Р Е Ш Е Н И Е № 25 гр. София, 02.03.2022 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Жанина Начева ЧЛЕНОВЕ: 1. Петя Шишкова 2. Петя Колева при секретаря …… Г. Иванова ………………………………………… в присъствието на прокурора … Любенов …………………………………. изслуша докладваното от съдия Ж. Начева ……………………………………… наказателно дело № 1088 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Настоящото производство е по глава тридесет и трета, част VI НПК, образувано по искане на осъдения А. Х. А. за възобновяване на производството по в. н. о. х. д. № 5249/2019 г. по описа на Софийския градски съд, на основание чл. 423 НПК. Осъденият твърди, че производството е протекло в негово отсъствие и не е имал възможност да се защитава лично; не се явявал по независещи от него причини, свързани пандемията в край на 2019 г., когато заминал (на 24.11.2019 г.) да работи с родителите си в Куба; макар да имал предварително издаден билет, не успял да се завърне в страната на 19.04.2020 г. поради отмяната на полета на авиокомпания „Аерофлот” за тази дата; впоследствие изпитвал материални затруднения да организира завръщането си и при първа възможност пристигнал в Република България. Направено е искане за отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане. В съдебно заседание защитникът (адв. Д.) на осъдения поддържа искането за възобновяване. Основава се на невъзможност той да присъства при разглеждане на въззивното дело, тъй като се е намирал извън пределите на България. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение, че искането на осъдения следва да бъде оставено без уважение. Посочва, че осъденият е знаел за воденото срещу него наказателно производство, но е напуснал страната с цел да се укрие и с цялостното си поведение е демонстрирал отказ да упражни правото си на лично участие и защита. Върховният касационен съд, след като обсъди искането на осъдения, съображенията на страните и извърши проверка в рамките на изтъкнатото основание по чл. 423 НПК, намира следното: С присъда от 1.10.2019 г. на Софийския районен съд по н. о. х. д. № 16158/2018 г. подсъдимият А. Х. А. е признат за виновен да е извършил престъпление по чл. 234, ал. 2, т. 1 вр. ал. 1 вр. чл. 28, ал. 1 НК и му е наложено наказание от две години лишаване от свобода с първоначален строг режим на изтърпяване. Предметът на престъплението е отнет в полза на държавата. На основание чл. 68 НК е приведено в изпълнение наказанието от една година лишаване от свобода по н. о. х. д. № 20524/2014 г. по описа на Софийския районен съд и постановено отделно изтърпяване при първоначален общ режим. В тежест на подсъдимия са възложени разноските по делото. С решение № 543 от 11.08.2020 г. на Софийския градски съд по в. н. о. х. д. № 5249/2019 г. присъдата е изменена, като наказанието за престъплението по чл. 234 НК е намалено на шест месеца лишаване от свобода и е определен първоначален общ режим. В останалата част присъдата е потвърдена. Присъдата е влязла в сила на 11.08.2020 г. Осъденият А. е задържан на аерогара-София на 1.06.2021 г. Искането на осъдения е неоснователно. Разпоредбата на чл. 423, ал. 1 НПК предвижда искането за възобновяване на наказателното производство, направено от задочно осъден да се уважи, освен в случаите, предвидени като изключение – осъденият след предявяване на обвинението в досъдебното производство се е укрил, поради което процедурата по чл. 247в, ал. 1 НПК (до 30.06.2021 г. - чл. 247б, ал. 1 НПК) не е могла да бъде изпълнена или след като е била изпълнена, не се е явил в съдебно заседание без уважителна причина. От материалите се установява, че досъдебното производство е протекло в присъствието на осъдения – на 13.06.2018 г. обвинението за извършено престъпление по чл. 234, ал. 2, т. 1 вр. ал. 1 вр. чл. 28, ал. 1 НК му е било предявено лично и на същия е била взета мярка за неотклонение „подписка”. След внасяне на обвинителния акт осъденият е участвал през цялото време на образуваното съдебно производство пред първоинстанционния съд. Присъдата от 1.10.2019 г. на Софийския районен съд е била обявена в присъствието му. По негова жалба, подадена чрез защитника на 10.10.2018 г., е било образувано въззивното производство и делото - насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание на 3.02.2020 г. Надлежно оформените призовки се връщали в цялост, а при призоваването чрез РД „Охрана” постъпила информация, че лицето се намира в Куба и ще се върне в България на 19.04.2020 г. Данни за напускането на страната на 21.11.2019 г. се получили и от граничните власти. В съдебно заседание на 9.03.2020 г. защитникът представил пред Софийския градски съд изпратено му по електронната поща от осъдения копие на двупосочен билет, издаден на негово име за полет на 17-19.04.2020 г. по линията Хавана–Москва-София. На 9.06.2020 г. съдът бил уведомен от СДВР, че на 8.05.2020 г. осъденият е подал заявление в българското посолство в Хавана за изгубена лична карта, легитимирайки се със задграничния си паспорт. Общодържавното издирване на осъдения не постигнало резултат. В съдебно заседание на 1.07.2020 г. Софийският градски съд пристъпил към разглеждане на делото в присъствието на защитник. На 11.08.2020 г. постановил решението си. При тези данни Върховният касационен съд намира, че доводите на осъдения в подкрепа на основанието по чл. 423, ал. 1 НПК не могат да бъдат възприети. Осъденият А. Х. А. е знаел за наказателното производство, тъй като обвинението му е било предявено лично. Същият е участвал както в досъдебното производство, така и в първоинстанционното съдебно производството, приключило с осъдителната присъда, обявена в негово присъствие. Скоро след като е инициирал въззивно производство, на 26.11.2019 г. той е напуснал територията на страната, за да се установи за продължителен период от време в чужбина, преустановявайки и контактите си с органите на правосъдието. Завърнал се е в България едва на 1.06.2021 г. Преценката на цялата съвкупност от данни позволява заключение, че осъденият А. по недвусмислен начин сам се е отказал от правото си да участва във въззивното производство и да се защитава лично. Правото на защита е било ефективно осъществявано от защитник. Предвид отсъствието на условията по чл. 423, ал. 1 НПК искането на осъдения за възобновяване и повторно разглеждане на делото следва да бъде оставено без уважение. По изложените съображения, Върховният касационен съд, на основание чл. 425 НПК Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения А. Х. А. за възобновяване на производството по в. н. о. х. д. № 5249/2019 г. по описа на Софийския градски съд, на основание чл. 423 НПК. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: