Р Е Ш Е Н И Е № 61 гр.София, 15.02.2012 г. Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на осми февруари две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов Борис Илиев при секретаря Райна Пенкова и прокурора като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 1037/ 2011 г. за да постанови решението, взе предвид следното: Производството е по чл.290 от ГПК. С определение № 1336/ 21.10.2011 г. на ВКС, ІV г.о. по гр.д.№ 1037/ 2011 г. по жалба на И. а. “В. к. и в.-п. д.” (ИА ВКВПД), е допуснато касационно обжалване на въззивно решение на Пловдивски окръжен съд № 576 от 19.04.2011 г. по гр.д.№ 536/ 2011 г., с което по предявените от И. Н. С. против ИА ВКВПД искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, 2 и 3 от КТ е признато за незаконно и е отменено уволнението на И. С., извършено със заповед № ЧР-09-32/ 25.05.2010 г. на директора на ИА ВКВПД, И. С. е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „главен специалист” и ИА ВКВПД е осъдена да й заплати обезщетение за оставане без работа на основание чл.225 ал.1 от КТ в размер 3 072,43 лв. Обжалването е допуснато поради наличие на противоречива практика по въпроса как се установява фактът на реално съкращаване на щата – според съдържанието на трудовите функции на съкратената длъжност или според наименованието на длъжността. В обжалваното въззивно решение съдът е приел, че щом щата за длъжностите „главен специалист” е увеличен, няма значение какви са трудовите функции на заемащите тази длъжност лица, т.е. отдал е значение на наименованието на длъжността. Обратно, в представеното от касатора решение на ВКС, ІІІ г.о., № 278/ 18.04.2006 г. е прието, че реално съкращаване в щата е налице и при запазване на числеността на персонала, когато едновременно със закриване на щатни бройки за определени длъжности и се откриват нови щатни места за длъжности с различни трудови функции. За правилна следва да се приеме практиката, обективирана в посоченото решение на ВКС. Уволнителното основание „съкращаване на щата” осигурява възможност на работодателя законосъобразно да се освободи от тези работници или служители, чиито трудови функции по една или друга причина вече не обслужват неговата дейност. Няма значение как се именова длъжността, заемана от тези работници или служители. Същественото е каква дейност те са изпълнявали. Ето защо работодателят може да съкрати едни работници и да назначи други на длъжност, която има същото наименование, но въпреки това да е налице реално съкращаване на щата. Това ще е така, ако новоназначените работници, макар заемащи длъжност със същото наименование, изпълняват различни трудови функции в сравнение с тези на съкратените. С оглед този отговор по въпроса, заради който касационното обжалване е допуснато, жалбата срещу атакуваното въззивно решение е основателна. Въззивният съд е приел, че щатните бройки са увеличени, при което не може да има съкращаване на щата, без оглед на трудовите функции на новите длъжности и тази на уволнените работници. Изводът му е направен в нарушение на закона, тъй като същественото при преценката дали е съкратен щатът, е какви трудови функции са изпълнявали съкратените работници и какви функции изпълняват тези, които заемат същата длъжност по новото щатно разписание. Следователно по отношение на обжалваното решение е налице касационното основание по чл.281 т.3 пр.1 от ГПК и същото следва да бъде отменено. Доколкото не се налага повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия, спорът следва да бъде решен по същество от настоящата инстанция. Установено е, че ищцата е работила от 13.01.2009 г. в И. а. „С. д. на МО” (ИА СДМО), Г. д. „У. на с. д.”, т. д. П., отдел АИТО, заемала е длъжността „главен специалист”. Видно от връчената й на 27.02.2009 г. длъжностна характеристика, тя е работила в област „Обработка на първичната счетоводна документация”, като е следвало да приема, проверява и обработва първични финансово-счетоводни документи, да изготвя фактури за наемателите от жилищния фонд на МО, да изготвя справки, свързани със счетоводни документи относно наемателите, да изготвя справки относно съдебните вземания от длъжниците и др. под. Видно от длъжностното разписание на ИА СДМО от 01.07.2009 г., в отдела, в който работи ищцата са били предвидени 4 щатни бройки за длъжността „главен специалист”. На 26.04.2010 г. на ищцата са връчени предизвестие и заповед за прекратяване на трудовото правоотношение, издадени от изпълнителния директор на ИА СДМО на основание чл.328 ал.1 т.2. Впоследствие, със заповед от 05.05.2010 г., заповедта за уволнение е отменена от нейния издател. ИА СДМО е преобразувана в ИА ВКВПД, чиито устройствен правилник е одобрен с ПМС № 54/ 01.04.2010 г., в сила от 25.05.2010 г. От правомощията на новата агенция отпадат тези, които са свързани с управлението на ведомствения жилищен фонд на МО, а щатните й бройки са намалени с 262. Въз основа на ПМС № 54, министърът на отбраната е утвърдил на 14.05.2010 г. длъжностно разписание на ИА ВКВПД, в сила от 25.05.2010 г., в което предвидените щатове за длъжността „главен специалист” в сектор АИФО, отдел Централен, са 5. Видно от длъжностните характеристики за тези щатове обаче, за нито един от тях не са предвидени функции по обработка на първична счетоводна документация, свързана с наемателите на ведомствения жилищен фонд на МО. Щатовете са за главен специалист, работещ в областта на административното и техническо обслужване (обработване на документи в сектора, технически функции по осигуряване и обслужване на работата в отдела, получаване и предоставяне на информация на служителите в отдела, техническо изпълнение на преписки и др. под.); главен специалист в областта техническа дейност в отдел „Централен” (води аналитична отчетност на СМЦ, следи за измененията на стоките и материалите, информира за повреди и аварии и др. под.); главен специалист в областта на финансовата дейност (изготвя ведомости за заплати, извършва касови операции, води касова книга, прима и предава парични ценности и др. под.); главен специалист в областта на кадровото и трудовото правоотношение (подготвя документи по движението на кадрите и трудовите договори, документи за пенсиониране и трудоустрояване, изготвя справки за кадрите и др. под.); и главен специалист в областта на административното и техническо обслужване (работи по обработване на документи, подпомага изготвяне на отчети, планове и справки, води и съхранява технически досиета на обекти, участва при инвентаризация на Д. и др. под.). Главен специалист с трудови функции, като тези на съкратената ищца, в сектор АИФО на агенцията – правоприемник на ИА СДМО, няма. На 25.05.2010 г. изпълнителният директор на ИА ВКВПД издал предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата, на същата дата й е връчена и заповед за уволнение на основание чл.328 ал.1 т.2 от КТ поради съкращаване на щата. Уволнението е извършено в съответствие с изискванията на закона. Ищцата го оспорва с доводи, че няма реално съкращаване на щата, които обаче са неоснователни. Такова съкращаване е извършено от министъра на отбраната на основание ПМС 54/ 2010 г., който е утвърдил ново щатно разписание. В отдел „Централен”, сектор АИФО на ИА ВКВПД, длъжностите „главен специалист” (5) действително са повече от тези в отдел АИТО на бившето териториално поделение в П. (4), но това не е съществено по отношение на извода за наличие на съкращаване на щата. Всяка от длъжностите „главен специалист” в сектор АИФО, отдел Централен на ИА ВКВПД, има трудови функции, коренно различаващи се от трудовите функции, които преди уволнението е изпълнявала ищцата. А предвид дадения по реда на чл.291 от ГПК отговор на правния въпрос, поради който обжалването е допуснато, именно съдържанието на трудовата функция, а не наименованието на длъжността е релевантно при преценката има ли реално съкращаване на щата. След като ищцата е изпълнявала функции по обслужване на наемателите от ведомствения жилищен фонд на МО, каквато дейност ИА ВКВПД не извършва, и след като нито един от останалите на работа главни специалисти не изпълнява такива функции, съкращаването на щата е реално и уволнението не може да бъде оспорвано на основание липсата на такова. Неоснователни са и доводите на ищцата за немотивираност на заповедта за уволнение. В същата е изложено въз основа на кои нормативни актове и с какъв акт на министъра на отбраната е съкратен щата, длъжността, която се съкращава и основанието за прекратяване на трудовото правоотношение. Повече мотиви работодателят не е длъжен да излага в заповедта за уволнение. Той не е бил длъжен също така да извършва подбор. Видно от представените длъжностни характеристики, макар в отдела на ищцата да е имало щатни бройки за повече от един „главен специалист”, никой друг от заетите на тази длъжност не е имал като задължение да изпълнява трудови функции по обслужване на наемателите на ведомствения жилищен фонд на МО. И тъй като за това, доколко длъжността е уникална, се съди по присъщите й трудови функции, а не според наименованието й, то следва извод, че работодателят е съкратил единствената длъжност по обслужване на наемателите от жилищния фонд на МО. При съкращаване на единствена длъжност подбор не се извършва, в който смисъл е установената и трайна съдебна практика. Неоснователни са и доводите на ищцата, че с отмяната на предходната (връчена й на 26.04.2010 г.) заповед за уволнение работодателят внесъл неяснота около правният й статут. Законът изрично овластява работодателя до отнасяне на спора до съда сам да отмени уволнението (чл.344 ал.2 от КТ). Касае се за оттегляне на уволнителното волеизявление, което е допустимо и като правни последици води до възстановяване на трудовоправната връзка, без оглед начина на формулирането му. Това, че в случая работодателят е използвал думите „отменям заповедта” не означава, че не оттегля предизвестието, тъй като е ясно, че е оттеглил уволнителното си волеизявление. Ищцата няма правен интерес да оспорва оттеглянето, тъй като то няма неблагоприятни последици за нея. Следователно никое от основанията за отмяна на уволнението, изложени от ищцата в исковата молба, не е налице. Исковете за отмяна на уволнението, за възстановяването й на заеманата преди това длъжност и за заплащане за обезщетение за оставане без работа, са неоснователни и следва да се отхвърлят. По изложените съображения съдът Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решението на Пловдивски окръжен съд № 576 от 19.04.2011 г. по гр.д.№ 536/ 2011 г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявените от И. Н. С., Е. [ЕГН], [населено място], [улица], ет.4, ап.8, против И. а. „В. к.и в.-п. д.” на М. на о., [населено място], [улица], искове по чл.344 ал.1 т.1 от КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнението, извършено със заповед № ЧР-09-32/ 25.05.2010 г. на директора на А., по чл.344 ал.1 т.2 от КТ за възстановяването на И. С. на заеманата преди уволнението длъжност „главен специалист” и по чл.344 ал.1 т.3 от КТ вр. чл.225 ал.1 от КТ за заплащане на обезщетение за оставане без работа в размер 3 072,43 лв. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: