О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№267

гр. София, 30.06.2022 г.

Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение, в закрито заседание на двадесет и девети юни две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ ЧЛЕНОВЕ: 1. ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ
2. ДЖУЛИАНА ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от съдията Владимиров ч. гр. д. № 390/2019 г. по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
С определение № 118 от 15.03.2019 г. по делото съдът е спрял производството до приемане на тълкувателно решение по тълкувателно дело № 2/2018 г. по описа на ОСГТК на ВКС. Счел е, че разясненията, които ще бъдат дадени по въпроса, предмет на това дело са от значение за преценката за допустимост на настоящото производството.
По посоченото тълкувателно дело е постановен тълкувателен акт – ТР № 2/2018 от 23.06.2022 г., поради което са налице предпоставките на чл. 230, ал. 1 ГПК за служебно възобновяване на производството по делото.
Същото е образувано по частна касационна жалба на Б. Я. М., приподписана от адв. М. Д. срещу определение № 3 от 08.01.2018 г. по ч. гр. д. № 402/2017 г. на Апелативен съд – Бургас (АС - Бургас). С последното е оставена без уважение частната жалба на настоящия жалбоподател и така е потвърдено определение № 375/07.11.2017 г. по въззивно гр. д. № 378/2016 г. на Окръжен съд – Ямбол (ОС – Ямбол) в ЧАСТТА, с която е върната частна жалба на Б. М., вх. № 3523 от 09.06.2017 г. по регистъра на окръжния съд срещу разпореждане № 142/19.04.2017 г. по въззивното гр. дело за оставяне без уважение на молбата на М. за предоставяне на правна помощ и освобождаване от държавна такса по делото, поради невнасяне в определения срок на държавна такса по нея.
В жалбата се правят оплаквания за недопустимост на обжалваното определение и се иска неговото обезсилване.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.
За да се произнесе, съставът на ВКС, Трето гражданско отделение, взе предвид следното:
Въззивният (апелативен) съд в [населено място] е постановил обжалвания резултат като е приел, че връщането на частната жалба на Б. срещу разпореждане № 142 от 19.04.2017 г. по въззивно гр. д. № 378/2016 г. по описа на същия съд, с което му е отказано предоставяне на правна помощ и освобождаване от държавна такса във връзка с това обжалване, е правилно. Обективиращият правната воля за това съдебен акт (т.е. атакуваното определение) е счетено да е съобразен с изискванията за редовност на частните жалби, едно от които е внасяне на дължимата държавна такса за разглеждането им. Посочил е, че няма изрично разписано изключение от това правило в процесуалния закон, дори и сезирането с искане за упражняване на инстанционен контрол да има за предмет акт по молба за освобождаване от д. такса по реда на чл. 83, ал. 2 ГПК. Затова е приел, че след като и нарочното искане на М. за освобождаване от внасяне на д. такса по частна жалба с вх. № 3523 от 09.06.2017 г. е било отхвърлено с влязло в сила определение № 330/29.09.2017 г. по гр. д. № 378/2016 г. на ОС – Ямбол, той е следвало да внесе таксата и бездействието му има за последица връщането й като нередовна. В определението си апелативният съд е изтъкнал и друг аргумент за връщане на частната жалба – като просрочена, доколкото е депозирана по пощата на 08.06.2017 г. и заведена в деловодството на съда на 09.06.2017 г., при все, че срокът за обжалване на разпореждането от 19.04.2017 г. е изтекъл на 07.06.2017 г. (сряда, присъствен ден).
Настоящият състав на ВКС намира, че касационно обжалване следва да бъде допуснато на основание чл. 280, ал. 2, предл. 2 ГПК за служебна проверка на процесуалната допустимост на определението на АС – Бургас.
Според задължителните указания на ТР № 2/2018 от 23.06.2022 г. по тълк. д. № 2/2018 г. на ОСГТК на ВКС определение на апелативен съд по чл. 274, ал. 2, изр. 1, предл. 2 ГПК, с което се потвърждава преграждащо развитието на производството определение или разпореждане на окръжен съд като въззивна инстанция не подлежи на касационно обжалване. Даденото разрешение не се отнася до разпореждането на окръжен съд за връщане на касационна жалба, за връщане на частна касационна жалба и за връщане на частна жалба против свое определение по чл. 274, ал. 1, предл. 1 ГПК (какъвто е разглеждания случай). Това е така, тъй като тези разпореждания са действие по администриране на касационната жалба, респективно частната касационна жалба, които действия не се извършват от окръжния съд в качеството на въззивна инстанция.
Предвид на тези постановки се налага, че апелативният съд не е бил компетентен да се произнесе по частната жалба на М. срещу определение № 375 от 07.11.2017 г. по гр. д. № 378/2016 г. на ОС – Ямбол в частта, с която е върната като недопустима частната жалба на лицето срещу разпореждането от 19.04.2017 г. по същото това дело (актът за връщане не попада, по смисъла на даденото обвързващо тълкуване с ТР 2/2018 на ОСГТК на ВКС, в приложно поле на чл. 274, ал. 2, предл. 2 ГПК и подлежи на обжалване не пред съответния апелативен съд, а направо пред ВКС). Затова обжалваното определение на АС – Бургас следва да се обезсили, а спорът относно правилността на определението на ОС – Ямбол от 07.11.2017 г. за връщане на частната жалба с вх. 3523 от 09.06.2017 г., подадена от Б. М. да се разгледа от компетентния за това съд, какъвто се явява ВКС.
С оглед на изложеното и за да се обезпечи процесуалната валидност на действията от този състав на ВКС при произнасяне по жалбата същата следва да се приеме за разглеждане по компетентност в това производство.
Разгледана по същество частната жалба срещу определение № 375 от 07.11.2017 г. на окръжния съд в частта за връщане на (предходна) частна жалба с вх. № 3523/09.06.2017 г., подадена от Б. М., е основателна.
Съгласно константната практика на ВКС, изразена в определение № 295 от 14.08.2017 г. по ч. гр. д. № 2652/2017 г., III г. о., определение № 453 от 27.11.2020 по ч. гр. д. № 2829/2020 г., и двете постановени по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК, както и в определение № 45 от 7.02.2022 г. на ВКС по ч. гр. д. № 219/2022 г., IV г. о., макар и съдът да е орган, който е отговорен за събирането на държавните такси в полза на бюджета, водеща остава ролята му да правораздава и да гарантира достъпа на страните до съдебна защита. Този приоритет налага законът, в частта за държавните такси, да бъде прилаган така, че правото по чл. 83, ал. 2 ГПК на лицата в затруднено материално положение да бъде ефективно реализирано, а то може да се окаже накърнено от условието за предварително събиране на държавна такса при обжалване на определението, с което е отказано на страната освобождаване от държавна такса. Докато не бъде разрешен с влязъл в сила акт въпросът за това дали молителят разполага с достатъчно средства за да заплаща държавна такса или не, което е предмет на производството по чл. 83, ал. 2 ГПК, нито един администриращ частните жалби съд, не следва да събира такава, тъй като противното ще доведе до негативен ефект - като краен резултат съдът ще възпрепятства правото на защита, мултиплицирайки необходимостта от безкрайно произнасяне по един и същи въпрос, в множество идентични производство, пред различни инстанции.
Настоящият състав възприема изцяло цитираната практика на ВКС, поради което обжалваното определение е незаконосъобразно и следва да бъде отменено, а делото върнато на въззивния съд за администриране (без да се изисква внасяне на държавна такса) на частната жалба с вх. № 3523 от 09.06.2017 г. срещу разпореждане № 142/19.04.2017 г. по гр. д. № 378/2016 г. на ОС – Ямбол.
Липсват основания и за извод, че разглежданата частна жалба е просрочена, както е изтъкнал апелативния съд (и съществува друго основание за връщането й). Това е така, защото връчването на ищеца М. на съобщението за изготвяне на разпореждане № 142 от 19.04.2017 г. е оформено като извършено при условията на чл. 41 ГПК без да са били налице предпоставките за това (законът изисква отсъствието от адреса да е продължило повече от един месец, поради което ненамирането на страната – неоткриването й - в продължение на един месец на адреса, който е съобщила по делото, е ирелевантно).
Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о.

О П Р Е Д Е Л И :

ВЪЗОБНОВЯВА производството по ч. гр. д. № 390/2019 г. на Върховен касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение.
ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 3 от 08.01.2018 г. по ч. гр. д. № 402/2017 г. на Апелативен съд – Бургас.
ОБЕЗСИЛВА определение № 3 от 08.01.2018 г. по ч. гр. д. № 402/2017 г. на Апелативен съд – Бургас.
ПРИЕМА за разглеждане по компетентност частната жалба на Б. Я. М. против определение № 375 от 07.11.2017 г. по гр. д. № 378/2016 г. на Окръжен съд – Ямбол в частта, с която е върната като недопустима частна жалба на М., заведена с вх. № 3523/09.06.2017 г. срещу разпореждане № 142 от 19.04.2017 г. по същото дело.
ОТМЕНЯ определение № 375 от 07.11.2017 г. по гр. д. № 378/2016 г. на Окръжен съд – Ямбол в частта, с която е върната като недопустима частна жалба на М., заведена с вх. № 3523/09.06.2017 г. срещу разпореждане № 142 от 19.04.2017 г. по същото дело и ВРЪЩА делото на окръжния съд за администриране на частната жалба (без внасяне на д. такса).
Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.