Р
Е Ш Е Н И Е
№ 327
София, 05 октомври 2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният
касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в
съдебно заседание на петнадесети септември две хиляди и девета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА
СЕВДАЛИН МАВРОВ
при
участието на секретаря Ив.Илиева
и в
присъствието на прокурора Кр.КОЛОВА
изслуша
докладваното от председателя (съдията) ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА
дело
№ 345/2009 година
Производството е образувано на основание касационна
жалба на подсъдимия И. Н. А. чрез защитника му адв. П
срещу въззивно решение № 111/27.04.2009г. по внохд № 123/2009г. по описа на Софийския апелативен съд
-1-ви състав.
В жалбата се поддържат касационни основания по
чл.348,ал.1 т.1,2,3 НПК. Прави се искане решението да се отмени и подсъдимият
оправдае по повдигнатото обвинение. Алтернативно се иска съдът да приложи
разпоредбата на чл.55 НК,респ.да намали наказанието.
Представителят на Върховната касационна прокуратура
дава заключение за неоснователност на жалбата.
Върховният касационен съд,за да се произнесе съобрази
следното:
С присъда № 171 от 09.07.2008г. по нохд
№ 1038/2006г. Окръжен съд-Благоевград е признал жалбоподателя-подсъдим
И. Н. А. за ВИНОВЕН в това,че в периода 07.02.2005г. до 03.06.2005г. в гр. С.,в
дома си на ул.”Захари Стоянов” № 4 при условията на продължавано
престъпление,без надлежно разрешително разпространил високорисково
наркотично вещество-хероин с общо нетно тегло 0.3598 грама от които 0.058 грама
с концентрация на диацетилморфин от 44,8 %,0.0518
грама с концентрация на активен компонент диацетилморфин
от 45.55%,0.18 грама с концентрация на активен компонент диацетилморфин
от 38% и 0. 07 грама със съдържание на активен компонент диацетилморфин
от 38.6% на обща стойност 32.38 лева сред повече от две лица,при условията на повторност,след като е бил осъден за същото престъпление
–по чл.354а,ал.2 т.5 и т.3 пр.1 вр.с ал.1 изр.1 пр.4 НК/стар/ вр.с чл.26 вр.с чл.28 НК,като на основание чл.2,ал.2 НК вр.с чл.54 НК вр.с чл.354а,ал.1 изр.1 пр.5 НК ГО ОСЪДИЛ на ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и
на ГЛОБА в размер на 10 000/ДЕСЕТ ХИЛЯДИ/ лева.
На основание чл.68,ал.1 НК съдът е постановил
подсъдимия да изтърпи ОТДЕЛНО отложеното наказание от ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА по Присъда № 84 от 25.05.2004г. по нохд №
584/2003г. по описа на Бл. ОС,при първоначален ОБЩ РЕЖИМ.
С
обжалваното решение Софийският апелативен съд е ИЗМЕНИЛ присъдата,като е
ОПРАВДАЛ подсъдимия И. Н. А. по обвинението за извършване на престъпление по
чл.354а,ал.2 т.3 и 5 във вр.с ал.1,изр.първо,пр.4 НК/стар,ДВ,бр.103/, във вр.с
чл.26 във вр.с чл.28,във вр.с
чл.2,ал.2 от НК,като ГО ПРИЗНАЛ ЗА ВИНОВЕН в извършване на престъпление по
чл.354а,ал.1 във вр.с чл.26,ал.1 във вр.с чл.2,ал.2 НК. ПОТВЪРДИЛ е присъдата в останалата й
част.
Касационната
жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА:
В
същата се развиват доводи,които са били предмет на обсъждане пред въззивната инстанция.
Твърди
се,че е нарушен материалния закон,тъй като подсъдимият бил осъден въз основа на
показанията на свидетели -наркозависими лица,заловени
в други градове на страната,които най-вероятно прикриват истинския
разпространител на наркотичните вещества,сочейки за такъв подсъдимия. На второ
място се поддържа довод за допуснато процесуално нарушение,изразяващо се в необсъждане възражението на подсъдимия,че не би могъл да
осъществи всички деяния,с оглед на представената документация за медицинска
интервенция и манипулация извършена в част от периода,касаещ обвинението. На
последно място подсъдимият намира наказанието за явно несправедливо,тъй като
съдът не е приложил разпоредбата на чл.55 НК при наличие на многобройни
смекчаващи отговорността обстоятелства.
Доводите за нарушение по чл.348,ал.1 т.1 и т 2 НПК не
се подкрепят от данните по делото.
Категорично и безсъмнено е установено,че именно
подсъдимият е лицето,което е продавало наркотично вещество на свидетелите
К,Андреев и Ночев. Освен показанията на последните,по
делото са приложени ВДС-12 броя разговори,разпечатани на протокол за изготвяне
на веществено доказателствено средство „звукозапис на разговори по мобилен
телефон” с номер 0897452785. На посочения номер желаещите да закупят наркотично
вещество-хероин се свързвали с подсъдимия,който потвърждавал доставката,след
което пристигали в дома му ,получавали хероина и заплащали цената. При
извършеното претърсване в дома на подсъдимия на 10.06.2005г. бил открит мобилен
телефонен апарат марка”Алкател”,модел ОТ 310 с фабр.номер 332285679673281,СИМ карта „Би Кънект” на „Глобул” с № 8*,върху
която бил активиран горепосочения мобилен номер.
Обвинението
е доказано и от останалия доказателствен материал-съдебнопсихиатрични и
физикохимични експертизи,писмени доказателства,показания на свидетелите С. ,К.,К.,И.
Я.
Във връзка с оспорваното авторство на деянието както
пред въззивния съд,така и пред настоящия касационен
състав се поддържа,че „за част от деянията,за които му е повдигнато обвинение”
подсъдимият не може да бъде извършител,тъй като за „част от периода” му били
проведени медицински манипулации и интервенции.
Пред апелативния съд,постановил първото въззивно решение,защитата е представила един брой
направление за хоспитализация на подсъдимия с насочваща диагноза „Псих. и повед.разстройства.
Прегледът е проведен на 05.08.2005г. Вторият документ представен в съда
представлява частен амбулаторен преглед № 0* от Д-р Д. П. гр. С. на подсъдимия
проведен на 04.06.2005г. Приложен е и втори частен амбулаторен преглед извършен
на 05.08.2005г. В него е посочена диагноза-психични и поведенчески
разстройства,дължащи се на комбинирана употреба или употреба на други психоактивни вещества. Защитата е поддържала,че подсъдимият
е бил в кокаинова зависимост за периода на обвинението,което не му е
позволявало да извърши инкриминираното деяние.
Възражението е неоснователно. Независимо,че въззивният съд не е дал отговор в мотивите си,видно е че,
посочените документи са издадени след периода на инкриминирана престъпна
дейност от една с. ,а от друга те не съдържат данни за хоспитализиране на
подсъдимия,както и данни за кокаинова зависимост на конкретните дати 07.02,05г.
01.06.05г. и 03.06.05г.,когато той е продавал хероин на свидетелите А,К. и Н.
На л.15 от мотивите,въззивният
съд е обсъдил възражението касателно авторството на
деянието,изложил е съображения,които се подкрепят от доказателствата по делото
и изцяло споделят от настоящия касационен състав.
Довода,относно кредитирането на показанията на
визираните по-горе свидетели,заинтересовани поради своята наркозависимост,също
е разгледан от въззивния съд. Правилно е прието,че
няма основания за поставяне под съмнение показанията на лицата,които реално са
били снабдявани с наркотик от подсъдимия. Допълнителен аргумент за това е и
обстоятелството,че с изрични съдебнопсихиатрични експертизи е установена
годността на лицата да бъдат свидетели и да депозират достоверни показания. В
този смисъл заявеното поотделно от свидетелите,че подсъдимият е бил известен
като Иво „Италианеца”който се занимавал с продажба на наркотик и от когото
лично са закупували такъв/св. Караджов-л.89 от съд.зас.
е заявил,че е закупил „доста” хероин от него,а не само един път/,св. Илиев
заявява/л.174 от делото,че лично 2-3 пъти е посещавал дома на подсъдимия и е
закупувал от него хероин./,както и че връзката с него се е осъществявала чрез
телефонно обаждане на номера на мобилния му телефон,съставляват годни свидетелски
показания. Те са подкрепени от протоколите за проведени ВДС,протокола за
претърсване и изземване и фотоалбум. Въз основа на тях е изведен верния извод
,че извършител на деянието е именно подсъдимия А,а не друго лице прикривано от
свидетелите по делото.
По изложените съображения,като е потвърдил присъдата
относно авторството на деянието,неговата съставомерност
и правна квалификация,въззивният съд не е допуснал
нарушения по чл.348,ал.1 т.1,2 НПК.
Последното оплакване е свързано с наказанието. В
жалбата без да се излагат конкретни основания,се иска приложението на чл.55 НК.
Правилно съдът е приел,че наказанието определено при
превес на смекчаващи отговорността обстоятелства е справедливо и е съразмерно
на извършеното от А. престъпление. Същевременно е отчетена високата степен на
обществена опасност на извършеното престъпление,както и че то е осъществено в
условията на повторност и по отношение на няколко
лица,които обстоятелства изключват възможността за по голямо снизхождение
свързано с намаляване на наказанието. Правната норма на чл.354а,ал.1 НК
предвижда наказание от две до осем години лишаване от свобода и глоба от 5000
до 20 000 лева,което означава,че наказанието от три години лишаване от
свобода и глоба в размер на 10 000 лева е в пределите на закона и в близост
до минималния предвиден размер.
Няма основание за намаляване на наказанието,респ.да
прилагане разпоредбата на чл.55 НК. Подсъдимият е осъждан през 2004г. за такова
престъпление,настоящето деяние е при условията на чл.26 НК ,които данни
изключват извод за явна несправедливост на наказанието предпоставящ неговото
намаляване,още по-малко за наличието на изключителни или многобройни смекчаващи
обстоятелства,при които наказанието да се намали под долната граница предвидена
в закона.
Обстоятелството,че въззивният
съд е преквалифицирал деянието по чл.354а,ал.1 във вр.с
чл.26,ал.1 във вр.с чл.2,ал.2 НК,а е оправдал
подсъдимия по първоначално възведеното по чл.354а,ал.2 т.3 и 5 вр.с ал.1 изр.. първо пр.4
НК/стар ДВ,бр.103/2004г./ във вр.с чл.26 вр.с чл.28 НК не съставлява основание водещо задължително
до намаляване на наказанието. В случая,съдът е привел в съответствие с
разпоредбата на чл.2,ал.1 НК правната квалификация на наказуемото деяние и е
приложил по-благоприятния за него закон. Деянието обаче от фактическа с. не е
променено,отпаднали са само квалифициращите признаци –разпространяване на
повече от две лица и повторност,които не съществуват
в новата правна норма. Те обаче са взети предвид при преценката за обществената
опасност на деянието и на дееца,защото подсъдимият е бил осъждан за такова
престъпление и е извършил деянието по отношение на няколко лица.
К. е потвърдил присъдата в санкционната
й част и не е намалил наказанието на подсъдимия, въззивният
съд не е допуснал явна несправедливост по смисъла на чл.348,ал.5 т.1 вр.с ал.1 т.3 НПК.
С оглед на тези мотиви решението следва да се остави в
сила,поради което и на основание чл.354,ал.1 т.1 НПК,Върховният касационен
съд,трето наказателно отделение
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно
решение № 111 от 27.04.2009г. по внохд № 123/2009г.
по описа на Софийския апелативен съд,нак.отделение,1-ви
състав.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: