2 Р Е Ш Е Н И Е № 257 гр. София, 14 януари 2019 год. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди и осемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЯ РУШАНОВА КРАСИМИРА МЕДАРОВА при участието на секретаря Марияна Петрова и в присъствието на прокурора Михайлова изслуша докладваното от съдия Рушанова наказателно дело № 1027/2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано на осн. чл. 346, т. 4 от НПК по жалба на повереника на гражданския ищец и частен обвинител А. Л. М. срещу решение № 816/20.07.2018г. по внохд № 2565/18г. по описа на Софийски градски съд. В касационната жалба се заявяват касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК. Оспорва се прилагането на института на давността и прекратяването на наказателното производство, с доводи за неоправдано забавяне на администриране на въззивната жалба, довело до изтичане на давностните срокове. Прави се искане за отмяна на въззивното решение. Изложени са съображения за нарушено право на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, с което извършено нарушение на параграф 1 на чл. 6 от Конвенцията за защита правата на човека. В съдебно заседание повереникът на частния обвинител и граждански ищец А. М. поддържа жалбата по изтъкнатите в нея доводи. Акцентира се върху забавеното производство пред СГС заради ненавременното администриране на въззивната им жалба, което е довело неправилно прекратяване на делото от въззивната инстанция поради изтичане на абсолютната погасителна давност. Защитникът на подсъдимата Ц. С. Е. изразява становище за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна касационна прокуратура, счита жалбата за неоснователна, тъй като решението е законосъобразно и са налице основанията за прекратяване на производството. ВКС, първо наказателно отделение, след като се запозна с доводите в касационната жалба, материалите по делото и становището на страните, намира за установено следното: Касационната жалба е неоснователна. С присъда от 13.07.2015г., постановена по нохд № 2614/2013г., Софийски районен съд, НО, 23-ти състав признал подсъдимата Ц. С. Е. за невиновна в това, че в периода от неустановена дата през м.04.2002г. до 23.09.2002г., при условията на продължавано престъпление, с три деяния, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудила у Г. И. К., А. Л. М. и П. Д. Д. заблуждение и с това да е причинила имотна вреда на Г. К., В. Л., П. и Г. Д., като измамата е в големи размери, поради което на осн. чл.304 от НПК я оправдал по обвинението да е извършила престъпление по чл. 211, пр.1 във връзка с чл. 209, ал.1 във връзка с чл. 26, ал.1 от НК. С присъдата съдът е отхвърлил предявените граждански искове от А. Л. М. и Ц. Л. З. срещу подсъдимата Е. с правно осн.чл.45 от ЗЗД, за сумата от 48 575,73лв. за претърпените от деянието имуществени вреди. Двамата граждански ищци са встъпили в процеса като законни наследници на пострадалата В. Н. Л.. Срещу присъдата на 23.07.2015г. е постъпила въззивна жалба от повереника на частния обвинител и граждански ищец А. М.. След изпълнение на изискванията по чл. 321 от НПК и развила се процедура по чл. 323, ал. 2 от НПК/изм./, въззивната жалба е постъпила в Софийски градски съд на 05.06.2018г. и като редовна е послужила за годно основание за образуване на внохд № 2565/2018г. по описа на СГС. В хода на проведеното съдебно заседание на 12.07.2018г., с участието на подсъдимата и частния обвинител А. М. и при редовното уведомяване на останалите частни обвинители, подсъдимата заявила изрично, че желае производството да се прекрати поради изтекла абсолютна даввност. С атакуваното пред касационната инстанция решение на въззивната инстанция е прието, че абсолютната давност за наказателно преследване по чл. 81, ал.3 във връзка с чл. 80, ал.1, т.3 от НК, която е 15 години от извършване на деянието и е изтекла към 23.09.2017г., поради което първоинстанционната присъда е отменена в оправдателната й част, а наказателното производство, водено срещу подсъдимата е прекратено на осн. чл. 24, ал.1, т. 3 от НПК. В касационната жалба не се оспорва извода на въззивния съд за изтичане на абсолютната погасителна давност за наказателно преследване, а основният акцент е поставен на необоснованото, според касатора, забавяне на действията на съдията от първостепенния съд по администриране на въззивната му жалба. Необходимо е да се уточни обаче, че в настоящето касационно производство касационният контрол е допустим единствено по отношение правилността на заключението за прилагане института на абсолютната погасителна давност и спазване на процесуалните правила по чл. 334, т. 4 от НПК при осъществяване на правомощието за отмяна на първоинстанционната присъда и прекратяване на наказателното производство. Развитите в жалбата доводи не почиват на закона – разпоредбата на чл. 334, т. 4 от НПК не отчита кой и по какви причини (уважителни или неуважителни) е станал причина за развитието на делото в съответния давностен срок/Р. № 578/2004 г. на ВКС по н. д. № 161/2004 г., НК, I н. о; Р.№ 60/2018 г. на ВКС по н. д. № 83/2018 г., I н. о., НК/. ВКС констатира, че въззивният правилно е приложил института на давността, като е спазил процесуалните изисквания – подсъдимата е направила изрично изявление наказателното производство, водено срещу нея да бъде прекратено поради изтичане на давностните срокове. В атакуваното решение съдът е изтъкнал както фактическите си, така и правните си съображения, обуславящи приложението на погасителната давност, съответно наличието на предпоставките за отмяна на първоинстанционната /оправдателна/ присъда и прекратяване на производството. Установено е, че подсъдимата Е. е предадена на съд за обвинение по чл.211, пр.1 във връзка с чл.209, ал.1 във връзка с чл.26, ал.1 от НК, извършено в периода от неустановена дата през м. 04. 2002 г. до 23. 09. 2002 година. Известно е, че давностният срок за наказателно преследване започва да тече от датата на довършване на престъплението, а при продължаваните престъпления - от датата на последното включено в него деяние. Санкцията на престъплението по чл. 211, пр.1 във връзка с чл. 209, ал.1 във връзка с чл. 26, ал.1 от НК предвижда наказание „лишаване от свобода” от 3/три/ до 10/десет/ години. Предвид нормата на чл. 81, ал. 3 във връзка с чл. 80, ал.1, т. 3 от НК, независимо от спирането или прекъсването на давността, наказателното преследване за това деяние се изключва след изтичане на срок от 15/петнадесет/ години от довършването му. Следователно към 23.09.2017г. срокът на давността за наказателно преследване е изтекъл, поради което, при изричното искане на подсъдимата за прекратяването на наказателното производство, по-нататъшното му разглеждане и решаване е недопустимо. Доводите относно нарушението на чл. 6§1 от КЗПЧ за нарушение на правото делото да се разгледа и реши в разумен срок, не могат да бъдат предмет на самостоятелно обсъждане в настоящето производство, като жалбоподателят би могъл да търси защита чрез средствата по ЗАКОН за отговорността на държавата и общините за вреди/ Обн., ДВ, бр.60 от 5.08.1988 г., в сила от 1.01.1989г./. Единствено за пълнота на изложението, ВКС констатира, че след установяване на предпоставките за приложение на института на абсолютната погасителна давност, въззивният съд не се е произнесъл по частта на първоинстанционния акт, с която са били отхвърлени предявените от жалбоподателя А. Л. М. и Ц. Л. З. граждански искове срещу подсъдимата на осн. чл. 45 от ЗЗД за причинени от деянието имуществени вреди. Известно е, че съгласно дадените задължителни указания в т. 2 на ТР №1/2013 г. на ОСНК на ВКС съдът е длъжен да се произнесе по гражданския иск, приет за съвместно разглеждане, не само при осъдителни, но и при оправдателни присъди, включително и когато наказателната отговорност е погасена по давност или подсъдимият следва да бъде освободен от наказателна отговорност. Независимо от посоченото, пропускът на съда не може да бъде отстранен тъй като пределите на касационната проверка по чл. 347, ал.1 от НПК се очертават от основанията и доводите в касационната жалба/протест, а в настоящия случай в касационната жалба липсва оплакване в тази насока. Предвид изложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, ВКС, първо наказателно отделение, Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 816 от 20.07.2018 г. на Софийски градски съд, НО, постановено по внохд № 2565/2018 г. по описа на същия съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: