Р Е Ш Е Н И Е № 36 София, 10 февруари 2012 година Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на деветнадесети януари две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: САША РАДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ при участието на секретаря Лилия Гаврилова и в присъствието на прокурора Руско Карагогов изслуша докладваното от съдията Красимир Харалампиев н. дело № 2932/2011 година. Производството пред Върховния касационен съд по реда на чл. 419 и следващите от НПК е образувано по искане на осъдения Р. Б. И. от [населено място] за възобновяване на внохд № 209/2011 г. на Разградския окръжен съд и отмяна на постановеното по него решение от 17.10.2011 год., с което е потвърдена присъда № 556 от 26.07.2011 год. по нохд № 597/2011 год. по описа на РС-Разград. Твърди се, че постановените по делото съдебни актове са в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения при оценката и анализа на събрания по делото доказателствен материал. Според осъдения въззивният съд формално е изпълнил задълженията си по проверката на законосъобразността на обжалвания пред него съдебен акт и неправилно е приложил закона. Иска се касационната инстанция да направи пълна ревизия на присъдата и да я отмени, като признае осъдения за невинен и го оправдае. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище, че искането е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.Пред касационната инстанция защитникът на подсъдимия поддържа искането по изложените в него съображения. Върховният касационен съд, в пределите на проверката по реда на чл. 426 НПК, за да се произнесе, съобрази следното: С присъда № 556/26.07.2011 г. постановена по нохд № 597/2011 г. Разградският районен съд е признал подсъдимия Р. Б. И. за виновен в извършено на 01.05.2011 год. в [населено място] престъпление по чл. 343б, ал. 2, във вр. ал. 1 НК и при условията на чл. 54 НК го е осъдил на една година и шест месеца лишаване от свобода, условно по реда на чл. 66, ал. 1 НК, за изпитателен срок от четири години и глоба от 150 лв., като го е лишил от правото да управлява МПС по реда на чл. 343г, във вр. чл. 37, т. 7 НК за срок от три години и е приспаднал времето, през което И. е бил лишен от право да управлява МПС по административен ред, считано от 01.05.2011 год. С решение от 17.10.2011 год. по внохд № 209/2011 год. на ОС-Разград присъдата е потвърдена. Искането е допустимо, тъй като е направено от лице, имащо право на това, при спазване на законоустановения срок по чл. 421, ал. 3 НПК и касае съдебен акт, непроверен по касационен ред. Искането от осъдения за пълна ревизия на постановените съдебни актове няма как да бъде уважено при невъзможността касационната инстанция да приема нови фактически положения. В проверката си касационната инстанция е ограничена от основанията по чл. 348 от НПК и тя не притежава правомощия да възприема други, различни от предишните инстанции фактически положения. По соченото оплакване за допуснати съществени нарушения на процесуалния закон - основание за възобновяване по чл. 422, ал. 1, т. 5, във вр. чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, искането не се подкрепя от данните по делото и е изцяло неоснователно. Присъдата и решението на въззивната инстанция не страдат от пороците, визирани в разпоредбите на чл. 348, ал. 3 НПК, наличието на които са само основания за неговото отменяване и връщане на делото за ново разглеждане по реда на посоченото производство. При извършената проверка не бяха констатирани нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили правото на защита на осъдения И.. За да са налице такива е необходимо да са нарушени специалните правила за провеждане на съдебното производство, които отразяват основните начала на наказателния процес. Такива нарушения не са допуснати. От своя страна второинстанционният съд по реда на чл. 313 и чл. 314 НПК, е проверил изцяло правилността на присъдата, видно от изложените мотиви. При събиране, проверка и оценка на доказателствения материал не са допуснати нарушения на процесуалните правила. Съдилищата са изпълнили в пълен обем процесуалните си задължения за обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото, относими към главния факт от предмета на доказване в процеса. При това инстанциите не са възприели превратно доказателствата в разрез с правилата на формалната логика. При установяване на решаващите факти свързани с въпроса: извършено ли е или не престъпление от подсъдимия И. е анализирана подробно доказателствената съвкупност, в която с решаващо значение са данните от гласните доказателствени средства, приложените писмени доказателства и експертни заключения, чрез които е установено точно поведението и действията му на сочената в обвинителния акт дата и място. След като е установено по несъмнен начин, че осъденият е осъществил състава на инкриминираното с обвинението деяние, правилно е бил осъден за това. Възприемайки констатациите и правните изводи на решаващия съд в тази им част, въззивната инстанция не е допуснала нарушение на процесуалния закон. При положение, че съдилищата не са допуснали нарушение на правилата на съдопроизводството при анализа и оценката на доказателствата, процесуално недопустимо е по реда на това производство да се подменя вътрешното им убеждение, като се дават указания за достоверността на съответната група доказателствени средства. По довода за допуснато нарушение на закона: И това посочено основание за възобновяване не се подкрепя от данните по делото и е неоснователно. Възраженията в искането по този довод се свеждат до твърденията, че незаконосъобразно И. е бил осъден за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 2 НК. При приетите за установени от съдилищата фактически положения, които не подлежат на контрол и по този ред, с оглед ограничителните основания по чл. 348 НПК, към които препращат разпоредбите на чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК, материалният закон е приложен правилно и е приложен законът, който е следвало да бъде приложен. По повод на подадена въззивна жалба в изпълнение на процесуалните си задължения, след като е обсъдил направените доводи, второинстанционният съд мотивирано е обосновал отказа да приеме, че съставът на престъплението не е осъществен от обективна и субективна страна. Точно е посочено, че установената чрез техническо средство алкохолна концентрация в подсъдимия-1,55%о, е достатъчна, в случая, за доказване на това обстоятелство. И това е така, защото той е отказал да се яви в МБАЛ-гр. Р. и да даде кръв за изследване, което писмено отразил в съставения му акт за установяване на административно нарушение № 534258 и талона за медицинско изследване/л. 5 и л. 6 от дознанието/. Описаното в съдебния акт неправомерно поведение, изводите за авторството на деянието от подсъдимия И., правилно е било квалифицирано по посочения текст от НК. Разгледано в тези параметри то осъществява всички обективни и субективни признаци на това престъпление. Изводите за виновността на осъдения в осъществяване от обективна и субективна страна на посоченото престъпление са изцяло подкрепени от показанията на свидетелите И. И., Д. Т., Т. А., Н. Н., И. И. и К. К., от приложените писмени доказателства и експертни заключения, вкл. от цитирания по-горе АУАН и талона за медицинско изследване Действителното съдържание на нито едно от тези доказателства не е тълкувано превратно. При така установените факти и обстоятелства изводите за виновността на подсъдимия и за правната квалификация са напълно законосъобразни. Изложените съображения са безпротиворечиви, убедителни и логични, подкрепени от доказателствата по делото. Точно е посочено, че съставът на престъплението е осъществен от подсъдимия И., както от обективна, така и от субективна страна. Този извод е безспорен, тъй като от данните по делото е видно, че е установена с надлежно техническо средство - "Дрегер-Алкотест", съгласно чл. 1, ал. 2 от Наредба № 30 алкохолната концентрация - 1.55%о, с която е управлявал лекия автомобил. Бил му е издаден талон за медицинско изследване, съгласно цитираната наредба, за точното установяване на тази концентрация в кръвта му, но той отказал да изпълни предписанието в него/впрочем, по този въпрос-за количеството алкохол в кръвта на осъдения, установено с техническо средство, не се спори/. Правните съображения на съдилищата в полза на осъдителната присъда по същество са израз на съгласие с предложената от обвинението и приета правна квалификация на инкриминираното деяние. Данните за предходните осъждания на И. сочат за наличието на две предходни осъждания за такива деяния. По нохд № 520/2006 год. на РС-Разград, в сила от 19.07.2006 год. и по нохд № 949/2008 год. на РС-Разград, в сила от 19.12.2008 год. По първото от тях И. е признат за виновен и осъден за деяние по чл. 343б, ал. 1, НК на три месеца лишаване от свобода, условно и на основание чл. 66, ал. 1 НК му е определен изпитателен срок от три години, а по второто-за деяние по чл. 343б, ал. 2, във вр. ал. 1 НК - на пробация. Осъжданията на И. очертават отсъствието на условията на чл. 86, ал. 1, т. 1 и чл. 88а, ал. 4 НК, поради което настоящото му деяние правилно е квалифицирано като престъпление по чл. 343, ал. 2, във вр. ал. 1 от НК. Настоящата инстанция, по реда на посоченото производство, споделя изцяло изводите на съдилищата относно постановяване на осъдителната присъда. Счита, че мотивите им в нейна подкрепа представляват подробен и изчерпателен анализ на всички събрани доказателства и същевременно излагат ясни правни съображения по всеки от инкриминираните факти. С оглед на изложеното доводът за нарушение на материалния закон и искането за отмяна на съдебния акт по реда на възобновяване на наказателни дела, като неоснователен, също следва да бъде отхвърлен. Водим от горното и на основание чл. 426, във вр. чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Р. Б. И. от [населено място] за възобновяване на внохд № 209/2011 г. на Разградски окръжен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: