Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е                                                                          №  67                                                 София   09.03.2010г.                                                  В ИМЕТО НА НАРОДА                                                                         Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и шести януари  през две хиляди и десета година в състав :   ПРЕДСЕДАТЕЛ :  ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА                                            ЧЛЕНОВЕ:   МАРИЯ ИВАНОВА      ИЛИЯНА ПАПАЗОВА   при участието на секретаря Анжела Богданова в присъствието на прокурора, като изслуша докладваното от съдия Папазова  гр.д.№ 4090 по описа за 2008г. на бившето І г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :             Производството е с правно основание чл.290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба,подадена от П. И. П.,С. Г. П.,Е. М. П. и В. М. Б.-всички от гр. К.,чрез процесуалния им представител-адвокат Д. против въззивно решение № 73 от 7.05.2008г.по в.гр.д. № 422 по описа за 2007г.на Кърджалийски окръжен съд, с което е отменено решение № 175 от 21.09.2007г.по гр.д. № 207/2007г. на Районен съд К. и вместо това е постановено друго,с което е отхвърлен като неоснователен предявения установителен иск за собственост от П. И. П.,С. Г. П., Е. М. П. и В. М. Б. против М. К. Х.,Х. К. Х. и Ю. К. Х.,О. К. и ОС”ЗГ”К. ,с правно основание чл.97 ал.1 от ГПК за незастроен поземлен имот с кадастрален № 6* по кадастралната карта от 2000г.на кв.”Възрожденци”К. /бивш им. № 364/, с площ от 4 215кв.м.,при граници:северозапад-мера,общински остатък,североизток-бул. Хр. Б. ”,югоизток- имоти с кад. № 6*-общински остатък и 6533 на И. Б. и югозапад- мера,общински остатък,представляващ бивша селскостопанска земя в местността”Байрям ери” в землището на гр. К.. Искането е за отмяна на постановения въззивен акт и решаване на спора по същество като бъде уважен предявения иск или за връщане на делото за ново разглеждане на въззивния съд. С определение № 363 от 27.03.2009г. ВКС е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280 ал.1 т.1 от ГПК,като е счел,че е налице противоречие с практиката на ВКС /ТР № 1/97г.т.ІІ/ по въпроса за поредността, в която следва да се разглеждат административното и исковото производства –при предявен иск за собственост с предмет недвижими имоти,подлежащи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ,когато по отношение на ищците не е приключила административната процедура по възстановяване на собствеността заради възникнал спор за материално право с други лица. Поставен е и въпроса за процесуалната правоспособност на Общинските служби за земеделие и гори и по-специално за това –дали те могат да бъдат страна в исково производство по чл.14 ал.4 от ЗСПЗЗ,с оглед преценката на техен правен интерес при положение,че не претендират да са носители на право на собственост ./В случая въззивното производство е инициирано по жалба на ОС”ЗГ”/. В съдебно заседание страните не се явяват,не се представляват и не вземат становище. Върховният касационен съд,състав на ІІІ г.о.,след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото,намира следното: За да постанови решението си –въззивният съд е приел,че предявеният иск с правно основание чл.14 ал.4 от ЗСПЗЗ/който неправилно е бил квалифициран като предявен по общия ред чл.97 ал.1 от ГПК/ е неоснователен,тъй като не е приключила специалната административна процедура по възстановяване на собствеността по реда на чл.14 ал.3 от ЗСПЗЗ /преписката е била оставена без движение от ОС”ЗГ”за представяне на удостоверение от техническата с. на общината по чл.13 ал.4,5 и 6 и чл.13а от ППЗСПЗЗ/ и тъй като земята вече била възстановена по реда на чл.18ж ал.1 и чл.18з ал.1 от ППЗСПЗЗ в полза на ответниците като наследници на К. К. Съгласно чл.290 ал.2 от ГПК-касационният съд се проверява правилността на въззивното решение само по посочените в жалбата основания. В случая посоченото е неправилност на решението поради нарушение на материалния закон. Твърдението на касаторите е,че са установили,че наследодателят им И. П. -към момента на образуване на ТКЗС/1962г./е бил собственик на процесния имот от 4 215кв.м. Позовават се на отбелязването в емлячния регистър от 1949г., съгласно което 5дка земя в м.”Байрям ери”е записана на името на И. П. ,а записаните ниви на името на К. К. са в други местности /”Санджакгору” и ”Каяалтъ”/ и на показания на разпитаните по делото свидетели,които установяват непрекъснато владение от сключването на писмения договор от 1951г. Излагат доводи, че наследниците на К. К. въобще не са заявявали за възстановяване земя в м.”Байрям ери”и съответно такава не им е възстановена. Възстановената им земя е в м.”Аламалъка”,за която по делото не е установено,че е идентична с м.”Байрям ери”. Отделно считат,че съдът се е позовал на документ,който не е приет по надлежния ред като доказателства по делото/заповед № 706/2006г.на кмета на община К.. Спорно по делото е било правното основание на предявения иск,с оглед твърдението в исковата молба,че земята не е земеделска и не е включвана в ТКЗС, ДЗС или друга селскостопанска организация. /Първоначално районният съд е разгледал иска като такъв по чл.14 ал.4 от ЗСПЗЗ,а окръжният съд е приел,че правното основание е чл.97 от ГПК,поради което е обезсилил решението и го е върнал за ново разглеждане. При новото разглеждане районният съд го е уважил по общия ред,приемайки,че земята не е включвана в ТКЗС. Въззивният съд го е отменил и е отхвърлил иска ,с гореописаните мотиви,приемайки,че се касае до земеделска земя,за която е приложим специалния ред по чл.14 ал.3 от ЗСПЗЗ и че при положение,че е налице постановено решение по чл.18 ж от ППЗСПЗЗ за същия имот-искът по чл.14 ал.4 от ЗСПЗЗ е неоснователен. От тези изводи-настоящата инстанция споделя само този за земеделския характер на процесната земя. За това недвусмислено сочи факта,че същата е заявена за възстановяване пред ОС”ЗГ”,че вече е възстановена от ОС”ЗГ”в полза на ответниците-физически лица по делото, както и че като доказателство,установяващо правото на собственост страните се позовават на извлечения от емлячен регистър, още повече че за приложимостта на ЗСПЗЗ е от значение статута на имота към момента на образуване на ТКЗС. Имайки –пред вид статута на земята,настоящият съдебен състав-намира,че коректното правно основание е това по чл.14 ал.4 от ЗСПЗЗ и пред вид установителния характер на двата иска/по чл.14 ал.4 от ЗСПЗЗ и чл.97 ал.1 от ГПК/ и идентичните факти,подлежащи на установяване,намира,че съдилищата/без въззивния/ –независимо, че не са квалифицирали правилно иска- са се произнесли по него,като са обсъдили релевантните факти. Въззивният съд-независимо,че правилно е квалифицирал иска по чл.14 ал.4 от ЗСПЗЗ е постановил недопустим съдебен акт, което налага обезсилването му и прекратяване на производството по делото. Това е така,защото въззивното производство е инициирано от ненадлежна страна,която не притежава право на жалба. За допустимостта на производството съдът следи служебно, поради което въззивният съд е бил длъжен да констатира,че подалият жалбата – О. служба”З. и гори” К. няма правен интерес от обжалване на решение,с което е разрешен спор за собственост между физически лица и да я остави без разглеждане. Съображенията за това са следните: Производството по чл.14 ал.4 от ЗСПЗЗ е установително, исково производство. Оспорването на правото на собственост върху земеделска земя по исков ред винаги е обусловено от правен интерес. Правният интерес е личен и предполага защита на претендирано собствено право. В това производство - О. служба”З. и гори”-в качеството си на административен орган,натоварен с функции по преценка за наличие на определени в закона предпоставки за възстановяване на собствеността–не може да защити собствен правен интерес. Спорът по чл. 14 ал. 4 ЗСПЗЗ съществува, когато две страни твърдят собствени права спрямо един и същ имот към минал момент - образуването на ТКЗС, и то във връзка с евентуалното му възстановяване. В случая - съгласно чл.3 от ЗСПЗЗ /според който земеделските земи могат да бъдат собственост на граждани, на държавата, на общините и на юридически лица/- ОС”ЗГ”не може да претендира права на собствено основание. Тя е предявила и е искала да защити чужди права- тези на ответниците М. К. Х.,Х. К. Х. и Ю. К. Х. /, в качеството им на наследници на К. К. /,в полза на които тя вече е възстанила процесната земя със свое решение по чл.18ж ал.1 от ЗСПЗЗ, т.е. тя е предявила чужди права,което е недопустимо. Процесуалната допустимост на иска или легитимацията на страната, която го предявява - наличието на правен интерес - е от категорията на абсолютните процесуални предпоставки, за които съдът следи служебно. Иск, предявен от лице, което няма правен интерес, е процесуално недопустим и не може да бъде разглеждан по същество. Още повече,че както е посочено в ТР № 1 по гр.д. № 11/97г.на ОСГК на ВКС – с иска по чл.14 ал.4 от ЗСПЗЗ се решава въпроса за собствеността към момента на одържавяването на земята и включването й в ТКЗС,ДЗС или друга селскостопанска организация и този иск по никакъв начин не е обусловен от решението на комисията по чл.18ж ал.1 от ЗСПЗЗ, чието действие е за в бъдеще. Гореизложеното,мотивира настоящия съдебен състав да обезсили постановения въззивен акт и да прекрати образуваното касационно производство като недопустимо. При положение,че не е обжалван от надлежна страна-постановеният от районния съд акт/ решение № 175 от 21.09.2007г.по гр.д. № 207/2007г. на Районен съд Кърджали/ е влязъл в сила. Мотивиран от горното,Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение     Р Е Ш И :     ОБЕЗСИЛВА решение № 73 от 7.05.2008г.по в.гр.д. № 422 по описа за 2007г.на Кърджалийски окръжен съд и ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 4* по описа за 2008г.на Върховен касационен съд. РЕШЕНИЕТО е окончателно.       ПРЕДСЕДАТЕЛ :     ЧЛЕНОВЕ:1.   2.