Р Е Ш Е Н И Е № 707 гр.София, 25.10.2010 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в открито съдебно заседание на тринадесети октомври две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова ЧЛЕНОВЕ: Л. РИКЕВСКА Т. Г. при участието на секретаря А. И., като изслуша докладваното от съдия Т. гр.д.№ 48 по описа за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 и сл. от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Община К. срещу решение от 09.07.2009 г. на К.ския окръжен съд, гражданска колегия, постановено по гр.д.№ 433 от 2008 г., с което е изменено решение от 11.05.2008 г. по гр.д.№ 1992 от 2007 г. на К.ския районен съд, като е допусната делба на първи /партерен/ етаж от сграда, намираща се в гр.К., ул.”Христо С.” № 1 в УПИ XIII-7191 в кв.273 по ЗРП на Централната градска част на К. между Община К., П. А. П.а-Попниколова, В. Ж. Ж. и Ж. А. П. при квоти: 114/285 ид.ч. за Община К., 122/285 ид.ч. за останалите трима съделители и 49/285 ид.ч. за общи части на сградата. В касационната жалба се правят оплаквания за недопустимост и неправилност на решението- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК. Ответниците по касационната жалба П. А. П.а-Попниколова, В. Ж. Ж. и Ж. А. П. оспорват същата. Върховният касационен съд на РБ, състав на Първо отделение на Гражданска колегия, след като обсъди доводите на страните по наведените в жалбата касационни основания, приема следното: Касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирана страна /ответник по делото/, в срока по чл.283 от ГПК и срещу решение на въззивен съд за допускане на делба на недвижим имот, което е допуснато до касационно обжалване с определение на ВКС № 479 от 07.06.2010 г. по настоящото дело. Неоснователно е възражението на ответниците по жалбата за недопустимост на жалбата поради подаването й от нелегитимирана страна. Касационната жалба е подадена от юрисконсулт Д. Алайкова-Стоева като пълномощник на К. на Община К. срещу решение на К.ския окръжен съд по гр.д.№ 433 от 2008 г., постановено по отношение на Община К.. Макар в нея да не е посочено изрично, очевидно е, че при подаване на касационната жалба пълномощникът Д. Алайкова-Стоева е действала в качеството си на представляващ ответника по делото Община К., тъй като с представеното към жалбата пълномощно рег.№ П-00-93 от 19.08.2009 г. Д. Алайкова-Стоева като юрисконсулт на Община К. е била упълномощена именно за това процесуално действие- да подаде касационната жалба срещу решението на К.ския окръжен съд по гр.д.№ 433 от 2008 г. По въпроса, по който е допуснато касационното обжалване /в кои случаи пристройката към една сграда представлява самостоятелен обект на собственост, в кои случаи е принадлежност към съществуващата сграда или към отделен обособен обект на собственост в нея и в кои случаи е принадлежност към терена/, настоящият състав на ВКС приема за правилно приетото в решение № 138 от 04.05.2010 г. по гр.д.№ 265 от 2009 г. на ВКС, Първо г.о. поради следното: Съгласно чл.98 от ЗС принадлежността следва собствеността на вещта, която обслужва. Когато към няколкоетажна сграда е изградена пристройка, която по архитектурен проект е предвидена без самостоятелен вход, а с вход от към първия етаж на сградата, то тази пристройка не е самостоятелен обект на собственост, а принадлежност към етажа, който обслужва- в случая към първия етаж от сградата. Поради това и съгласно чл.97 и чл.98 от ЗС тази пристройка е собственост на собственика на първия етаж. Като е приел, че пристройката към първия партерен етаж от сградата е придобита от ищците като приращение към дворното място, а не че е принадлежност към първия етаж от намиращата се в това дворно място сграда, въззивният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. Неоснователно е твърдението на ищците, че са собственици на процесната пристройка на основание реституция и приращение: От събраните по делото доказателства е установено, че първият етаж от сградата е бил одържавен от наследодателите на ищците през 1958 г. на основание чл.101 от ЗС, а вторият и третият етаж от сградата- по реда на ЗОЕГПНС. Пристройката е била изградена през 1963 г. от Държавата като разширение на намиращата се тогава на първия етаж от сградата О. градска болница на гр.К.. Към настоящия момент ищците са си реституирали по силата на закона /ЗВСВОНИ/ втория и третия етаж от сградата. Първият етаж от сградата не е реституиран, тъй като в срока по чл.4 от ЗВСНОИ по З., ЗПИНМ, ЗБНМ, З. и ЗС ищците не са подали заявление за възстановяване на собствеността върху този етаж от сградата по предвидения в горепосочения закон административен ред. При тази фактическа обстановка, с оглед приетото в т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 17.05.1995 г. на ОСГК на ВКС, следва да се приеме, че изградената през 1963 г. законна пристройка към сградата, ако е самостоятелен обект на собственост, остава собственост на Държавата, респективно на някои от лицата по чл.1, ал.1 и чл.2, ал.2 от ЗВСВОНИ, а ако не е самостоятелен обект- на основание чл.97 от ЗС остава собственост на лицето, което е собственик на сградата или етажа от сградата, към които е присъединена тази пристройка. В конкретния случай по делото е установено, че пристройката към първия етаж не е самостоятелен обект на собственост, поради което следва да се счита присъединена към първия етаж от сградата, който обслужва. Тъй като този първи етаж от сградата не е собственост на ищците по делото, то те не са собственици и на пристройката към първия етаж, поради което предявеният от тях иск за делба на целия първи етаж на сградата /заедно с пристройката към този първи етаж/ е неоснователен и следва да се отхвърли. Не следва да се обсъжда възражението на ответниците по жалбата, че въпросът за собствеността върху пристойката не можел да се пререшава, тъй като по него вече имало влязло в сила съдебно решение между страните по делото /решение от 08.10.2003 г по гр.д.№ 1420 от 2001 г. на К.ския районен съд/. Това решение не е представено по делото в инстанциите, в които е допустимо представяването и приемането на доказателства /първата и въззивната инстанция/, а се представя едва пред ВКС, който в тази фаза на касационното разглеждане на делото няма право да приема нови доказателства. Възражението на ответниците по жалбата за наличие на сила на присъдено нещо по въпроса за собствеността на пристройката не следва да се разглежда и тъй като не е направено своевременно- нито пред първоинстанионния и въззивния съд, нито в касационната жалба или в отговора към тази жалба. Независимо от горното, с настоящото решение не се пререшава въпроса за собствеността върху първия етаж от сградата и пристройката към него: тъй като със сила на присъдено нещо се ползва само диспозитивът на съдебните решения, на практика с решението по гр.д.№ 1420 от 2001 г. на К.ския районен съд е установено със сила на присъдено нещо, единствено че Община К. не е собственик на пристройката към първия етаж на сградата, а с настоящото решение ще се установи със сила на присъдено нещо, че ищците П. П., В. Ж. и Ж. П. не са собственици на тази пристройка. С оглед изхода на делото ищците следва да заплатят държавна такса по предявения от тях иск в размер на 100 лв., определена съгласно чл.9 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, приета с ПМС № 38 от 27.02.2008 г., обн.ДВ бр.22 от 2008 г. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Първо отделение на Гражданска колегия Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение от 09.07.2009 г. на К.ския окръжен съд, ГК по гр.д.№ 433 от 2008 г. И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН предявения от П. А. П.а-Попниколова- ЕГН xxxxxxxxxx от гр.София, ул.”Николай П.” № 1, В. Ж. Ж.- ЕГН xxxxxxxxxx и Ж. А. П.- ЕГН xxxxxxxxxx последните двама с адрес гр.София, ул.”Шипка” № 37 срещу Община К. иск за делба на следния недвижим имот: първи /партерен/ етаж от сграда, намираща се в гр.К., ул.”Христо С.” № 1 в УПИ XIII-7191 в кв.273 по ЗРП на Централната градска част на К. с площ от 285 кв.м., включваща 163 кв.м. стара част на сградата и 122 кв.м. пристройка към нея. ОСЪЖДА П. А. П.а-Попниколова, В. Ж. Ж. и Ж. А. П. с горепосочените адреси да заплатят по сметка на ВКС държавна такса в размер на 100 /сто/ лв. ПРЕДСЕДАТЕЛ