Р Е Ш Е Н И Е № 169 София, 23.10.2019 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и седми септември…две хиляди и деветнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ :ТАТЯНА КЪНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ:ЖАНИНА НАЧЕВА НАДЕЖДА ТРИФОНОВА при участието на секретаря ИЛИЯНА РАНГЕЛОВА и на прокурора АТАНАС ГЕБРЕВ изслуша докладваното от съдия Кънчева касационно дело № 672 по описа за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалби на адвокатите А. Р. и Д. М., защитници на подсъдимия Ц. Д. Ц., срещу въззивна присъда № 26/ 28.11.2018 г. по внохд № 267/18 г. на Кюстендилския окръжен съд. Изложени са оплаквания по трите касационни основания и се иска подсъдимият да бъде оправдан, алтернативно- делото да се върне за ново разглеждане или да се намали размерът на наказанието. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура мотивира становище, че жалбите са неоснователни. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт, установи следното: Кюстендилския окръжен съд отменил присъда № 39 от 27.03.2018 г. по нохд № 118/13 г. на РС гр. Дупница, с която подсъдимият е бил оправдан и вместо това го признал за виновен, че за времето от 15/30 април – 25.07.2012 г. в дворно място на Л. М. в [населено място], обл. К. отглеждал 27 стръка канабис на стойност 16280 лв. в нарушение на чл. 27 ал.1 и чл. 29 ал.1 от ЗКНВП и на основание чл. 354в ал.1 и чл. 55 ал.1 т.1 и ал.3 от НК го осъдил на една година лишаване от свобода, при първоначален „строг“ режим на изтърпяване. На осн. чл. 25 ал.1 от НК определил общо наказание от 1 година и 6 месеца лишаване от свобода- най-тежкото от наложените по нохд № 172/09 г. и нохд № 662/09 г. на РС гр. Дупница, което на осн. чл. 68 ал.1 от НК привел в изпълнение. Жалбите са неоснователни. В тях се съдържат сходни по съдържание аргументи, което позволява едновременното им разглеждане. Оплакването по касационното основание по чл. 348 ал.1 т.2 от НПК е мотивирано с доводи за неправилна оценка на показанията на свидетелите М. и В., липса на самостоятелен и обстоен анализ на доказателствата и преди всичко- избирателно обсъждане на експертните заключения. Защитата счита, че съдът е допуснал нарушения при формиране на вътрешното си убеждение и е направил фактическите изводи по виновността при липса на достатъчно категорични доказателства. Върховният касационен съд счита, че така изложените оплаквания се свеждат до необосноваността на приетите от въззивната инстанция фактически положения, която не е касационно основание за проверка на съдебния акт. Предвид на касационното правомощие по проверка за начина на формиране на вътрешното съдийско убеждение, касационният състав установи, че Кюстендилският окръжен съд не е допуснал процесуални нарушения, които да са основание за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане. Въззивният съд е извършил цялостна проверка на първоинстанционната присъда, като е анализирал внимателно събраните от районния съд и при проведеното въззивно съдебно следствие доказателства. Обясненията на подсъдимия и показанията на свидетелите М., В., С., Ч. и Т. са анализирани поотделно и в тяхната съвкупност, след което са съпоставени с писмените доказателства и с експертните заключения. Съдът е обърнал изключително внимание на показанията на св. Л. М., доколкото в разпитите й на досъдебното производство и по време на съдебното дирене е констатирал наличие на съществени противоречия. Приел е за обективни и достоверни показанията й, дадени на досъдебното производство, като е мотивирал този извод с факта, че те се подкрепят от показанията на свидетелите Ч. и В., а частично- и от тези на св. С.. Изложил е убедителни аргументи за решението си да се довери изцяло на показанията на св. Ч., които е преценил като подробни, последователни и подкрепени от показанията на поемните лица. Не са пренебрегнати и показанията на свидетелите А. М. и А. Б., нито тези на св. М. И., които съдът е ценил за установяване на факта, че подсъдимият е посещавал редовно къщата на баба си. При това положение, възражението за липса на внимателен анализ на доказателствата, за игнориране на някои от тях и за превратната им оценка е лишено от фактическо основание. Не е налице и твърдяното от защитата противоречие в експертните заключения на вещите лица З. и Д. относно обстоятелството дали са полагани грижи за конопените растения. В изготвените заключения вещите лица еднозначно и без каквито и да било противоречия са разяснили по кое време на годината се засаждат конопените растения, какви са начините за засаждане и условията за получаване на добра реколта. И двамата експерти са категорични, че за конопените растения със сигурност са полагани грижи, изразяващи се в тяхното поливане, тъй като в противен случай не биха израснали до установената по делото височина. Те са изразили различно мнение относно обстоятелството дали растения са се самозасадили или са засети от някого. Вещото лице Д. е приел първата възможност, аргументирайки се с данните за осъждането на дядото на подсъдимия предходната година за престъпление по чл. 354в от НК, а в.л. З.- че не е самозалесено, защото конопеното растение е едногодишно и ако семената му не са засети правилно биха измръзнали пред зимата. В мотивите към съдебния акт, въззивният съд е обсъдил разликите в експертните изводи относно засяването на инкриминираните растения, като е изложил убедителни доводи защо кредитира с доверие заключението на в.л. З.. Правилно е и заключението, че поначало въпросът кой е засадил растенията е ирелевантен, доколкото спрямо касатора е повдигнато обвинение за формата на изпълнителното деяние „отглеждане“, а не за „засяване“ на растения от рода на конопа. В касационната жалба се прави оплакване за неустановеност на мястото на извършване на престъплението, което налагало или връщане на делото на прокурора или оправдаване на подсъдимия. Възражението е разгледано от въззивния съд и е отхвърлено като неоснователно със съображения, които касационният състав изцяло споделя. Мястото, където са отглеждани инкриминираните растения е установено по безспорен начин и това е двора на къщата, собственост на Л. М.. Това място е индивидуализирано както в обвинителния акт, така и в атакуваната въззивна присъда, като е без значение какъв е административния адрес на тази къща. Затова Върховният касационен съд прие, че вътрешното убеждение на Кюстендилския окръжен съд е формирано на база обективното, всестранно и пълно изследване на доказателствата по делото, които са оценени добросъвестно, без извращаване на действителното им съдържание. Оплакването, че подс. Ц. е осъден на база предположения и при липса на доказателства, с което е нарушено правота му на защита е неоснователно. Липсва основание за отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане. Материалният закон е приложен правилно от въззивния съд, а в жалбите липсват съображения по касационното основание по чл. 348 ал.1 т.1 от НПК, поради което касационният състав не се счита длъжен да го обсъжда. Неоснователно е и оплакването за явна несправедливост на наказанието. То само е маркирано в жалбата на адв. М., но не е подкрепено с конкретни съображения. В съдебно заседание защитата изтъква неразумния срок на наказателното производство, който не бил отчетен в полза на подсъдимия. Доводът не отговаря на действителното положение. При индивидуализацията на наказанието Кюстендилският окръжен съд е изложил подробни съображения за обстоятелствата, които счита за относими по въпроса. Основното от тях е именно изминалия значителен период от време от извършване на деянието, поради което е приложил разпоредбата на чл. 55 от НК. Определил е размера на наказанието „лишаване от свобода“ под минимума, предвиден в нормата на чл. 354в от НК и не е наложил кумулативното наказание „глоба“. Върховният касационен съд счита, че не са налице обстоятелствата, визирани в нормата на чл. 348 ал.5 от НПК и липсва основание за намаляване на санкцията. Като взе предвид гореизложеното и на основание чл. 354 ал.1 т.1 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА присъда 26/ 28.11.2018 г. на Кюстендилския окръжен съд, постановена по внохд № 267/18 г. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: