Ключови фрази
установителен иск в заповедно производство * нередовност на исковата молба * връщане на искова молба поради неизпълнение на указание за вписване на искова молба * липса на правен интерес * характер на иска в заповедно производство

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

383

 

гр. София, 15.06.2009 година

 

 

            ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на петнадесети юни през две хиляди и девета година в състав:

 

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:  РОСИЦА КОВАЧЕВА

                                              ЧЛЕНОВЕ:  ЛИДИЯ ИВАНОВА

                                                                      ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА

 

като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 150  по описа за 2009г.

 

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 от ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на „Т” АД, гр. Р. срещу определение № 37 от 03.02.2009г. по в. ч. гр. д. № 59/2009г. на Русенски окръжен съд, гражданско отделение, с което е потвърдено разпореждане № 4 от 06.01.2009г. по гр. д. № 4918/2008г. на Русенски районен съд, с което исковата молба на „Т” АД, гр. Р. е върната и производството по делото е прекратено.

Частният жалбоподател поддържа, че въззивният съд неправилно е определил дължимата държавна такса и неправилно е приел, че ищецът няма интерес от постановяване на осъдително решение, а следва да предяви установителен иск. Излага съображения, че установителният иск няма да доведе до влизане в сила на заповедта за изпълнение, както и няма да може да се издаде изпълнителен лист. Частният жалбоподател моли определението да бъде отменено. В приложение към частната касационна жалба частният жалбоподател излага, че съдът се е произнесъл по съществен процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото – за приложението на чл. 415 във връзка с чл. 69, ал. 1, т. 1 връзка с чл. 72, ал. 1 и чл. 422 ГПК.

Ответникът И. Д. Д. от гр. Р. не изразява становище по частната касационна жалба.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение след като обсъди инвокираните доводи и прецени данните по делото, приема следното:

Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 от ГПК преклузивен едноседмичен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

За да потвърди определението на Русенски районен съд, въззивният съд е приел, че правилно първоинстанционният съд е дал указания на жалбоподателя в едноседмичен срок да отстрани нередовностите на исковата молба, като формулира надлежен установителен петитум на иска по чл. 422 ГПК и довнесе за държавна такса още 43,43 лв., и тъй като указанията не са изпълнени в предоставения срок, законосъобразно исковата молба е върната и производството прекратено. Съдът е изложил съображения, че при предявен иск по чл. 422 ГПК предмет на установяване и признаване по исков ред ще бъде заявеното и обективирано в заповедта за изпълнение право и ако това право съществува, то ще бъде удостоверено от съдебното решение. Въззивната инстанция е посочила, че с влизане в сила на съдебното решение ще влезе в сила и заповедта за изпълнение, въз основа на която жалбоподателят ще може да се снабди с изпълнителен лист. Съдът е заключил, че за ищеца липсва правен интерес от предявяване на осъдителен иск за същото вземане.

С обжалваното определение въззивният съд се е произнесъл по съществен процесуалноправен въпрос, свързан с характера на иска по чл. 415, респективно чл. 422 ГПК. Този въпрос е съществен, тъй като от разрешаването му зависи изходът на делото и конкретно преценката за допустимост на предявения осъдителен иск. Доколкото изложеният въпрос е предмет на нова нормативна регламентация, по която все още липсва съдебна практика на ВКС, настоящият съдебен състав приема, че касационното обжалване на атакуваното определение на Русенски окръжен съд е допустимо на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, поради което подадената срещу него частна касационна жалба подлежи на разглеждане по същество.

Частната касационна жалба е неоснователна. Правилен е изводът на въззивната инстанция, че за ищеца липсва правен интерес от предявяване на осъдителен иск за вземането – предмет на издадената заповед за изпълнение. Искът, който заявителят в заповедното производство по чл. 410 ГПК следва да предяви при направено възражение от страна на длъжника по реда на чл. 414 ГПК, е с установителен характер.становителният характер произтича от целта на иска, наличието на вече издадена и съществуваща заповед за изпълнение, с която съдът е разпоредил длъжникът да заплати определена сума в полза на заявителя, и е определен ясно и недвусмислено в закона – чл. 422 ГПК, а след изменението на ГПК със ЗИДГПК /ДВ, бр. 42 от 05.06.2009г./ и в чл. 415, ал. 1 ГПК. Целта на предявяването на иск при подадено възражение от длъжника е да се установи наличието на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение, със сила на присъдено нещо, тъй като подаденото възражение срещу заповедта за изпълнение представлява пречка за влизането й в сила. Ако искът за съществуване на вземането бъде уважен, съгласно чл. 416 ГПК заповедта за изпълнение придобива изпълнителна сила и въз основа на нея съдът издава изпълнителен лист. Целта на осъдителния иск е осъждане на длъжника да заплати определена сума, въз основа на което решение да бъде издаден изпълнителен лист. В заповедното производство /хипотезата на чл. 410 ГПК/ тази цел е постигната чрез издаването на заповед за изпълнение и при подадено възражение – чрез уважаването на предявения установителен иск. Правен интерес от предявяване на осъдителен иск ищецът би имал, ако не беше подал заявление за издаване на заповед за изпълнение. При подадено заявление за издаване заповед за изпълнение и постъпило в срок възражение от длъжника, правният интерес на заявителя е да предяви установителен иск за съществуване на вземането – предмет на вече издадената заповед за изпълнение.

Поради изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че определението на Русенски окръжен съд е правилно, поради което следва да бъде оставено в сила.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА определение № 37 от 03.02.2009г. по в. ч. гр. д. № 59/2009г. на Русенски окръжен съд, гражданско отделение.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: