тежест – лицата, които оспорват удостоверените в тях права, следва да докажат оспорването си. Във връзка с конкретното дело следва да се посочи и това, че не трябва да се смесват въпросите за силата на пресъдено нещо на спогодбата по делбено дело от една страна и за доказателствената сила на съдебния протокол, материализиращ тази спогодба, от друга страна. Съдебният протокол представлява официален диспозитивен документ за постигнатата спогодба и установява до доказване на противното, че страните са били съсобственици на поделения имот. Предмет на правния спор по настоящото дело е реална част от имот пл.№173 по ПНИ на СО „А. м.” в землището на [населено място]. Този имот ответниците владеят въз основа на поредица от документи за собственост: нотариален акт №44/1964г., който удостоверява права на С. В. и И. В. върху лозе от 2 дка в местността „Л. п.”, при граници: път и от две страни лозя на ДЗС „Д. К.”, придобито по замяна от Т. комисия; нотариален акт №173/1964г., с който С. В. и И. В. са прехвърлили чрез замяна на праводателите на ответниците Д. Ж. Х. и Ж. М. Ж. притежаваното от тях лозе в местността „Л. п.”; нотариален акт №23/79г., с който Д. Ж. Ф. е дарила на дъщеря си О. Н. Ф. идеална част от лозето в „Л. п.”, при тогавашни нови граници: Ж. М. Ж., Л. Я., Й. Й., Й. С. К. и Продан С., както и съдебна спогодба от м.юли 1980г. по гр.д.№1980/1980г. на Варненския районен съд, по силата на която О. Ф. е придобила собствеността на реална част от това лозе, с площ от 630 кв.м., в която реална част попада спорното място от 270 кв.м. При всяка една от трите поредни сделки нотариусът, съответно съдът, е проверявал собствеността на праводателите върху притежавания от тях имот. Затова ответниците, които се ползват от тези документи за собственост, не следва отново да доказват в съдебния процес собствеността на своите праводатели, съответно – идентичността на имотите, които са прехвърлени с поредните сделки. Обратно - ищците, на които нотариалните актове и делбата се противопоставят, следва да установят оспорването си – т.е. че няма протокол на Т. комисия, въз основа на който е издаден нот.акт №44/1964г., че няма идентичност между имота, получен по замяната от Т. комисия и имота по дарението от 1979г. и делбата от 1980г. Такива доказателства по делото няма. Неправилно въззивният съд е възложил на ответниците да доказват факти, които са свързани с оспорване на техните документи за собственост и ги е натоварил с последиците от недоказването на тези факти. Доказателствената тежест за установяване липсата на идентичност на имотите по отделните документи за собственост е върху ищците, на които тези документи се противопоставят. След като те не са доказали оспорването си, следва да се приеме, че ответниците са собственици на спорния имот. Този имот е бил предмет на замяна от Т. комисия, след което е последвала прехвърлителна сделка и имотът е застроен, затова той не подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ поради забраната на чл.18з, ал.3 от ППЗСПЗЗ. Като е приел, че ответниците не са собственици на спорния имот, въззивният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и делото да се реши съобразно изводите на настоящата инстанция. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение №882 от 28.06.10г. по гр.д.№782/10г. на Варненския окръжен съд и вместо него постановява: ОТХВЪРЛЯ предявения от И. К. К. и К. К. К. от [населено място], [улица], ет.1, ап.3 срещу О. Н. Ф.-П. от [населено място], [улица], ет.3, Н. Л. П. от [населено място], [улица], вх.В, ет.1, ап.3, Е. Л. П.-Д. от [населено място], [улица], вх.А, ет.9, ап.25 и Д. Л. Х. от [населено място],[жк], вх.В, ет.4, ап.47 отрицателен установителен иск – да се признае за установено по отношение на ищците, че ответниците не са собственици на недвижим имот, представляващ реална част с площ от 270 кв.м. от ПИ №173 по ПНИ на СО „А. м.” в землището на [населено място], повдигната в син цвят на приложената скица на стр.156 по гр.д.№2204/07г. на Варненския районен съд, приподписана от районния съдия и представляваща неразделна част от настоящото решение. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: