11 Р Е Ш Е Н И Е № 60159 гр. София, 31.01.2022 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в публичното съдебно заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ при секретаря Александра Ковачева изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 2088/2020 година Производството е по чл.290 ГПК. С определение № 60434 от 19.07.2021 г. е допуснато касационно обжалване на постановеното от Апелативен съд - Пловдив въззивно решение № 186 от 01.07.2020 г. по т. д. № 171/2020 г. в частта, с която е потвърдено решение № 129 от 06.11.2019 г. по т. д. № 104/2019 г. на Окръжен съд - Хасково в частта за осъждане на „ЗАД ОЗК - Застраховане“ АД да заплати на основание чл.226 ал.1 от КЗ (отм.) на Д. Д. Я., Г. К. Я., Д. М. В. и Ж. С. Б. обезщетения за неимуществени вреди от причинената при ПТП на 29.07.2016 г. смърт на внучката им Д. М. Я. за разликите над сумите 5 000 лв. до сумите 20 000 лв., на А. М. Г. и А. Н. А. обезщетения за неимуществени вреди от причинената при ПТП на 29.07.2016 г. смърт на внучката им Н. А. Щ. в размер на разликите над сумите 5 000 лв. до сумите 20 000 лв. и на Л. А. Щ. обезщетение за неимуществени вреди от причинената при ПТП на 29.07.2016 г. смърт на сестра й Н. Щ. за разликата над сумата 5 000 лв. до сумата 40 000 лв. Решението на първоинстанционния съд не е обжалвано и е влязло в сила в частта, с която „ЗАД ОЗК - Застраховане“ АД е осъдено да заплати на основание чл.226, ал.1 КЗ (отм.) на Д. Д. Я., Г. К. Я., Д. М. В., Ж. С. Б., А. М. Г., А. Н. А. и Л. А. Щ. обезщетения за неимуществени вреди до размер на сумите 5 000 лв. В касационната жалба на „ЗАД Армеец“ АД се поддържа искане за отмяна на въззивното решение като неправилно в допуснатата до касационно обжалване част и за отхвърляне на исковете по чл.226, ал.1 КЗ (отм.) за претендираните пред въззивната инстанция суми с присъждане на разноски. Навеждат се оплаквания, че изводите на въззивния съд относно правото на обезщетение на лицата от разширения родствен кръг /баби, дядовци и сестра/ и размера на полагащите им се обезщетения са формирани в противоречие с критериите, възприети от ОСНГКТ в Тълкувателно решение № 1/2016 от 21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. Излагат се доводи за допуснато от въззивния съд нарушение на разпоредбата на чл.52 ЗЗД при определяне на обезщетенията. Релевира се и нарушение на разпоредбата на § 96, ал. 1 от ПЗР на ЗИДКЗ (ДВ, бр.101/2018 г.) с аргументи, че доколкото исковете на посочените по-горе ищци са предявени след 21.06.2018 г., по отношение на тях следва да намери приложение въведеното с § 96, ал.1 ПЗР на ЗИДКЗ ограничение за максимален размер на обезщетенията от 5 000 лв. Ответниците по касация Д. Д. Я., Г. К. Я., Д. М. В., Ж. С. Б., А. М. Г., А. Н. А. и Л. А. Щ. оспорват касационната жалба като неоснователна и изразяват становища за оставяне на въззивното решение в сила по съображения, изложени в депозирани от процесуалните им представители писмени отговори по чл.287, ал.1 ГПК. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото и на заявените касационни основания, в съответствие с правомощията по чл.290, ал.2 ГПК приема следното : За да потвърди решението на Окръжен съд - Хасково в частта, с която „ЗАД ОЗК - Застраховане“ АД е осъдено на основание чл.226, ал.1 КЗ (отм.) да заплати на Д. Д. Я., Г. К. Я., Д. М. В. и Ж. С. Б. обезщетения за неимуществени вреди от причинената при ПТП на 29.07.2016 г. смърт на внучката им Д. М. Я. за разликите над сумите 5 000 лв. до сумите 20 000 лв., на А. М. Г. и А. Н. А. обезщетения за неимуществени вреди от причинената при ПТП на 29.07.2016 г. смърт на внучката им Н. А. Щ. в размер на разликите над сумите 5 000 лв. до сумите 20 000 лв. и на Л. А. Щ. обезщетение за неимуществени вреди от причинената при ПТП на 29.07.2016 г. смърт на сестра й Н. Щ. за разликата над сумата 5 000 лв. до сумата 40 000 лв., Апелативен съд - Пловдив е приел, че ищците са активно материално правно легитимирани според критериите, възприети в Тълкувателно решение № 1/2016 от 21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, да получат обезщетения за претърпените по повод смъртта на починалите при произшествието на 29.07.2016 г. техни родственици и че с оглед установените в хода на делото факти, релевантни за правото на обезщетение и за размера на обезщетенията, присъдените от първоинстанционния съд обезщетения за разликите на 5 000 лв. до 20 000 лв., съотв. до 40 000 лв., са справедливи по смисъла на чл.52 ЗЗД. Въззивният съд е преценил като неоснователно оплакването във въззивната жалба на застрахователното дружество - ответник за определяне на обезщетенията в нарушение на § 96, ал.1 ПЗР на ЗИДКЗ /ДВ бр.101/2018 г./, въвеждащ ограничителен праг от 5 000 лв. за обезщетенията на лицата от разширения с Тълкувателно решение № 1/2016 на ОСНГТК на ВКС кръг на правоимащите, посочени в чл.493а, ал.4 КЗ, до влизане в сила на наредба за утвърждаване на методика по чл.493а, ал.2 КЗ. По повод на оплакването въззивният съд е изложил съображения, че разпоредбата на § 96, ал.1 ПЗР на ЗИДКЗ регулира застрахователни събития, попадащи в приложното поле на новия КЗ в сила от 01.01.2016 г., и е неприложима към конкретния спор, иницииран с предявените на 25.06.2019 г. искове по чл.226, ал.1 КЗ (отм.); Поради факта, че застрахователният договор с виновния за произшествието водач е сключен преди 01.01.2016 г., спорът се урежда от разпоредбите на отменения КЗ - § 22 ПЗРКЗ, и за размера на дължимите обезщетения не важи ограничението на § 96, ал.1 ПЗР на ЗИДКЗ. Като аргумент за неприложимост на спорната разпоредба въззивният съд е изтъкнал и нейното противоречие с правото на ЕС и в частност - с Директива 2009/103/ЕО, в чл.9, ал.1 на която са посочени минималните застрахователни суми по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, без да е предвидена възможност за установяване на максимален размер на обезщетението за неимуществени вреди на пострадало лице и без да е уреден такъв размер. Предвид възприетото разрешение за неприложимост към спора на разпоредбата на § 96, ал.1 ПЗР на ЗИДКЗ /ДВ бр.101/2018 г./, въззивният съд е направил извод, че доколкото ищците имат право да получат обезщетения за претърпените по повод смъртта на близките им родственици неимуществени вреди, размерът на обезщетенията следва да бъде определен съобразно принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД при отчитане на обществено - икономическата конюнктура в страната към момента на проявление на вредите /датата на настъпване на произшествието/. При разрешаване на спора по делото въззивният съд е изходил от преценката, че от гледна точка на критериите, изведени в Тълкувателно решение № 1/2016 г. от 21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2018 г. на ОСНГТК на ВКС, ищците са активно материалноправно легитимирани да получат обезщетения за неимуществените вреди от смъртта на техните внучки, съответно сестра, тъй като са доказали наличието на установена с пострадалите особено близка емоционална връзка и действително претърпени по повод на смъртта им продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. По отношение на ищците Д. Я., Г. Я., Д. В. и Ж. Б. преценката за естеството на житейската връзка и интензитета на вредите е основана на показанията на свидетелите А. Я. и Р. Л., а по отношение на ищците А. Г., А. А. и Л. Щ. - на показанията на свидетелите В. Д. и Н. Н.. Според свидетелите Я. и Л., починалата Д. била кръстена на своите две баби по бащина и майчина линия и макар да не живеели в общо домакинство, помежду им съществувала силна емоционална връзка като Д. ги посещавала често; Особено близка била връзката между Д. и нейния дядо Г.; Бабите и дядовците се грижили с любов за внучката си, стремели се да й дадат всичко необходимо, помагали в отглеждането й, при нужда ходели да я вземат от училище; Смъртта на Д. била неочаквана за бабите и дядовците, които приели тежко загубата й, поболели се и изпитвали голяма мъка от липсата й. Свидетелите Д. и Н. са обяснили, че починалата Н. е била силно привързана към своите баба и дядо, които живеели в друго населено място, но тя ги посещавала редовно, ходела им на гости и прекарвала ваканциите си при тях; Внезапната смърт на любимата им внучка предизвикала неописуема болка у бабата и дядото, която „няма как да се предаде с думи и никога няма да бъде изтрита и излекувана“; Бабата и дядото приели тежко смъртта на внучката си и при всяко посещение в [населено място] отивали първо на гробищата; Между Н. и по-голямата й сестра също имало силна емоционална връзка, тъй като двете споделяли една стая, Л. помагала на майка си при отглеждането на Н. и след като заминала да учи в чужбина, контактите помежду им продължили; Приживе Н. се подготвяла да продължи образованието си в държавата, където учи сестра й, за да е близо до нея; По време на инцидента Л. била в България и внезапната смърт на Н. се отразила изключително тежко на психиката й; Загубата на Н. оставила у сестра й празнота за цял живот; В деня на погребението на Л. й прилошало и се наложила лекарска намеса. Въз основа на свидетелските показания въззивният съд е формирал извод, че определените от първоинстанционния съд обезщетения в размер на 20 000 лв. за бабите и дядовците и в размер на 40 000 лв. за сестрата Л. Щ. удовлетворяват изискването за справедливост по чл.52 ЗЗД, поради което е намерил за неоснователно оплакването във въззивната жалба на ответника - застраховател за недължимост на обезщетенията над присъдените с влязлата в сила част на първоинстанционното решение по 5 000 лв. Въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК поради противоречие със задължителната практика в Тълкувателно решение № 1/2016 от 21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС при разрешаване на значимия за изхода на делото правен въпрос за предпоставките, които следва да бъдат изпълнени, за да се присъди обезщетение за неимуществени вреди от причинена при деликт смърт в полза на други лица, извън очертания с ППВС № 4/61 г. и ППВС № 5/69 г. кръг на лицата с право на обезщетение (в случая - на бабите и дядовците на загиналите момичета и на сестрата на едното от тях). При допускане на касационното обжалване е съобразено обстоятелството, че като последица от влизане в сила на първоинстанционното решение в частта относно присъдените обезщетения в размер на 5 000 лв. е формирана сила на пресъдено нещо относно наличието на активна материалноправна легитимация на ищците - ответници по касация, да получат обезщетения за претърпените по повод смъртта на близките им родственици неимуществени вреди. Поради това и съобразно практиката в постановеното от настоящия състав на ВКС решение № 92/17.11.2020 г. по т. д. № 1275/2019 г. е прието, че наличието на възприетите в тълкувателното решение по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС предпоставки следва да бъде преценявано единствено по отношение размера на определените от въззивния съд обезщетения с оглед на правилото, че присъждането на обезщетение на посочената категория лица е обусловено от доказване на действително претърпени неимуществени вреди, които надхвърлят по интензитет и продължителност нормално присъщите за съответната родствена връзка болки и страдания. С Тълкувателно решение № 1/2016 от 21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС е разширен кръга на лицата, които са активно легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от смърт на друго лице, като е обявено за изгубило сила Постановление № 2/1984 г. на Пленума на ВС, ограничаващо кръга на правоимащите до лицата, изброени в Постановление № 4/61 г. и Постановление № 5/69 г. на Пленума на ВС. Според т.1 от решението „материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени; Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му неимуществени вреди”. В съобразителната част на тълкувателното решение е разяснено, че възможността за обезщетяване на други лица, извън изброените в постановления № 4/61 г. и № 5/69 на Пленума на ВС, следва да се допусне като изключение - само за случаите, когато житейски обстоятелства и ситуации са станали причина между починалия и съответното лице да се породи особена близост, оправдаваща получаването на обезщетение за действително претърпени неимуществени вреди (наред с най-близките на починалия или вместо тях - ако те не докажат, че са претърпели вреди от неговата смърт); Особено близка привързаност може да съществува между починалия и негови баба/дядо и внуци, братя/сестри; В традиционните за българското общество семейни отношения бабите/дядовците и внуците, съответно братята/сестрите са част от най-близкия семеен кръг и връзките помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост; Когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, е справедливо да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик; В тези случаи за получаване на обезщетение няма да е достатъчна само формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек - баба/дядо, внук, брат/сестра, преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна степен да обосновават основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в постановления № 4/61 г. и № 5/69 г. на Пленума на ВС, че в случай на смърт право на обезщетение имат само най-близките на починалия; Наличието на особено близка житейска връзка, даваща основание за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смърт, следва да се преценява от съда въз основа на фактите и доказателствата по делото и обезщетение следва да се присъди само тогава, когато от доказателствата може да се направи несъмнен извод, че лицето, което претендира обезщетение, е провело пълно и главно доказване за съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и за настъпили в резултат на неговата смърт сериозни (като интензитет и продължителност) морални болки и страдания. Мотивите към тълкувателното решение разкриват идеята, от която се е ръководило общото събрание на съдиите от трите колегии на ВКС при разширяване на кръга на лицата с право на обезщетение - да се признае по изключение активна материалноправна легитимация на други лица, извън най-близките (по смисъла на ППВС № 4/61 г. и ППВС № 5/69 г.), в частност - на бабите/дядовците и внуците и на братята/сестрите, за получаване на обезщетение за неимуществени вреди, когато поради конкретни житейски ситуации и обстоятелства те са създали с починалия особено близка духовна и емоционална връзка, отличаваща се по съдържание от традиционно съществуващите в българските семейства връзки между баби/дядовци и внуци, респ. между братя и сестри, и интензитетът и продължителността на търпените от тях болки и страдания по повод загубата на близкия човек надвишават тези, които е нормално да се понасят в случай на смърт на баба/дядо и внук или на брат/сестра. Изчерпателно и дори примерно изброяване на житейските ситуации и обстоятелства, придаващи на определена връзка характеристиката на изключителна, е немислимо и невъзможно поради многообразието на човешките отношения. Във всички случаи обаче присъждането на обезщетение за неимуществени вреди предпоставя категоричен извод на съда, че установените по делото факти от значение за активната материалноправна легитимация на ищеца /претендиращият обезщетение/ изпълват съдържанието на критериите, възприети в тълкувателното решение по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС като предпоставка за изключение от правилото, че кръгът на правоимащите се определя съобразно постановления № 4/61 г. и № 5/69 г. на Пленума на ВС. Отстъпването от последователно прилагания в годините ограничителен подход, възприет в Постановление № 5/84 г. на Пленума на ВС, няма за цел да разшири кръга на правоимащите по отношение на всички близки на починалия, които търпят неимуществени вреди по повод на смъртта му и според общоприетото разбиране за справедливост би следвало да имат право на обезщетение. Разширяването на кръга на правоимащите е продиктувано от регулацията на обществените отношения в материята на задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в Европейския съюз, обвързваща Република България като държава - членка на съюза, и от необходимостта поради отсъствие на изрична уредба в националното законодателство /към момента на приемане на тълкувателното решение по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС/ да се даде възможност на съдилищата да присъждат обезщетения за неимуществени вреди на други лица, извън изчерпателно изброените в постановленията на Пленума на ВС от 1961 г. и 1969 г., когато случаят е изключителен - както от гледна точка на съдържанието на създадената житейска връзка между починалия и претендиращия обезщетение, така и от гледна точка на интензитета и продължителността на понесените неимуществени вреди. Въззивното решение е постановено в отклонение от формираната с Тълкувателно решение № 1/2016 от 21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС задължителна съдебна практика и е неправилно. Изводът в решението, че по отношение на ищците - баби, дядовци и сестра, на починалите при произшествието на 29.07.2016 г. Д. Я. и Н. Щ. са изпълнени критериите, с които цитираното тълкувателно решение обвързва признаването на активна материалноправна легитимация за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди на други лица, извън най-близките на починалия по смисъла на постановления № 4/61 г. и № 5/69 г. на Пленума на ВС, е необоснован. Въззивният съд е основал извода си за наличие на активна материалноправна легитимация на събраните по делото свидетелски показания, но фактите, които е приел за установени от тези показания, не покриват нито един от изведените в тълкувателното решение критерии за изключителност - както по отношение на съществувалите между ищците и починалите техни родственици житейски връзки, така и по отношение на интензитета и продължителността на претърпените от ищците неимуществени вреди под формата на морални болки и страдания. Анализът на свидетелските показания разкрива обичайни родствени връзки между баби/дядовци и внучки, респ. между сестри, които се характеризират с взаимна обич, уважение, разбирателство, любов и грижа към ближния и са традиционни от гледна точка на съществуващите в българското общество отношения между членовете на едно семейство (в по-широк смисъл). Нито един от свидетелите не установява конкретни житейски обстоятелства или ситуации, които да са обусловили по-голяма и по-силна от обичайната привързаност между бабите и дядовците и техните внучки (напр. поемане изцяло на грижите и възпитанието на внучките от бабите и дядовците поради отсъствие, заболяване или дезинтересиране на родителите, очаквана от бабите и дядовците морална или материална подкрепа в бъдеще от починалите внучки, вместо от техните родители и т. н.), а оттук - и претърпени от бабите и дядовците морални болки и страдания, надхвърлящи като интензитет и продължителност болките и страдания, които нормално се понасят от баба и дядо в случай на внезапна, преждевременна и нелепа загуба на любимо внуче. Житейски обстоятелства или ситуации, станали причина за създаване на трайна и особено силна духовна и емоционална привързаност и за проявление на неимуществени вреди, надхвърлящи обичайните болки и страдания от шокиращата преждевременна загуба на по-малка сестра, не са установени от свидетелите и по отношение на ищцата Л. Щ.. Двете сестри са израснали заедно и Л. е преживяла тежко смъртта на сестра си, но отношенията помежду им и отражението на смъртта на Н. върху психоемоционалната сфера на Л., разкрити от свидетелите, са обичайни за всяка родствена връзка между сестри, отгледани и възпитани в традиционно българско семейство със здрава ценностна система. Неимуществените вреди, които са понесли ищците вследствие смъртта на обичаните техни родственици, несъмнено са високи като интензитет и ще имат продължително проявление във времето. Доказаните в хода на делото факти обаче не позволяват да се направи извод, че в конкретния случай по отношение на всеки от ищците е изпълнено изискването на Тълкувателно решение № 1/2016 по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС за изключителност на връзката им с починалите и на понесените неимуществени вреди. Силата на пресъдено нещо на влязлата в сила осъдителна част на първоинстанционното решение не позволява във фазата на касационното производство да се отрече наличието на изискуемите от тълкувателното решение критерии, релевантни за признаване на активната материалноправна легитимация на ищците, но с оглед въведените от касатора основания по чл.281, т.3 ГПК не лишава касационната инстанция от правомощието да извърши преценка дали определените от въззивния съд обезщетения са съобразени с основното принципно положение в решението, че обезщетение за неимуществени вреди от причинена при деликт смърт се присъжда на други лица извън най-близкия родствен кръг на починалите само по изключение при доказани неимуществени вреди, които надхвърлят по интензитет и продължителност нормално присъщите за съответната родствена връзка вреди. В случая изводът на въззивния съд, че претърпените от ищците - баби, дядовци и сестра на починалите при произшествието на 29.07.2016 г. Д. Я. и Н. Щ., морални болки и страдания надхвърлят като интензитет и продължителност болките и страданията, които обичайно се търпят по повод загубата на любима внучка или сестра, не кореспондира нито с доказателствата по делото, нито с мотивите към тълкувателното решение по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, с които е обосновано отстъплението от поставеното с Постановление № 2/1984 на Пленума на ВС ограничение на лицата с право на обезщетение за неимуществени вреди от причинена при деликт смърт. Установените в хода на делото неимуществени вреди като интензитет и продължителност не предпоставят изключение от правилото, че в случай на смърт право на обезщетение имат само най-близките на починалия по смисъла на постановления № 4/61 г. и № 5/69 г. на Пленума на ВС, и не дават основание за присъждане на обезщетения в размер, надхвърлящ определения с влязлата в сила част на първоинстанционното решение - по 5 000 лв. за всеки от ищците. По изложените съображения въззивното решение следва да бъде отменено в допусната до касационно обжалване част и тъй като не се налага повтаряне или извършване на други съдопроизводствени действия, спорът следва да се разреши по същество от касационната инстанция като се отхвърлят предявените от Д. Д. Я., Г. К. Я., Д. М. В., Ж. С. Б., А. М. Г., А. Н. А. и Л. А. Щ. против „ЗАД ОЗК - Застраховане“ АД искове с правно основание чл.226, ал.1 КЗ (отм.) за разликите над 5 000 лв. до 20 000 лв., съответно до 40 000 лв. Предвид съображенията, с които е мотивирано отхвърлянето на исковете, не следва да се обсъждат доводите в касационната жалба за постановяване на въззивното решение в нарушение на § 96, ал.1 ПЗР на ЗИДКЗ /ДВ бр.1012018 г./. В зависимост от крайния изход на делото въззивното решение следва да бъде отменено и в частта относно възложените в тежест на „ЗАД ОЗК - Застраховане“ АД разноски по исковете на посочените ищци, а именно - в частта, с която застрахователното дружество - ответник е осъдено да заплати на адв. М. Т. от АК Х. адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗА за осъществено във въззивното производство безплатно процесуално представителство на ищците Д. Я., Г. Я., Д. В. и Ж. Б. в размер на 3 920 лв. и на адв. К. К. от АК Х. адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗА за оказано във въззивното производство безплатно процесуално представителство на ищците А. Г., А. А. и Л. Щ. в размер общо на 3 540 лв. Въззивното решение не съдържа диспозитив за потвърждаване на първоинстанционното решение в частта, с която касаторът е осъден да заплати адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗА и държавна такса за производството пред първата инстанция, съразмерно на отхвърлената в настоящото производство част от исковете. Поради това, доколкото липсва подлежащ на отмяна диспозитив, за касационната инстанция не съществува процесуална възможност да преразпредели отговорността за държавна такса и разноски за производството пред първата инстанция съобразно крайния изход на делото. На основание чл.78, ал.3 и ал.8 ГПК ответниците по касация следва да бъдат осъдени да заплатят на касатора разноски, съразмерно на отхвърлената част от исковете, в размер на 5 030 лв. - платена държавна такса за въззивно и касационно обжалване, и 450 лв. - юрисконсултско възнаграждение (по 150 лв. за всяка от трите съдебни инстанции). Мотивиран от горното и на основание чл.293, ал.2 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, Р Е Ш И : ОТМЕНЯ постановеното от Апелативен съд - Пловдив въззивно решение № 186 от 01.07.2020 г. по т. д. № 171/2020 г. в частта, с която е потвърдено решение № 129 от 06.11.2019 г. по т. д. № 104/2019 г. на Окръжен съд - Хасково в частта за осъждане на „ЗАД ОЗК - Застраховане“ АД да заплати на основание чл.226 ал.1 от КЗ (отм.) на Д. Д. Я., Г. К. Я., Д. М. В. и Ж. С. Б. обезщетения за неимуществени вреди от причинената при ПТП на 29.07.2016 г. смърт на внучката им Д. М. Я. за разликите над сумите 5 000 лв. до сумите 20 000 лв., на А. М. Г. и А. Н. А. обезщетения за неимуществени вреди от причинената при ПТП на 29.07.2016 г. смърт на внучката им Н. А. Щ. в размер на разликите над сумите 5 000 лв. до сумите 20 000 лв. и на Л. А. Щ. обезщетение за неимуществени вреди от причинената при ПТП на 29.07.2016 г. смърт на сестра й Н. Щ. за разликата над сумата 5 000 лв. до сумата 40 000 лв., и вместо него постановява : ОТХВЪРЛЯ предявените от Д. Д. Я. с ЕГН [ЕГН], Г. К. Я. с ЕГН [ЕГН], Д. М. В. с ЕГН [ЕГН] и Ж. С. Б. с ЕГН [ЕГН] - всички със съдебен адрес [населено място], [улица], офис 7 - адв. М. Т., против „ЗАД ОЗК - Застраховане“ АД искове с правно основание чл.226, ал.1 КЗ (отм.) за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди от причинената при ПТП на 29.07.2016 г. смърт на внучката им Д. М. Я. за разликите над сумите 5 000 лв. до сумите 20 000 лв. ОТХВЪРЛЯ предявените от А. М. Г. с ЕГН [ЕГН] и А. Н. А. с ЕГН [ЕГН] - двамата със съдебен адрес [населено място], [улица], офис 7 - адв. К. К., против „ЗАД ОЗК - Застраховане“ АД искове с правно основание чл.226, ал.1 КЗ (отм.) за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди от причинената при ПТП на 29.07.2016 г. смърт на внучката им Н. А. Щ. за разликите над сумите 5 000 лв. до сумите 20 000 лв. ОТХВЪРЛЯ предявения от Л. А. Щ. с ЕГН [ЕГН] със съдебен адрес [населено място], [улица], офис 7 - адв. К. К., иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ (отм.) за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от причинената при ПТП на 29.07.2016 г. смърт на сестра й Н. А. Щ. за разликата над сумата 5 000 лв. до сумата 40 000 лв. ОТМЕНЯ решение № 186 от 01.07.2020 г., постановено по т. д. № 171/2020 г. на Апелативен съд - Пловдив, в частта, с „ЗАД ОЗК - Застраховане“ АД е осъдено да заплати на адв. М. Т. от Адвокатска колегия Х. адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗА за осъществено във въззивното производство безплатно процесуално представителство на ищците Д. Я., Г. Я., Д. В. и Ж. Б. в размер на 3 920 лв. и на адв. К. К. от Адвокатска колегия Х. адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗА за оказано във въззивното производство безплатно процесуално представителство на ищците А. Г., А. А. и Л. Щ. в размер общо на 3 540 лв. ОСЪЖДА Д. Д. Я., Г. К. Я., Д. М. В., Ж. С. Б., А. М. Г., А. Н. А. и Л. А. Щ. да заплатят на „ЗАД ОЗК - Застраховане“ АД с ЕИК[ЕИК] - [населено място], [улица], сумата 5 030 лв. - разноски по делото, и сумата 450 лв. - юрисконсултско възнаграждение. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :