Ключови фрази
характер на иска в заповедно производство * установителен иск в заповедно производство

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

О П Р Е Д Е Л Е Н  И Е

 

№. 499

 

София,. 10.09.2009 година

 

            Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на пети август две хиляди и  девета година в състав,

                                  

                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:   МАРИО БОБАТИНОВ

                                            ЧЛЕНОВЕ:     ВАНЯ АЛЕКСИЕВА          

                                                                       МАРИЯ СЛАВЧЕВА 

при  участието на секретаря    

в присъствието на  прокурора

изслуша докладваното  от  съдията М.Славчева 

ч.т.дело № 91 /2009 година

 

Производство по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на “Ч” АД срещу определение № 413 от 04.12.2008 г. по ч.гр.д. № 811/ 2008 г. на Пернишкия окръжен съд, с което е потвърдено определение № 3* от 21.07.2008 г. по гр.д. № 3820/ 2008 г. на Пернишкия районен съд, с което е прекратено като недопустимо производството по делото. По съображения, че съдът неправилно е приел, че ищецът има правен интерес да предяви осъдителен, но не и установителен иск, жалбоподателят моли да се отмени определението като неправилно, а делото да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по него.

В изложението към частна жалба жалбоподателят поддържа, че съдът се е произнесъл по съществен процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото - за приложението на чл. 415 вр. чл. 422 и чл. 416 ГПК, като е необходимо ВКС да се произнесе по новите разпоредби на заповедното производство, по които липсва утвърдена съдебна практика.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че обжалваното определение е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно определение, с което е прекратено производството по делото поради недопустимост на предявения иск, намира, че касационната жалба е допустима на основание чл. 274 ал. 3 т. 1 ГПК, подадена е в срок и е редовна.

За да остави потвърди първоинстанционното определение, с което е прекратено производството по делото поради недопустимост на предявения установителен иск, въззивният съд е приел, че съгласно чл. 415 ал. 1 ГПК, когато длъжникът е подал възражение против заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, кредиторът предявява иск, който независимо от употребената в чл.422 ГППК терминология, няма характера на установителен, тъй като въз основа на евентуално положително постановено по него решение, ищецът не би могъл да иска принудително изпълнение на задължението на длъжника.

С обжалваното определение въззивният съд се е произнесъл по съществен процесуалноправен въпрос, свързан с характера на иска по чл. 415, респективно чл. 422 ГПК. Този въпрос е съществен, тъй като от разрешаването му зависи изходът на делото и конкретно преценката за допустимост на предявения осъдителен иск. Доколкото изложеният въпрос е предмет на нова нормативна регламентация, по която все още липсва съдебна практика на ВКС, настоящият съдебен състав приема, че касационното обжалване на атакуваното определение на Пернишкия окръжен съд е допустимо на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, поради което подадената срещу него частна касационна жалба подлежи на разглеждане по същество.

Частната касационна жалба е основателна.

Незаконосъобразен е изводът на въззивната инстанция, че за ищеца е налице правен интерес от предявяване на осъдителен, но не и на установителен иск за съществуването на вземането - предмет на издадената заповед за изпълнение. Искът, който заявителят в заповедното производство по чл. 410 ГПК следва да предяви при направено възражение от страна на длъжника по реда на чл. 414 ГПК е с установителен характер.становителният характер произтича от целта на иска, наличието на вече издадена и съществуваща заповед за изпълнение, с която съдът е разпоредил длъжникът да заплати определена сума в полза на заявителя, и е определен ясно и недвусмислено в закона - чл. 422 ГПК, а след изменението на ГПК със ЗИДГПК (ДВ, бр. 42 от 05.06.2009 г.) и в чл. 415, ал. 1 ГПК. Целта на предявяването на иск при подадено възражение от длъжника е да се установи със сила на пресъдено нещо наличието на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение, тъй като подаденото възражение срещу заповедта за изпълнение представлява пречка за влизането й в сила. Ако искът за съществуване на вземането бъде уважен, съгласно чл. 416 ГПК заповедта за изпълнение придобива изпълнителна сила и въз основа на нея съдът издава изпълнителен лист.

Изложеното позволява да се приеме, че обжалваното определение на Пернишкия окръжен съд е незаконосъобразно, което налага неговата отмяна, както и на потвърденото с него определение, а делото следва да се върне на Пернишкия районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по него.

Водим от горното Върховният касационен съд, състав на второ търговско отделение

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТМЕНЯ определение № 413 от 04.12.2008 г. по ч.гр.д. № 811/ 2008 г. на Пернишкия окръжен съд, както и потвърденото с него определение № 3* от 21.07.2008 г. по гр.д. № 3820/ 2008 г. на Пернишкия районен съд .

ВРЪЩА делото на Пернишкия районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по него.

.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: