Р Е Ш Е Н И Е № 294 София, 14 юни 2012 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на 01 юни, две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА ПЛАМЕН ПЕТКОВ при участието на секретаря Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Стефка Бумбалова изслуша докладваното от съдия Пламен Петков касационно дело № 708 / 2012 год. Касационното производство е образувано по жалба от адв. Г. Б. – защитник на подс. А. С. К., срещу въззивно решение № 133 от 06. 07. 2011 година, постановено по ВНОХД № 48 / 2011 год. по описа на Апелативен съд – гр. София. В жалбата, поддържана и в съдебно заседание, се релевират касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 3 от НПК. Изтъква се по същество, че фактическата обстановка, приета като установена от съдилищата, не съответства на събраните по делото доказателства. С жалбата се прави искане въззивното решение да бъде изменено като бъде намален размерът на наложеното на подсъдимия наказание „лишаване от свобода” и изпълнението на същото да бъде отложено при условията на чл. 66, ал. 1 от НК. Частният обвинител и граждански ищец не се явява и не се представлява в съдебно заседание пред настоящата инстанция. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата, като моли същата да бъде оставена без уважение. Като съобрази депозираната жалба и доводите изложени в нея и след проверка на делото, Върховният касационен съд, I-во наказателно отделение, достигна до следните изводи: С присъда № 99 от 26. 04. 2010 год. постановена по НОХД № 148 / 2008 год. по описа на Окръжен съд – гр. Благоевград, подс. А. С. К. бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 115 във вр. с чл. 18, ал. 1 от НК, като при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, му било наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от четири години, при първоначален „общ” режим на изтърпяване в затворническо общежитие от открит тип. С присъдата, подс. К. бил осъден да заплати на гражданския ищец и частен обвинител Б. З. М. сумата от 20 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени в резултат на деянието неимуществени вреди, като гражданския иск бил отхвърлен до пълния си предявен размер като неоснователен. Присъдата била обжалвана от подс. К., като с атакуваното решение № 133 от 06. 07. 2011 година, постановено по ВНОХД № 48 / 2011 год. по описа на Апелативен съд – гр. София, същата била изменена - предявеният граждански иск за неимуществени вреди бил отхвърлен изцяло като погасен по давност, със съответните последици. В останалата си част, първоинстанционната присъда била потвърдена. Касационната инстанция намира релевираните в касационата жалба доводи за неоснователни, поради отсъствие на допуснати от инстанциите по фактите, в частност от въззивната инстанция, касационни нарушения по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 3 от НПК, в претендираното им от касатора съдържание. Това е така, поради следните съображения: Липсва нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Приетите за установени фактически положения обуславят съставомерностт на деянието по чл. 115, във вр. с чл. 18, ал. 1 от НК, т.е., материалният закон е приложен правилно и в настоящия случай хипотезата на чл. 354, ал. 1, т. 2, изр. 2-ро, във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК не е налице. Това е така защото, въз основа на съвкупната преценка на събрания по предвидения процесуален ред доказателствен материал, инстанциите по фактите, законосъобразно са приели, че вината и авторството на извършеното престъпление са установени по категоричен и несъмнен начин, извод, изграден на базата на различни доказателствени източници, които взаимно си кореспондират и допълват - показанията на разпитаните по делото свидетели, заключенията по съдебно-медицинската и съдебно-психиатричната експертизи, приобщените писмени доказателства. Оценъчната дейност на доказателствената съвкупност е извършена както от апелативния съд, така и от Окръжен съд – гр. Благоевград, при съблюдаване на принципа залегнал в разпоредбата на чл. 14 от НПК. Възраженията на защитата на подсъдимия свързани с липсата на достатъчно доказателства касателно авторството на деянието не следва да бъдат споделяни, тъй като по делото са налице достатъчно по обем такива, които в своята взаимовръзка водят именно до изводите достигнати от инстанциите по фактите. Междувпрочем, твърдяната неяснота касателно приетата като установена от съдилищата фактическа обстановка, не е налице. Апелативен съд – гр. София обосновано и аргументирано е отговорил на доводите на защитата на подсъдимия, като липсват допуснати каквито и да е било нарушения на изискванията на чл. 339, ал. 2 от НПК. Обосновано са били кредитирани показанията на свидетелите намиращи се в родствени връзки с пострадалия М., тъй като същите са в корелация с показанията на незамисимите свидетели - К. Т., П. Т. и Д. Р.. Престъпната деятелност на подсъдимия, свързана с механизма на причиняването на телесните увреди на пострадалия Б. М., по делото е недвусмислено установена. Аргументирано не е била възприета и тезата за наличие на хипотезата на чл. 12 от НК. Като цяло, може да се обобщи, че липсват допуснати нарушения на правилата за проверка и оценка на доказателствата, довели до неправилно приложение на закона, поради и което неоснователни се явяват наведените оплаквания за нарушение на материалния закон. Липсва и допуснато нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК. Извършеният от съдилищата анализ на смекчаващите и отегчаващите наказателната отговорност на подс. К. обстоятелства е правилен и настоящата инстанция няма основания за неговата промяна. Наложеното на подсъдимия наказание като вид и размер се явява напълно адекватно и кореспондира с целите, визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК, обстоятелство, което не дава основание за намеса на касационната инстанция, тъй като при определянето му са спазени законовите правила и същото не съдържа характеристиките на явна несправедливост по смисъла на чл. 348, ал. 5, т. 1 от НПК. Ето защо, наложеното на подс. К. наказание, определено при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, се явява справедливо и поради тази причина, не може да бъде удовлетворено искането за неговото допълнително смекчаване. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение намира постановеното решение за правилно и законосъобразно, а подадената касационна жалба, за неоснователна. Поради всичко гореизложено и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, ВКС, I-во наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 133 от 06. 07. 2011 година, постановено по ВНОХД № 48 / 2011 год. по описа на Апелативен съд – гр. София. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.