Р Е Ш Е Н И Е   № 641     София, 04 февруари 2009 г.     В ИМЕТО НА НАРОДА     Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение в съдебно заседание на петнадесети декември  две хиляди и осма година в състав :                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА ПОПОВА                                                  ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА                                                                       НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ при секретар: Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Руско Карагогов изслуша докладваното от съдията Ружена Керанова н. дело № 660/2008 година Върховният касационен съд е трета инстанция по делото, образувано по жалба, подадена от името на подсъдимия Н. К. Б., против нова въззивна присъда от 19.09.2005 г., постановена на основание чл. 336, ал. 1, т. 2 от НПК по ВНОХД № 1872/05 г. на Софийски градски съд. В жалбата са изложени доводи за допуснати съществени процесуални нарушения, довели според защитата до незаконосъобразно осъждане за престъпление по чл. 198, ал.1 от НК. Претендира се още и явна несправедливост на наложеното наказание. В съдебното заседание пред касационната инстанция, жалбата се поддържа от процесуален представител, назначен при условията на чл. 94, ал.3 от НПК. Прави се искане за отмяна на присъдата, респективно за намаляване на наложеното наказание. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното : С обжалваната нова присъда по протест на прокурора е отменена първоинстанционната присъда от 16.03.2005 г., постановена по НОХД № 13133/03 г. от Софийски районен съд, с която подсъдимият Н е бил оправдан по обвинението по чл. 198, ал.1 от НК и вместо нея е постановено : - подсъдимият Н е признат за виновен в това, че на 08.12.1999 г., в гр. С., отнел от владението на Д. Д. Г. чужда движима вещ – сребърен синджир на стойност 23,80 лева с намерение да го присвои, като употребил за това сила, поради което и на основание чл. 198, ал.1 от НК е осъден на три години лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено за срок от четири години на основание чл. 66 от НК. І. По доводите за допуснати процесуални нарушения. Твърденията са за липса на доказателствена основа, даваща възможност да се направи несъмнен извод за авторството на деянието, признато в лицето на подсъдимия Б. Възраженията са неоснователни. Заключенията на въззивния съд относно обстоятелствата, включени в предмета на доказване, включително и авторството, са основани на надлежно събрани и проверени доказателствени материали. Последните, макар и в не голям обем, са анализирани съобразно действителното им съдържание, обективно, всестранно и пълно. Тезата, поддържана с касационната жалба, че подсъдимият Б не е участвал в отнемането на предмета на престъплението, очевидно не държи сметка за естеството на самото престъпление, като съставно такова и установеното по делото. Преди всичко, възникналият инцидент между двете групи младежи, не може да се квалифицира като престъпление по чл. 325 от НК, какъвто довод се съдържа в касационната жалба. Данните по делото сочат, че упражнената принуда е била насочена към отнемане на чужди вещи, а не израз на неуважение към обществото. В тази връзка с основание съдът е коментирал показанията на свидетеля Т, съдържащи информация относно повода на инцидента, неговото развитие, участниците в него, между които и подсъдимия, отправените реплики към пострадалия, фактът на отнемането на чуждата вещ и т.н. Безспорно вярно е, че свидетелят Т не сочи подсъдимия като лицето, пряко извършило действията по отнемането на синджира, но данни, че процесната вещ е била във владение на подсъдимия непосредствено след отдалечаването му от мястото на инцидента, се съдържат в показанията на свидетеля А. При съпоставянето на последните с установената хронология на събитието, включително и с факта, че нападателите не са имали съприкосновение един с друг, а подсъдимият е бил подгонен от свидетеля Т, съдът правилно е заключил, че самото отнемане е извършено от Б. Обобщено казано, не са налице пороци при формиране на вътрешното убеждение на предходната инстанция относно правнорелевантните факти и съответно, относно материалният закон. ІІ. Доводите за явна несправедливост на наложеното наказание са основателни. Въззивният съд е приел, че наказанието на подсъдимия следва да бъде определено при условията на чл. 54 от НК. Единственото обстоятелство, ценено от съда, като такова от естество да отегчи отговорността му е това, че деянието е осъществено с участието на други лица. Най-напред, следва да се отбележи, че обвинение за съучастническа дейност не е повдигано от прокурора. Вярно е, че спецификата на осъществяване на причинителската деятелност може да бъде отчетена и като отегчаващо отговорността обстоятелство, стига същата да определя завишена степен на обществена опасност на личността на конкретния деец, намерила проявление в самото осъществяване на деянието. Данните по делото не дават основание за такава констатация и без да се омаловажава поведението на подсъдимия Б, характеристиката на извършеното не може да определи завишена степен на личната му обществена опасност. На следващо място, очертаните и приети смекчаващи отговорността обстоятелства не са разгледани през призмата на предпоставките, визирани в чл. 55 от НК. Съдът не е отчел с достатъчна тежест и с нужното значение продължителността на наказателното производство (причините за което не са само в поведението на подсъдимия), което обстоятелство по своя характер носи белезите на изключителност. Правилната квалификация на това обстоятелство, съотнесена към останалите, установени от предходната инстанция, обуславя извод, че и най-лекото, предвидено наказание ще се яви несъразмерно тежко. Ето защо, настоящият съдебен състав намира, че са налице предпоставките на чл. 55, ал.1 т. 1 от НК. Наказанието на подсъдимия Б следва да бъде определено в размер на една година лишаване от свобода, а изпитателният срок намален до размера на три години. В този размер наказанието е съответно на извършеното и достатъчно за постигане на целите, визирани в чл. 36 от НК. В предвид на горните съображения и на основание чл. 354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение,   Р Е Ш И :   ИЗМЕНЯ въззивна присъда от 19.09.2005 г., постановена по ВНОХД № 1872/05 г. от Софийски градски съд като на основание чл. 55, ал.1, т. 1 от НК НАМАЛЯВА размера на наказанието, определено на подсъдимия Н. К. Б., от три години лишаване от свобода на една година лишаване от свобода, както и размера на изпитателния срок, определен при условията на чл. 66 от НК, от четири години на три години.   ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1.   2.