8
Р Е Ш Е Н И Е
№ 5
гр.София, 30.04.2019г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА
при секретаря Валерия Методиева като изслуша докладваното от съдия Генковска т.д. № 2747 по описа за 2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Изпълнителна агенция „Национален филмов център“ срещу решение № 1656/29.07.2016г. по т.д. №138/2016г. на Софийски апелативен съд, ТО, в частта, с която е потвърдено решение № 1549/25.09.2015г. по т.д.№7228/2014г. на Софийски градски съд, ТО, 13 състав, в частта за отхвърляне на предявените от Изпълнителна агенция „Национален филмов център“ срещу „1895 Поглед“ ЕООД иск с правно основание чл.55, ал.1, предл. трето 33Д за връщане на сума по договор № 08Д131/05.06.2009г., развален поради неизпълнение, за разликата над 15 000 лв. до пълния предявен размер от 50 000 лв. и иск с правно основание чл.86 от ЗЗД за присъждане на законна лихва върху претендираната главница за периода от 15.07.2014г. до 20.10.2014г., включително, за разликата над 409,56 лв. до пълния предявен размер от 1824,64 лв. и за периода от 12.06.2014г. до 14.07.2014г.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Касаторът поддържа, че въззивният съд не е съобразил спецификата на процесния договор, съдържащ елементи на договора за изработка и на ненаименован договор, като е подменил с тълкуването си съществени елементи на договора, а по други изобщо не се е произнесъл. Счита за неправилни изводите на съда, че сключените между страните анекси не представляват встъпване в задължение/ правоотношение, тъй като са бланкетни. Намира, че с това е направен опит за подмяна на смисъла и съдържанието на сключените анекси и на последвалото изпълнение на договора от страна на ИА“НФЦ“ с превеждането на договорените траншове на новия продуцент.
Ответникът по касацията „1895 Поглед“ ЕООД не изразява становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото и заявените касационни основания, съобразно правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК приема следното:
Въззивният съд чрез препращане по чл.272 ГПК към мотивите на първоинстанционното решение е констатирал сключването на договор между ИА „НФЦ“ и ЕТ „И. М.“ от 05.06.2009г. за производство и разпространение на документалния филм „Всеки стрък си има ангел“ от страна на ЕТ като продуцент срещу финансиране от страна на агенцията чрез предоставяне на безлихвен кредит, като на 10.06.2009г. сумата от 35 000 лв., първи транш от договореното финансиране, е била преведена от касатора на продуцента – ЕТ, по банкова сметка на последния. Установено е било, че с договор от 29.09.2009г., сключен между ЕТ „И. М.“ и „1895 Поглед“ЕООД, представлявано от управителя и едноличен собственик на капитала И. М., ЕТ отстъпва продуцентските си права по договора от 05.06.2009г. с ИА „НФЦ“, а ЕООД е поело задължение да изпълни условията и изискванията по договора между ИА „НФЦ“ и ЕТ „И. М.“ за реализация на документалния филм „Всеки стрък си има ангел“. С анекс от 30.09.2009г. на договора от 05.06.2009г., ИА „НФЦ“ и „1895 Поглед“ ЕООД са се споразумели, въз основа на договора от 29.09.2009г. за отстъпване и прехвърляне на продуценски права на филма „Всеки стрък си има ангел“, за изменения в основния договор от 05.06.2009г. относно сроковете в етапите на създаване и разпространение на филма, както и в сроковете за заплащане на останалите три транша от цялото договорено финансиране, като за титуляр на това вземане е определно ЕООД с посочената в анекса банкова сметка. С втори анекс от 11.01.2012г. страните отново са променили сроковете за реализиране на филма, респ.сроковете за плащане на останалите два транша. Съгласно нотариална покана, връчена на 12.06.2014г. на ответното дружество касаторът е развалил договора от 05.06.2009г., поради пропуснати срокове за изпълнение на задълженията от страна на продуцента, които на два пъти са били продължавани. Поискал е връщане на дадените по договора суми, вкл.и процесната разлика над 15 000лв. до 50 000лв., представляваща даденото на ЕТ „И. М.“ по договора от 05.09.2009г. При тези фактически констатации въззивната инстанция е споделил изводите на първоинстанционния съд, че по делото липсват доказателства, свидетелстващи за встъпване от страна на „1895 Поглед” ЕООД в задълженията на ЕТ „И. М.“ по сключения между последния и ИА „Национален филмов център“ договор № 08/Д131-ПР от 05.06.2009г. за производство и разпространение на документалния филм „Всеки стрък си има ангел”. Изложил е съображения, че обхватът на сключените от ИА „НФЦ” с „1895 Поглед” ЕООД анекси е лимитиран до сроковете за реализация на филма и сроковете за превеждане на последващи финансови средства от филмовия център. Констатирал е, че в тях не се съдържа каквато и да била конкретика по задълженията на ЕТ „И. М.“ по договор № 08/Д131-ПР от 05.06.2009г., а голословно е препратено към т.нар. „договор за отстъпване и прехвърляне на продуцентски права” от 29.09.2009г. Съдът е приел, че този договор няма необходимото съдържание, което да изчерпва нуждата от тристранен договор, еднозначно свидетелстващ за съгласието на кредитора в съответствие с чл.102 от ЗЗД, за замяна на длъжника и освобождаването му от отговорност. Посочил е, че както договорът от 29.09.2009г. не притежава претендираното за целените с него правни последици съдържание, така и последвалите анекси между филмовия център и третото лице не показват изискуемото по чл. 102 от ЗЗД безусловно съгласие на кредитора за замяна на длъжника, поради което последната не е факт и развалянето на процесния договор не легитимира филмовия център с иск за реституиране на преведените по сметка на ЕТ „И. М.“ парични средства, от „1895 Поглед” ЕООД. По отношение на сумата от 15 000лв., заплатена от касатора на ответника и представляваща втори транш от договореното финансиране искът по чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД е бил уважен и в тази част решенията на СГС и САС са влезли в сила.
С определение № 323/20.06.2018г. по т.д. № 2747/2017г. е допуснато касационно обжалване на решението на САС при условията на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за проверка съответствието му спрактиката на ВКС, обективирана в решение № 34 от 17.02.2014г. по гр.д.№ 2586/2013г. на ВКС, ГК, ІV г.о., решение № 447 от 18.02.2014г. по гр.д.№2340/2013г. на ВКС, ГК, ІV г.о. и решение № 504 от 26.07.2010г. по гр.д.№420/2009г. на ВКС, ГК, ІV г.о. по въпроса: Необходимо ли е сключването на тристранно споразумение между кредитора, длъжника и третото лице, встъпващо в правоотношението като длъжник?
За да даде отговор на поставения правен въпрос настоящият състав на ВКС съобрази следното:
В цитираната по-горе съдебна практика е прието, че съгласно чл. 101 ЗЗД трето лице може да встъпи като съдлъжник в определено задължение по съглашение с кредитора или с длъжника. Независимо от това, с кого е сключено съглашението, встъпилият отговаря пред кредитора солидарно с длъжника за изпълнението на задължението. С кого е сключено съглашението, има значение за възможността встъпилият едностранно да отмени или измени сключеното съглашение. Заместването в дълг се различава от встъпването по това, че длъжникът се освобождава от задължението. Затова то може да се осъществи само с изричното съгласие на кредитора, което прави невъзможно едностранното отстъпване на новия длъжник от задължението. Одобрението на съглашението от кредитора не е необходимо да бъде извършено като изричен акт, облечен в някаква форма, то може да е всяко конклудентно действие, с което кредиторът показва, че приема съглашението. Манифестирането на такава воля от кредитора е пречка за последващо оттегляне. Съгласувана между кредитор и трето лице или длъжник и трето лице воля за встъпване може да се установи не само от писмено съглашение за това, но и от други двустранни или едностранни документи и пр. доказателства, установяващи точния характер на съглашението. При спор за смисъла на договорна клауза, с която трето лице встъпва в дълг за определено вземане, действителната воля на страните следва да бъде преценява в контекста на целия договор. Уговорката следва да бъде преценявана с оглед характера на задължението; целта, мотивирала страните да постигнат споразумението за встъпване в дълг и всички обстоятелства, имащи отношение към произхода на задължението и правната му характеристика.
Така даденото разрешение по правния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване, се споделя от настоящия състав на ВКС.
По основателността на касационната жалба:
При тълкуване на обективираната в чл.15 от договора от 05.06.2009г., в споразумението от 29.09.2009г. и анексите от 30.09.2009г. и 11.01.2012г. воля на страните въззивният съд е нарушил изискването за прилагане на посочените в чл.20 ЗЗД критерии. Не е съобразена спецификата на сключения между касатора и ЕТ „И. М.“ като продуцент договор по чл.28 от ЗФИ като такъв за предоставяне на държавна помощ за производство и разпространение на филм на лице, вписано в регистъра по чл.19, ал.1, т.1 от ЗФИ, което по дефиниция, на осн. §1, т.20 от ДР на ЗФИ инициира и организира реализацията на филма от собствено име, осигурявайки необходимите за целта финансови средства и други условия. Следователно процесният договор е именно начин за осигуряване от страна на продуцента на финансови средства за създаването и реализацията на филма като културен продукт. Поради което на уговореното с договора право продуцентът да получи финансиране – под формата на безлихвен заем, съответства задължението му да осигури създаването и разпространението на съответния продукт. Респективно постигнатото съгласие за плащане на траншове е съобразено и кореспондира на етапите на създаване и реализация на филма като специфичен културен продукт. Едновременно с това продуцентът е поел задължение за връщане на цялата предоставена държавна помощ като процент от всеки нетен приход от филма, за срок от 10 години с начало – датата на първата публична прожекция на филма, т.е. след приключване на дейността по производство на филма и в рамките на процеса за неговото разпространение с търговска цел. Отчитайки интереса на касатора – да финансира създаването на краен продукт, а не на отделен етап от него, и съответно да получи връщане на предоставената държавна помощ при разпространението на филма, страните по договора от 05.06.2009г. са предвидили в чл.15 от същия възможни хипотези на смяна на продуцента: по чл.15, ал.1 - при изпадане в неплатежоспособност или фалит на продуцента по договор между стария и новия продуцент при уведомяване на агенцията от стария продуцент; по чл.15, ал.3 - при неизпълнение на задълженията по чл.15, ал.1 от страна на стария продуцент и по чл.15, ал.4 и ал.5 при оказване на стария продуцент в неизвестност, при невъзможност старият продуцент да изпълнява задълженията си при болест, задържане от органите на властта за повече от два месеца или поставяне под запрещение– по договор между агенцията и новия продуцент. Така договорените хипотези покриват и законовата регламентация по чл.101 и чл.102 ЗЗД относно встъпването и заместването в дълг, както и коментираната по-горе съдебна практика относно възможността за промяна в длъжника чрез споразумение между новия и стария длъжник или споразумение между новия длъжник и кредитора. Възможността за тринстранно споразумение, т.е. при участие в един акт на стария, новия длъжник и кредитора, не е въведено нито като нормативно изискване, нито към това е насочена волята на страните по договора от 05.06.2009г. Клаузата по чл.15, ал.2 от договора по чл.28 от ЗФИ регламентира какви уговорки е необходимо да съдържат споразуменията с новия продуцент, доколкото смяната може да се извърши на вече приключил етап от създаване на продукта.
В чл.15, ал.1 от договора от 05.06.2009г. е предвидено при настъпване на неплажоспособност или фалит продуцентът да предприеме всичко възможно да прехвърли правата и задълженията по този договор на друг продуцент, т.е. регламентирана е хипотеза на заместване в съществуващото правоотношение. Правната доктрина и съдебната практика - решение № 49 от 27.03.2012 г. на ВКС по т. д. № 16/2011 г., II т.о., приемат, че прехвърляне на правоотношение е допустимо и при него се съчетават правилата на цесията и на заместването в дълг. Прилагайки правилата за заместването в дълг по чл.102 ЗЗД и с оглед отговора на поставения правен въпрос, следва да се заключи, че и в случая на заместване на стария длъжник от нов в цялото правоотношение, съгласието на кредитора е необходимо, но не е задължително то да се осъществи в тристранно споразумение, нито в изричен формален акт, а може да е всяко конклудентно действие, с което кредиторът показва, че приема съглашението между стария и новия длъжник.
Основателно е оплакването в касационната жалба, че необосновано и при нарушение на така даденото тълкуване на чл.102 ЗЗД въззивният съд приема, че споразумението от 29.09.2009г. между ИА“НФЦ“ и ЕТ“И. М.“ и на анексите между ИА“НФЦ“ и „1895 Поглед“ЕООД нямат необходимото съдържание на договор за заместване в длъг и на съгласие на кредитора за това. Видно от конкретните клаузи на договора от 29.09.2009г. в т.1 от същия изрично е посочено отстъпването от ЕТ на ЕООД на продуцентските права по договора от 05.06.2009г., а в т.2 – поемането от ЕООД на задълженията по договора от 05.06.2009г. за реализация на посочения филм. Следователно едновременно се прехвърлят права и се поемат задължения между стария и новия продуцент, като изрично е препратено в цялост към конкретен договор, без да съществува необходимост изрично да се изброяват правата и задълженията на продуцента по него, като така постигнатото съгласие е и в съответствие с предвидената в чл.15, ал.1 от договора от 05.06.2009г. хипотеза на „прехвърляне на права и задължения по този договор на друг продуцент“. Съгласно две последователни писма, изхождащи от И. М. – продуцент на документалния филм „Всеки стрък си има ангел“, получени от касатора на 10.08.2009г. и 28.09.2009г., първият е уведомил агенцията, че са налице финансови затруднения по реализация на филма, тъй като му е наложен запор от друг кредитор по банкова сметка, по която е получил първия транш от държавното финансиране. Във второто писмо И. М. в качеството си на ЕТ и на управител на новорегистрираното ЕООД изрично е изразил воля за смяна на ЕТ като продуцент по подписания вече договор с ИА „НФЦ“ с новия продуцент – „1895 Поглед“ЕООД предвид горепосочените финансови затруднения. Съответно настоящият състав на ВКС намира, че с подписването на анекс от 30.09.2009г. кредиторът, след получаването на цитираните писма и с оглед изричното препращане в анекса към договора от 29.09.2009г. /между стар и нов длъжник/, като е договорил с новия продуцент – „1895 Поглед“ ЕООД нови срокове за реализация на филма /същите са насочени пряко към задълженията на продуцента за създаване и разпространение на културен продукт по договор от 05.06.2009г./ и нови срокове за превод на следващите траншове от предоставеното държавно финансиране / пряко касаещи правата на продуцента по получаване на субсидията/, е бил уведомен и е одобрил съглашението между стар и нов длъжник за замяна в цялото правоотношение.
При безспорност на установения от въззивния съд факт на неизпълнение на задълженията на ответника да създаде и разпространи филма, за който е бил финансиран, в съответствие с чл.87, ал.1 ЗЗД кредиторът след покана е развалил договора от 05.06.2009г. и има право да получи връщане на даденото по него. Доколкото новият продуцент изцяло е заменил в правата и задълженията по същия договор стария продуцент, той дължи и връщане на сумата от 35 000 лв., получена като първи транш от стария продуцент, преди смяната му от новия. Основателна се явява и акцесорната претенция за заплащане на обезщетение в размер на 994,64 лв. за забава върху така посочената главница за периода от изтичане на дадения с поканата срок за изпълнение – 15.07.2014г. до 20.10.2014г. включително.
Предвид изложеното и с оглед правомощията на касационната инстанция по чл.293, ал.2 ГПК, след отмяна на въззивното решение в частта за отхвърляне на иска по чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД за разликата над 15 000 лв. до 50000 лв. и по чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 994,64 лв. за периода 15.07.2014г. – 20.10.2014г., ВКС следва да постанови решение по същество в изложения смисъл, тъй като не се налага извършване на нови или повтаряне на съдопроизводствени действия от въззивната инстанция. Решението на САС следва да се остави в сила в частта, с която е отхвърлен искът по чл.86, ал.1 ЗЗД за разликата над 1404,20 лв. до 1824,64 лв. и за периода от 12.06.2014г. до 14.07.2014г.
Съобразно изхода от спора в настоящата инстанция в полза на касатора следва да се присъдят разноски за първата инстанция в размер на 1817лв. – адвокатско възнаграждение и 1439,76лв. – заплатена държавна такса; за въззивната инстанция – 700лв. държавна такса и за касационната инстанция – 749,88лв. – заплатена държавна такса.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 1656/29.07.2016г. по т.д. №138/2016г. на Софийски апелативен съд, в частта, с която е потвърдено решение № 1549/25.09.2015г. по т.д.№7228/2014г. на Софийски градски съд, ТО, 13 състав в частта за отхвърляне на предявените от Изпълнителна агенция „Национален филмов център“ срещу „1895 Поглед“ ЕООД иск с правно основание чл.55, ал.1, предл. трето 33Д за връщане на сума по договор № 08Д131/05.06.2009г., развален поради неизпълнение, за разликата над 15 000 лв. до пълния предявен размер от 50 000 лв. и иск с правно основание чл.86 от ЗЗД за присъждане на законна лихва върху претендираната главница за периода от 15.07.2014г. до 20.10.2014г., включително, за разликата над 409,56 лв. до 1404,20 лв., като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „1895 Поглед“ ЕООД да заплати на Изпълнителна агенция „Национален филмов център“ сумата от 35 000 лв. /разликата над 15 000 лв. до 50 000 лв./, дадена по развален от ищеца поради неизпълнение договор № 08Д131/05.06.2009г., по иск с правно основние чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД, и сумата от 994, 64 лв. /разликата над 409,56 лв. до 1404,20 лв./, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху горепосочената главница за периода от 15.07.2014г. до 20.10.2014г., включително, на осн. чл.86, ал.1 ЗЗД.
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1656/29.07.2016г. по т.д. №138/2016г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение № 1549/25.09.2015г. по т.д.№7228/2014г. на Софийски градски съд, ТО, 13 състав в частта, с която е отхвърлен искът по чл.86, ал.1 ЗЗД за разликата над 1404,20 лв. до 1824,64 лв. и за периода от 12.06.2014г. до 14.07.2014г.
ОСЪЖДА „1895 Поглед“ ЕООД да заплати на Изпълнителна агенция „Национален филмов център“ следните суми, представляващи сторени от агенцията съдебно-деловодни разноски: за първата инстанция в размер на 1817лв. – адвокатско възнаграждение и 1439,76лв. – заплатена държавна такса; за въззивната инстанция в размер на 700лв. - държавна такса и за касационната инстанция в размер на 749,88лв. – заплатена държавна такса.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
|