1 Р Е Ш Е Н И Е №2 [населено място] 02.02. 2017 год. В и м е т о н а н а р о д а Върховният касационен съд на Република България,Търговска колегия, първо търговско отделение, в съдебно заседание на двадесет и трети януари две хиляди и седемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ:РОСИЦА БОЖИЛОВА ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА при участието на секретаря:Н. Такева изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева т.дело № 1668/15г. Производството е по чл.47,т.2 ЗМТА, образувано по иск на [фирма], [населено място] за отмяна на постановеното от Арбитражен съд при Българската търговско промишлена палата, [населено място] решение от 07.07.2016г. по в.арб.д. №285/2015г. по описа на същия съд. Ищецът поддържа, че решението на АС при БТПП е постановено при липса на арбитражна клауза по поставения за решаване пред съда спор,изведена от „допълнително споразумение за прекратяване на договор за покупко-продажба от 08.10.2014г., сключен между страните. Ищецът е поддържал още, че това споразумение е уредило отношенията между страните по договора за продажба, поради което и съдържащата се в него клауза на чл.19, предвиждаща възможност споровете по този договор да се отнесат към арбитражен съд е изключена. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното : Исковата молба е подадена в срока по чл.48,ал.1 ЗМТА и е процесуално допустима,поради което следва да бъде разгледана по същество. С решение на Арбитражен съд при Българската търговско промишлена палата, [населено място] от 07.07.2016г. по в.арб.д. №285/2015г. по описа на същия съд е уважен предявеният от [фирма], [населено място] против „Пауерскрийн – България ЕООД, [населено място] иск за заплащане на сумата 30000лв. представляваща, недължимо, поради отпаднало основание, плащане по договор за покупко-продажба от 08.10.2014г., сключен между страните. Ищецът не установява, наличие на твърдяните от него обстоятелства, обуславящи основание за отмяна на арбитражното решение по чл.47, т.2 ЗМТА. За да е налице това основание, то той следва да установи липсата на валидно сключено между страните арбитражно споразумение, като същото е легално дефинирано от чл.7 ЗМТА, чрез изброяване предпоставките, на които следва да отговаря, за да се приеме, че е осъществено правото, спора да бъде разгледан от арбитражен съд. Съобразно тази законова дефиниция, арбитражното споразумение представлява самостоятелен процесуален договор между страните, с който те възлагат на арбитраж да реши всичките или някои спорове, които могат да възникнат или са възникнали между тях, относно определено договорно или извъндоговорно правоотношение. Съгласно императивната разпоредба на чл.20, ал.1 ЗМТА, възражението за некомпетентност следва да бъде направено най-късно с отговора на исковата молба. В разглеждания случай с отговора на исковата молба пред АС, ответникът по спора -сега ищец е заявил, че липсва валидно арбитражно споразумение между страните, поради това, че договорът за продажба, който го обективира е бил прекратен по взаимно съгласие на страните с подписване на допълнително споразумение за прекратяване на договора за покупко- продажба, датирано на 10.10.2014г., като единственият договор, който уреждал отношенията между тях бил договор от 08.10.2014г. за отдаване на употребявани машини при условията на финансово обвързан лизинг с опция за прехвърляне правото на собственост, в който арбитражна клауза не била включена. Или така направеното възражение очертава валидно въведено възражение за некомпетентност на арбитражния съд, което следва да бъде разгледано, с оглед заявеното основание по чл.47, ал.1, т.2 ЗМТА. Във връзка с това основание ищецът е поддържал, идентични доводи за неприложимост на съдържащата се в договора за продажба от 08.10.2014г. арбитражна клауза. В съдебно заседание, пред настоящата инстанция, пълномощникът на ищеца е поддържал и наличие на обективна новация със сключения договор за финансово обвързан лизинг на същата машина, предмет на продажбата. Оплакванията са неоснователни.В случая арбитражното споразумение, съдържащо се в чл. 19 от договора за продажба от 08.10.2014г. е инкорпорирано като клауза в материалноправния договор, поради което същото е валидно и относимо към правоотношенията възникнали по изпълнението на този договор. Клаузата е в писмена форма, която е и форма за съществуване на споразумението / арг. чл.20, ал.2 ЗМТА/, а подписите положени под него не са оспорени. Неоснователно е изложеното в исковата молба разбиране за липса на арбитражната клауза като последица от поддържаното прекратяване на договора с допълнително споразумение от 10.10.2014г. Насрещната страна е оспорила действителността на това споразумение още пред арбитражния съд, като е твърдяла, че е нищожно, поради което договора за покупко продажба не е прекратен и валидно урежда отношенията между страните. И в настоящето производство, с отговора на исковата молба, ответната страна е поддържала във връзка с основателността на иска по чл.47,ал.1, т.2 ЗМТА, че обсъжданото допълнително споразумение е нищожно като привидно по смисъла на чл.26, ал.2 ЗЗД и съответно не поражда твърдяните от ищеца правни последици.Освен това и в настоящето производство е установена симулативността на съдържащото се в допълнителното споразумение изявление за прекратяване на договора за покупко- продажба. Този извод се налага, поради това, че страната установяваща симулацията/ ответник в производството/ е направила вероятно твърдението си за симулативност, чрез установеност на начало на писмено доказателство, а именно- представила е документи, изходящи от противната страна, материализиращи нейно изявление, от които може да се заключи, че страните са продължили да бъдат обвързани от договора за покупко- продажба, без да желаят правните последици на прекратяването на този договор.Тези документи са представените още пред арбитражния съд - фактура №[ЕГН] / 17.10.2014г., в която изрично е вписано като основание за плащането- договора за покупко продажба от 08.10.2010г. за цялата претендирана сума от 30000лв., както и отделните плащания / чийто сбор е сумата от 30000лв./ , осъществени на същото основание по същия договор, посочен в платежните документи, като тези плащания е установено, че са приети без възражения от ищеца, че същият договор е прекратен. С оглед така установеното и във връзка с пълното доказване на симулацията и пред настоящата инстанция са допуснати гласни доказателства, преценени с оглед събрания доказателствен материал и по реда на чл. 172 ГПК. От тях се извежда, че страните не са желали правните последици нито на договора за лизинг,който е антидатиран, нито на допълнителното споразумение за прекратяване договора за продажба, тъй като същите са сключени формално и единствено с цел постигане на данъчно облекчение за ищеца. Следователно, в производството е установена обвързаността на страните с договора за покупко- продажба, като ищецът не е осъществил доказване на поддържаното в исковата молба прекратяване на този договор и съответно като правна последица- липса на инкорпорираното в него арбитражно споразумение. Доводът за наличие на обективна новация, не намира подкрепа, както в обсъдените доказателства, така и при наличие на изрично опровергаване на действителността на сключеното допълнително споразумение, дори и да се приеме, че страната валидно процесуално го е въвела в процеса. По изложените съображения, предявеният иск е неоснователен, поради което следва да бъде отхвърлен. На основание чл.78, ал.3 ГПК на ответника по иска следва да бъдат присъдени направените, установени и заявени по реда на чл.80 ГПК разноски в размер на 2500лв. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение Р Е Ш И : ОТХВЪРЛЯ предявения от [фирма], [населено място] иск за отмяна на решение от 07.07.2016г. по в.арб.д. №285/2015г.на Арбитражен съд при Българската търговско промишлена палата, [населено място] ОСЪЖДА [фирма], [населено място] да заплати на [фирма], [населено място] направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 2500лв. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: