Р Е Ш Е Н И Е № 523 гр.София, 12 декември 2012 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди и дванадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лидия Стоянова ЧЛЕНОВЕ: 1. Елена Авдева 2. Жанина Начева при секретаря Н. Цекова в присъствието на прокурора Чобанова изслуша докладваното от съдия Ж. Начева наказателно дело № 1714 по описа за 2012 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Настоящето производство е по глава тридесет и трета, част VІ от НПК, образувано по искане на осъдения С. М. Х. за възобновяване на производството по в. н. ч. д. № 233/2012 г. по описа на Добричкия окръжен съд. Твърди се съществено нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК, в частта, с която е увеличено с една година общото наказание по съвкупност, на основание чл. 24 НК. Изтъкват се смекчаващи отговорността обстоятелства в подкрепа на искането за намаляване на наказанието лишаване от свобода. В съдебно заседание защитникът (адв. Н.) поддържа искането за възобновяване на делото. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение, че искането следва да бъде оставено без уважение. Подчертава многократните осъждания и счита, че не е допуснато съществено нарушение. Върховният касационен съд, след като обсъди направеното искане, съображенията, развити устно в открито съдебно заседание, и извърши проверка в рамките на изтъкнатото основание за възобновяване, намира следното: С определение № 28 от 2.05.2012 г. по н. ч. д. № 562/12 г. Добричкият районен съд е кумулирал наложените на осъдения С. М. Х. наказания в рамките на две отделни наказателни производства – по н. о. х. д. № 1024/10 г. и по н. о. х. д. № 1830/2011 г., като съответно е наложено наказание от две години лишаване от свобода за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, т. 4 и т. 5 НК и наказание от четири години лишаване от свобода за престъпление по чл. 346, ал. 5 вр. ал. 2, т. 1 и т. 4 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 НК. Определеното общо, най-тежко наказание от четири години лишаване от свобода съдът е увеличил на пет години лишаване от свобода, на основание чл. 24 НК. Постановил е наказанието да се изтърпи при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип. Решил е въпросите по чл. 59, ал. 1 НК и по чл. 25, ал. 2 НК. С решение № 90 от 3.07.2012 г. по в. н. ч. д. № 233/12 г. Добричкият окръжен съд е потвърдил определението на първоинстанционния съд. Процесуално допустимото искане на осъдения е НЕОСНОВАТЕЛНО. За да приеме, че определеното общо наказание за съвкупността следва да бъде увеличено с една година, на основание на чл. 24 НК, въззивният съд е съобразявал цялостната престъпна дейност на осъдения Х., степента на личната му опасност и необходимостта да се постигнат целите по чл. 36 НК. Решението за увеличаване на наказанието държи сметка за многобройните квалифициращи обстоятелства, при които престъпленията са били извършени, с користни подбуди и в съучастие (обикновено и квалифицирано) с други лица, все обстоятелства, характеризиращи неблагоприятно и личността, за чиято висока степен на обществена опасност от значение са също многократните осъждания за други престъпления, насочени преимуществено срещу собствеността и упоритост на престъпното поведение независимо от изтърпяваните наказания лишаване от свобода. Осъденият неоснователно се позовава на ниска стойност на предмета на престъпление и на младата си възраст, като се има предвид, че предмет на конкретната кражба са били движими вещи на обща стойност от 1479 лева, а подсъдимият е бил на 29 години към момента на първото по време от двете престъпления. Тежкото материалното положение поради липсата на постоянна и доходна работа, обстоятелство също наведено от осъдения Х., разгледано в контекста на останалите обстоятелства не обуславя явна несправедливост на наложеното наказание. Затова няма основание да се приеме и тезата на осъдения, че целите по чл. 36 НК биха се постигнали без увеличението с една година на определеното общо наказание по чл. 25 вр. чл. 23, ал. 1 НК. Предвид отсъствието на съществено нарушение искането за възобновяване на делото следва да бъде оставено без уважение. По изложените съображения Върховният касационен съд, на основание чл. 425 НПК Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения С. М. Х. за възобновяване на производството по в. н. ч. д. № 233/2012 г. по описа на Добричкия окръжен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: