Р Е Ш Е Н И Е № 133 град София, 23 март 2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на шестнадесети март две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ :САВКА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ : ТАТЯНА КЪНЧЕВА БИЛЯНА ЧОЧЕВА при участието на секретаря КРИСТИНА ПАВЛОВА и на прокурора ИСКРА ЧОБАНОВА изслуша докладваното от съдия Т. КЪНЧЕВА касационно дело № 47 по описа за 2011 година и за да се произнесе взе предвид следното: Касационното производство е образувано по протест на С. апелативна прокуратура и жалба на подсъдимия Ц. М. М. срещу решение № 345/ 08.11.2010 г. по внохд № 411/10 г. на Софийския апелативен съд. В протеста се сочат нарушения на процесуалните правила по чл.13 и чл.14 от НПК, довели до неправилно приложение на материалния закон- касационни основания по чл.348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК. По същество се иска отмяна на решението е връщане на делото за ново разглеждане. В жалба на подсъдимия се релевира касационното основание по чл.348 ал.1 т.3 от НПК. Претендира се намаляване на наказанието и приложение на института на условното осъждане. В съдебно заседание прокурорът от Върховната касационна прокуратура не поддържа протеста. Намира жалбата за неоснователна и пледира решението да бъде оставено в сила. Подсъдимият и неговата защита поддържат жалбата и молят протеста да бъде оставен без уважение. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт намери за установено следното: С присъда от 16.03.2010 г. по нохд № 555/2010 г. Софийският градски съд признал подсъдимия Ц. М. за виновен в това, че на 18.06.2009 г., при условията на продължавано престъпление държал с цел разпространение високорискови наркотични вещества- 18 бр. пакетчета с марихуана и 9 бр. полиетиленови топчета, съдържащи амфетамин на обща стойност 190.50 лв. и на основание чл.354а ал.1 пр.4 вр. чл.26 ал.1 от НК го осъдил на две години лишаване от свобода и глоба в размер на пет хиляди лева. С атакуваното решение Софийският апелативен съд изменил присъдата, като преквалифицирал деянието по чл.354а ал.3 т.1 от НК. Потвърдил присъдата в останалата й част. По протеста на С. апелативна прокуратура. Оплакването за наличие на пороци в дейността на съда при изясняване на фактите по делото е лишено от основание. Видно е от мотивите на решението, а това не се оспорва и от изготвилия касационния протест прокурор, че Софийският апелативен съд е възприел фактическа обстановка, която не се различава от установената от първата инстанция. След като е извършил пълна и обективна проверка на доказателствата, събрани от първата инстанция и при въззивното следствие, въззивният съд е намерил за безспорно установени фактите по престъплението- държането на инкриминираните наркотици от подс. М. в левия джоб на якето му и в лекия автомобил “Ф. Ф.”, тяхното тегло, процентно съдържание на активното вещество и цената им. При това положение, за касационния състав липсва яснота кои точно доказателства прокуратурата претендира за неправилно и необективно оценени. От протеста е видно, че всъщност се оспорва извода за липса на доказателства, че подсъдимият е държал наркотичните вещества с цел разпространение. Съдът подробно е мотивирал, че за наличие на такава цел не може да се съди само от вида, количеството и начина на опаковане на наркотичните вещества, тъй като по експертен път е установена зависимост на подсъдимия към стимуланти, канабиноиди и опиоиди. Точно с тази зависимост, според съда, може да се обясни факта, че намерените у М. марихуана и амфетамини надвишават еднодневните му нужди, но това не води непременно до извод, че целта на държането е било разпространението им както е прието с присъдата. Обективни данни за предназначението на инкриминираните вещества за разпространение не се съдържат в годните за преценка доказателствени материали. Аргументите на въззивната инстанция са логически издържани, не почиват на превратен или необективен на доказателствата, поради което оспореният от прокурора извод не подлежи на преоценка от ВКС. Като е квалифицирал деянието като престъпление по чл.354а ал.3 от НК Софийският апелативен съд не е допуснал нарушение на материалния закон. Протестът е неоснователен. По жалбата на подсъдимия. Софийският апелативен съд е изложил подробно всички обстоятелства, имащи значение за индивидуализацията на наказанието. На плоскостта на отегчаващите вината обстоятелства са преценени количеството и разнородността на наркотичните вещества, очертаващи завишена степен на обществена опасност на деянието, а младата възраст и положителните характеристични данни са отчетени като смекчаващи отговорността фактори. Върховният касационен съд споделя като законосъобразен извода, че въпреки преквалификацията на деянието в по-леко наказуемо престъпление не са налице основания за намаляване размера на наказанието, наложено на подсъдимия. Наркотичната зависимост на М. стои в основаната на мотивацията му при извършването на престъплението, но не може да се преценява като смекчаващото вината обстоятелство, както се изтъква в касационната жалба. Убедителни са съображенията на въззивния съд за отказа му да приложи института на условното осъждане. Наличието на формалните законови критерии по чл.66 ал.1 от НК не е достатъчно за отлагане изтърпяването на наказанието. Данните по делото сочат, че извършеното престъпление не е инцидента проява в живота на подсъдимия, поради което за неговото поправяне и превъзпитание, както и за постигане на целите на генералната превенция е необходимо ефективното изтърпяване на наложената наказателна санкция. Жалбата е неоснователна. Водим от горното и на основание чл.354 ал.1 т.1 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 345/08.11.2010 г. на Софийския апелативен съд, постановено по внохд № 411/10 г. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: