Р Е Ш Е Н И Е № 448 София 13.09.2010г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и пети май през две хиляди и десета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева ЧЛЕНОВЕ : Мария Иванова Илияна Папазова при участието на секретаря А. Богданова като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 699 по описа за 2009г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното : Производството е с правно основание чл.290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба,подадена от М. Б. А. със съдебен адрес- гр.Бургас, чрез процесуалния си представител-адвокат П. против въззивно решение № 24 от 10.01.2009г.по в.гр.д.№ 427 по описа за 2008г.на Варненски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 93 от 7.01.2008г.по гр.д.№ 3627/2006г.на Районен съд Варна, ХІс състав,с което са отхвърлени предявените от М. Б. А. против Министерство на отбраната на Република България искове с правно основание чл.203 ал.3 от ЗОВСРБ/отм./ и чл.86 от ЗЗД за заплащане на сумата от 11 821.36лв.,претендирана като неизплатено възнаграждение за положен извънреден труд за периода месец април 2001г.-месец октомври 2005г.,ведно със законната лихва,считано от 25.05.2006г. и сумата от 3 791.28лв.,претендирана като сбор от обезщетенията за забава върху неизплатените възнаграждения за периода от първо число на месеца, следващ този,за който се дължи до предявяване на исковата молба. Като се сочи отменителното основание по чл.281 т.3 от ГПК, се иска отмяна на въззивния акт като неправилен,поради постановяването му в нарушение на материалния закон и необоснованост и решаване на въпроса по същество с уважаване на предявените искове.Касаторът претендира направените по делото разноски. С определение № 1329 от 2.11.2009г.ВКС е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280 ал.1 т.2 от ГПК по поставените въпроси,свързани с различните категории служебно време, за дължимостта и размера на неизплатеното възнаграждение на военнослужещ, платимо като извънреден труд и за начина и тежестта на доказването му. В съдебно заседание страните не се явяват и не се представляват. Върховният касационен съд,състав на ІІІ г.о.,след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото,намира следното: Касационното обжалване е допуснато предвид противоречивото произнасяне от съдилищата по горепосочените въпроси,което противоречие към настоящия момент вече е отстранено с междувременно постановените множество решения на ВКС по реда на чл.290 от ГПК,от които като пример могат да бъдат посочени - решения с № 389 от 31.05.2010г.по гр.д.№ 194/09г.на ІІІг.о., № 128 от 26.05.2010г.по гр.д.№ 282/09г.на ІVг.о., № 437 от 1.07.2010г.по гр.д.№ 1333/09г.на ІІІг.о., № 439 от 1.07.2010г.по гр.д.№ 1733/09г.на ІІІг.о., № 454 от 11.06.2010г.по гр.д.№ 342/09г.на ІІІг.о., № 455 от 11.06.2010г.по гр.д.№ 706/09г.на ІІІг.о.В тях беше дадено тълкуване,че за положен труд над нормалната,но в границата на увеличената продължителност на служебното време /каквато е службата при дежурство до 24 часа/ - се дължи компенсация чрез осигуряване ползването на намалено работно време в рамките на общата продължителност на служебното време за месеца.В тежест на ответното министерство е да установи положителният факт,че военнослужещият е бил компенсиран с дължимата почивка.Ако до прекратяване на трудовото правоотношение с военнослужещия - положената от него служба при увеличено работно време –не е била компенсирана, тя следва да му бъде заплатена като извънреден труд, по аналогия от чл.136а ал.5 от КТ, съгласно чл.46 ал.2 от ЗНА. Удълженото служебно време при дежурства до 24 часа не е извънреден труд по смисъла на чл.203 ал.3 от ЗОВСРБ/отм./, поради което при спор- не следва да се изисква установяването му с нарочна заповед, разрешение от висшестоящ командир, вписване в отчетна книга за извънреден труд и т.н. Некомпенсираното удължено служебно време с намалено работно време до прекратяването на правоотношението по договор за кадрова военна служба,което подлежи на заплащане като извънреден труд-може да бъде установявано с всички доказателствени средства. В случая –въззивният съд като е приел,че претенцията касае заплащане на извънреден труд по смисъла на чл.203 ал.3 от ЗОВСРБ/отм./ и че тя е недоказана поради липса на представени доказателства -график, писмено разрешение,заповед на командира на поделението и нарочна книга за установяване на положен извънреден труд - е постановил неправилен акт, който следва да бъде отменен. Въпросът следва да бъде разрешен по същество от настоящата инстанция на основание чл.293 от ГПК. В случая ищецът,който до 31.10.2005г.е заемал длъжността „матрос” в поделение 32140 Варна претендира парична компенсация в размер на 11 821.36лв. за период от 30.03.2001г.до 31.10.2005г. в размер общо на 5 352 часа, представляващи разлика между нормалната месечна продължителност на служебното време и действителната,фактически отработената продължителност на работа в поделението, включително -положени дежурства по график, дежурство дежурен кораб В.,щормова готовност в поделението. Следва да бъде съобразено направеното от ответната страна-в съдебно заседание на 7.07.2006г.е възражение за изтекла давност /претендирания период е от 30.03.2001г.до 31.10.2005г., а исковата молба е предявена на 25.05.2006г./Пред вид характера на вземането и нормата на чл.111 б.”а”от ЗЗД- направеното възражение е основателно. Претенцията за периода до 25.05.2003г.е погасена по давност,поради което предмет на преценка следва да е претенцията за периода 25.05.2003г.- 31.10.2005г. За изясняване на размера,до който иска се явява основателен по делото са назначени общо шест експертизи - пет пред първата инстанция и една пред въззивната.От тях се установява,че за поделение 38920 гр.Варна запазените заповедни книги съдържат информация само за дежурствата на заемащите длъжностите - ”командир”, ”старши лейтенант”, ”мичман”, „капитан лейтенант”, ”главен старшина” и „лейтенант”,но не и за заеманата от ищеца длъжност- ”матрос”.В заповедните книги за поделение 32140 няма данни за положени от ищеца дежурства,като има данни за даваните от него дежурства по В. съгласно заповедните книги на фрегатата”Смели”. Независимо от горното,фактът,че ищецът е полагал дежурства по график не се оспорва от ответната страна, а освен това наличните доказателства са позволили на вещото лице да определи броя на положените дежурства от ищеца /289/.Не е оспорен и извода,направен с приетите заключения за това ,че е налице превишаване на нормативно определеното служебно време. За остойностяването на разликата между нормалната месечна продължителност на служебното време и действително отработената- вещото лице е предложило два вариянта. Според първия – се намалява полагащата се като компенсация почивка на военнослужещия /като брой дни/ при всяко конкретно дежурство – чрез изваждане от нея на една сумарна разлика по 8 часа служебно време на ден до покриване на нормата от 160 часа /при календарен месец от 20 работни дни/ месечна продължителност на служебното време. Така за отработено „в повече” се приема времето над тази разлика. При втория вариянт се извършва съпоставка между нормалната продължителност на служебното време / в случая с примерния месец от 160 часа/ и сбора на действително отработеното по часове,като разликата се подлага на остойностяване по критериите на заплащане на извънреден труд,доколкото няма данни да бъде намалена с ползвани почивки. Вече ВКС е дал задължително тълкувание с постановено по реда на чл.290 от ГПК решение № 439 от 1.07.2010г.по гр.д.№ 1733/09г.на ІІІг.о.- че е правилен и следва да бъде възприет вторият вариянт.В случая –с оглед посочената по –горе доказателствена тежест върху ответната страна – по делото е установено,че са налице доказателства/отразявания в заповедна книга за компенсации и издадени писмени заповеди на командира/ по отношение на ищеца само за това,че на него са му предоставени компенсации само за 24 часа. Следователно са останали отработени в повече и некомпенсирани за целия исков период - 5 353часа, от които следва да бъдат приспаднати тези,за която претеницята е погасена по давност /2 416часа/. До този размер- за 2 936часа- искът се явява основателен и съобразно изчисленията по данните от приложената таблица към заключението на вещото лице, дължимите от ответната страна сума са както следва : главница-6 911.68лв.и обезщетение за забава -1 408.97лв. С оглед направеното искане и на основание чл.78 ал.1 от ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените по делото разноски според представените доказателства за направени такива до размер на 660лв./шестстотин лева-адвокатско възнаграждение пред районния съд и 60лв.-за вещо лице пред въззивната инстанция/. Ответната страна следва да възстанови и направените от съда разходи за експертиза в размер на 280лв. Мотивиран от горното,Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивно решение № 24 от 10.01.2009г.по в.гр.д.№ 427 по описа за 2008г.на Варненски окръжен съд В ЧАСТТА,в която е потвърдено решение № 93 от 7.01.2008г.по гр.д.№ 3627/2006г.на Районен съд Варна, ХІс състав досежно отхвърлянето като неоснователен на предявения от М. Б. А. против Министерство на отбраната на Република България иск за присъждане на възнаграждение за положен извънреден труд на основание чл.203 ал.3 от ЗОВСРБ/отм./ за периода 25.05.2003г.- 31.10.2005г.за сумата до 6 911.68лв.и В ЧАСТТА по иска за обезщетение за забавено плащане върху главницата до размер на -1 408.97лв. от И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ : ОСЪЖДА Министерство на отбраната на Република България да заплати на М. Б. А. от гр.В. ул.”М.”№31 вх.6 ет.2 и съдебен адрес:гр.Б. ул.”Г.”№18 ет.3 адв.Ц.- сумата от 6 911.68лв./шест хиляди деветстотин и единадесет лева и шейсет и осем стотинки/,представляваща неизплатено възнаграждение за положен извънреден труд на основание чл.203 ал.3 от ЗОВСРБ/отм./ за периода 25.05.2003г.- 31.10.2005г.,ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 25.05.2006г.до окончателното й заплащане,както и сумата от 1 408.97лв./хиляда четиристотин и осем лева и деветдесет и седем стотинки/,представляваща обезщетение за забавено плащане върху главницата до завеждане на исковата молба-25.05.2006г ,както сумата от 660лв./шестстотин и шейсет/лева,направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение и експертиза. ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 24 от 10.01.2009г.по в.гр.д.№ 427 по описа за 2008г.на Варненски окръжен съд В останалата ЧАСТ,с която са отхвърлени предявените искове за периода от 30.03.2001г.до 25.05.2003г.поради погасяването им по давност. ОСЪЖДА Министерство на отбраната на Република България да заплати на бюджета сумата от 280лв./двеста и осемдесет лева/. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ:1. 2.