О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 203
гр. София, 17.05.2022 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА
като изслуша докладваното от съдия Христова ч.т.д. №1518 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК във вр. с чл.248, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна жалба от В. К. П. и Е. С. П., чрез адв.М.Б. срещу определение №705 от 09.03.2021г., в.гр.д.№2905/2020г. на Апелативен съд- София, с което е оставена без уважение тяхната молба по чл.248 ГПК за допълване на постановеното по делото решение №20 от 07.01.2021г. в частта за разноските, чрез присъждане на процесуалния им представител на адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ във въззивното производство по реда на чл.38, ал.2 ЗАдв.
Частните жалбоподатели излагат доводи за неправилност на обжалваното определение, като постановено в нарушение на закона, като претендират да бъде отменено и вместо него да бъде уважено искането им за присъждане на разноски съобразно изхода на спора.
Ответникът по жалбата ЗД „Евроинс“ АД оспорва частната жалба, като излага доводи за правилността на обжалваното определение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – депозирана е от надлежна страна в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл.275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което следва да бъде разгледана по същество.
С постановеното по делото решение на Апелативен съд- София е потвърдено решение от 05.02.2020г., постановено по гр.д.№5966/2018г. на Софийски градски съд, I-9 състав, с което е осъдено ЗД „Евроинс“ АД да заплати на В. К. П. и Е. С. П. на основание чл.432, ал.1 КЗ сумите от по 100 000 лева на всеки- застрахователно обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди от загубата на сина им, вследствие на ПТП, настъпило на 09.08.2017г., ведно със законната лихва от 04.04.2018г. до окончателното им плащане, като са отхвърлени исковете за разликата до 250 000 лева за всеки, както и за сумата 3 000 лева имуществени вреди.
С молба от 15.02.2021г., подадена в срока по чл.248, ал.1 ГПК от ищците, е направено искане за допълване на решението в частта за разноските чрез присъждане на разноски на основание чл.78, ал.1 ГПК- адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗАдв. с оглед отхвърляне на въззивната жалба на ответника и потвърждаване на решението в осъдителната му част /за сумите от по 100 000 лева застрахователно обезщетение/.
С обжалваното определение съдът приема, че молбата по чл.248 ГПК е допустима, но е неоснователна. Излага тезата, че материалното състояние на ищците се е променило в хода на делото, когато им е изплатено по 100 000 лева обезщетение от ответника, т.е. към момента на сключване на договора за правна помощ с адвокат Б. за въззивното производство не са били финансово затруднени по смисъла на чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв.
С оглед изложената фактическа обстановка, настоящият състав на ВКС намира, че обжалваното определение е неправилно и следва да се отмени, като искането на ищците за присъждане на разноски следва да се уважи.
На основание чл.78, ал.1 ГПК при уважаване на исковите претенции ищците имат право на заплатените съдебни разноски, вкл. адвокатско възнаграждение за един адвокат, ако са имали такъв. Когато процесуалният представител е оказал безплатна правна помощ и съдействие в хипотезата на чл.38, ал.1 ЗАдв, той има право на адвокатско възнаграждение в размер не по-нисък от предвидения в наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като съдът осъжда другата страна да го заплати /чл.38, ал.2/. Страната, която получава безплатна адвокатска помощ не е длъжна да доказва наличието на обстоятелствата по чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв., нито съдът следва да събира доказателства за имущественото и финансово й състояние. Достатъчно е да бъде представен договор между страната и нейния адвокат- процесуален представител по делото, в който да е постигнато съгласие да бъде оказана безплатна адвокатска защита на това законово основание.
В настоящия случай първоинстанционното решение е обжалвано и от двете страни в различните му части, и двете въззивни жалби са намерени за неоснователни и първоинстанционното решение е изцяло потвърдено, вкл. в частта, с която са уважени исковите претенции до размер от по 100 000 лева за всеки от ищците. Няма спор, че във въззивното производство ищците са представлявани от адвокат М. Б., с която имат сключен договор за безплатна правна защита и съдействие като лица от кръга по чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв. В качеството им на ответници по въззивната жалба на ЗД „Евроинс“ АД, с която е обжалвано решението на СГС в осъдителната му част, ищците имат право на съответна част от направените разноски във въззивното производство, респ. процесуалният им представител има право на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 ЗАдв.
Обстоятелството, че през м.август 2018г. на ищците е изплатено част от дължимото им се застрахователно обезщетение, е ирелевантно в производството по чл.78 ГПК и не променя горния извод, доколкото наличието на обстоятелствата по чл.38, ал.1, т.1-3 ЗАдв. не подлежат на съдебен контрол. Дори да се приеме, че по възражение на ответната страна може да се преценява промяна във финансовото състояние на страната, получила безплатна адвокатска помощ, в настоящия случай става въпрос за получени от ищците суми две години преди сключването на процесния договор за правна помощ на 15.07.2020г. Липсват каквито и да било доказателства за тяхното реално финансово състояние към 15.07.2020г., поради което изводите на въззивния съд са изцяло необосновани.
Воден от гореизложените съображения настоящият съдебен състав намира за основателно искането по реда на чл.248 ГПК за допълване на въззивното решение в частта на разноските чрез присъждане на процесуалния представител на ищците на адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗАдв за въззивното производство в размер на 3 530 лева за всеки от двамата ищци или общо 7 060 лева. Няма данни адвокат Б. да е регистрирана по ЗДДС, поради което съдът не присъжда ДДС върху горните суми.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Първо отделение
ОТМЕНЯ определение №705 от 09.03.2021г., в.гр.д.№2905/2020г. на Апелативен съд- София, с което е оставена без уважение молбата на В. К. П., ЕГН [ЕГН] и Е. С. П., ЕГН [ЕГН] по чл.248 ГПК за допълване на постановеното по делото решение №20 от 07.01.2021г. в частта за разноските, чрез присъждане на процесуалния им представител адвокат М. Б. на адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ във въззивното производство по реда на чл.38, ал.2 ЗАдв., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК вр. чл.38, ал.2 ЗАдв ЗД „Евроинс“ АД, ЕИК[ЕИК] да заплати на адвокат М. Б., АК П.- процесуален представител на В. К. П., ЕГН [ЕГН] и Е. С. П., ЕГН [ЕГН] сумата 7 060 лева- адвокатско възнаграждение за въззивното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.