3 Р Е Ш Е Н И Е №. 46 гр. София, 24 март 2016 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в открито съдебно заседание на осемнадесети февруари през две хиляди и шестнадесета година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА ИМОВА ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА ДАНИЕЛА АТАНАСОВА при секретаря Илияна Петкова и в присъствието на прокурора от ВКП Мария Михайлова, като изслуша докладваното от съдия Д.Атанасова наказателно дело № 1595/2015 год., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по касационна жалба на упълномощен защитник на подсъдимия М. Д. срещу решение № 128 от 22.10.2015 г., постановено по в.н.о.х.д. № 269/15 г. по описа на Пловдивски апелативен съд, III наказателен състав. Релевират се касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 - 3 от НПК, които се аргументират с подробен анализ на доказателствата по делото за порочна оценка на доказателствените източници, неправилно приложение на материалния закон и с наличие на множество облекчаващи отговорността на дееца факти, в подкрепа на явната несправедливост на наказанието. Прави се искане за изменение на въззивното решение с прилагане на закон за по-леко наказуемо престъпление с преквалификация на деянието и за намаляване на размера на наказанието в предели близки до законовия минимум. След преквалификацията на деянието се иска отхвърляне на гражданския иск за неимуществени вреди като недопустим, а алтернативно, при потвърждаване на правната квалификация се формулира искане за редуцирането му по размер. В съдебното заседание пред касационната инстанция, представителят на ВКП изразява становище, че жалбата е неоснователна, поради което следва да бъде оставена без уважение. Намира обвинението за доказано по несъмнен начин, като се позовава на извършената касационна проверка при първото разглеждане на делото, когато не са установени нарушения на материалния закон. Счита, че при новото разглеждане на делото пред въззивния съд наказанието е правилно определено, като са отчетени предходните осъждания на подсъдимия и липсата на настъпила реабилитация. Адвокат К., защитник на подсъдимия, поддържа касационната жалба по подробно изложените съображения. Намира, че липсва процесуална пречка за излагане на доводи свързани със съществото на престъплението, както и че въпросът с наказателната отговорност не може да бъде разглеждан самостоятелно.Твърди, че по делото има събрани множество доказателства, установяващи, че подсъдимият не е извършил инкриминираното му престъпление, квалифицирано по чл.199, ал.1, т.3 от НК, тъй като от събраните доказателства не се установява да е употребил насилие за отнемане на вещите, както и на пострадалия да е била причинена средна телесна повреда.Моли за преквалификация на деянието по чл.194, ал.1 от НК и за съответно намаляване на наказанието. Подсъдимият Д., редовно призован, не се явява пред ВКС и не заявява становище по жалбата. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си по чл.347, ал.1 от НПК, намери следното: С присъда № 11 от 28.02.2014 г., постановена по н.о.х.д. № 574/13 г., Окръжен съд-Пазарджик е признал подсъдимия М. В. Д. за виновен в това, че на 10.02.2013 г., в [населено място] е отнел чужди движими вещи на обща стойност 1590лв., от владението на Р. Н. Я., негова собственост, с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и грабежът е придружен с нанасяне на средна телесна повреда, поради което и на основание чл.199, ал.1, т.3 , пр.2, вр. чл.198, ал.1 от НК и чл.54 от НК му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от пет години, което да изтърпи в затвор при първоначален строг режим. Подсъдимият е осъден да заплати в полза на гражданския ищец Р. Н. Я. сумата от 8000 лв., обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законовата лихва от датата на деянието, като искът е отхвърлен до пълния предявен размер от 10 000 лв. В тежест на подсъдимия са възложени деловодните разноски и разноските в полза на гражданския ищец, както и съответната държавна такса върху уважения граждански иск. С решение № 281 от 13.05.2014 г., постановено по внохд № 126/14 г., Пловдивски апелативен съд, НО-1 състав е потвърдил изцяло присъда №11 от 28.02.2014 г. на ОС-Пазарджик. С решение на ВКС, II НО, № 297 от 22.06.2015 г., постановено по н.д. № 495/15 г. е отменено решение № 281 от 13.05.2014 г. на Пловдивски апелативен съд и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. След връщането на делото с решение № 128 от 22.10.2015 г. постановено по в.н.о.х.д. № 269/2015 г. от Пловдивски апелативен съд присъдата на ОС-Пазарджик, № 11 от 28.02.2014 г. е потвърдена изцяло. Касационната жалба на подсъдимия е допустима, но неоснователна. В жалбата е застъпено принципно правилното становище, че при новото разглеждане на делото от въззивния съд, след връщането му от ВКС, не е налице процесуална пречка за преценка на обвинението по същество и въззивната проверка следва да обхване правилността на присъдата изцяло, по аргумент от чл.313 НПК, разгледан във връзка с чл.355, ал.1 от НПК. Последното е свързано с правомощията на въззивната инстанция като съд по фактите и възможността да установява нови фактически положения, които теоретично могат да доведат до промяна на приложимия материален закон. При новото разглеждане на делото въззивният съд не е провел съдебно следствие и не е установил нови фактически положения, различни от приетите в присъдата на първата инстанция, за да се обсъжда промяна в правната квалификация на деянието. Постановеното въззивно решение е съобразено изцяло с изискванията на чл.339, ал.1 и 2 от НПК, включително и относно посочването на основанията, на които е отхвърлена жалбата на подсъдимия. Възражението за неправилна оценка от въззивната инстанция на показанията на свидетелите Я. и З., основано на алкохолната им повлияност, направено за първи път пред настоящата касационна инстанция, е неоснователно. В цялостната си доказателствена дейност окръжният съд и въззивната инстанция, която е възприела изцяло оценката на доказателствените източници, дадена от първия съд и затова не е била длъжна да я преповтаря, не са допуснали недооценяване или превратно тълкуване на което и да било от наличните доказателства и доказателствени средства, включително и на показанията на цитираните свидетели. Видно от мотивите към постановената присъда всички доказателствени източници са били подложени на задълбочена оценка, като при анализа на показанията на пострадалия свидетел Я. е бил възприет правилен подход - от една страна същите са оценени относно вътрешната им устойчивост, а от друга – съобразно кореспонденцията им с останалите доказателствени източници, заключение на медицинската експертиза относно характера на съставомерните телесни увреждания и възможният механизъм на причиняване и показанията на свидетелите П., Х. и Д. за съобщеното им от подсъдимия насилствено поведение, осъществено от него спрямо лицето, от което през процесната вечер е отнел парична сума и мобилни телефони. Показанията на свидетеля П. са анализирани изключително детайлно и прецизно от въззивната инстанция, като възприетата оценка е обективна и не сочи на превратно или неправилно тълкуване. Същите са интерпретирани във взаимна връзка и обусловеност с останалите доказателства за поведението на подсъдимия през процесната вечер, поради което възражението в жалбата срещу правилността на оценката им като доказателствен източник е напълно неоснователно. Комплексният характер и степента на причиненото телесно увреждане са били предмет на касационна проверка при първото разглеждане на делото от ВКС, при което са получили аргументиран отговор за неоснователност и при липсата на нови факти по съществото на обвинението, не се налага повторно да бъдат обсъждани и подлагани на преценка. Изведените фактически положения от контролираните инстанции, които са резултат на убедителна аналитична дейност, са обусловили и правилното приложение на материалния закон чрез квалификация на деянието по чл.199, ал.1, т.3 вр. чл.198, ал.1 от НК. В обобщение следва да се посочи, че въззивният съд не е допуснал съществени процесуални нарушения при постановяване на съдебния си акт, които да са довели до неправилно приложение на материалния закон, поради което не са налице касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и 2 от НПК. Доводите за явна несправедливост на наказанието касаят неправилната оценка на предходните осъждания на дееца като непълнолетен и придадената им по-голяма относителна тежест като отегчаващ факт, както и са обвързани с искането за преквалификация на деянието, която в случая е неприложима, поради липсата на релевантни факти в негова подкрепа. Наказанието се атакува и като прекомерно завишено, предвид младата възраст на дееца и обстоятелството, че предходните му осъждания са като непълнолетен. Тези оплаквания са неоснователни. Наказанието на подсъдимия е определено при вярно индивидуализирани от контролираните съдилища смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, при отчетен превес на смекчаващите такива, като е индивидуализирано в рамките на законовия специален минимум от пет години лишаване от свобода. Въззивният съд е подложил на собствена детайлна оценка и анализ предходните осъждания на подсъдимия като непълнолетен и правилно е заключил, че по отношение на същите не е настъпила реабилитация по право по чл.86, ал.1 от НК, както и не е налице абсолютна реабилитация по смисъла на чл.88а от НК, поради което предходните осъждания на подсъдимия правилно са оценени при индивидуализацията на наказателната му отговорност като отегчаващ факт. Намаляване на наложеното наказание е допустимо да се извърши само при условията на разпоредбата чл.55 от НК, предпоставките за прилагането на която не са налице. Настоящата инстанция не констатира неотчетени смекчаващи обстоятелства, като такива не се сочат и от самия касатор, извън изложените съобразно относно искането за преквалификация, което е неоснователно. Отмереното наказание от пет години лишаване от свобода е съответно на тежестта на извършеното деяние и на целите по чл.36 от НК и е определено изцяло в полза на дееца. Конкретната тежест на деянието, обуславяща завишена степен на обществена опасност, изводима от механизма на извършването му - грабежът е осъществен спрямо лице в състояние, близко до безпомощното, с оглед алкохолното му опиване, и от обстоятелството, че е придружен с две средни телесни повреди, правилно е оценена от решаващите съдилища в контекста на останалите обстоятелства по чл.54 от НК. Жалбата срещу решението в гражданската му част също е неоснователна и следва да се остави без уважение. Контролираните инстанции са отчели тежестта на уврежданията и продължителността на претърпените от пострадалия болки и страдания и правилно са отмерили стойността на обезщетението за вреди, което настоящата инстанция намери за справедливо определено. Единственият довод в тази връзка , изложен от касатора е свързан с актуалността на търпените от пострадалия болки от полученото при грабежа мозъчно сътресение, което не е възприето от контролираните инстанции като обстоятелство от значение за размера на присъденото обезщетение, поради което се явява неотносимо към основателността на гражданската претенция и не налага промяна в уважения размер. Предвид гореизложеното, касационната инстанция намери касационната жалба за неоснователна, поради което решението на Пловдивски апелативен съд следва да бъде оставена в сила, като правилно и законосъобразно. Водим от горното и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 128 от 22.10.2015 г., постановено по в.н.о.х.д. № 269/2015 г. по описа на Пловдивски апелативен съд, III наказателен състав. Решението не подлежи на обжалване . ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.