Решение по гр.д. на ВКС , ІV-то гражданско отделение стр.4 1681_dec_290gpc_190кт.doc Р Е Ш Е Н И Е № 441 С., 13.12. 2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Р. България, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на тринадесети октомври две хиляди и единадесета година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ при участието на секретаря Стефка Тодорова, разгледа докладваното от съдия Йорданов гр.дело N 1681 /2010 г.: Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Столичен инспекторат към С. община срещу въззивно решение от 27.05.2010 г. по въззивно гр.д. № 3757 /2010 г. на Софийски градски съд, г.о., ІV „д” възз. с-в., с което е потвърдено първоинстанционно решение в частта, с която са уважени исковете на Ц. И. А. срещу жалбоподателя с правно основание чл.344,ал.1,т.1,т.2 КТ, решението е отменено в частта, с която е отхвърлен искът по чл.344,ал.1,т.3 вр. чл.225,ал.1 КТ и вместо това искът е уважен за сумата 3,318 лева за периода от 24.09.2009 г. до 24.03.2010 г., ведно със законната лихва от 06.10.2009 г. и жалбоподателят е осъден да заплати на ищеца разноски, а на двете съдилища по същество държавни такси. Решението е допуснато до касационно обжалване с определение от 13.05.2011 г. на основание чл.280,ал.1,т.2 ГПК по въпроси, от значение за изхода на делото, които ще бъдат разгледани по-долу: Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно поради съществени нарушения на процесуалните правила, нарушения на материалния закон и необоснованост. Насрещната страна Ц. И. А. основателността на касационната жалба. Исковете са допустими, първите два са неоценяеми, а третият е обусловен от първите два. По изведените въпроси: По въпроса дали наложено дисциплинарно наказание, което не е заличено, има значение при преценка за системност по смисъла на чл.190,ал.1,т.3 КТ, въззивният съд, който не е съобразил наложено дисциплинарно наказание, което не е заличено, е допуснал противоречие с разрешението в представеното решение от 11.08.2009 г. по гр.д. № 428 /2009 г. на Ловешкия окръжен съд, с което е прието, че системност по смисъла на чл.190,ал.1,т.3 КТ, представлява извършването на три нарушения на трудовата дисциплина в сроковете по чл.194,ал.1 КТ, за които не е наложено дисциплинарно наказание или срокът на наложеното дисциплинарно наказание по някое от тях не е изтекъл. Настоящият състав намира последното разрешение за правилно. По въпроса за размера на обезщетението по чл.225,ал.1 КТ, в случай, че искът е оспорен и ищецът не е представил доказателства за това какъв е размерът на последното получено от него трудово възнаграждение за последен пълен отработен месец съгласно чл.228 КТ и въобще за това кой е последният месец, в който е отработил всички работни дни, въззивният съд, който го е разрешил без да изследва предпоставките на чл.228,ал.1 КТ, като е определил размера на обезщетението съгласно допълнително споразумение към трудов договор и заповед за определяне на допълнително трудово възнаграждение , е допуснал противоречие с решение № 854 /30.05.2006 г. по гр.д. № 2670 /2003 г. на ВКС, ІІІ г.о. и с решение № 1627 /26.11.2003 г. по гр.д. № 3072 /2002 г. на ВКС, ІІІ г.о., в които е прието, че размерът на трудовото възнаграждение, определен в чл.228 КТ, е от значение за спора (за размера на обезщетението по чл.225,ал.1 КТ) и установяването му е в тежест на ищеца (а размерът се изчислява по друг начин само когато е установено, че работникът не е отработил пълен работен месец – пар.6 ДПЗР на НДДТВ). Настоящият състав намира разрешенията в тези две решения за правилни. Към това следва да се добави, че в случаите, когато искът е доказан по своето основание, но няма достатъчно данни за неговия размер, съдът определя размера по своя преценка или взема заключение на вещо лице (чл.162 ГПК, съотв. на чл.130 ГПК (от 1952 г., отм.). По основателността на жалбата и на основание чл.290 и сл. ГПК: За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че : работодателят е спазил изискванията на чл.194,ал.1 и чл.193,ал.1 КТ и че част от деянията, за които ищецът е наказан, не съставляват нарушения на трудовата дисциплина, такова е ползването на служебна карта, с която ищецът се легитимирал в съда (по наказателното дело, по което е осъден с влязла в сила присъда), тъй като не е разполагал с друг документ за самоличност, както и извършеното от него престъпление по чл.343б,ал.1 НК (в представената присъда на л.32 е посочен като служител при ответника). Съдът е приел, че нарушения на трудовата дисциплина са неявяването на работа в един работен ден без да предупреди работодателя за това, когато ищецът се явил в Трънския районен съд (на 74 км. от работното си място), за да му бъде предявен протокол за разследване, както и неправилното прилагане на закона (нормативната уредба) при съставянето на два акта за съставяне на административни нарушения, но съдът е приел, че не може да се възприеме доводът на работодателя за системност на трудовите нарушения, за което е необходимо да са извършени три и повече нарушения на трудовата дисциплина, както и че последните три нарушения не обосновават законосъобразност на уволнението, предвид установените с чл.189 КТ критерии – последните три нарушения не са от естество да обосноват налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание, налага се извод за несъразмерност между нарушения и наказание. Искът за обезщетение е уважен за целия период от време – до 24.03.2010 г. въз основа на извод, че от представена на 02.02.2010 г. (преди изтичане на 6-месечния период от време) за констатация трудова книжка се установява, че ищецът не е започнал работа по трудово правоотношение през целия шестмесечен период, за който претендира обезщетение, размерът е определен въз основа на отбелязаното в допълнително споразумение към трудов договор и заповед за определяне на допълнително възнаграждение без съдът да изследва предпоставките на чл.228,ал.1 КТ. По оплакванията за неправилност: Основателен е доводът, че трите установени от въззивния съд нарушения на трудовата дисциплина – неявяването на ищеца на работа в определен ден без да му е разрешен отпуск и неправилното прилагане на закона при съставянето на два акта за установяване на административни нарушения, обосновават извод за системност в нарушенията на трудовата дисциплина по смисъла на чл.190,ал.1,т.3 КТ и като е приел обратното, въззивният съд е опуснал нарушение на материалния закон – на посочената норма. Основателен е доводът, че въззивният съд не е съобразил представеното по делото от ответника (работодателя) доказателство за наложено на ищеца дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение”, което не е било заличено към момента на дисциплинарното уволнение – заповед от 10.03.2009 г. (л.93 по делото на СРС). При дадения отговор на първия въпрос следва да се приеме, че това наказание има значение за преценка на системността на нарушенията на работника по смисъла на чл.190,ал.1,т.3 КТ и за законосъобразността на наложеното дисциплинарно наказание. Следователно при необсъждането на представено относимо, допустимо и необходимо доказателство, въззивният съд е допуснал процесуално нарушение и необоснованост и нарушение на материалния закон - на правилото на чл.190,ал.1,т.3 КТ, което е обусловило и нарушение на разпоредбата на чл.189,ал.1 КТ (за това по-долу). Основателен е и доводът, че отразеното в присъдата, с която ищецът е осъден за престъпление по чл.343б,ал.1 НК (л.32), както и в материалите на предварителното производство, че ищецът е служител при ответника (защото в наказателното производство ищецът се е легитимирал със служебната си карта, а после е оспорвал установяването на самоличността си чрез нея), представлява уронване на доброто име на работодателя – визирано в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание (л.5) нарушение на трудовата дисциплина по чл.187,т.8 КТ и че като е приел, че извършеното не представлява злоупотреба с доверието и следователно не представлява нарушение на трудовата дисциплина (без да обсъжда дали представлява и уронване на доброто име, както е записано в заповедта), въззивният съд е допуснал нарушение на посочената разпоредба на материалния закон. Основателен е и доводът, че дори при извод за извършването само на тези споменати нарушения на трудовата дисциплина, е неправилен изводът на въззивния съд, че съгласно установените с чл.189 КТ критерии, установените нарушения не са от естество да обосноват налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание и следователно, че има несъразмерност между нарушения и наказание. При тези изводи, съгласно правомощията на настоящия състав по чл.293 ГПК и доколкото не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия, спорът следва да се разреши по същество. Настоящият състав приема, че работодателят е доказал извършването от работника на обсъдените по-горе и посочени в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание дисциплинарни нарушения, както и че преди това е наложил на ищеца дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение”, което не е заличено до дисциплинарното уволнение. От това следва извод за системност на дисциплинарните нарушения по смисъла на чл.190,ал.1,т.3 КТ и че съгласно чл.189,ал.1 КТ тежестта и системността на нарушения обосновават налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание. От това следва извод за неоснователност на иска по чл.344,ал.1,т.1 КТ за признаване на незаконност и отмяна на уволнението, което обуславя и неоснователността на исковете по.2 и т.3 на същата алинея – за възстановяване на работа и заплащане на парично обезщетение за оставане без работа. От това следва извод, че обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което исковете да бъдат отхвърлени. Основателен е доводът на жалбоподателя, че въззивният съд е допуснал очевидна фактическа грешка в решението си, като е посочил, че отменя първоинстанционно решение с различна дата, по първоинстанционното дело с различен номер и на различен състав на съда. Тази грешка следва да бъде отстранена с решението на настоящия състав, с което се отменя въззивното решение и спорът се решава по същество. С оглед изхода от спора искането на жалбоподателя за присъждането на направените разноски и юрисконсултско възнаграждение е основателно за сумите 30 лева и 96.36 лева държавни такси и 240 лева юрисконсултско възнаграждение, ответникът в това производство няма право на разноски. Воден от горното настоящият състав на Върховния касационен съд, трето гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивно решение от 27.05.2010 г. по въззивно гр.д. № 3757 /2010 г. на Софийски градски съд, г.о., ІV „д” възз. с-в.. Вместо това постановява: Отхвърля исковете на Ц. И. А. срещу Столичен инспекторат към С. община с правно основание чл.344,ал.1,т.1,т.2 и т.3 вр. чл.225,ал.1 КТ за отмяна на дисциплинарно уволнение, извършено със заповед № РД-09СИ-238/23.09.2009 г. на Директора на Столичния инспекторат, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „старши инспектор” в сектор „Контрол на замърсяването в строителството” в отдел „Оперативен контрол” и за заплащане на обезщетение за оставане без работа в размер на 3,318 лева за периода от 24.09.2009 г. до 24.03.2010 г. Осъжда Ц. И. А. с ЕГН [ЕГН], от С.,[жк], ул. „Проф. д-р. Г. П.” № 43, ет. 3, да заплати на Столичен инспекторат към С. община сумата 126.36 лева разноски за държавни такси и 240 лева юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.