О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 603

София, 19.07.2022 г.

Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и втората година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
ДЕСИСЛАВА ПОПКОЛЕВА

като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 4055 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Г. Н. М. и Е. Г. М., и двамата с адрес в [населено място], представлявани от адв. Л. В., против въззивно решение № 14 от 15 юни 2021 г., постановено по в.гр.д. № 193/2021 г. по описа на Окръжен съд Враца, с което е потвърдено решение № 260149 от 15 март 2021 г., постановено по гр.д. № 3147/2020 г. по описа на Районен съд Враца, с което е трансформирано задължението на касаторите, произтичащо от договор за продажба на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в н.а. № .., т. ..., дело № ..../...... г. на нотариус при Районен съд Враца, в неговия паричен еквивалент, а именно – сумата от 300 лева месечно, считано от 27.11.2020 г. до настъпването на обстоятелства за прекратяването или изменяването на плащането, но не повече от 2 години, считано от 27.11.2020 г.
В касационната жалба се поддържа становище за неправилност на обжалваното решение. От доказателствата по делото се установявало, че кредиторът изобщо не е искал издръжка и гледане от касаторите, в който смисъл били и показанията на свидетеля Д. (син на ищеца), който се грижи за ищеца. Напротив, ищецът давал рента на дъщеря си Г.. Сочи се, че контактът между страните бил невъзможен именно поради забраната на Д. приобретателите да посещават дома му в [населено място], където живее прехвърлителят, поради което се осуетявал и всеки опит за изпълнение на задълженията им по договора. Освен това бил налице отказ от страна на ищеца да приеме изпълнение на задълженията на касаторите, тъй като отказвал да живее при тях в [населено място], където да му осигуряват всичко необходимо, поради което за него не възниквало право да иска трансформация на натуралното задължение за издръжка с парично такова. Сочи се, че при липса на необходимото съдействие от кредитора, какъвто бил настоящият случай, правото да трансформира задължението възниквало за длъжника. При отказ от страна на прехвърлителя да получава каквато и да е издръжка, той имал право да развали договора, но не и да иска трансформация на задължение за натурална престация в парично такова. Поддържа се, че приобретателят не може да бъде принуден вместо даване на издръжка в натура, когато е готов да изпълнява задължението си, както е уговорено, да плаща нейния паричен еквивалент. Сочи се, че трансформация на натуралното задължение в парично е недопустима, когато се касае за временни причини, след отпадането на които изпълнението на задължението за издръжка следва да продължи в натура, тъй като в противен случай трансформацията му в паричен еквивалент би довела до превръщане на задължението от такова за издръжка и гледане в договор за рента, който е забранен от закона. В случая липсата на взаимоотношения между страните се дължала на нежеланието на ищеца, неоказването на съдействие и отказа му да получава грижи и издръжка в натура и да живее в населеното място, където приобретателите пребивават, както и забраната от страна на сина му касаторите да посещават имота, в който живее прехвърлителят. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване се поставят правни въпроси в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Освен това се поддържа, че въззивното решение е очевидно неправилно – основание за допускане на касационния контрол по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК.
Ответникът Н. Д. М., с адрес в [населено място], представляван от адв. Д. К., в отговор на касационната жалба възразява срещу допускането на касационното обжалване и поддържа становище за неоснователност на жалбата по същество.
Ищецът Н. Д. М. основава иска си за трансформация на задължението за издръжка и гледане, произтичащо от сключения с касаторите договор, в паричния му еквивалент на твърденията, че касаторите не са полагали никакви грижи в натура или в паричен еквивалент нито за него, нито за съпругата му преди тя да почине; касаторите не се интересували как живее, никога не са го канили да живее при тях; вече били продали процесния имот на трето лице. Тъй като не бил получил досега никакви грижи, търси паричен еквивалент на дължимите грижи към него в размер на 300 лева месечно, ведно със законната лихва при всяка просрочена вноска, считано от 27.11.2020 г.
По делото е установено, че с договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, сключен с н.а. № ..., том ...., дело № ...../...... г. на нотариус при Районен съд Враца, ищецът и съпругата му И. Г. М. са продали на дъщеря си (ответницата М.), през време на брака ѝ с втория ответник (не се спори, че към момента на сключването на договора между тях е бил сключен граждански брак), недвижим имот в с. К., представляващ парцел ..., дв.пл. № ...., кв. ..., целият от 550 кв.м. с построената жилищна сграда от 41 кв.м., паянтова сграда от 55 кв.м. и помощна стопанска постройка от 10 кв.м., като М. е поела задължение да ги гледа и издържа до смъртта им, а след това да положи за тях последни грижи. С н.а. № ...., том ...., дело №...../......г. на нотариус С. П., с район на действие Районен съд Враца, М. е продала имота на трето лице за сумата от 3500 лева. Според показанията на свидетелите, ангажирани от ищеца, той живее със сина си (свидетеля Д. Д.), който се грижи за него в [населено място], а М. никога не е плащала сметки и лекарства, не е предлагала на ищеца да го гледа в [населено място]; лекарствата, необходими на ищеца, били на стойност около 250 лева, а той получавал пенсия 480-490 лева; ищецът давал рента на дъщеря си и тя идвала веднъж годишно за да я вземе, а сега пращала мъжа си и контактувала с баща си само по телефона. Свидетелката М. Е. (роднина на страните) сочи, че М. е искала да дава пари на баща си, но той не искал, имал пари от рента, от продажба на мед и добра пенсия; заявява, че живее в [населено място] и само веднъж е ходила в [населено място] приживе на съпругата на ищеца, т.е. преди 2010 г. Според свидетелката И. Г. (внучка на ищеца и дъщеря на ответницата), когато ходила при дядо си в [населено място], той ѝ казвал да си ходи, защото вуйчо ѝ (свидетелят Д.) ще направи проблем, а телефонните разговори с дядо ѝ са осъществявани само когато вуйчо ѝ не бил там.
Въз основа на данните по делото въззивният съд приема, че ответниците са придобили имота в режим на съпружеска имуществена общност, поради което и двамата са задължени за даването на издръжка и гледане. Отчитайки характеристиките на процесния договор, съдът приема, че ако не са уговорени ограничения в обема на дължимата издръжка и грижи, дължи се цялата необходима издръжка и всички необходими грижи; ако в нотариалния акт задължението на приобретателя е описано като издръжка и гледане, издръжката включва изцяло храна, режийни разноски, дрехи и други според нуждата на прехвърлителя (без оглед на възможността му да се издържа сам от имуществото и доходите си), и полагане на грижи за здравето, хигиената и домакинството на прехвърлителя според неговата нужда и възможностите му да се справя сам; ако задължение за съжителство в общо домакинство не е уговорено изрично в договора и не може бъде изведено от фактическото положение, при което е сключен договорът, местоизпълнението е по местожителството на кредитора, а заживяването в общо домакинство може да стане по предложение на една от страните и приемане от другата; ако кредиторът не приема или не оказва необходимото съдействие за изпълнение на задължението за издръжка в натура, длъжникът трябва да продължи изпълнението в пари, без да чака решение за трансформация; само при изправност на приобретателя за даване издръжка в натура прехвърлителят няма право да трансформира дължащата му се издръжка в натура в парична издръжка, освен когато той самият, по независещи от него причини, не може да окаже необходимото съдействие за да получи изпълнението в натура, в който случай може да иска паричния ѝ еквивалент, докато тази причина съществува; ирелевантен е фактът дали ответниците имат парични средства или не. В случая се приема, че е налице неизпълнение на алеаторния договор от страна на приобретателя, тъй като не е доказано полагането на ежедневни грижи от страна на касаторите; че ищецът е в напреднала възраст (88 години), с хронични заболявания, нужда от лекарства на стойност над 200 лева месечно и от постоянни грижи, каквито не получава от дъщеря си, която не живее в същото населено място. Поради това се възприема изводът на първоинстанционния съд за основателност на иска, като сумата от 300 лева се оценява като еквивалент на необходимите издръжка и гледане за ищеца.
Касационният съд приема, че не са налице необходимите предпоставки за допускането на касационното обжалване.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поставят следните въпроси: прехвърлителят-кредитор има ли право да трансформира натуралното задължение в парично, в случай че не са налице обективни причини, препятстващи изпълнението от страна на кредитора; когато кредиторът живее в дома на трето лице, което възпрепятства длъжниците да посещават кредитора, да полагат ежедневни грижи за него, да дават издръжка в натура, и кредиторът не търси парична издръжка и не желае да живее при длъжниците или на друго място, където последните няма да са възпрепятствани да полагат грижи в натура, има ли право кредиторът да предяви иск за трансформиране на задължението на длъжника в паричния му еквивалент, или има право единствено да предяви иск за разваляне на договора за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане; при това положение право на длъжника или право на кредитора е предявяването на иск за трансформиране на задължението за издръжка и гледане в паричния му еквивалент; когато кредиторът не съдейства на длъжника да изпълни задължението си в натура и не желае такова изпълнение, а желае единствено парична издръжка, налице ли е облагодетелстване на кредитора-прехвърлител и едностранно изменение на волята на страните по алеаторния договор и преобразуването му едностранно от прехвърлителя в договор за пожизнена рента. Поставените по този начин въпроси не могат да обосноват допускането на касационното обжалване, тъй като същите не са изведени от обуславящите изводи на въззивната инстанция, а се основават на становището на касаторите, че прехвърлителят не е изправна страна по договора, тъй като не оказва необходимото съдействие на приобретателите за изпълнение на техните задължения, поради което в негова полза не е възникнало право да иска трансформиране на натуралното задължение за издръжка в парично. В случая обаче в обжалвания акт липсва констатация относно проявено от ищеца поведение, което да възпрепятства касаторите да изпълняват задълженията си по договора. Ето защо поставените въпроси изразяват несъгласието на касаторите с изводите на въззивния съд, но тяхната правилност не може да се изследва в рамките на производството по селекция на касационните жалби по чл. 288 ГПК, без да е поставен изричен правен въпрос в този смисъл, основан на конкретните изводи на съда. Без значение за изхода на спора са и питанията, касаещи възможността приобретателите по договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане да искат трансформация на натуралното задължение за издръжка в задължение за парична престация, както и възможността на прехвърлителя, който не оказва съдействие за изпълнение на насрещните задължения по договора, да иска развалянето му, доколкото такива претенции не са били предявени в настоящото производство.
За пълнота следва да се посочи, че не се констатира противоречие със соченото от касаторите ТР № 96/1966 г. на ОСГК, според което кредиторът по задължение за даване издръжка в натура има право да иска изпълнението на това задължение в паричния му еквивалент при неизправност на длъжника, какъвто е настоящият случай. В съответствие с практиката на касационния съд е и изводът, че при липса на изрична уговорка в договора за поемане на задължение за съвместно съжителство между страните, наличието на такова задължение не може да се предполага; ако такова задължение не е уговорено изрично в договора и не може бъде изведено от обстоятелствата, при които е сключен, местоизпълнението е по местожителството на кредитора, а заживяването в общо домакинство може да стане по предложение на една от страните и приемане от другата – никоя от страните не е длъжна да направи предложение, а насрещната страна не е длъжна да приеме предложението (решение № 20 по гр.д. № 2298/2018 г., IV г.о.; решение № 82 по гр.д. № 1313/2009 г., IV г.о., решение № 138 по гр.д. № 227/2020 г., IV г.о.)
На последно място, не се установява и наличието на нито една от хипотезите на очевидната неправилност като порок, обуславящ допускането на касационното обжалване – непосредствено от мотивите на обжалваното решение да се констатира прилагане на закона в неговия обратен, противоположен на вложения в него смисъл, прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, или грубо нарушаване на правилата на формалната логика.
При този изход на спора пред касационния съд е основателно искането на ответника в касационното производство за заплащане на сторените от него разноски, които са в размер на 600 лева, заплатени по договор за правна защита и съдействие от 19.08.2021 г.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на IV г.о.,

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на въззивно решение № 14 от 15 юни 2021 г., постановено по в.гр.д. № 193/2021 г. по описа на Окръжен съд Враца.
ОСЪЖДА Г. Н. М., ЕГН [ЕГН], и Е. Г. М., ЕГН [ЕГН], двамата с адрес в [населено място], [улица], да заплатят на Н. Д. М., с адрес в [населено място], [улица], вх. „Г“, ап. 39, сумата от 600 (шестстотин) лева разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: