Р Е Ш Е Н И Е № 146 [населено място], 10.01.2018г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди и седемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА при секретаря София Симеонова като изслуша докладваното от съдия Генковска т.д. № 1198 по описа за 2016г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Л. С. Ц. и В. С. Й., чрез пълномощника адв. А. А. срещу решение № 2449/11.12.2015г. по в.гр.д. № 2831/2015г. на Софийски апелативен съд, ГО, 2 състав в частта, с която частично е отменено решение № 3223/09.05.2014г. по гр.д. № 245/2013г. на СГС и вместо него е постановено друго за отхвърляне на предявените от касторите против Гаранционен фонд главни искове с правно осн. чл.288, ал.1, т.2, б“а“ КЗ /отм./ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 30 000 лв. до 100 000 лв. за всеки ищец, както и в частта за разноските и държавната такса. В касационната жалба се излагат съображения за неправилност на решението на САС в обжалваната му част поради необоснованост, допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. Касаторите считат за необоснован изводът на въззивния съд, че пострадалото лице е могло поради непосредствената си близост лесно да установи състоянието на алкохолно опиянение от страна на водача на превозното средство, а оттук и неправилно е направено заключение, че синът на касаторите е допринесъл с поведението си за настъпване на вредоносния резултат. Анализът на събраните доказателства дискредитира доказателствената стойност на обсъдените от въззивния съд показания на св.К. К. – брат на виновния водач. Поради което касаторите намират, че неправилно САС е приложил нормата на чл.51, ал.2 ЗЗД. Освен това в нарушение на чл.52 ЗЗД САС не е съобразил всички релевантни за спора критерии при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, претърпени от всеки един ищец като родител на починалото лице: характер и степен на вредите, възраст на увредения, отношения между него и ищците, конкретните икономически условия в страната към момента на деликта. Иска се отмяна на обжалваното въззивно решение в атакуваната част и постановяване на друго за уважаване на иска за разликата над 30 000 лв. до 100 000 лв. за всеки един касатор, ведно със законната лихва от 18.11.2012г. до окончателното изплащане на сумата и присъждане на разноски по спора. Ответникът по касационната жалба – Гаранционен фонд – [населено място] и третото лице помагач на ответника – К. К. К., не изразяват становища. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и заявените касационни основания, съобразно правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК приема следното: За да отмени решението в частта, с която е уважен искът на всеки от ищците по чл. 288, ал. 1, т.2, б.”а” КЗ /отм./ над 30 000 лв. до 100 000 лв. за обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на сина им С. В. Й. при ПТП на 29.07.2011 г., по вина на водача К. К. К., управлявал мотоциклет без застраховка ”Гражданска отговорност” и да го отхвърли за тази сума, въззивният съд е приел, че със споразумение по НОХД №194/ 2012 г. на ОС - Кюстендил, е установена вината на третото лице-помагач на ответника за причиняване смъртта на С. Й.. Намерил е за доказано, че водачът е нарушил правилата на ЗДвП и е управлявал мотоциклета след употреба на алкохол- 1.66 промила, като е безспорно установено, че няма сключена застраховка „Гражданска отговорност”. По съображения, че и пострадалият след употреба на алкохол и наркотични вещества, се е съгласил да пътува на мотоциклета, въпреки пияното състояние на водача, което е било средна степен на алкохолно опиянение, като такова винаги има своето външно проявление и пострадалият при непосредствената близост на мотоциклета с делинквента е могъл лесно да го установи, съдът е приел съпричиняване ½. Решението е влязло в законна сила в частта, в която са установени елементите от фактическия състав на чл. 288, ал. 1, т.2, б.”а” КЗ /отм./, тъй като касационна жалба е постъпила само от ищците в частта, с която всеки от исковете им е отхвърлен над 30000 лв., затова предмет на обсъждане е: размерът на обезщетението и определянето му при съблюдаване критерия на справедливост по чл. 52 ЗЗД и правилно ли е приложена разпоредбата на чл. 51 ал. 2 ЗЗД. С определение № 132/06.03.2017г. по т.д. № 1198/2016г. е допуснато касационно обжалване на решението на САС при условията по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпросите: 1/ относно определянето на размера на обезщетението, съгласно критериите по чл. 52 ЗЗД и 2/ съставлява ли съпричиняване от пострадалия, когато е пътувал при водач, употребил алкохол над законоустановения минимум, който факт е бил известен на пострадалия и за приноса на пострадалия в този случай. За да даде отговор на поставените правни въпроси настоящия състав на ВКС съобрази следното : С оглед задължителната за съдилищата практика, обективирана в ППВС №4/68г. понятието „справедливост” не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на обективно съществуващи конкретни обстоятелства. За да се определи размерът, съставляващ справедливо овъзмездяване на претърпените от деликта болки и страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди, с оглед характера и тежестта на уврежданията, интензитетът и продължителността на болките, както и икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането. Съдът трябва да вземе под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди, и в мотивите към решението да посочи конкретно същите обстоятелства, както и значението им за размера на неимуществените вреди. Съобразно т.7 на ТР №1/23.12.2015 г. по тълк.д.№1 /2014 на ВКС, ОСТК e даден отговор на втория правен въпрос в следния смисъл : Налице е съпричиняване на вредата, когато пострадалото лице е пътувало в автомобил, управляван от водач, употребил алкохол над законоустановения минимум, ако този факт му е бил известен. В мотивите по т.7 от Тълкувателното решение е прието, че дали поведението на пострадалия е рисково, а именно когато то е проява на съзнателен и свободно формиран избор на увредения, по отношение на когото е налице знание за този факт, или възможност за узнаването му при проявена нормална дължима грижа, и дали е допринесло за увреждането, подлежи на установяване във всеки конкретен случай и тежестта за доказване е върху позоваващата се на съпричиняването страна - делинквент или застраховател. По основателността на касационната жалба: С оглед изложеното по-горе настоящият съдебен състав преценява, че обжалваното решение е постановено в отклонение от задължителната съдебна практика по чл.52 ЗЗД, при неточно прилагане на критериите за определяне размера на справедливото обезщетение при деликт, и е необосновано. Въззивният съд е посочил предпоставките, въз основа на които е направил заключение относно размера на пълното обезщетение : възрастта и личността на пострадалия и неговото обществено положение, близките отношения приживе на пострадалия с неговите родители и конкретните обществено икономически условия в страната. Освен формалното им изброяване САС не е изследвал действителното съдържание на връзката между пострадалия и касаторите. От събраните свидетелски показания се установява, че С. Й. се явява тяхното най-голямо дете – син, с който всеки един от тях е изградил здрава и емоционално наситена връзка: пострадалият е отглеждан след развода между родителите предимно от баща си, с който са имали по-скоро приятелски отношения, бащата се е грижил да не липсва нищо на сина му, въвел го е в работата. Пострадалият не е прекъсвал в годините отношенията с майка си, като винаги на празниците е бил с нея, а посещенията са били взаимни. Към датата на инцидента пострадалият е навършил 25 години, т.е. прекъснат е живот на млад човек, който е бил радост и упование за своите родители. Въззивният съд не е съобразил изключителния интензитет и продължителност на понесените психически страдания от страна на касаторите – майката е била в болница, изпаднала е в неадекватно състояние, бащата е започнал да боледува от сърце, нервно разстройство, променило се е поведението му като не е искал да прави нищо, защото е загубил смисъла на своя живот. Конкретните социално-икономически условия в страната към датата на деликта 29.07.2011г. са също формално отчетени. В резултат на допуснатите от въззивния съд пороци при постановяване на решението, обезщетението, определено от него, се преценява като занижено и несъответстващо на изискването за справедливост. С оглед точното приложение на материалноправния закон– чл.52 ЗЗД, е необходимо размерът на обезщетението да се завиши и се определи на 120 000 лв. за всеки касатор. При определяне на крайния размер на обезщетението за претърпени неимуществени вреди поради смъртта на С. Й. от всеки един ищец следва да се отчете заплащането от Гаранционния фонд извън процеса на суми от по 20 000 лв. Следователно справедливият размер на търсеното обезщетение възлиза на 100 000 лв. за всеки ищец. При изграждане на решаващия правен извод за наличие на предпоставките на чл.51, ал.2 ЗЗД САС се е позовал на събраните пред първоинстанционния съд гласни доказателства, че пострадалият е знаел, че се качва на мотоциклет, управляван от водач в пияно състояние и на установената в хода на наказателното производство концентрация на алкохол- 1,66 промила, която се определя като средна степен на алкохолно опиянение и която според предположение на въззивния съд винаги има външно проявление, лесно различима при непосредствена близост между водача и пътника на мотоциклет. Предвид изложеното САС е приел, че с поведението си пострадалият е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат и е налице съпричиняване в съотношение ½ за водача и ½ за пътника. В отклонение от задължителната практика по т.7 от ТР № 1/2014г. на ОСТК на ВКС въззивният съд и в нарушение на процесуалния закон чл.236, ал.2 ГПК не е обсъдил всички събрани по делото доказателства, релевантни за установяване конкретното поведение на пострадалия. Свидетелските показания, които сочи САС са депозирани от К. К. К. - брат на виновния водач и за преценката на решаващия съд дали да ги кредитира или не, не е съобразено, че те не се подкрепят от останалия доказателствен материал. Относно фактите, осъществили се непосредствено преди катастрофата, не са разпитвани други свидетели, а дадените в хода на досъдебното производство показания от преките участници в тези събития – на сбирката са присъствали по-малко хора, сред тях не е бил свидетелят К. К., младежите са се събрали за да поставят палатка, никой от присъстващите не е бил видимо пиян поради употреба на алкохол или видимо опиянен от действие на опияти, противоречат на изложеното от брата на водача. Следователно Гаранционният фонд, който е направил възражение за съпричиняване на вредоносния резултат поради доброволно поставяне от пострадалия в риск като е знаел, че водачът на мотоциклета е употребил алкохол и въпреки това се е качил като пътник, не е доказал с допустими от ГПК доказателствени средства същото възражение. Само въз основа на безспорно установеното обстоятелството, че К. К. е бил с концентрация на алкохол в кръвта от 1,66 промила, не може да се направи обоснован извод за знание у С. Й., че водачът на мотоциклета е употребил алкохол. Въззивният съд не е съобразил горното и е редуцирал дължимото в полза на ищците обезщетение с ½ , поради съпричиняване на вредата, въпреки отсъствие на предпоставките на чл.51, ал.2 ЗЗД. Поради изложеното въззивното решение в обжалваната част е незаконосъобразно и следва да бъде отменено. С оглед правомощията на касационната инстанция по чл.293, ал.2 ГПК, след отмяна на въззивното решение в обжалваната част за разликата над 30 000лв. до 100 000лв. ВКС следва да постанови решение по същество, с което се уважат исковете по чл.288, ал.1, т.2 , б.а“ КЗ / отм./ за този размер и акцесорните искове по чл.86 ЗЗД, тъй като не се налага извършване на нови или повтаряне на съдопроизводствени действия от въззивната инстанция. С оглед изхода от спора Гаранционният фонд дължи държавна такса за всеки иск за първа инстанция – по 4000лв. или общо 8000лв. и за касационна инстанция върху уважената при настоящето разглеждане на спора част от исковете по 1400лв. или общо 2800лв., което налага отмяна на въззивното решение в частта, с която е отменено решението на СГС в частта, с която ответникът е осъден да заплати по сметка на СГС на осн. чл.78, ал.6 ГПК държавна такса за разликата над 2490лв. до 8000лв. Следва Гаранционният фонд да се осъди да заплати държавна такса по уважената касационна жалба в размер на 2800 лв. по сметка на ВКС. Въззивното решение следва да се отмени и в частта за разноските като вместо него се постанови друго, с което Гаранционният фонд се осъди да заплати на всеки един от ищците на осн. чл.78, ал.1 ГПК сумата от 4230лв., представляваща сторените от тях разноски за първа / 700лв./ и въззивна / 3530лв./ инстанции . Касаторите не претендират разноски за касационната инстанция. Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 2449/11.12.2015г. по в.гр.д. № 2831/2015г. на Софийски апелативен съд, ГО, 2 състав в частта, с която частично е отменено решение № 3223/09.05.2014г. по гр.д. № 245/2013г. на СГС за осъждане на Гаранционен фонд да заплати поотделно на Л. С. Ц. и В. С. Й. обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на техния син С. В. Й. ЕГН [ЕГН] за разликата над сумата от 30 000лв. до 100 000лв. и вместо него е постановено друго за отхвърляне на предявените от Л. С. Ц. и В. С. Й. против Гаранционен фонд главни искове с правно осн. чл.288, ал.1, т.2, б“а“ КЗ /отм./ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 30 000 лв. до 100 000 лв. за всеки ищец, както и в частта за отмяна на първоинстанционното решение в частта, с която Гаранционен фонд е осъден да заплати по сметка на СГС, на осн. чл.78, ал.6 ГПК държавна такса за разликата над сумата от 2490лв. до 8000лв. и в частта за разноските, като вместо което ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА Гаранционен фонд - [населено място] да заплати на Л. С. Ц. с ЕГН [ЕГН] допълнително сумата от 70 000 лв. /разликата над 30 000 лв. до 100 000лв./ – обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от смъртта на син й С. В. Й. ЕГН [ЕГН], на осн. чл.288, ал.1, т.2 , б.“а“ КЗ /отм./, ведно със законната лихва от 18.11.2012г. до окончателното изплащане. ОСЪЖДА Гаранционен фонд - [населено място] да заплати на В. С. Й. с ЕГН [ЕГН] допълнително сумата от 70 000 лв. /разликата над 30 000 лв. до 100 000лв./ – обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от смъртта на син му С. В. Й. ЕГН [ЕГН], на осн. чл.288, ал.1 , т.2 , б.“а“ КЗ /отм./, ведно със законната лихва от 18.11.2012г. до окончателното изплащане. ОСЪЖДА Гаранционен фонд - [населено място] да заплати на Л. С. Ц. с ЕГН [ЕГН] сумата от 4230 лв., представляваща сторените от нея разноски за първоинстанционното и въззивното производство. ОСЪЖДА Гаранционен фонд - [населено място] да заплати на В. С. Й. с ЕГН [ЕГН] сумата от 4230 лв., представляваща сторените от него разноски за първоинстанционното и въззивното производство. ОСЪЖДА Гаранционен фонд - [населено място] да заплати по сметка на ВКС държавна такса в размер на 2800 лв., на осн. чл.78, ал.6 ГПК. Решението е постановено при участието на К. К. К. ЕГН [ЕГН] в качеството му на трето лице-помагач на ответника. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: (