Ключови фрази
Отменителни искове * относителна недействителност * Отмяна на обезпечение * обезпечение на кредитор * Обезпечение на дълг * договор за поръчителство * солидарен длъжник * солидарна отговорност * солидарност * несъстоятелност

10
РЕШЕНИЕ № 60079


В ИМЕТО НА НАРОДА

гр. София, 01.11.2021 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, ВТОРО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:КОСТАДИНКА НЕДКОВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
ГАЛИНА ИВАНОВА
при участието на секретаря Лилия Златкова
като изслуша докладваното от съдия Галина Иванова т.д. № 876 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 от ГПК.
Синдикът на „Курило-Метал“ АД обжалва решение № 2812 от 17.12.2019 г. по т.д. 3920/19 г., по описа на Апелативен съд – София, ТО, 11 състав, с което е обезсилено решението от 15.02.2019 г. по т.д. 2860/17 г., по описа на СГС, ТО, VI-2 състав в частта по иска на синдика на „Курило Метал“ АД срещу „Ровотел Стийл“ ООД и е прекратено производството спрямо „Ровотел Стийл“ ООД и в останалата част, с която е отменено решението на същия съд, с което е уважен предявеният от синдика на „Курило Метал“ АД срещу „Курило Метал“ АД и „Мармит“ ЕООД иск и е отхвърлен искът за обявяване на относителна недействителност по отношение кредиторите на несъстоятелността на „Курило Метал“ АД на договор от 05.01.2016 г., по силата, на който „Курило Метал“ АД е поело солидарна отговорност към кредитора „Мармит“ ЕООД за изпълнение на задълженията, възникнали за „Ровотел Стийл“ ООД от договора за продажба на акции от 05.01.2016 г. и е ПОТВЪРДЕНО решението в останалата му част.
В касационната жалба са изложени съображения относно неправилност на въззивното решение, поради нарушение на материалния закон, необоснованост и допуснати съществени процесуални нарушения. Сочи, че бил нарушен принципът на чл. 7 от ГПК – принцип на служебното начало и чл. 5 от ГПК – принцип на решаване на делата според точния им смисъл. Излага съображения, че съдът е приел, че договорът за обезпечение е двустранен. Този договор бил различен от договора, от който произтича главното задължение – този за продажба на акции, обективиран в същия документ. Тези изводи на съда били неправилни. Разсъждавайки относно това, че сделката е обезпечение, съдът не установил нейната безвъзмездност. Изводите на съда били в противоречие с действителните уговорки между страните. По продажбения договор страни били не само продавачът „Мармит“ ЕООД и купувачът „Ровотел стийл4 ООД, но и подписалите го „солидарно задължени лица““ които не придобиват продадените акции. Именно поради тази причина основанието солидарните длъжници да се задължат не била различна от каузата на купувача и произтичала от продажбения договор. Това засягало вид обезпечение, което се нуждаело от изследване. Подчертава, че срещу поетото задължение „Курило Метал“ АД не бил получил нищо. Счита, че изводът на Апелативен съд – София, че личните обезпечения са винаги атакуеми съгласно чл. 647, ал. 1, т. 4 от ТЗ или т. 5 при допълнителните предпоставки, предвидени в тези норми, Апелативен съд – София бил достигнал до неправилен извод, че атакуваната сделка не била безвъзмездна, основанието, на което е отменена от първоинстанционния съд. Моли да се отмени решението.
Ответникът „Мармит“ ООД оспорва касационната жалба. Счита, че не са налице основания за отмяна на решението на въззивния съд.
Третите лица помагачи не са подали отговори на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
За да постанови обжалваното съдебно решение, въззивният съд е приел, че е предявен иск от синдика на „Курило Метал“ АД срещу „Мармит“ ЕООД, „Ровотел Стийл ООД и „Курило Метал“ АД на 05.10.2017 г. Както и фактите, че е обявена неплатежоспособността и открито производство по несъстоятелност на „Курило Метал“ АД на 23.06.2017 г., като с решението е посочена, че началната дата на неплатежоспособност е 24.12.2016 г. Прието е, че молбата за откриване на производство по несъстоятелност е подадена на 11.01.2017 г. Също така, че предмет на разгледаните от първоинстанционния съд искове са договор от 05.01.2016 г., с който „Мармит“ ЕООД продава, а „Ровотел стийл“ ООД купува 60 000 броя поименни акции с право на глас от капитала на „Микронекс“ АД, всяка с номинална стойност 500 лв срещу заплащане на цена от 30 000 000 лв., платима в 5 месечен срок от подписване на договора. Прието е, че според чл. 4.1. от договора се дължи неустойка при забавено плащане на цената в размер на 0,5 % на ден, но не повече от 10 % от продажната цена. В договора „Курило – Метал“ АД, „Ровотел ФМ“ АД, „Ровотел ФМ пропъртис“ АД, „Струма Метал“ АД, „Ножарска фабрика Терна 1923“ АД са солидарни длъжници, като поемат задължения да отговарят на основание чл. 121 от ЗЗД за задълженията по чл.2.2 и чл. 4.1 от договора , като отговарят пред продавача за изпълнение на задълженията на купувача, които могат да възникна по този договор, както и за всички разходи и задължения, свързани с неизпълнението. Прието е и че с арбитражно решение от 23.12.2016 г. „Курило – Метал“ АД, „Ровотел ФМ“ АД , „Ровотел ФМ пропъртис“ АД, „Струма Метал“ АД, „Ножарска фабрика Терна 1923“ АД са осъдени да заплатят сумата от 30 000 000 лв дължима цена по договор за продажба на акции и сумата от 3 000 000 лв, представляваща неустойка по същия договор, както и разноски за арбитражното производство от 9 250 лв.
Въззивният съд е приел, че предмет на исковата молба е една сделка, сключена на 05.01.2016 г. от длъжника „Курило Метал“ АД, чиято отмяна се иска по реда на чл. 647 от ТЗ. Ставало въпрос за един иск, а не за множество евентуално съединени искове според различните посочени от ищеца хипотези на чл. 647, ал.1 т. 2, 3 и 6 от ТЗ. Въззивният съд е направил извод, че съдът следва служебно да извърши правна квалификация и да провери налице ли е някоя от хипотези. При положителен отговор да уважи, а при отрицателен да отхвърли иска. Направен е извод, че погрешното възприятие от първоинстанционния съд за наличие на обективно евентуално съединени искове, не е повлияло върху допустимостта на съдебното решение, а само е засегнало правилността му.
Също така въззивният съд е приел, че са налице обективирани различни договори в представения писмен договор от 05.01.2016 г. От една страна, договор за продажба на акции между „Мармит“ ЕООД като продавач и „Ровотел Стийл“ ООД като купувач. От друга страна, „Курило Метал“ АД като солидарен длъжник, както и останалите посочени солидарни длъжници „Ровотел ФМ“ АД, „Ровотел ФМ пропърти“ АД, „Струма метал“ АД и „Ножарска фабрика Терна 1923“ АД и „Мармит“ АД. Атакуваната сделка чрез предявения от синдика иск, била сделката между „Мармит“ ЕООД и „Курило Метал“ АД, която е сделка между продавача и един от солидарните длъжници. Така въззивният съд е приел, че „Ровотел Стийл“ ООД (купувач по договора от 05.01.2016 г.) не е страна по атакуваната сделка. Изложил е съображения, че е логично да не е налице поемане на солидарна отговорност по сделка между солидарните длъжници и купувача, а между продавача и „Курило Метал“ АД, тъй като само те са страни по атакуваната сделка. Така е направил извод, че страни по предявения от синдика отменителен иск са продавачът „Мармит“ ЕООД и солидарният длъжник, за когото е открито производство по несъстоятелност - „Курило Метал“ АД. Това е наложило извод, че искът, предявен от синдика за обявяване спрямо кредиторите на относителна недействителност на договора от 05.01.2016 г. ( по силата на който „Курило Метал“ АД е поело солидарна отговорност към кредитора „Мармит“ ЕООД за изпълнение на задълженията, възникнали за „Ровотел Стийл ООД от договор за продажба на акции от 05.01.2016 г.), е недопустим. Така въззивният съд е постановил решение, с което е приел, че в тази част решението на първоинстанционния съд подлежи на обезсилване и е прекратил производството по делото по този иск.
Въз основа на изложените обстоятелства за сключения на 05.01.2016 г. договор, въззивният съд е приел, че става въпрос за един договор за продажба на акции със страни продавач и купувач и за договори между продавача и всеки от солидарните длъжници. Приел е, че с оглед обективираната воля на страните по договора, сключените договори между продавача и всеки от солидарните длъжници, представляват встъпване в дълг, на основание чл. 101 от ЗЗД, както и поемане на солидарно задължение освен за изпълнение на задължението за заплащане на цената, и за заплащане на дължимите неустойки, уговорени в чл. 4.1 от договора. Приел е, че от конкретно значение с оглед предявения иск е сключеният между „Мармит“ ЕООД и “Курило Метал“ АД договор.
Отречена е възможността да е налице встъпване в дълг по съгласие между кредитора и всеки от длъжниците и между длъжника, и всеки от солидарните длъжници. Приел е, че с оглед сключения между ответниците в процеса договор представлява встъпване в дълг по смисъла на чл. 101 от ЗЗД. Направил е извод, че встъпването в дълг представлява лично обезпечение. Вследствие на този извод е приел, че в случая синдикът иска обявяване на относителна недействителност спрямо кредиторите на извършеното лично обезпечение от длъжника „Курило Метал“ АД.
По отношение на предпоставките за отмяна на атакуваната сделка, сключена по процесния договор от длъжника, за който е открито производство по несъстоятелност, въззивният съд е приел, че решението е допустимо. Въззивният съд е приел, че в нормата на чл. 647, ал. 1 от ТЗ само хипотезите на т. 4 и т. 5 засягат личните обезпечения , но при допълнителни предпоставки, предвидени в тези норми. В случая договорът бил от 05.01.2016 г., извън подозрителния период, но преди датата на неплатежоспособност 24.12.2016 г. и преди 1 годишния срок, предхождащ молбата за откриване на производство по несъстоятелност от 11.01.2017 г. Сделката да е сключена 2 години преди подаване на молбата, но не била сделка, сключена от длъжника със свързано лице.
Според въззивния съд, атакуваната сделка не попадала в хипотезата на т. 2 и 3 на чл. 647, ал. 1 от ТЗ, касаещи безвъзмездните сделки и сделки, при които даденото надхвърля полученото, тъй като за обезпеченията били приложими т. 4 и 5, чл. 647, ал. 1 от ТЗ. Не била налице и хипотезата на т. 6, чл. 647, ал. 1 от ТЗ, тъй като страна по сделката бил „Мармит“ АД, който не бил свързано лице с длъжника. Освен това е приел, че всички хипотези на чл. 647 от ТЗ, били доразвитие и конкретизация на общия отменителен иск по чл. 135 от ЗЗД. Целта на конкретизацията била да се улеснят кредиторите. Но ако дадено действие и сделка, можело да бъде отменено по реда на чл. 135 от ЗЗД, то можело да бъде отменено по чл. 647, ал. 1 от ТЗ. Поради което правилата на чл. 135 от ЗЗД били приложими и в тази хипотеза. Ставало въпрос за един отменителен иск, ако е насочен срещу едно правно действие, или поредица от свързани действия и сделки с един и същи обект. Не съществувала практика, предявените различни основания по чл. 135 от ЗЗД да се приемат за евентуално съединени искове. Достигнал е до извод, че не се твърдят и не се доказват предпоставките на общия отменителен иск на основание чл. 135 от ЗЗД.
На основание чл. 280, ал.1, т. 3 от ГПК решението на въззивния съд е допуснато до касационно обжалване по следния правен въпрос: Относно основанията за отмяна по чл. 647, ал. 1 от ГПК от ТЗ при наличие на лично обезпечение, учредено с договор, сключен между продавач, купувач и солидарен длъжник?
Исковата защита по чл. 645-647 от ТЗ и чл. 135 от ЗЗД е правно средство за попълване масата на несъстоятелността с цел провеждане на универсално принудително изпълнение. Уредените в закона искове обслужват и справедливото удовлетворяване на кредиторите, съобразно чл. 722 от ТЗ. Всяка от нормите, предвидени в чл. 645, ал. 3 и 4 ТЗ, чл. 646, ал. 1 и 2 и чл. 647, ал.1 от ТЗ и чл. 135 от ЗЗД има самостоятелен фактически състав за предявяването на иск за попълване на масата. Системата от искове предвижда защита срещу осъщественото пряко намаляване на масата на несъстоятелност, което уврежда кредиторите, чрез разпоредителни сделки и действия или създаване на опасност от увреждане, както и сделки и действия, които затрудняват или влияят на поредността на удовлетворяване на кредиторите на длъжника, за когото е открито производство по несъстоятелност.
Съгласно решение на Конституционен съд № 4 от 11.03.2014 г. по конст. д. 12/2013 г., законът е предоставил на кредиторите на несъстоятелността, с оглед охрана на интересите им, право да искат отмяна на увреждащите ги действия и сделки, като се обявят за относително недействителни. Посочено е, че защитата може да се реализира чрез иск с правно основание чл. 135 от ЗЗД и чрез системата от специални искове, предвидени в чл. 645 и чл. 646, както и системата от искове, предвидена в чл. 647, ал. 1 от ТЗ. Относно исковете, предвидени в чл. 647, т. 4-7 от ТЗ е посочено, че не са свързани пряко с намаляване масата на несъстоятелността, защото противоправните действия и сделки на длъжника се изразяват в преферентния им ефект спрямо положението на определен кредитор в отношенията му с всички останали хирографарни кредитори на несъстоятелността. Те не защитават интересите на кредиторите спрямо длъжника, а отношенията между кредиторите, с оглед справедливото им удовлетворяване, защото засягат увреждане на кредиторите едни спрямо други.
В практиката на ВКС, израз на която е решение № 241 от 20.02.2018 г. по т.д. № 985/2017 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС, се приема, че „пасивната солидарност, по своята правна същност, е вид лично обезпечение.“
Съгласно трайната практика на ВКС, израз на която е решение № 238 от 15.01.2019 г. по т.д. 2668/17 г., ВКС, I ТО, системата за защита на кредиторите на длъжника, за когото е открито производство по несъстоятелност, създадена с нормите на чл. 647, ал. 1 от ТЗ, отчита различния резултат от увреждащите сделки и действия с оглед правното им действие. Поради това законът е предоставил самостоятелна защита на кредиторите срещу сключените обезпечителни сделки, наред със защитата срещу безвъзмездните сделки и сделките при нееквивалентност на престациите. Отчетено е, че по различен ред следва да се атакува непосредственото намаляване на имуществото на длъжника и защитата при поето задължение спрямо кредитор на друго лице, както и обезпечението, създаващо привилегия на едни спрямо други кредитори. Тази система не поставя въпроса за безвъзмездния или възмездния им характер на обезпечителните сделки. Принципно обезпечението може да бъде възмездна или безвъзмездна сделка, но законодателят е предвидил самостоятелен ред за обявяване на относителната недействителност на обезпечителните сделки спрямо кредиторите. С фактическите състави, предвидени в чл. 647, ал. 1 от ТЗ, се дава приоритет на интересите на кредиторите на несъстоятелността, спрямо посочените лица, включително спрямо третите лица, на които длъжникът е учредил обезпечение. Отграничаването на действията и сделките в отделни самостоятелни хипотези на чл. 647, ал. 1 от ТЗ сочи, че същите не се намират една към друга като обща към специална, а са от един и същи ред, като определено действие или сделка може да попада в приложното поле само на една от тези хипотези, нарушаването на основанието обуславя неоснователност на претенцията.
С оглед посоченото тълкуване на чл. 647, ал. 1 от ТЗ в практиката на ВКС, отговорът на поставения в настоящето производство правен въпрос е: при сключен договор за продажба и поето солидарно задължение от трето за договора лице, наред с поетото от купувача задължение за заплащане на цената, е налице лично обезпечение, учредено от третото лице в полза на продавача. Когато спрямо учредилия обезпечение е открито производство по несъстоятелност, личното обезпечение може да се обяви за относително недействително, ако са предявени искове с правно основание чл. 647, ал. 1, т. 4, пр. 3 и т. 5, пр. 3 от ТЗ, и се установява наличието на предпоставките, предвидени в тези норми, предвиждащи изрична регламентация за увреждащите сделки, съставляващи лични обезпечения.
По съществото на касационната жалба.
