Р Е Ш Е Н И Е № 520 [населено място], 01.02.2011 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Р. Б., Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на шестнадесети ноември през две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова Веселка Марева при участието на секретаря Зоя Якимова като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 955 по описа за 2010 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производство по чл. 308 ГПК. С решение на Върховния касационен съд, ІVг.о. № 849 от 07.07.2010г. по гр.д. № 5063/2008г. на основание чл. 303, т.4 ГПК е отменено решение на Върховния касационен съд, І г.о. № 174 от 28.03.2008г. по гр.д. № 641/2006г. като противоречащо на решение № 768 от 09.01.2004г. на ВКС, І г.о. по гр.д. № 434/2003г., решение на СГС, ВК, ІV-а отд. от 07.03.2003г. по гр.д. № 1932/2002г. и решение на СРС, ГК, 61 състав от 17.01.2002г. по гр.д. № 5739/1996г. и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на ВКС. При новото разглеждане жалбоподателките А. Т. и К. Т. претендират да бъде уважен предявения от тях иск по чл. 108 ЗС и отхвърлен насрещния иск на ответниците. Ответниците Е. О. и С. О. чрез процесуалния си представител молят да бъде отхвърлен иска за собственост и уважен насрещния иск, предявен от тях. Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните и провери данните по делото, намира следното: Отмененото решение на ВКС е било постановено също след отмяна по реда на чл. 231, ал.1,б.”г” ГПК на влязло в сила решение от 22.12.1999г. по гр.д. № 368/1999г. на С. градски съд, оставено в сила с решение от 21.05.2002г. по гр.д. № 1818/2001г. на С. апелативен съд и с решение № 2209 от 13.05.2004г. по гр.д. № 2063/2002г. на Върховния касационен съд, І.г.о. С тези решения е бил отхвърлен предявения от А. А. Т. и К. А. Т. против Е. О. и С. О. иск по чл. 108 ЗС относно апартамент в[населено място], на бул. „Ал.С.” № 20, вх.В, ет.5, ап.35. В отменителното решение по чл. 303, т.4 ГПК е прието, че с оглед предходната отмяна на решенията по иска за собственост като неправилни, то като правилни следва да се считат решенията по спора за делба, в които се приема, че собственици на имота са А. и К. Т.. Посочено е, че следва да бъде зачетена силата на присъдено нещо на решението по делбата и разясненията относно придобивната давност и нейното спиране по време на висящността на спора за делба, което не е сторено от състава на Върховния касационен съд, разгледал спора след отмяната. Дадени са указания при новото разглеждане съдът да се произнесе както по исковата молба на А. и К. Т. срещу С. и Е. О., така и по насрещния установителен иск за собственост на О. срещу Т.. Съобразно горните указания настоящият състав дължи произнасяне по иска за собственост на А. и К. Т., както и по насрещния иск на С. и Е. О. против А. и К. Т. за установяване собствеността върху имота и осъждане на ответниците да престанат да оспорват собствеността. Установено е от фактическа страна, че спорният имот е бил собственост на К. Д. Т., починала през 1977г., която е баба на ищците А. и К. Т.. С нотариално завещание от 15.02.1975г. наследодателката е завещала имота на внучките си. През 1982г. ½ ид.ч. от имота е актувана като държавна собственост на основание чл.20, ал.3 от Закона за българското гражданство/отм./ и във връзка Указ от 1974г., с който са лишени от българско гражданство родителите на А. и К. - А. Т. и Й. Т.. С договор от 29.12.1984г. тази 1/2 ид.ч.от имота е продадена от държавата на ответниците О.. Те са предявили иск за делба на имота през 1985г. и с решение от 20.06.1986г. по гр.д. № 14998/1985г. на СРС имотът им е възложен на основание чл. 288, ал.2 ГПК/отм./. В това производство ответниците А. и К. Т. са били призовани по реда на чл. 50 ГПК/отм./, но не им е назначен представител съгласно изискването на чл. 50, ал.2 ГПК/отм./. През 1996г. А. и К. Т. са подали жалба срещу решението по допускане на делбата и с решение от 20.06.1996г. на С. градски съд по гр.д. № 810/1996г. по пътя на инстанционния контрол е отменено решението по допускане на делбата и е върнато делото за ново разглеждане поради допуснатите процесуални нарушения при представителството им в процеса. При новото разглеждане трите инстанции са отхвърлили иска за делба като са приели, че Орозови не са съсобственици на имота. Те са придобили ½ ид.ч. от държавата, която не е била собственик, тъй като имотът не е принадлежал на лицата на които е отнето българско гражданство и поради това не е имало основание за одържавяването му. Относно другата 1/2 ид.ч., която им е била възложена по делбеното дело е прието, че не е могла да бъде придобита на оригинерно основание - изтекла давност, тъй като по време на висящността на процеса за делба давност не тече – чл. 115, ал.1, б.”ж” ЗЗД. Настоящият иск за собственост е предявен от А. и К. Т. на 29.12.1998г. докато е било висящо делото за делба. Ответниците С. и Е. О. от своя страна са предявили насрещен установителен иск за установяване своето право на собственост върху имота и осъждане ответниците да преустановят оспорването на собствеността им. Съобразно изяснената фактическа обстановка и дадените указания в отменителното решение относно правилността на решенията по делбеното дело, настоящият състав приема следното: Претенцията за собственост на А. и К. Т. е основателна. Апартаментът на бул.”С.” № 20 е бил собственост на тяхната баба К. Д. Т. по силата на договор за покупко-продажба от 1937г. /в нотариалния акт е посочена като К. Г. Г./. Имотът е представлявал лична собственост на наследодателката, тъй като съпругът й И. Т. е починал през 1963г. преди въвеждане на съпружеската имуществена общност със Семейния кодекс от 1968г. След нейната смърт имотът е преминал в патримониума на двете ищци по силата на направеното в тяхна полза нотариално завещание. Държавата не се легитимира като собственик на ½ от имота на основание чл. 20, ал.3 от ЗБГ/отм./, тъй като бащата на ищците, на когото е отнето българското гражданство, не е бил собственик на конфискуваната част. Собственичката К. Т. е била жива към 1974г. и синът й А. Т. не е притежавал дял от имота включително и по наследство от баща си. С оглед на това при извършената продажба на 1/2 ид.ч. с договора от 29.12.1984г. ответниците Е. и С. О. са договаряли с несобственик и не са могли да придобият вещни права върху имота. Възражението им за придобиване по давност е неоснователно. Делото за делба е висящо от 1985г., когато е заведено от Е. и С. О., до окончателното му приключване през 2004г. с решението на Върховния касационен съд от 09.01.2004г. по гр.д. № 434/2003г. Съгласно чл. 115, ал.1, б.”ж” ЗЗД давност не тече докато трае съдебният процес относно вземането. При предявен иск за делба, това означава, че докато трае процеса, в който се установява налице ли е съсобственост и между кои лица, не може да тече давност в полза на един съсобственик спрямо друг. Без значение е в случая, че в полза на ответниците О. е било постановено решение за възлагане на имота по реда на чл. 288, ал.2 ГПК/отм./, тъй като решението по допускане на делбата е било отменено впоследствие с решение на С. градски съд от 20.06.1996г. и е призната висящност на спора в първата фаза на делбата. Следователно по отношение на половината от имота, която те са придобили от държавата, т.е. от несобственик, но без да знаят това, владението им се явява добросъвестно и давностният срок за придобиването й е започнал да тече от сключване на договора за продажба на 29.12.1984г., но е спрял със завеждането на делото за делба на 15.11.1985г. Относно другата ½ ид.ч. от имота, която те са придобили в резултат на възлагателното решение през 1986г., давностният срок за придобиването й би следвало да е десетгодишен, но той изобщо не е започнал да тече, тъй като висящността на делбения процес в целия период от 1985г. до 2004г. е пречка за това. Поради изложеното следва да се уважи ревандикационния иск на А. и К. Т.. Предявеният насрещен иск от Е. и С. О. се основава на придобиването на имота по давност и предвид гореизложеното се явява неоснователен. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. Р Е Ш И: ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С. И. О. ЕГН [ЕГН] и Е. П. О. ЕГН [ЕГН], двамата от[населено място], бул.”А. С.” № 20, вх.В, ет.5, ап.35, със съдебен адрес:[населено място], [улица], ет.2, адв. К. Р., че А. А. Т. и К. А. Т., двете живущи в Ш., представлявани от пълномощника си в страната адв. Р. К. с адрес:[населено място], [улица], са собственици на следния недвижим имот: апартамент в[населено място] на бул.”А. С.” № 20, във вход В, на петия етаж, а именно апартамент № 35, състоящ се от три стаи, вестибюл, кухня и обслужващи помещения, със застроена площ 94,63 кв.м., при съседи: ул.”Л.”, стълбище и тераса, ап.36, ап. на Г.П. и Г., заедно с принадлежащото му таванско помещение с площ 12,70 кв.м., при съседи: ул.”Л.”, коридор, таван на Н. Т. и таван на С. В., както и с избено помещение с площ 8,78 кв.м., заедно и със съответните идеални части от общите части на сградата и от мястото, върху което е построена сградата и ОСЪЖДА на основание чл. 108 ЗС С. И. О. и Е. П. О. да предадат на А. А. Т. и К. А. Т. владението върху описания имот. ОТХВЪРЛЯ иска на С. И. О. и Е. П. О. против А. А. Т. и К. А. Т. за установяване правото им на собственост върху гореописания недвижим имот и за осъждане на ответниците да преустановят оспорването на собствеността им, като неоснователен. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.