Р Е Ш Е Н И Е № 239 С. 05.11.2015г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховен касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в открито заседание на тринадесети октомври през две хиляди и петнадесета година в състав: П. : ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА при участието на секретаря Анжела Богданова като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 1763 по описа за 2015г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното : Производството е с правно основание чл.290 от ГПК. Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Областна дирекция на МВР [населено място], представляван от директора Н., чрез процесуалния представител юрисконсулт Ж. против въззивно решение № 2 от 8.01.2015г. по в.гр.д. № 272 по описа за 2014г. на Окръжен съд Търговище, с което е отменено решение № 198 от 14.10.14г. по гр.д.№ 522/14г. на Поповски районен съд и вместо това е постановено друго, с което са уважени предявените искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1,2 и 3 от КТ, като е отменена заповед № З-757 от 3.06.2014г. на директора на ОД на МВР Т., с която е прекратено трудовото правоотношение на З. П. К. на основание чл.328 ал.1 т.2 от КТ, възстановена е на заеманата длъжност и е осъдено ОД МВР да й заплати обезщетение за оставане без работа в размер на 4 086.78лв., ведно със законната лихва, извършено е прихващане със сумата от 2 745.80лв., изплатени на основание чл.220 ал.2 и чл.222 ал.1 от КТ и са присъдени разноски. Искането на касатора е за отмяна на въззивния акт и постановяване на нов с отхвърляне на предявените искове. Претендира направените по делото разноски за всички инстанции, включително и юрисконсулско възнаграждение. С определение № 574 от 21.05.2015г. е допуснато касационно обжалване, на основание чл.280 ал.1 т.1 от ГПК, поради констатирано противоречие с постановения решения № 306 от 9.10.2013г. по гр.д.№ 1851/13г. на ІV г.о., № 290 от 11.07.2012г. по гр.д.№ 882/11г.на ІV г.о., № 329 от 13.07.2011г. по гр.д.№ 1073/10г.на ІV г.о. по въпросите : При съкращаване на щатни бройки от едно структурно звено, следва ли подборът по чл.329 от КТ да се извърши само между служители от това звено, ако то не притежава качеството работодател и в този смисъл кой следва да е водещия критерии за преценката дали едно звено в системата на областна дирекция е с относителна самостоятелност по смисъла на КТ за целите на подбора? Длъжен ли е работодателят да включи в подбора всички служители в дирекцията, работещи на длъжност, от която се съкращава бройката или следва да се включват само тези, изпълняващи длъжността от съответното структурно звено на дирекцията, в което се извършва съкращението? В съдебно заседание страните не се явяват и не се представляват. Върховен касационен съд, състав на ІІІ г.о., след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото по въпросът, във връзка, с който е допуснато касационно обжалване, намира следното : Съгласно трайно установената практика - при съкращаване в щата работодателят следва да извърши подбор като съпостави квалификацията и уменията за изпълнение на работата на работниците или служителите, които изпълняват идентични трудови функции, така че да останат на работа тези, които са с по-висока квалификация и работят по-добре. Този подбор следва да бъде извършен в рамките на обособената структура, в която се извършва съкращаването в щата. Преценката дали една структура е обособена, се прави след като се съобразят нейната териториална обособеност, финансово- икономическа, организационно- управленска /дали е самостоятелна организационна единица със свое ръководство в управленската йерархия/ и функционнална /осъществява ли относително обособена дейност от общата дейност на предприятието със своя специфика при организацията на начина на работа/ характеристики. При наличие на отделни обособени структура в рамките на общото предприятие на работодателя, определящо е не наименованието на конкретната длъжност, а съответните трудови функции, които се изпълняват. При еднакви наименования на длъжностна, но осъществявани различни трудови функции в рамките на отделна обособена структура в рамките на общото предприятие на работодателя, подборът следва да се извърши в рамките на съответната структура. Имайки пред вид така дадения отговор на поставения въпрос, настоящият съдебен състав намира постановения въззивен акт да неправилен. Съображенията : Въз основа сключен на 28.12.2009г. трудов договор, ищцата е заемала длъжността „Системен оператор” в служба „Български документи за самоличност” в Районно управление „Полиция” П. при ОД на МВР [населено място]. Трудовото й правоотношение е прекратено със заповед № З-757 от 3.06.2014г. на директора на ОДМВР, на основание чл.328 ал.1 т.2 от КТ след подбор, извършен между трите служителки, заемащи посочената длъжност в РПУ П.. Издадената заповед за уволнение е оспорена от ищцата с единствен довод за незаконосъобразност на осъществения от работодателя подбор /т.