Решението на въззивния съд е допустимо. Правната уредба предвижда, че всички сделки и действия, изрично очертани в чл. 647, ал. 1 от ТЗ, когато са извършени в предвидените срокове, могат да се атакуват на предвидените основания. Съгласно посочената правна уредба, синдикът, а при негово бездействие кредиторите, могат да предявят иск, както на основание специалните хипотези, предвидени изрично в нормата на чл. 647 от ТЗ, така и на основание чл. 135 от ЗЗД. Заключение, което е направено от въззивния съд. Но така посочения правен регламент на исковете за защита на кредиторите чрез отмяна на увреждащи ги действия и сделки изключват служебното установяване на очертаните от законодателя хипотези, на различно основание от предявените искове. Съдът не може служебно да преценява видът на предявените искове, а може само да възприеме посочените факти, свързани с искането и да даде съобразно тях правна квалификация. Въпреки изложените от въззивния съд съображения за отсъствие на всички елементи от фактическите състави, очертани в чл. 647, ал. 1 от ТЗ и посочване, че не е налице обективно съединение на искове, въззивният съд е разгледал конкретно твърдените от ищеца факти и е отрекъл тяхното наличие, за да достигне до извода, че не съществува потестативното право на синдика като субституент на всички кредитори, да предяви иск за отмяна. Поради това, липсва нарушение на диспозитивното начало, предвидено в чл. 6 от ГПК. Също така правилно въззивният съд е приел, че срокът за предявяване на иска, предвиден в чл. 649 от ТЗ е спазен. По изложените съображения не може да се приеме, че обжалваното съдебно решение, е недопустимо.
Въззивният съд правилно е преценил, че на атакуване подлежат само сделките, за които са изложени твърдения за наличие на основание за отмяна спрямо кредиторите на несъстоятелността. Правилен е изводът на въззивния съд, че няма изложени обстоятелства относно сделка между „Ровотел стийл“ ООД (купувача по договора) и „Курило метал“ АД (солидарен длъжник) или между солидарните длъжници и „Курило метал“ АД, а се атакува сделка между „Мармит“ ЕООД и „Курило Метал“ АД от 05.01.2016 г., представляваща поемане на задължение от „Курило метал“ АД за заплащане на цената, произтичащо за „Ровотел стийл“ ООД от сключения между „Мармит“ ЕООД и „Ровотел стийл“ ООД договор за продажба на акции. Правилно въззивният съд е приел, че документът – договор за продажба на акции от 05.01.2016 г. обективира и други сделки, по които всеки един от солидарните длъжници се е задължил да отговаря за изпълнение на паричните задължения на купувача спрямо продавача. Между всеки от солидарните длъжници и продавача-кредитор са възникнали отделни облигационни отношения, страна, по които са продавачът и всеки солидарен длъжник. Купувачът „Ровотел стийл“ ООД не е страна по обезпечителната сделка. Поради това, че не е страна по каузалната сделка, чиято отмяна се иска, то „Ровотел стийл“ ООД не е и пасивно легитимиран по предявените искове. Изводът, че искът срещу него е недопустим и че решението на първоинстанционния съд подлежи на обезсилване на основание чл. 270, ал. 3 от ГПК е правилен.
Изводът на въззивния съд, че наличието на конкретни отменителни основания, предвидени в чл. 647, ал. 1 от ТЗ, не изключва приложението на чл. 135 от ЗЗД е правилен. Но следва да се подчертае, че наличието на правната уредба, посочена в чл. 647, ал. 1 от ТЗ, налага извод, че всяка една от очертаните хипотези представлява самостоятелен иск. При изложени твърдения и искане, които могат да се подведат под конкретна правна норма, е налице обективно съединение на искове. Действително съдът с оглед твърдените факти и формулирано искане, следва сам да извърши правна квалификация на предявените искове. Но следва да постанови решение по всеки един от предявените искове. Не могат да се приемат за съответни на нормата на чл. 647, ал.1 от ТЗ изводите на въззивния съд, че е налице процесуално един иск, а не множество съединени искове с един предмет. Въпреки изложените мотиви, въззивният съд правилно е възприел предявените искове и е разгледал сочените факти и се е произнесъл по предявените искове. Поради това решението не е недопустимо, тъй като изцяло кореспондира с посочените от ищеца факти и търсената защита.
В случая въззивният съд е следвало да възприеме, че са налице обективно евентуално съединени искове - главен иск с правно основание чл. 647, ал.1, т. 2 от ТЗ, евентуално съединен с иск с правно основание чл. 647, ал. 1, т. 6 от ТЗ и евентуално съединен с иск с правно основание чл. 647, ал. 1, т. 3 от ТЗ.
Установени са твърденията, че при сключване на договор на 05.01.2016 г., по силата на който е извършена продажба на акции между „Мармит“ ЕООД като продавач и „Ровотел Стийл“ ООД като купувач, „Курило Метал“ АД само е поело солидарно задължение да заплати цената.
В конкретния случай, синдикът като ищец е изложил обстоятелства, че поетото от длъжника солидарно задължение за заплащане на цената по сключен на 05.01.2016 г. договор за продажба, е безвъзмездна сделка. Следователно въззивният съд дължи произнасяне по така изложеното твърдение с формулирано искане за отмяна на сделката, поради извършването й в предвидения в чл. 647, ал. 1, т. 2 от ТЗ срок. Така е и сторил, сочейки, че относно личното обезпечение не е налице нито една от хипотезите на чл. 647, ал. 1, т. 2 и 3 от ТЗ. Изцяло следва да се сподели този извод, който е направен в съответствие с чл. 647, ал. 1 т. 4 от ТЗ, както и с оглед посоченото по-горе относно правната регламентация на увреждащите действия и сделки, както и действията и сделките, създаващи преферентен ефект. Въззивният съд с оглед събраните писмени доказателства правилно е установил, че длъжникът е учредил лично обезпечение. След установяване на вида на атакуваната сделка, правилно е приложил нормата на чл. 647, ал. 1 от ТЗ, приемайки, че като обезпечителна сделка не могат да са налице предпоставките, предвидени в чл. 647, ал.1, т. 2 от ТЗ. Наличието на този извод прави и безпредметно изследването на елементите от фактическия състав, предвиден в чл. 647, ал.1, т. 2 от ТЗ.
Поради приемане, че искът с правно основание чл. 647, ал. 1, т. 2 от ТЗ е неоснователен, на разглеждане подлежат евентуално съединените искове с правно основание чл. 647, ал. 1, т. 6 и т. 3 от ТЗ, съобразно формулираните обстоятелства и искане от ищеца. Неоснователно е искането за отмяна на решението изцяло. В касационната жалба не са изложени конкретни оплаквания за неправилност на въззивното решение, засягащи предпоставките, предвидени в чл. 647, ал. 1, т. 6 и т. 3 от ТЗ. Следва да се посочи, че предвид направените изводи относно самостоятелните фактически състави на сделките и действията, предвидени в чл. 647, ал. 1 от ТЗ, както и обстоятелството, че се установи, че атакуваната сделка представлява лично обезпечение, учредено от солидарния длъжник „Курило метал“ АД на продавача „Мармит“ ООД, то сключената от длъжника сделка, не може да бъде включена в хипотезите на чл. 647, ал. 1, т. 6 и т. 3 от ТЗ, тъй като сделката представлява лично обезпечение, което може да бъде обявено само за относително недействително при условията на чл. 647, ал.1, т. 4 и 5 от ТЗ.
По изложените съображения въззивното решение следва да бъде оставено в сила като правилно.
На основание чл. 649, ал. 6, изр. 2 от ТЗ, дължимата държавна такса се възлага в тежест на масата на несъстоятелността. Поради това длъжникът в несъстоятелност следва да бъде осъден да заплати следващата се държавна такса за касационното производство в размер на 660 000 лв по сметка на ВКС.
Върховният касационен съд на Р България

Р Е Ш И


ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2812 от 17.12.2019 г. по т.д. 3920/19 г. по описа на Апелативен съд – София.

ОСЪЖДА „Курило Метал“ АД, в несъстоятелност, ЕИК[ЕИК], [населено място], [жк], [улица] да заплати на основание чл. 649, ал. 6 от ТЗ по сметка на Върховния касационен съд сумата от 660 000 лв.

Решението e постановено при участие на трето лице помагач на ищеца „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК[ЕИК], както и при участието в процеса на „Ровотел ФМ“ АД, ЕИК[ЕИК], „Ровотел ФМ Пропъртис“ АД, ЕИК[ЕИК], „Струма Метал“ АД, ЕИК[ЕИК] и „Ножарска фабрика Терна 1923“ АД , ЕИК[ЕИК] като трети лица помагачи на ответника „Курило Метал“ АД с ЕИК[ЕИК].

Решението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: