О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 459 гр. София, 26.07.2022г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на девети юни през две хиляди двадесет и втора година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЯН БАЛЕВСКИ ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА като изслуша докладваното от съдия Христова т.д. №2206 по описа за 2021г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба от С. Е. Т., чрез адв. П.К. срещу решение №515 от 20.05.2021г. по в.гр.д. №298/2021г. по описа на Апелативен съд- София в частта, с която е отменено решение №1432 от 21.02.2020г., постановено по гр.д. №15077/2016г. на Софийски градски съд за уважаване на иска, предявен от жалбоподателя срещу ЗК „Лев Инс“ АД с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ за сумата 146 000 лева /разлика между дължимата сума от 154 000 лева и присъдената от 300 000 лева/- обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ПТП, реализирано на 08.06.2015г., ведно със законната лихва от същата дата и част от присъдените разноски, постановено е отхвърляне на иска за сумата над 154 000 лева, ведно със законната лихва, като на ответника са присъдени и съответна част от разноските. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно- постановено при съществено нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост. Касаторът поддържа, че въззивният съд неправилно е решил въпросите относно наличието на съпричиняване на вредоносния резултат и справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди. Счита, че не е обсъдил всички доказателства и доводи на страните, а при определяне на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди и извода за съпричиняване на вредите от ищеца не е съобразил задължителната съдебна практика и решенията по чл.290 ГПК по приложението на чл.52 ЗЗД и чл.51, ал.2 ЗЗД и в резултат е определил занижен размер на обезщетение, който противоречи на принципа на справедливост и необосновано го е намалил с 30% поради съпричиняване. Моли да се отмени решението в обжалваните части, като му се присъдят още 146 000 лева –обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 08.06.2015г. Претендира разноски. Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 и ал.2, пр.3 ГПК. Касаторът поддържа, че съдът се е произнесъл по правни въпроси, обусловили изхода на спора, които обобщени се свеждат до материалноправни въпроси за приложението на чл.51, ал.2 ЗЗД и за приложимите критерии при определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди по чл.52 ЗЗД, както и процесуалноправния въпрос за задълженията на въззивния съд да изложи собствени мотиви като обсъди доказателствата и доводите на страните и се произнесе по оплакванията и възраженията във въззивната жалба. Твърди, че въззивното решение по поставените въпроси е в противоречие с цитираната в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК практика на ВКС, като въпросите са от значение и за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Поддържа и наличие на основанието за допускане до касация по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК- очевидна неправилност на въззивното решение. Ответникът ЗК „Лев Инс“ АД оспорва касационната жалба, като твърди, че не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационен контрол. Поддържа, че обжалваният съдебен акт е правилен и следва да бъде оставен в сила. Претендира разноски. Третото лице помагач Н. В. А. не взема становище. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да отмени частично първоинстанционното решение в осъдителната част и да отхвърли иска с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ за сумата над 154 000 лева до присъдените 300 000 лева, въззивният съд приема, че необосновано е завишен размерът на определеното от първоинстанционния съд обезщетение, като излага доводи, че справедливият размер е 220 000 лева, както и, че е доказано 30 % съпричиняване на вредите от пострадалия. Решаващият съдебен състав с оглед приетите пет заключения на различни съдебни експертизи /смесена медицинска и автотехническа, три съдебно-медицински, изготвени от различни специалисти и съдебно-психологическа/, както и след обсъждане на събраните гласни доказателства, приема, че при процесното ПТП ищецът е получил множество травматични увреждания: Генерализирана контузия на тялото, довела до травматичен шок, Мозъчно сътресение със загуба на съзнание, Счупване на бодилковия израстък на 6-ти шиен прешлен, Счупване на лявата ключица, Счупване на II-ро ребро в ляво съпроводено с левостранен пневмоторакс, Разкъсване на слезката, Счупване на таза - диасхиза (раздалечаване) на симфизата (лонното съчленение), счупване на горното и долно рамо на дясната срамна кост, луксация на лявата сакро-илиачна става, като описаните травматични увреждания представляват всяко едно от тях разстройство на здравето, временно опасно за живота. Приема, че лечението е било протрахирано, съпроводено с множество усложнения по време на болничния престой и е продължило за период от около година, първите месеци от които с необходимост от чужда помощ, като с ЕР на ТЕЛК на ищеца са определени 52% трайно намалена работоспособност до 01.12.2016г. Съдът приема, че в резултат от ПТП ищецът е получил усложнения- остър травматичен панкреатит с некроза на опашката на панкреаса; абсцес в областта на опашката на панкреаса; излив на въздух в лявата гръдна кухина; травматичен пулмонит; сътресение на мозъка; обща контузия на тялото, фистула на панкреаса и десностранна бронхопневмония. Поради сраствания и бързо извършена оперативна интервенция при излив на кръв в корема е налице животозастрашаващо състояние. Намира за доказано, че в резултат на претърпяната от ищеца политравма със засягане на множество органи и системи, има убедителни данни за травматични увреди на органите от отделителната система. Установена е невъзможност на ищеца за затваряне на волевия сфинктер, като най-вероятната причина за незадържането на урина е непълна лезия на пикочния канал и уретралният сфинктер, като резултат от получените травми. Лечебните процедури са продължителни, с несигурен ефект. Това превръща незадържането на урината в хронично страдание, влошаващо качеството на живот и обуславящо разходи за лечение - хигиенни принадлежности и медикаменти. Установено е и наличието на ръбци- белези от проведени оперативни интервенции в областта на корема, които имат траен постоянен характер и ще останат за цял живот, като с времето ще избледнеят. Въззивният съд приема за доказано, че продължителният болничен престой, намалените физически възможности за независим живот и намалената способност за продуктивна концентрация на вниманието са се отразили негативно върху психиката на ищеца и са повлияли негативно върху качеството на живота му след катастрофата. Страда от намалена способност за продуктивна концентрация на вниманието, нарушено качество на съня и намалена физическа издръжливост, корелиращи с депресивна симптоматика. С оглед гореизложените факти и свидетелските показания за търпените от ищеца продължителни и интензивни болки, страдания и неудобства, въззивната инстанция стига до извод, че по смисъла на чл. 52 ЗЗД, справедливото обезщетение за неимуществени вреди е в размер на 220 000 лева. Решаващият съдебен състав намира за основателно възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат. С оглед цитираната съдебна практика приема, че релевантен за съпричиняването и за прилагането на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е само онзи конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало (наред с неправомерното поведение на делинквента) до увреждането като неблагоприятен резултат. Правните последици от съпричиняването и значението му за размера на обезщетението, което увреденият има право да получи като паричен еквивалент на произлезлите от деликта вреди, изключват възможността съдът да обосновава изводите си за съпричиняване с вероятности или с предположения. След анализ на доказателствата, съдът намира за основателно възражението на „Лев Инс“ АД за нарушаване от страна на пострадалото лице на разпоредбите на чл.20, ал. 2 вр. с чл.21, ал.1 ЗДвП, вр. с чл.23, ал.1 ЗДвП, тъй като се установява, че пострадалият е управлявал своя мотор със скорост около 110-120 км/ч. Несъобразената скорост и неспазването на дистанция е довела до невъзможност ищецът да спре, без да се удари в движещия се пред него л.а. „БМВ“. Съдът стига до извод, че не е налице просто едно формално нарушение на правилата за максимална скорост на движение за мотора, но високата скорост от порядъка на 110-120 км/ч представлява принос за вредоносния резултат. Тя е довела до по-високата кинетична енергия при настъпилия сблъсък със съответното отражение на това обстоятелство за настъпилите травми и последиците от тях. По тези причини приносът на пострадалия е определен на 30%. С оглед изложеното, САС приема, че обезщетението за неимуществени вреди следва да се редуцира с 30% или от 220 000 лева да бъдат присъдени на ищеца 154 000 лева. Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280 ал.1 т.1 – т.3 ГПК. Преценката за допускане на касационното обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от жалбоподателя твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Настоящият състав на ВКС намира, че следва да бъде допуснато касационното обжалване по поставения от касатора материалноправен въпрос- за приложимите критерии при определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди по чл.52 ЗЗД, тъй като е значим за спора като обуславящ неговия изход по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК и разясненията по приложението му, дадени в т.1 от Тълкувателно решение №1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, и е налице и допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. По така поставения въпрос е формирана трайна съдебна практика, обективирана в ППВС №4/68г. и множество решения по чл.290 ГПК, включително цитираните от касатора в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, като решението следва да бъде допуснато до касационен контрол за проверка съответствието му с нея. По отношение на процесуалноправния въпрос, поставен в контекста на оплакванията на касатора за допуснати процесуални нарушения от въззивния съд, не е налице основание за допускане на решението до касационен контрол. Въззивният съд е анализирал доказателствата по делото, изложил е мотиви кои факти приема за установени и е достигнал до съответни правни изводи. Съдът се е произнесъл по всички възражения и доводи на страните и е достигнал до съответни правни изводи. По останалите въпроси съдът ще се произнесе по съществото на спора при разглеждане на касационната жалба. На основание чл.83, ал.2 ГПК касационният жалбоподател не дължи държавна такса за касационното производство. Воден от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА касационно обжалване на решение №515 от 20.05.2021г. по в.гр.д. №298/2021г. по описа на Апелативен съд- София в обжалваната част. Делото да се докладва на Председателя на I ТО за насрочване в открито съдебно заседание. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2. 8