Р Е Ш Е Н И Е № 92 С.,25.03.2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Р. Б.,Второ гражданско отделение,в съдебно заседание на седемнадесети март през две хиляди и единадесета година,в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Елса Ташева ЧЛЕНОВЕ:Светлана Калинова Зоя Атанасова при участието на секретаря Ани Давидова и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова гражданско дело № 216 от 2010 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.290-293 ГПК. Образувано е по касационна жалба на А. Ц. Ф. и И. П. Ф. срещу въззивното решение на В. окръжен съд, постановено на 22.10.2009г. по гр.д.№1695/2008г. С определение №549/31.05.2010г.,постановено по настоящето дело, касационното обжалване на постановеното от въззивния съд решение е допуснато на основание чл.280,ал.1,т.2 ГПК по въпроса за правомощието на ПК/ОСЗ/ по реда на чл.14,ал.6 ЗСПЗЗ сама да измени вече постановено и влязло в сила свое решение. Касаторите поддържат,че обжалваното решение е неправилно,тъй като неправилно въззивният съд е приел,че решение №701/19.05.2000г. на ПК-гр.В. е действително и легитимира наследниците на Й. И. П. като собственици на имота,давайки им правото да предявят отрицателен установителен иск. Поддържат,че след като с решение на ПК-Варна №574/07.12.1998г. е постановен отказ за възстановяване на имота на наследниците на Й. И. П. и този отказ не е обжалван и е влязъл в сила,то е недопустимо да бъде предмет на поправка на явна фактическа грешка,тъй като в решението не е формирана воля за възстановяване на собствеността. Молят обжалваното решение да бъде обезсилено,респ. отменено като им бъдат присъдени направените по делото разноски. В писмен отговор в срока по чл.287,ал.1 ГПК ответниците по касационна жалба С. Р. Й.,П. Г. И., Я. Г. Я.,Й. И. Й.,Т. О. Й.,Р. Й. И. и О. Й. И. изразяват становище,че жалбата е неоснователна по изложените в отговора съображения. Върховният касационен съд,като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл.290,ал.1 ГПК и чл.293 ГПК, приема следното: С. Р. Й.,П. Г. И.,Я. Г. Я.,Й. И. Й.,Т. О. Й.,Р. Й. И. и О. Й. И. са предявили иск за признаване за установено по реда на чл.97,ал.1 ГПК/отм./,че А. Ц. Ф. и И. П. Ф. не са собственици на поземлен имот №666,находящ се в[населено място],землището на кв.”Г.”,м.”Р.”,с площ от 480кв.м.,съставляващ част от имот №131 по плана на възстановими стари реални граници на местността. С обжалваното решение В. окръжен съд,действувайки като въззивна инстанция,е оставил в сила решението на първоинстанционния съд,с което предявеният иск е уважен като е признато по отношение на С. Р. Й.,П. Г. И.,Я. Г. Я.,Й. И. Й.,Т. О. Й., Р. Й. И. и О. Й. И. ,че А. Ц. Ф. и И. П. Ф. не са собственици на имота. Прието е,че по делото са изложени множество доводи,най-съществените от които са липсата на активна легитимация от страна на ищците да водят подобно производство по отрицателен установителен иск, основани на редовно издадено решение на ПК в тяхна полза по причина,че с първоначалното решение на ПК №574/07.12.1998г. на наследниците на Й. И. П. е отказано възстановяване на собствеността върху имот в м.”Б. п.” /с.о. Р./, а с последващо решение №701/2000г. правото на възстановяване на собствеността е признато. По този довод е прието,че самата ПК разполага с правото по реда на чл.14,ал.6 ЗСПЗЗ да отмени свое решение,с което е било отказано възстановяване на собствеността,защото с това решение не са били създадени права за определени лица по отношение на определени имоти,а напротив с него се отказва учредяването на такива. Прието е,че проблем би възникнал само ако въпросното решение учредява права,а с последващото те се отнемат. Прието е,че по отношение на ответниците по предявения иск не е възникнало валидно право да придобият собствеността по реда на §4а ПЗР ЗСПЗЗ,тъй като построените в имота фургон от две помещения и дървена барака от едно помещение,използувана за инструментален склад,не представляват сграда по смисъла на §1в,ал.3 ППЗСПЗЗ,тъй като не отговарят на изискванията на чл.177,ал.3 от Наредба №5/отм./,според които отделната постройка за сезонно ползуване трябва да притежава най-малко помещение за обитаване и малка кухня /или кухненски бокс/, помещение за складиране и инвентар. Въпросът,произнасянето по който е обосновало наличието на основание за допускане на касационно обжалване, касае възможността ПК /ОСЗ/ по реда на чл.14,ал.6 ЗСПЗЗ сама да измени вече постановено и влязло в сила свое решение,като в производството по чл.288 ГПК е констатирано наличието на противоречива практика . В решение №96 от 31.03.1994г.,постановено по гр.д.№4876/1993г. на ІІІ ГО на ВС е прието,че решенията на ПК по чл.14,ал.1 ЗСПЗЗ са стабилни административни актове,поради което те не могат сами да ги отменят,като последващите решения за нищожни. В решение №256/08.05.1995г. по гр.д.№183/1995г. на І ГО на ВС е прието,че решенията на ПК са индивидуални,стабилни административни актове и след постановяването им те не могат да бъдат отменявани от комисиите. Настоящият състав на Второ ГО на ГК на ВКС,след преценка на застъпените становища в цитираните решения и в постановеното от В. окръжен съд по поставения въпрос,на основание чл.291,т.1 ГПК приема за правилно становището,изразено в решение №96/31.03.1994г. по гр.д.№4876/1993г. на ІІІ ГО на ВС и в решение №256/08.05.1995г. по гр.д.№183/1995г. на І ГО на ВС като съображенията за това са следните: О. служба “З.”/ПК/ може да измени решението си, вкл. като признае правото на възстановяване при наличие на първоначален отказ само по реда на чл.14,ал.7 ЗСПЗЗ при откриване на нарушение на ЗСПЗЗ и правилника за неговото прилагане,на нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за постановяване на решението по чл.14,ал.1 ЗСПЗЗ. ОСЗ /ПК/ обаче не разполага с правомощието да измени първоначално постановения отказ и да признае правото на възстановяване на собствеността по искане на заинтересованите лица,основано на твърдение,че представените още с първоначалното заявление писмени доказателства не са били правилно преценени. Подобни твърдения могат да бъдат обсъждани и да обосноват отмяна на постановеното от ОСЗ/ПК/ решение само в производство по чл.14,ал.3 ЗСПЗЗ,тъй като неправилната преценка на релевантните факти не може да бъде поправена по реда на чл.14,ал.7 ЗСПЗЗ,нито по реда на чл.14,ал.6 ЗСПЗЗ доколкото по естеството си представлява възприемане като осъществили се други факти,различни от вече приетите. По реда на чл.14,ал.6 ЗСПЗЗ може да бъде поправена само очевидна фактическа грешка / при несъответствие между мотивите на решението на ПК и отразеното в него като произнасяне по съществото на заявеното искане/, при допусната грешка в описанието на имота,в изписването на индивидуализиращия го номер по кадастрална карта/,но не и да се променя вече формираната воля досежно основателността на заявеното искане,т.е. за наличието на предпоставките за възстановяване на собствеността. По основателността на касационната жалба и с оглед изложеното по-горе становище,настоящият състав приема следното: Обжалваното решение е валидно и процесуално допустимо,но по същество неправилно като необосновано и постановено при неправилно приложение на материалния закон /чл.14,ал.1 ЗСПЗЗ,чл.14,ал.6 и 7 ЗСПЗЗ/. Отрицателен установителен иск,предявен от лице,което заявява самостоятелни вещни права върху недвижим имот,може да бъде уважен ако по делото бъде установено съществуването на правата и на предявилото иска лице, тъй като само при наличието на такива права същото разполага с процесуална възможност да предяви иск за отричане правата на ответника. В случая С. Р. Й.,П. Г. И.,Я. Г. Я.,Й. И. Й.,Т. О. Й., Р. Й. И. и О. Й. И. твърдят,че в качеството им на наследници на Й. И. П. им е възстановено правото на собственост върху процесния недвижим имот по реда на ЗСПЗЗ и за да бъде уважен предявеният от тях иск за признаване за установено,че А. Ц. Ф. и И. П. Ф. не са собственици на същия имот,фактът на възстановяване на собствеността следва да бъде установен по категоричен начин по пътя на пълното главно доказване,т.е. да бъде установено,че производството по подаденото от тях по реда на чл.11,ал.1 ЗСПЗЗ заявление за възстановяване на собствеността е приключило с влязло в сила валидно решение на ОСЗ/ПК/,с което правото на собственост е възстановено по реда на този закон. По делото е представено решение №701/19.05.2000г. на ПК-В.,с което е признато правото на собственост на наследниците на Й. И. П. в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на нива от 8 дка, находяща се в терен по §4 на Г.,м.”Б. ръст”,имот №131 по плана , изработен през 1996г.,в което обаче е отбелязано,че това решение отменя решение №547 от 07.12.1998г. на основание чл.14,ал.6 ЗСПЗЗ и постъпила молба вх.№153/02.08.1999г. от наследниците на Й. И. П. за преразглеждане на решение №574/07.12.1998г. С решение №547/07.12.1998г. на ПК-В. на наследниците на Й. И. П. е отказано възстановяване на собствеността върху нива от 8 дка,находяща се в землището на Г.,м.”Б. р”,заявена с пореден №2 по заявлението, идентична с процесния имот,с мотиви,че липсва документ, доказващ правото на собственост. Не се установява с молба вх.№153/02.08.1999г. наследниците на Й. И. П. да са представили новооткрити доказателства,нито да са се позовали на нови обстоятелства от съществено значение за постановяване на решението по чл.14,ал.1 ЗСПЗЗ,нито да е установено извършване на нарушение на ЗСПЗЗ или ППЗСПЗЗ,поради което неправилно въззивният съд е приел,че ПК/ОСЗ/ е разполагала с правомощието да отмени решение №547/07.12.1998г. и да постанови ново,с което да признае правото на възстановяване на собствеността. Наследниците на Й. И. П. не са обжалвали в предвидения в закона срок решение №547/07.12.1998г., същото е влязло в сила,след което,както вече беше отбелязано, ОСЗ/ПК/ разполага с правомощието да отмени това решение само по реда и при условията на чл.14,ал.7 ЗСПЗЗ,но не и да промени по същество вече постановеното решение по реда на чл.14,ал.6 ЗСПЗЗ. Решение №701/19.05.2000г. на ПК-гр.В. е издадено от ПК извън определените от закона правомощия,поради което следва да се приеме,че същото е нищожно като индивидуален административен акт,не поражда предвидените в закона правни последици и не легитимира наследниците на Й. И. П. като носители на самостоятелни вещни права върху процесния недвижим имот. Не са налице предпоставките за уважаване на предявения отрицателен установителен иск,тъй като предявилите иска лица не доказват ,че притежават защитимо по реда на чл.97,ал.1 ГПК/отм./ вещно право върху имота. С оглед гореизложеното по реда на чл.293,ал.1 ГПК обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо това спорът бъде решен по същество,като предявеният от С. Р. Й.,П. Г. И.,Я. Г. Я.,Й. И. Й.,Т. О. Й., Р. Й. И. и О. Й. И. иск за признаване за установено по реда на чл.97,ал.1 ГПК/отм./,че А. Ц. Ф. и И. П. Ф. не са собственици на поземлен имот №666,находящ се в[населено място],землището на кв.”Г.”,м.”Р.”,с площ от 480кв.м.,съставляващ част от имот №131 по плана на възстановими стари реални граници на местността бъде отхвърлен като неоснователен. С оглед изхода на спора на основание чл.78,ал.1 ГПК в полза на А. Ц. Ф. и И. П. Ф. следва да бъде присъдена сумата 191.40лв., представляваща направените по делото разноски. По изложените по-горе съображения,Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивното решение на В. окръжен съд, постановено на 22.10.2009г. по гр.д.№ 1695/2008г. и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявеният от С. Р. Й.,П. Г. И.,Я. Г. Я.,Й. И. Й.,Т. О. Й., Р. Й. И. и О. Й. И. иск за признаване за установено по реда на чл.97,ал.1 ГПК/отм./,че А. Ц. Ф. и И. П. Ф. не са собственици на поземлен имот №666,находящ се в[населено място], землището на кв.”Г.”,м.”Р.”,с площ от 480кв.м.,съставляващ част от имот №131 по плана на възстановими стари реални граници на местността. ОСЪЖДА С. Р. Й.,П. Г. И.,Я. Г. Я.,Й. И. Й.,Т. О. Й., Р. Й. И. на основание чл.78,ал.1 ГПК да заплатят на А. Ц. Ф. и И. П. Ф. сумата 191.40лв./сто деветдесет и един лева и 40ст./,представляваща направените по делото разноски. Председател: Членове: