2 Р Е Ш Е Н И Е № 85 София, 25.05.2016 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в откритото заседание на двадесет и пети април през две хиляди и шестнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков Ирина Петрова при секретаря ЕЛЕОНОРА СТОЯНОВА.……. и с участието на прокурора ………................................., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 2855 по описа за 2015 г., за да се произнесе взе предвид: Производството е по реда на чл. 290 ГПК. С определение № 965/18.ХІІ.29015 г., постановено по делото, атакуваното от [фирма]-София въззивно решение е било допуснато до касационен контрол в хипотезата по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК по двата релевантни правни въпроса: за същността на преценката, която решаващия съд следва да направи при изложени обективни предпоставки, обуславящи приложението на чл. 630, ал. 2 ТЗ, както и представлява ли основание за прекратяване дейността на длъжника и обявяването му в несъстоятелност /на това правно основание/ собственото му признание в откритото производство по несъстоятелност, че фактически е преустановил дейността на предприятието си. В откритото съдебно заседание пред настоящата инстанция касаторът [фирма]-София е изразил становище чрез своя процесуален представител по пълномощие, че поддържа жалбата си срещу решението на САС за отхвърляне искането на синдика по чл. 630, ал. 2 in fine ТЗ за обявяването на [фирма] в несъстоятелност с произтичащите от това последици по чл. 711 ТЗ. Навеждат се доводи, че след като главно перо в кръга на обичайната дейност на ответното по касация търговско д-во длъжник с открито срещу него пр-во по несъстоятелност е строителството на сгради и управлението и разпореждането с недвижими имоти /преимуществено тези от изградения[жк]/, то, при признанието, че същото няма нито един регистриран работник или служител, назначен по трудов договор, респ. – нито едно осигуряващо се лице, а и предвид обстоятелството, че е бил възпрепятстван достъпа на временния синдик до счетоводната му документация и, при липса на отчет за извършване на каквато и да е друга дейност, всяка година са се увеличавали задълженията на този търговец към кредитори, налице са били основания за обявяването му в несъстоятелност. В същото съдебно заседание пред ВКС чрез своя процесуален представител по пълномощие ответното по касация [фирма]-София е възразило по основателността на касационната жалба, претендирайки за оставянето й без уважение. Доводите в подкрепа на защитаваната теза са, че разпоредбата на чл. 630, ал. 2 ТЗ следвало да се тълкува стеснително, т.е. към искането на синдик, основано върху доклад от същия до съда по чл. 613 ТЗ, да се подхожда с изискването за представяне на убедителни доказателства в подкрепа на съдържащите се в него констатации, че продължаването на дейността на търговеца би увредило масата на несъстоятелността. Едновременно с това се поддържа, че значението на употребеното в този законов текст понятие „очевидно” следвало да се разбира в смисъла на нещо явно, видимо, ясно забележимо и поради това – ненуждаещо се от доказване. Като взе предвид оплакванията и доводите на касатора „Ултрастрой”, становището и възраженията на ответното по касация [фирма], вкл. и изложените в писмената му защита по делото съображения в тяхна подкрепа, както и след като извърши проверка относно материалната и процесуална законосъобразност на постановеното от САС решение по реда на чл. 290, ал. 2 ГПК, Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, приема следното: Касационната жалба е основателна. За да отмени решението на първостепенния съд и да отхвърли искането на временния синдик В. Д. В. за обявяването на ответника [фирма] в несъстоятелност /с произтичащите от това правни последици по чл. 711 ТЗ/, въззивната инстанция е приела, че както финансовият резултат на това дружество към 31.ХІІ.2013 г., така и констатираното в тази връзка в доклада на синдика нарастване на неговите задължения на годишна база, всъщност се отнасяли за периода „преди постановяване на обявителното решение и затова са неотносими към спора”. Въпросното решение на първостепенния съд по чл. 630, ал. 1 ТЗ датира от 30.VІ.2014 г. и с него е била установена свръхзадължеността на [фирма] с начална дата 24 март 2012 г. Ирелевантно е обстоятелството, че финансовият резултат на ответното по касация търговско д-во длъжник за 2013 г., отразен в последния негов публикуван в ТР годишен финансов отчет, предшества с шест месеца постановяването на решението на съда по чл. 613 ТЗ за откриване на пр-во по несъстоятелност. Меродавно е, че в него той фигурира като загуба в размер на 20 834 хил. лева (двадесет милиона и осемстотин тридесет и четири хиляди лева), а също и че въз основа на точно това общоизвестно /вписано в ТР/ и поради това ненуждаещо се от доказване обстоятелство временният синдик е могъл да направи съпоставка „на годишна база”, съобразявайки така инкасираната загуба с веднъж вече установената дата на свръхзадължеността на този търговец /24.ІІІ.2012 г./ - като състояние при което „неговото имущество не е достатъчно, за да покрие паричните му задължения”, съобразно легалната дефиниция на това понятие по чл. 742 ТЗ. С постановено по реда на чл. 290 ГПК решение № 201/11.ХІІ.2014 г.на І-во т.о. на ВКС по т. д. № 659/2014 г. последователно е разграничено, че двете основания за откриване на пр-во по несъстоятелност /по чл. 607а, ал. 2 ТЗ/ са самостоятелни, а необходимостта от паралелното нормативно уреждане на свръхзадължеността произтича от заплахата – при обективно установен превес на паричните задължения над останалия актив в патримониума на определено капиталово търговско д-во, неговото имущество да се окаже недостатъчно за удовлетворяване на всички кредитори, „дори ако дружеството е платежоспособно”. От друга страна съставът на САС е приел, че единственият факт, който е установен безспорно в първоинстанционното пр-во по делото, но имал „косвено отношение” към преценката за евентуално увреждане на масата на несъстоятелността бил този, че длъжникът систематично не е оказвал на съда по чл. 613 ТЗ и на назначения временен синдик дължимото съдействие, като не е представил в дадения му 14-дневен срок от откриването на пр-вото по несъстоятелност изброените в чл. 640 ТЗ документи. В тази връзка следва да се има предвид положението, че, съгласно чл. 646, ал. 1, т.т. 3 и 2 ТЗ, нищожна по отношение кредиторите на несъстоятелността би била всяка направена след датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност „не по установения в пр-вото ред” сделка с право или вещ от масата на несъстоятелността. Ето защо, при установеното по делото отсъствие на каквото и да е сътрудничество между органите на управление на длъжника и назначения по делото временен синдик, обичайната търговска дейност на последния по разпореждане с новопостроени жилища ще следва да се счита практически преустановена. Ирелевантна в тази насока е липсата на данни по делото на виновните лица от [фирма] да е била налагана някоя от санкциите по чл. 640, ал. 3 ТЗ, докато предвидената в чл. 635, ал. 2 ТЗ процедура по ограничаване правата на неплатежоспособния длъжник няма приложимост към длъжник, срещу когото е било открито пр-во по несъстоятелност поради свръхзадълженост, с оглед това, че и при откритото на това основание пр-во по чл.607 ТЗ не е изключена a priori вероятността същият да продължава да бъде платежоспособен. По релевантните за допускане на касационния контрол правни въпроси: Употребеното в текста на втората алинея на чл. 630 ТЗ понятие „очевидно” по отношение преценката на съда дали продължаването на дейността на длъжник, срещу когото е открито пр-во по чл. 607 ТЗ би се оказало увреждащо по отношение масата на неговата несъстоятелност, следва да се свързва - предвид действието на това съдебно решение по отношение на всички (erga omnes), с проявата на такива обстоятелства, които представляват по естеството си общоизвестни и затова неподлежащи на доказване факти, каквито има предвид разпоредбата на чл. 155, предл. 1-во ГПК. Това разбиране произтича и от специалната легитимация на синдика да прави, вкл. до изтичането на срока за предлагане на оздравителен план, искане за обявяване на длъжника в несъстоятелност и за прекратяване на дейността му, действайки като един от органите на пр-вото по несъстоятелност /без обаче да се превръща в длъжностно лице на съда по чл. 613 ТЗ/. Ето защо неподлежащи на доказване са отрицателните факти в доклада на временния синдик, които в своята съвкупност налагат извод за неоказано от страна на търговеца длъжник на дължимото му по закон съдействие по чл. 640 ТЗ. Именно на плоскостта на изискуемото по закон сътрудничество /кооперативност/ между длъжника и назначен в откритото пр-во по несъстоятелност синдик - в аспекта на осъществяване правомощията на последния по чл. 658, ал. 1, т.т. 4-10 ТЗ, ще следва да се разрешава и въпросът доколко меродавно за верността на горната преценка се явява признанието на длъжника за фактическо преустановяване на неговата „обичайна” дейност – по израза на законодателя в текста на чл. 646, ал. 5 ТЗ, обективирано в процесния случай в пренасочването й към кредитор-свързано лице по смисъла на § 1, ал. 2 от ПЗР на ТЗ. В заключение, след като от съпоставка между данните в последния публикуван в ТР годишен финансов отчет на длъжника към 31.ХІІ.2013г., от една страна, и представен по делото счетоводен баланс на [фирма] към 3.Х.2014 г./дата след постановяване на решението по чл. 630, ал. 1 ТЗ/ – от друга, може да се направи директна констатация, че при касова наличност в размер на 166 000 лв. тя е намаляла за 9 месеца на 109 000 лв., докато частта й във валута от 107 000 лв. след изтичането на същия период въобще липсва, изводът който по необходимост се налага е, че при отсъствието на каквито и да е разрешени от синдика сделки и плащания, масата на несъстоятелността на този длъжник се оказва значително намалена, т.е. увредена. Този извод се подкрепя и от релевираната от синдика пред САС липса на заведените като активи на свръхзадълженото [фирма] движими вещи: лек автомобил марка „Ауди” и един багер, които по данни на трето лице без представителна власт спрямо длъжника /Н. И./ се намирали понастоящем в Румъния, „където предимно пребивава и управителя М. Р.”. С оглед всичко изложено атакуваното въззивно решение ще следва да се отмени и вместо него да се постанови обявяване на свръхзадълженото [фирма]-София в несъстоятелност, ведно с прекратяване на дейността му и произтичащите от това последици по чл. 711 ТЗ. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА решение № 1561 на Софийския апелативен съд, ТК, 6-и с-в, от 13.VІІ.2015 г., постановено по т. д. № 493/2015 г. И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА: НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 630, АЛ. 2, предл. 2-ро ТЗ ОБЯВЯВА В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ свръхзадълженото [фирма] /ЕИК [ЕИК]/, със седалище и адрес на управление в [населено място], район „В.”,[жк] с управител Р. М., КАТО ПРЕКРАТЯВА ДЕЙНОСТТА НА ПРЕДПРИЯТИЕТО МУ. НАЛАГА ОБЩА ВЪЗБРАНА И ЗАПОР ВЪРХУ ИМУЩЕСТВОТО на [фирма]-София. ПРЕКРАТЯВА ПРАВОМОЩИЯТА на органите на управление на [фирма]-София. ЛИШАВА [фирма]-София ОТ ПРАВОТО ДА УПРАВЛЯВА И ДА СЕ РАЗПОРЕЖДА с имуществото, включено в масата на неговата несъстоятелност. ДА ЗАПОЧНЕ ОСРЕБРЯВАНЕ на имуществото, включено в масата на несъстоятелността на [фирма] И РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ на осребреното имущество. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1 2