Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е   № 377   гр. София, 29 юни 2010г.   В   ИМЕТО   НА   НАРОДА             Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и втори юни, две хиляди и десета година, в състав:                                                                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВЕРОНИКА ИМОВА                    ЧЛЕНОВЕ:КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ                                                                                  ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА   при  секретар  ЛИЛИЯ  ГАВРИЛОВА и в присъствието на прокурора РУСКО  КАРАГОГОВ изслуша докладваното от съдията   ЦВЕТИНКА  ПАШКУНОВА н. д. № 328/2010 година        Касационното производство е образувано по жалба на В. Н. , депозирана чрез упълномощените от него защитници срещу въззивен акт №173/24.03.2010г. на Софийски градски съд /СГС/, постановен по внохд №3143/2009г., с който е отменена първоинстанционната оправдателна присъда на Районен съд-София /СРС/ от 23.02.2009г., по нохд №10715/2007г., и ангажирана наказателната отговорност на подсъдимото лице за престъпление по чл.343в, ал.2, вр.ал.1 от НК. В депозираната жалба се визират допуснати нарушения на процесуалния и материален закон, и явна несправедливост на определената наказателна санкция. Обосновава се липса на правосубектност по чл.343в, ал.2 от НК, и престъпна обективна и субективна несъставомерност на инкриминираното деяние. В подкрепа на очертаната позиция се декларира, че В. Н. е правоспособен водач на моторно превозно средство от 1999 година и се излагат съображения за недоказаност на осъществено връчване на подсъдимия на наказателно постановление №125659/06.10.2006г. и за налични предположения за знание за влизането му в сила към датата на неправомерното посегателство. Релевират се оплаквания и за несъответност на наложеното наказание на тежестта на извършеното престъпление и на личността на неговия автор, като се обръща подчертано внимание на трудовата му ангажираност и семейното положение, предпоставящи прилагане на института на условното осъждане. При условията на алтернативност се предлага отмяна на атакуваната присъда и оправдаване на подсъдимото лице или ревизия на акта в санкционната му част. В съдебно заседание на 22.06.2010г. подсъдимият Н, редовно уведомен не се явява пред настоящата инстанция. Същият се представлява от договорен адвокат, който поддържа жалбата и предявява искане за упражняване на регламентираните в чл.354, ал.1, т.т.2 и 3 от НПК, касационни правомощия. Допълнително се представят и писмени бележки, словно обективиращи доводи за отсъстващ конекситет между приетите от въззивния състав фактически положения и доказателствения материал, по които ВКС не дължи произнасяне, доколкото индицират на необоснованост, изключваща инстанционния контрол. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение, че обжалваната присъда следва да бъде оставена в сила. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, за да се произнесе взе предвид следното: С присъда №9/23.02.2009г., по нохд №10715/2007г., СРС е признал подсъдимия В. Р. Н. за невиновен в това на 08.01.2007г. , в гр. С. да е управлявал моторно превозно средство - л.а.”Ауди А6”, с ДК № С* без свидетелство за правоуправление и в едногодишния срок от санкционирането му по административен ред с наказателно постановление №125659/06.10.2006г. за нарушение по чл.150а, ал.1 от ЗДвП, поради което на основание чл.304 НПК го оправдал по повдигнатото обвинение по 343в, ал.2 НК. С обжалвания съдебен акт от 24.03.2010г., в пределите на инициирана по протест на представителя на обвинителната власт въззивна проверка, СГС е отменил първоинстанционната присъда по отношение на В. Н. и вместо нея постановил нова, с която ангажирал наказателна отговорност на подсъдимото лице за инкриминираното престъпление по чл.343в, ал.2 от НК, определяйки му наказателна санкция в съответствие с изискванията на чл.54 от НК- ДЕСЕТ МЕСЕЦА лишаване от свобода. Касационната жалба на подсъдимия Н е НЕОСНОВАТЕЛНА. В рамките на описаната и доказателствено обезпечена фактология въззивната инстанция правилно е приела, че инкриминираното поведение на В. Н. се субсумира от престъпния състав на чл.343в, ал.2 от НК. Визираната норма криминализира управление на моторно превозно средство от неправоспособен водач, в едногодишен срок от наказването му по административен ред за същото деяние, при интелектуалните и волеви характеристики на умисъла като форма на вина. Конкретиката по настоящото дело сочи на очертаните обстоятелства. На 08.01.2007 година около 01.10 часа, В. Н. , управляващ лек автомобил „Ауди А6”, с ДК №С58 48 МА , по бул.”Захари Стоянов”, гр. С., е спрян от полицейските служители М. и И. за рутинна проверка. В нейния обсег е констатирано, че подсъдимото лице не притежава свидетелство за правоуправление и е санкционирано с влязло в сила наказателно постановление /НП/ №125659 от 06.10.2006г. за извършено на 31.08.2006 година, идентично по характер административно нарушение по чл.150а, ал.1 от ЗДвП. Необосновани са предявените от процесуалния представител на В. Н. възражения за липса на правосубектност, подкрепени с голословната декларация, че подсъдимият е правоспособен водач от 1999г. и съпроводени с произволна трактовка на разпоредбата на чл.177, ал.1, т.т.1 и 2 от ЗДвП. Приложеният по делото официален писмен документ, рег. № 1* от 28.03.2007г., изготвен от СД ”Полиция”, отдел ”Пътна полиция” категорично удостоверява, че на В. Н. , с лимитираните от обвинителната власт лични данни не е издавано свидетелство за управление на моторно превозно средство и същият не се води на отчет в ОПП-СДП. В обсега на тези доказателствени очертания процесуално ненужно е претендираното в жалбата тълкуване на чл.177 от ЗДвП в насока разграничаване на хипотезите в ал.1, т.т.1 и 2, което интерпретирано във взаимовръзка с отразените в представената в хода на разследването справка за извършени от подсъдимия административни нарушения по чл.177, ал.1, т.1 от ЗДвП, /ирелевантни в настоящия казус/, мотивира заключението на защитата, че В. Н. не може да бъде субект на престъпление по чл.343в, ал.2 НК. За пълнота на изложението следва обаче да се обсъди лансираната теза. Действително нормата на чл.177 от ЗДвП диференцира административно-наказателната отговорност на водачите на МПС, като предписва относимост на ал.1, т.1 спрямо лицата, лишени от правоуправление по съдебен или административен ред, и на ал.1, т.2 за тези, непритежаващи съответно свидетелство за управление или при неговото отнемане в случаите на чл.171, т.т.1 и 4 от ЗДвП. Текстовото съдържание на чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП не създава двойствен режим на административно-наказателна отговорност в зависимост от основанието и легитимира еднаква тежест на нарушенията- първоначална липса на свидетелство за правоуправление и последваща в резултат на отнемането му. С факта на административното отнемане на този документ се преустановява притежаването му от титуляра, който е изгубил качествата и уменията, позволяващи управлението на МПС и по визираната причина представлява опасност за транспорта. Целите на закона, очертани в чл.1, ал.2 от ЗДвП- опазване живота и здравето на участниците в движението, улесняване на тяхното придвижване, опазване на имуществото на юридическите и физически лица, както и на околната среда от замърсяването от МПС, не биха били постигнати, ако при нарушение водачите с отнето свидетелство са поставени при по-благоприятен режим от тези, на които изобщо не е издавано такова. Логическа последица от предложените съображения е приложимостта на чл.343в, ал.2 от НК както по отношение на административно санкционирани водачи на МПС, непритежаващи съответно свидетелство за управление, така и за тези, на които е отнето по реда на чл.171, т.т.1 и 4 от ЗДвП. На последното индицират обективираните в писмените доказателствени източници административни нарушения на В. Н. по чл.174 от ЗДвП /управление на МПС, с концентрация на алкохол в кръвта от 0,5 до 1,2 промила/, предпоставящи прилагане на принудителната административна мярка - временно отнемане на свидетелство за правоуправление по чл.171, т.1, б”Б” от ЗДвП, пренебрегнати от упълномощения адвокат на подсъдимото лице. В коментирания смисъл са и изрично очертаните в приобщената документация неправомерни деяния на подсъдимия Н, консумиращи състава на чл.177, ал.1, т.2 ЗДвП, също тенденциозно игнорирани. Некоректни са и доводите на защитата за престъпна обективна несъставомерност на инкриминирания акт, поради недоказано връчване на НП №125659/06.10.2006г. на В. Н. и за налични предположения досежно субективните измерения на престъплението по чл.343в, ал.2 от НК, с аргумента за незнание на извършителя, че цитираното постановление е произвело своите административни санкционни последици. Установеният от Закона за административни нарушения и наказания /ЗАНН/, нормативен регламент урежда реда за уведомяване на нарушителя за изготвените наказателни постановления /чл.58 от ЗАНН/ и лимитира хипотезите, при които те влизат в сила /чл.64 от ЗАНН/, като разпоредбата на чл.84 от ЗАНН препраща към правоприлагане на наказателно-процесуалния кодекс, доколкото липсват особени правила за връчване на призовки и съобщения, и за съдебното производство по разглеждане на жалби срещу наказателни постановления. Препис от НП №125659/2006г., издадено въз основа на съставен административен акт за извършено нарушение на чл.150а, ал.1 от ЗДвП /управление на МПС без изискуемата се от закона правоспособност/, е връчено при съблюдаване на предписанията на чл.84 от ЗАНН, вр.чл.180, ал.1 от НПК. Видно от приложените по делото копие от известие за доставяне и обратна разписка, наказателното постановление е получено лично от подсъдимия Н на 04.12.2006г., което е удостоверено с надлежно положен подпис. Спазената процедура по уведомяване на нарушителя и липсата на демонстрирана активност, насочена към обжалване на наказателното постановление и иницииране на съдебен контрол, предпоставят изводи, че то е влязло в сила на 12.12.2006г. и формират убеждение за обективна престъпна съставомерност на неправомерното деяние. Акцентираните факти, анализирани в корелация с безспорно доказаната по делото неправоспособност на В. Н. да управлява моторно превозно средство към инкриминираната дата; и при преценка на установеното за присъствено съставен на 31.08.2006г. административен акт, с произтичащите от това правни последици - издаване на НП №125659/06.10.2006г. и санкциониране на нарушителя, убедително очертават знание за осъщественото нарушение и реализираната административно-наказателна отговорност, предхождащи инкриминираното посегателство, и обуславят заключение за предварително проектиране в съзнанието на автора на престъплението на лимитираните от особената норма на чл.343в, ал.2 от НК, субективни представи. При инстанционния контрол ВКС не констатира и релевираното основание по чл.348, ал.1, т.3 от НПК, налагащо упражняване на регламентираните в чл.354, ал.1, т.3, вр.ал.2, т.т.1 и 3 от НПК правомощия. Определената при условията на чл.54 от НК наказателна санкция – ДЕСЕТ МЕСЕЦА лишаване от свобода, настоящият състав намира за справедлива, отмерена при съблюдаване тежестта на неправомерното посегателство и личността на неговия извършител В. Н. , и в съответствие с визираните в чл.36 от НК цели на наказанието. При индивидуализация на наказателната отговорност въззивният съд е взел предвид степента на обществена опасност на престъпленията по чл.343в от НК, обоснована от характера на непосредствения обект на засягане - обществените отношения, свързани с безопасността на транспорта, и охрана на здравето и живота на хората при управление на моторни превозни средства. Оценени са и фактическите данни, инкорпорирани в свидетелството за съдимост и в справката за извършени от В. Н. административни нарушения, проектиращи завишената лична опасност на дееца. Подсъдимият е осъждан пет пъти, включително с влязла в сила на 28.03.2007г. присъда за престъпление по чл.343в, ал.2 от НК. За периода от 2000г. - 2007г. органите на КАТ са регистрирали 25 /двадесет и пет / нарушения на правилата за движение по пътищата, санкционирани по административен ред с глоби и лишаване от управление, очертаващи системност и проявена упоритост в демонстративното незачитане на правопорядъка, регулиращ отношенията по транспорта. В контекста на визираните обстоятелства, предпоставящи адекватни на репресивната и предупредително-възпитателна функция санкционни последици трудовата ангажираност и семейното положение, на които процесуалният представител на подсъдимия Н обръща особено внимание не мотивира намаляване на наложеното наказание и правоприлагане на чл.55 от НК. Не са налице и предпоставките за претендирания от процесуалния представител на В. Н. институт на условно осъждане/чл.66 от НК/. Предходните осъждания за умишлени престъпления от общ характер, за които на подсъдимото лице са определяни санкции, при условията на чл.66 от НК, формира вътрешното убеждение на настоящия съд, че за постигане на преследваните в чл.36 от НК цели и за поправянето на Н. е необходимо лимитираното при диференциране на наказателната отговорност ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, да бъде изтърпяно ефективно. По изложените съображения ВКС счита, че в пределите на възложената компетентност и предвид предоставените му процесуални възможности в съдебното производство, образувано по жалба на подсъдимия В в следва да остави в сила атакувания акт на Софийски градски съд. Воден от горното и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение   Р Е Ш И :   ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда №173/24.03.2010г., постановена по внохд № 3143/2009 г., по описа на Софийски градски съд. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.