Решение по т.д. №588/10 на ВКС , ТК, ІІ ро отд. 5 Р Е Ш Е Н И Е №23 гр. С., 07.02.2011 ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в открито заседание на двадесет и шести януари, две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА БОЯН БАЛЕВСКИ и при участието на секретаря Ирена Велчева като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №588/10 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на пълномощника на [фирма] -С. срещу въззивно решение № 8 от 17.02.2010 г.на В. апелативен съд по т.д. №600/2010 г., В ЧАСТТА , с която е отменено решението на ОС-гр.С. от 12.10.2009 г. по гр.д. № 56/09 по описа на съда и по същество е отхвърлен искът на касатора срещу [фирма]-гр. А. за сумите от: 8 480,02 лева-стойност на доставено дизелово гориво и 1377,54 лева-мораторна лихва. Претендира се отмяна на въззивното решение в обжалваната част като неправилно и уважаване на исковете изцяло. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради нарушение на материалния закон и необоснованост –основания за касация по чл.281 т.3 от ГПК. Твърди се, че решаващият съд е приел в нарушение на нормата на чл.55 ал.1 от ТЗ , че по осчетоводената в счетоводството на ответника фактура № [ЕГН]/01.04.2008 г. липсва доказана доставка от страна на ищеца, а следователно и основание за заплащане на цената по договор за доставка на 4000 л. дизелово гориво. Ответникът по касационната жалба в писмен отговор на същата изразява становище за нейната неоснователност. С определение №590 от 27.09. 2010 г. постановено по настоящото дело въззивното решение е допуснато до касационно обжалване в горната част на основание чл.280 ал.1, т.1 от ГПК по значимия за делото правен въпрос: дали двустранно подписаната от представителите и на двете страни по сделката фактура, която е отразена в търговските книги и е осчетоводена от страна на ответника и последният е упражнил по нея правото си на данъчен кредит по ДДС доказва получаването от страна на последния на стоката, предмет на доставката, както и относно последиците от нередовно водените търговски книги, съгласно чл.55 ал.2 от ТЗ. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , след преценка на данните по делото и съобразно правомощията си по чл.290 и сл. от ГПК констатира следното: За да постанови обжалваното въззивно решение, съдът е приел, че между страните е налице договорно правоотношение основаващо се на договор за доставка на горива. Издадени са два броя двустранно подписани от представител на всяка една от страните фактури с №№ 301/26.11.2008 г. за 8000 л. дизелово гориво на стойност 19 200 лева с ДДС и № [ЕГН]/01.04.2008 г. на стойност 8 480,02 лева с ДДС. И двете фактури са включени в дневника за покупки на ответното дружество и в справки-декларациите на последния по ЗДДС. При данни за същите отразявания в търговските книги на ответника и на втората фактура № [ЕГН]/01.04.2008 г. на стойност 8 480,02 лева с ДДС, съдът е приел, че при липса на първични документи за получаване на количеството гориво по нея и с оглед нередовно водените търговски книги на ответника не се доказва горивото да е получено от негова страна. При липсва на доказана доставка от страна на ищеца, няма основание за заплащане на цената по договор за доставка на дизелово гориво. На тази база и искът в тази част е отхвърлен като недоказан по основание, заедно с акцесорната претенция за присъждане на сумата от 1 377,54 лева-лихва-обезщетение за забавено плащане по чл.86 от ЗЗД на сумата по главницата за периода от 01.04.2008 г. до 27.04.09 г. . Касационно обжалване е допуснато на основание чл.280 ал.1, т.1 от ГПК, поради противоречие в отговора на цитирания по-горе обуславящ правен въпрос даден в обжалваното решение със задължителна практика на ВКС. С поредица свои решения постановени по реда на чл.290 от ГПК и следователно представляващи задължителна практика по смисъла на чл.280 ал.1, т.1 от ГПК, а именно: решение № 166/26.10.2010 г. по т.д. №991/2009 г. на ВКС, ІІ т.о. и цитираните в него: решение №96 от 26.11.2009 г. по т.д. №380/2008 на ВКС, І т.о. и решение №46 от 27.03.2009 г. по т.д. №546/2008 г. на ВКС , ІІ т.о. , както и решение №42 от 19.04. 2010 г. по т.д. № 593/2009 г. на ВКС, ІІ т.о., съставите на ВКС приемат, че фактурата може да се приеме като доказателство за възникнало договорно правоотношение по договор за продажба между страните, доколкото в самата фактура фигурира описание на стоката по вид, стойност, начин на плащане, наименованията на страните и време и място на издаване. Само по себе си отразяването на фактурата в счетоводството на ответника-купувач , включването и в дневника за продажбите по ДДС и ползването на данъчен кредит по нея представляват признание на задължението и доказват неговото съществуване/ решение №42 от 19.04. 2010 г. по т.д. № 593/2009 г. на ВКС, ІІ т.о./. Следователно цитираните решения на ВКС постановени по реда на чл.290 от ГПК дават точен и изчерпателен отговор на поставения правен въпрос в насока противоположна на позицията , инкорпорирана и изявена в обжалваното въззивно решение. По основателността на касационната жалба : Касационната жалба е основателна. В контекста на съдържанието на горепосочената задължителна съдебна практика на ВКС основателно е оплакването в касационната жалба за необоснованост на съдебното решение, доколкото, при положение, че процесната фактура № [ЕГН]/01.04.2008 г. на стойност 8 480,02 лева с ДДС е двустранно подписана и оформена с имената на двете страни, включена е в дневника за покупки по ДДС на ответника и в справка-декларацията на последния по ЗДДС и е упражнено от последния правото на данъчен кредит , въззивният съд приема, че липсва основание за плащането на цената на стоката по фактурата: 4000 литра дизелово гориво на стойност 8 480,02 лева с ДДС. Неправилно същият се е позовал на разпоредбата на чл.55 ал.2 от ТЗ относно редовността на записванията в търговските книги на ответника ЕТ като приема, че отразяването в последните на несъществуващо задължение за заплащане на цената по недоставена стока води до нередовност на записването. Напротив: фактът на доставката и наличието на задължение за заплащане на цената следват от самото издаване на двустранно подписаната фактура и отразяването и в счетоводствата на страните и представляват признание на задължението и доказват неговото съществуване. С оглед изложеното , съдът намира, че съгласно чл. 293 ал.2 от ГПК обжалваното въззивно решение следва да се отмени В ЧАСТТА , с която е отменено решението на ОС-гр.С. от 12.10.2009 г. по гр.д. № 56/09 по описа на съда и по същество е отхвърлен искът на касатора срещу [фирма]-гр. А. за сумите от: 8 480,02 лева-стойност на доставено дизелово гориво и 1377,54 лева-мораторна лихва и в съответната част за разноските на основание чл.281 т.3 от ГПК като необосновано и тъй като не се налага събиране на нови доказателства, следва произнасяне по същество на спора като така предявените искове следва да бъдат уважени със законните последици . По същество на спора съдът намира за установено следното: Ищецът е предявил иск срещу [фирма]-гр. А. с правно основание чл. 327 ал.1 от ТЗ за заплащане на цената на стоката предмет на продажбата по цитираната фактура:4000 литра дизелово гориво на стойност 8 480,02 лева с ДДС. От данните от заключението на счетоводната експертиза , прието пред първата инстанция и приложената фактура № [ЕГН]/01.04.2008 г. се установяват следните релевантни за спора факти: издадена е двустранно подписаната и оформена с имената на двете страни фактура, включена е в дневника за покупки по ДДС на ответника-купувач и в справка-декларацията на същия по ЗДДС и е упражнено от последния правото на данъчен кредит. Доколкото последните действия представляват недвусмислено признание за получаването на стоката и възникването на задължението за заплащане на цената / така решение №42 от 19.04. 2010 г. по т.д. № 593/2009 г. на ВКС, ІІ т.о./ следва, че искът се явява доказан по основание и размер и следва да бъде уважен, ведно със законната лихва от датата на предявяването му 28.04.2009 г. до окончателното плащане. Относно иска по чл.86 от ЗЗД: За да се дължи и заплащане на лихва-обезщетение за забавено плащане върху така дължимата главница, следва длъжникът да е изпаднал в забава в някоя от хипотезите на чл. 84 ал.1 или ал.2 от ЗЗД. Доколкото в случая се касае за търговска продажба и се прилага правилото на чл.327 ал.1 от ТЗ, то купувачът дължи цената на стоката от датата на получаването и, респ. от датата на издаването на документа за това, т.е. фактурата издадена на 01.04. 2008 г. От тази дата до датата на предявяване на иска-27.08.2009 г. същият дължи, съгласно чл. 86 ал.1 от ЗЗД във вр. с чл. 84 ал.1 ЗЗД лихва-обезщетение за забавено плащане в размер на 1 377,54 лева. По отношение на разноските : Съгласно чл. 78 ал.1 от ГПК във връзка с чл.81 от ГПК заплатените от ищеца такси, разноски и възнаграждения за един адвокат в производствата пред трите инстанции се заплащат от ответника, съобразно уважената част от исковете. С обжалваното решение въззивният съд като е отхвърлил исковете в обжалвана част е отменил и частично присъдените в пълен размер от първата инстанция разноски на ищеца за разликата над 2 958,18 лева до 4 309,76 лева или в размер на 1 351,58 лева , която сума следва да се присъди на ищеца-касатор в настоящото производство , заедно с направените в производството пред ВКС разноски в размер на 227,15 лева, общо- държавна такса по допускане и разглеждане на касационната жалба внесена по сметка на ВКС. Водим от горното ВКС, състав на второ търговско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивно решение № 8 от 17.02.2010 г.на В. апелативен съд по т.д. №600/2010 г., В ЧАСТТА , с която е отменено решението на ОС-гр.С. от 12.10.2009 г. по гр.д. № 56/09 по описа на съда и по същество е отхвърлен искът на [фирма] -С. срещу [фирма]-гр. А. за сумите от: 8 480,02 лева-стойност на доставено дизелово гориво и 1377,54 лева-мораторна лихва и В ЧАСТТА, с която [фирма] -С. е осъден да заплати разноските на ответника в размер на 688,21 лева като вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА К. Д. В. ЕГН: [ЕГН] в качеството му на [фирма]-гр. А., Общ. С., ул. Д. „№ 30 да заплати на [фирма] –С., р. С., ул.- 202”№7 сумите от: 8 480,02 лева, ведно със законната лихва считано от 28.04.2009 г. до окончателното плащане -цена с ДДС на доставено дизелово гориво, съгласно фактура № [ЕГН]/01.04.2008 г.и 1377,54 лева- лихва-обезщетение за забавено плащане по чл.86 от ЗЗД дължима върху горната сума за периода от 01.04. 2008 г до датата на предявяване на иска-27.04.2009 г.. ОСЪЖДА К. Д. В. ЕГН: [ЕГН] в качеството му на [фирма]-гр. А., Общ. С., ул. Д. „№ 30 да заплати на [фирма] –С., р. С., ул.- 202”№7 сумата от 1 585,73 лева общо-разноски, съгласно чл.78 ал.1 от ГПК. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.