7 Р Е Ш Е Н И Е № 58 гр. София, 13 май 2022 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна Колегия, първо наказателно отделение, в публичното съдебно заседание на двадесет и първи март, две хиляди двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Спас Иванчев ЧЛЕНОВЕ: Христина Михова Красимир Шекерджиев при участието на секретаря Мира Недева и прокурора Тома Комов, като разгледа докладваното от съдия Шекерджиев КНД №142 по описа за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по касационна жалба на защитника на подсъдимия И. А. П. срещу решение №115, постановено по ВНОХД №215/2021 г. по описа на Апелативен съд – Велико Търново, с което е изменена присъда №250007 от 02.03.2021 г., постановена по НОХД №537/2020 г. по описа на Окръжен съд – Плевен, като подсъдимият е оправдан по обвинението да е осъществил престъплението като е допуснал нарушения на чл.3, т.9, 11, 49 и 62, чл.154 и чл.199, ал.1 от Наредба №3/2004 г. за устройство на електрическите уредби и електропроводните линии и чл.4, ал.1 от Правилник за безопасност и здраве при работа по електрообзавеждането с напрежение до 1000 V. С решението е потвърдена присъдата в частта, с която подсъдимият П. е признат за виновен в това, че на 27.11.2013 г. в гр. Левски, в дом на [улица] причинил смъртта на М. Р. П., поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност- реконструкция на електрическа мрежа, като го признал за виновен в извършване на престъпление по чл.123, ал.1 НК и му е наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година, изпълнението на което е било отложено по реда на чл.66, ал.1 НК за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. С присъдата подсъдимият П. е осъден да заплати на М. Р. П., Б. Р. М. и на Е. Р. М. сумата по 30 000 лева за всеки един от тях, представляваща обезщетение за претърпени в резултат на престъплението неимуществени вреди, като предявените от тримата граждански искове са отхвърлени като неоснователни за разликата до пълния им размер от 120 000 лева. С присъдата подсъдимият П. е осъден да заплати и разноски по водене на делото общо в размер на 11 549, 94 лева. В касационната жалба на защитника на подсъдимия се сочат всички касационни основания. Поддържа се, че при анализа на доказателствата въззивният съд е нарушил изискванията на чл.13, ал.1, чл.14, ал.1 и чл.107, ал.5 НПК като не е обсъдил правилно доказателствата и не се е съобразил с действителното им съдържание. Оспорва се, кредитирането на приетите по делото експертизи, като се твърди, че те почиват на негодни протоколи за оглед. Поддържа се, че постановените осъдителни съдебни актове са необосновани, тъй като при анализа на доказателствата съдът е нарушил правилата на формалната логика и е достигнал до неправилни фактически изводи. С жалбата се оспорват приетото от въззивния съд, че подсъдимият П. е автор на инкриминираното деяние, като се поддържа, че по делото липсват доказателства, които да установяват, че промяната на електрическата инсталация е осъществена от него. Твърди се, че произшествието е предизвикано и от обстоятелството, че предпазителите са били оразмерени неправилно, което е довело до това, че при размяната на фазата и нулата е следвало те да изключат, а това не се е случило. Като допълнителна причина за настъпване на произшествието се сочат и действията на самата пострадала, за която се твърди, че не е спазила инструкциите за безопасност, съгласно които преди да използва бойлера той е следвало да бъде изключен. Като съществени нарушения на процесуални правила се сочат и наличието на противоречиви обвинения, повдигнати на подсъдимия на фазата на досъдебното производство, които са го поставили в невъзможност да разбере естеството на обвинението, респективно да ангажира доказателства и организира адекватно защитата си. Поддържа се, че с решението си въззивният съд не е отговорил адекватно на всички оплаквания, отразени във въззивната жалба, което съгласно константната практика на ВКС представлява съществено процесуално нарушение, идентично с липсата на мотиви. С жалбата се излагат и пространни оплаквания по приложението на материалния закон, като се поддържа, че подсъдимият П. е имал придобита квалификация за работа по електрообзавеждането с напрежение до 1000 волта, което води до извод, че той е бил правоспособен и няма основание да бъде ангажирана отговорността му за извършено престъпление по чл.123, ал.2 НК. Наред с това се поддържа, че той не може да носи отговорност и за престъпление по чл.123, ал.1 НК, тъй като инкриминираната дейност, осъществена от него, макар и източник на повишена опасност е свързана с обикновения бит на гражданите, поради което и вярната правна квалификация на деянието е по чл.122 НК. С касационната жалба се твърди и явна несправедливост на отмереното наказание, като се поддържа, че то не е съобразено с целите на чл.36, ал.1 НК и е наложено на един тежко болен човек. На тези основания и при условията на алтернативност се предлага подсъдимият да бъде оправдан или инкриминираното деяние да бъде преквалифицирано в такова по чл.122 НК и да бъде намалено отмереното наказание, като изпълнението му бъде отложено по реда на чл.66, ал.1 НК. В касационно съдебно заседание защитникът на подсъдимия И. поддържа касационната жалба и отразените в нея подробни съображения. Процесуалният представител на частните обвинители и граждански ищци моли да бъде оставена без уважение касационната жалба и да бъде изцяло потвърдено въззивното решение. Поддържа, че в хода на производството не са допуснати твърдените процесуални нарушения, като въззивният съд е обсъдил подробно всички доводи и възражения на защитата. Предлага да не бъдат уважени и оплакванията за недоказаност на обвинението от обективна и субективна страна, като се твърди, че авторството на подсъдимия е безспорно установено защото именно той е осъществил ремонта, след който е настъпило произшествието. Предлага да не бъде възприета тезата, че правната квалификация е по чл.122 НК, като поддържа всички доводи, изложени в тази насока в хода на цялото производство. Твърди, че отмереното на подсъдимия наказание не е явно несправедливо, като правилно въззивният съд е отчел смекчаващите отговорността му обстоятелства. На тези основания моли атакуваното въззивно съдебно решение да бъде потвърдено. Частният обвинител и граждански ищец М. поддържа становището на повереника си. Представителят на държавното обвинение предлага атакуваното въззивно решение да бъде оставено в сила. Поддържа, че не са допуснати сочените в касационната жалба процесуални нарушения, като въззивният съд е обсъдил задълбочено доказателствените източници и е направил верни изводи за авторството на подсъдимия и това, че именно осъществените от него действия са довели до смъртта на пострадалата. Предлага да бъдат възприети изводите на решаващите съдилища относими към правната квалификация на деянието, като поддържа, че то правилно е квалифицирано по чл.123, ал.1 НК. Твърди, че наложеното наказание не е явно несправедливо, защото е отмерено в рамките на законоустановения минимум и изпълнението му е отложено по реда на чл.66, ал.1 НК. Предлага атакуваното решение да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и извърши проверка на въззивния съдебен акт, намери следното: Касационната жалба е неоснователна. По оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуални правила: Настоящият състав прецени, че посочените в касационната жалба оплаквания относими към касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 НПК са свързани с несъгласие с доказателствения анализ, осъществен от въззивния съд. Жалбоподателят е изразил общо недоволство от изводите на съда, като се е ограничил до това да посочи, че са фаворизирани част от доказателствените източници за сметка на други и въз основа на неправилен анализ е постановен съдебен акт почиващ на предположения. Преди да бъде даден отговор на оплакванията следва да бъде посочено това, че необосноваността на проверявания акт не е касационно основание и не може да бъде обсъждана в рамките на настоящото производство. Оценката на доказателствените източници е суверенна дейност на съда по фактите, какъвто касационният съд не е. Ето защо при направени оплаквания, свързани с доказателствения анализ на въззивния съд следва да бъде проверена единствено правилността на процеса на формиране на вътрешното убеждение на въззивния съд и дали е спазено задължението за обективно, пълно и всестранно изясняване на релевантните обстоятелства на базата на събраните доказателства и доказателствени средства. При така очертаната рамка на касационното производство настоящият състав прие, че въззивната инстанция е направила пълен, задълбочен и верен анализ на доказателствените източници. Правилно въззивният съд е кредитирал показанията на свидетелите Б. М., Е. М., М. П., Л. Д., Н. М. и И. Г., които кореспондират помежду си и установяват, че на инкриминираната дата в дома на пострадалата на първия етаж е възникнала повреда в електроинсталацията и е било прекъснато електрозахранването. От посочените гласни доказателствени средства се установява начина, по който тя се е свързала с подсъдимия, това че той е пристигнал в дома й, че е осъществели дейност по възстановяване на електрозахранването и в резултата на тази дейност същото е било възстановено, но при обърнато захранване в разпределителна кутия, което е довело до „офазяване“ на корпуса на бойлера и метални части, свързани с него. Последното обстоятелство се установява конкретно от показанията на свидетеля Н. М., който непосредствено е възприел действията по поставяне на нов проводник в разпределителната кутия на първия етаж, а това че са били обърнати „фазата“ и „нулата“ в кутията и това е причинило съставомерния резултат се установява от показанията на свидетеля Б. М.. Последният е възприел състоянието на проводниците след намесата на подсъдимия и сам (след разрешение на разследващите органи след приключване на огледите) е отстранил допуснатата от П. грешка. Анализа на показанията на посочените по- горе свидетели води до извод, че същите кореспондират помежду си и установяват по несъмнен и категоричен начин важните за изхода на производството факти, а именно това, че подсъдимият П. е интервенирал в инсталацията, че в резултат на интервенцията има офазяване на бойлера и свързаните с него метални части, както и това, че именно това е причината довела до смъртта на пострадалата. Касационният съдебен състав внимателно обсъди и оплакването за неправилно кредитиране на приложените по делото протоколи за оглед на местопроизшествие и изготвените въз основа на отразената в тях информация съдебно- технически експертизи и прецени, че предходните съдебни състави не са допуснали грешка като са ги ценили, тъй като формална причина за изключването им от доказателствената съвкупност липсва. Вярно е, че при разглеждане на делото пред първостепенния съд (преди връщането му на фазата на досъдебното производство) са съществували основания за изключване на обсъжданите протоколи (показанията на свидетелите Х., Л. и Р.), но доколкото тези свидетели не са разпитвани в съдебната фаза след изготвяне на новия обвинителен акт, липсва основание показанията им да бъдат обсъждани защото не са част от доказателствената съвкупност. В тази връзка вярно предходните съдебни състави са преценили, че искане за разпит на тези свидетели от страна на подсъдимия, защитникът му или която и да е друга страна в процеса не са правени. Дори да бяха разпитани посочените свидетели и те да бяха потвърдили дадените вече показания това не би имало съществено значение за изхода на производството. В практиката си касационният съд многократно е посочвал, че нито едно писмено доказателствено средство не се ползва с формална доказателствена сила, респективно дори то да бъде изключено от доказателствената съвкупност (поради допуснато формално нарушение при изготвянето му) отразената в него информация може да бъде установена ако се съдържа в други доказателствени източници. В случая това, че подсъдимият е осъществил непосредствено преди инцидента ремонт на инсталацията и конкретните негови действия са установяват не само от обсъжданите протоколи за оглед, но и от показанията на свидетелите посочени по- горе. Доколкото тези обстоятелства са установени и с други доказателствени средства не може да бъде споделено и оплакването за неправилно кредитиране на изготвените технически експертизи, тъй като те почиват на законосъобразно установени факти. Касационният съд не споделя и отразеното в жалбата, че въззивният съд не е отговорил на направени с въззивната жалба оплаквания, което е довело до непълнота на постановеното въззивно решение. При внимателен преглед на въззивната жалба се установява, че допълнението към нея е идентично по съдържание с касационната жалба. Отразените в нея оплаквания са били пространно обсъдени от въззивния съд и на всяко едно от тях е даден подробен и верен отговор. Постановеното въззивно решение е пространно, съдържа както собствени изводи по фактите и правото, така и многобройни препратки към задължителна и незадължителна практика на касационната инстанция по отношение на обсъдените въпроси. Не може да бъде споделено и оплакването, че на досъдебното производство е допуснато съществено нарушение на процесуални правила поради неяснота на повдигнатото обвинение и внесения обвинителен акт. Обвинението е за извършено престъпление по чл.123, ал.1 НК и това, че е имало предходно обвинение с друга правна квалификация (по чл.123, ал.2, във вр. с ал.1 НК) не може да доведе до извод за неяснота. Напротив и в постановлението за привличане на обвиняем и във внесения обвинителен акт ясно словно и числово е посочена квалификацията на деянието и са отразени съставомерните инкриминирани обстоятелства. Няма основание да се прецени, че подсъдимият П. е бил объркан по отношение на това за какво е привлечен към наказателна отговорност, което се установява и от процесуалното му поведение (и това на защитника му) в рамките на производството пред три съдебни инстанции. Във всеки един момент от процеса подсъдимият се е защитавал интензивно и адекватно, като е бил наясно както с обема на обвинението, така и с относимите към него съставомерни обстоятелства. Предвид изложеното касационният съд прецени, че въззивния съд не е допуснал съществено нарушение на процесуални правила по смисъла на чл.348, ал.3 НПК и атакуваното решение не следва да бъде отменено на това основание. По оплакването за нарушение на материалния закон: Касационната инстанция прецени, че предлаганата от защитата правна квалификация на инкриминираното деяние категорично не отговаря на установените факти. Правилно предходните съдебни състави са преценили, че подсъдимият П. е осъществил състава на престъплението по чл.123, ал.1 НК, а не това по чл.122 НК. Вярно съдилищата са съобразили, че основанията за ангажиране на отговорността на подсъдимия е характера, естеството на извършваната работа, като всякога когато тя представлява източник на повишена опасност вярната правна квалификация следва да е по квалифицирания състав на чл.123 НК, а не по основания. В случая няма спор, че извършването на ремонт на електрическа инсталация представлява дейност- източник на повишена опасност, което е и основание правилно отговорността на П. да бъде ангажирана по посочения по- горе текст. Касационният съд се солидаризира изцяло с изводите на въззивната инстанция, за това, че липсата на регистрирано дружество за извършване на ремонти или друга регламентация на дейността на подсъдимия не може да бъде основание за квалифициране на деянието по състав различен от квалифицирания. Касационният съд възприе и изводите на въззивната инстанция, че подсъдимият с действията си е нарушил Приложение №1 от Наредба №3/2007 г. за технически правила и нормативи за контрол и приемане на електромонтажните работи, чл.179, ал.1 от Наредба №3/2004 г. за устройство на електрическите уредби и електропроводни линии и чл.10, ал.1 и чл.15 от Наредба №3/2007 г. за технически правила и нормативи за контрол и приемане на електромонтажните работи, като посочените нарушения на нормативно установени правила са били в пряка причинно- следствена връзка с настъпилия общественоопасен резултат. В това решение е безпредметно да излагат пространни мотиви по отношение на отделните нарушения на нормативни правила, за които П. е признат за виновен и тези, за които е оправдан, тъй като конкретни оплаквания в тази насока в касационната жалба липсват. Съдът намира за верни изводите на въззивната инстанция, че престъплението по чл.123, ал.1 НК е осъществено и от субективна страна, като подсъдимият го е осъществил непредпазливо в една от двете й форми небрежност, като при осъществяване на инкриминираната дейност той не е предвиждал настъпването на съставомерния резултат, а е бил длъжен и е могъл да го предвиди. Предвид изложеното, касационният съд прецени, че с атакуваното решение материалния закон е приложен правилно и то не следва да бъде коригирано. По оплакванията за явна несправедливост на наложеното наказание: Правилно при индивидуализация на наказанието, наложено на подсъдимия П., предходните съдебни състави са отчели единствено смекчаващи отговорността му обстоятелства и са го отмерили в предвидения в нормата на чл.123, ал.1 НК минимален размер от една година „лишаване от свобода“. Вярно са преценили, че са налице предпоставките за приложение на института на условното осъждане и са отложили изпълнението му по реда на чл.66, ал.1 НК за минимално предвидения срок от три години. Касационният съд отчете като неясно отразеното в касационната жалба оплакване за явна несправедливост на наложеното наказание, като отчете това, че намаляването му е възможно единствено при приложение на разпоредбата на чл.55, ал.1, т.1 НК. В случая приложението на този текст би било незаконосъобразно, тъй като по делото липсват многобройни или изключителни смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства и престъплението не разкрива конкретика, която да дава основание да се приеме снижена степен на обществена опасност или несъразмерност на наказанието. Напротив отмереното наказание е съответно на данните за личността на подсъдимия и е достатъчно за постигане на целите на специалната и генералната превенция. Предвид изложеното касационният съд прецени, че наложеното на подсъдимия П. наказание не е явно несправедливо по смисъла на чл.348, ал.5 НПК и атакувания въззивен съдебен акт не трябва да бъде коригиран в тази му част. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение №115, постановено по ВНОХД №215/2021 г. по описа на Апелативен съд – Велико Търново. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.