е. не е спорно наличието на реално съкращаване, осъществено в изпълнение на заповеди № К- 4261 от 27.12.2013г. и № К- 3991 от 7.05.2014г. на министъра на вътрешните работи за 15 % съкращаване на щата на ОДМВР Т., включително и две щатни бройки от съществуващите три за длъжността „системен оператор” в „Български документи за самоличност” към РПУ П./ Д. на ищцата е възприет от въззивния съд, който е отменил отхвърлителния първоинстанционен акт, след като е счел, че неправилно работодателят ОД на МВР [населено място] е извършил подбора само между заемащите длъжността „Системен оператор” в РПУ П., вместо да го извърши измежду всички служители /около 40 на брой/, заемащи същата длъжност в цялото предприятие /ОДМВР Т./ или поне между тези, които работят в РПУ- та, включени в неговата структура. Този довод не може да бъде споделен. Съгласно ангажираните по делото гласни доказателства /показанията на свидетелите Й.,К. и А./ в рамките на цялото предприятие /ОД на МВР [населено място]/ длъжност с идентично наименование „Системен оператор” е налична във всяка една от службите /”Пътна полиция”, „К.”,”БДС”, Администрация на РУ/, но независимо, че се работи с компютър, конкретно осъществяваните трудови функции при изпълнението й са различни в различните служби, тъй като се работи с различни системи, всяка от които е със специфичен достъп до информация и борави с различна нормативна уредба, така че служител от една служба не може да изпълнява длъжността в друга, без за това да е специално обучен. Отделно според показанията на свидетелката К. – дори и заемащите длъжността „системен оператор” в една и съща служба /например в процесната „БДС”/ не изпълняват идентични дейности. Тъй като в „БДС” ползват две системи – едната за прием и връчване на документи и другата за управление на персонализацията, изпълняващият длъжността „системен оператор” в РПУ П. не може да работи по системата, с която работи изпълняващият длъжността „системен оператор” в РПУ Т.. Предоставените правомощия са съобразено дадени от директора на ОД на МВР Т. разпореждания, чрез разработен от С. софтуер. Отделно всяка осъществявана от служителите дейност е със своя специфика /например системните оператори в ОД на МВР ходят по адреси, с мобилни станции за приемане на документи в изрично посочени случаи, нещо което системните оператори в РПУ П. не правят/. Според показанията на свидетеля А. за някои длъжности „системен оператор” /например за работещите в секретно деловодство/ има допълнителни изисквания, на които следва да отговарят, за да получат достъп до класифицирана информация. Изложената специфика в дейността, осъществявана от заемащите длъжността „системен оператор” в отделно обособените структури /служби/ в рамките на цялото предприятие /ОД на МВР Т./, различните дейности, които следва да бъдат изпълнявани и липсата на възможност за заменяемост, налагат извода за различие в изпълняваните трудови функции. Доколкото задължението на работодателя е да извърши подбор, съпоставяйки квалификацията и уменията за изпълнение на работата на тези работници или служители, които изпълняват идентични трудови функции, в конкретния случай подборът правилно е извършен измежду заемащите длъжността „системен оператор” в РПУ П.. Доколкото начинът на оценяване и поставената оценка не се оспорват, а само кръга на служителите, измежду които е следвало да се извърши подбора, изводът който се налага е законосъобразност на същия. Извършен е от нарочно назначена комисия, която е оценила служителите по показатели, критерии и начин, определен в приета и съгласувана със синдикалните организации „Методика за оценяване на служителите, включен в подбор”, съобразно приложени към нея карти за оценка. Методиката е по установените в закона критерии – квалификация /с включени оценки за образователна степен, допълнителна квалификация, професионални знания и умения и професионален опит/ и ниво на изпълнение на работата /с включени показатели срочно, количествено и качествено изпълнение на работата и състояние на дисциплината/. При спазване на методиката, общо по двата критерия, след като ищцата е получила оценка 5.00 /при 5.05 и 4.75 за другите служителки/ правилно е била уволнена. Издадената заповед е законосъобразна, поради което предявения иск с правно основание чл.344 ал.1 т.1 КТ е неоснователен. Съответно неоснователни се явяват и обусловените от него искове с правно основание чл.344 ал.1 т.2 и 3 КТ. С оглед изхода от спора, направеното искане и на основание чл.78 ал.3 ГПК, в полза на касатора следва да се присъдят реално направените разноски, които са в общ размер на 875 /от които 275лв. за държавна такса и 600лв. за юрисконсулско възнаграждение на основание чл.9 ал.2 Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, във вр.чл.78 ал.8 ГПК/. С оглед на изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивно решение № 2 от 8.01.2015г. по в.гр.д. № 272 по описа за 2014г. на Окръжен съд Търговище, с което е отменено решение № 198 от 14.10.14г. по гр.д.№ 522/14г. на Поповски районен съд и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ : ОТХВЪРЛЯ предявените от З. П. К. ЕГН [ЕГН] от [населено място] [улица] ет.4 ап.11 против Областна дирекция на МВР [населено място][ЕИК] искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, 2 и 3 от КТ за отмяна на заповед № З-757 от 3.06.2014г.на директора на ОД на МВР Т., с която е прекратено трудовото й правоотношение на основание чл.328 ал.1 т.2 от КТ, за възстановяването й на работа и за присъждане на обезщетение в размер на 4 086.78лв., ведно със законната лихва като неоснователни. ОСЪЖДА З. П. К. да заплати на Областни дирекция на МВР [населено място] сумата от 875лв./осемстотин седемдесет и пет лева/, представляваща направените по делото разноски. РЕШЕНИЕТО е окончателно. П. : ЧЛЕНОВЕ :