Р Е Ш
Е Н И Е
№ 7
София
14.04. 2010 г.
В
И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в съдебно
заседание на осемнадесети януари, две хиляди и десета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕМАНУЕЛА
БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова
гр. дело № 4492/2008 г.
Производството е по реда на чл.290 ГПК.
Образувано е по
касационна жалба на М. на о. , срещу въззивно решение от
17.07.2008г. по гр.дело № 2278/2007 г. на
Софийския апелативен съд в частта, с която е уважен срещу него иск с правно основание чл.49 ЗЗД за заплащане
на обезщетение за неимуществени вреди до размера от 5000 лева.
С
определение от 04.06.2009г. по гр.д. № 4492/2008г. е допуснато касационно
обжалване на въззивното решение в хипотезата на чл.280,ал.1,т.3 ГПК по въпроса за наличието или липсата на противоправно поведение на длъжностни лица на възложителя
на работата като елемент от фактическия състав на отговорността по чл.49 ЗЗД,
ако те действат при условията на обвързана компетентност и е извън
компетентността им да извършват преценка на констатация, до която е достигнал
друг компетентен орган, както и по въпроса за статута на ЦВМК към релевантния
момент.
Касаторът
твърди неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост – основания
за отмяна по чл.281,т.3 ГПК.
Ответникът
по касация М. В. Г. не изразява становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., след
проверка на заявените в касационната жалба основания за отмяна на решението,
проиема следното:
С обжалваното решение на Софийския апелативен съд
е отменено постановеното на 26.07.2007г. решение на Софийския градски съд по
гр.д. № 1092/2006г. и вместо него е постановено друго, с което е уважен искът с
правно основание чл.49 ЗЗД, предявен от М. В. Г., гр. С., срещу М. на о. до
размера от 5000 лева – обезщетение за неимуществени вреди. За да постанови
решението си въззивният съд е приел, че ищецът, който е отбивал военна служба
през периода м.януари – м.август 1999г., след прекарано заболяване и решение на
Ц. военномедицинска комисия, бил уволнен от служба предсрочно. С оглед
установеното обстоятелство, че към момента на уволнението той не е страдал от
заболяването «мултипленна склероза – цереброспинална форма», въз основа на
което във военната му книжка е вписано «негоден за военна служба», той е
претърпял неимуществени вреди. Разчуло се за заболяването му, контактите му
силно се редуцирали, той се затворил в себе си, срещу него имало обидни подмятания.
Неимуществените вреди са следствие от виновното поведение на длъжностни лица на
ответното министерство в структурата ЦВМК и то следва да отговаря по реда на
чл.49 ЗЗД.
Ищецът
е твърдял, че е претърпял неимуществени вреди от
това, че през 1999г. предсрочно е бил освободен от военна служба поради
негодност – установено от ЦВЛК заболяване – мултипленна
склероза-цереброспинална форма. Впоследствие в НИСМП
„П” е било установено, че той не страда от посоченото заболяване. Заболяването
не се потвърдило при прегледи през 2001г., 2002г. и 2005г. във ВМА. От
действията на служители на МО при уволнението му от военна служба, поради
негодност, без да страда от посоченото заболяване, ищецът претърпял неимуществени вреди –намалели социалните му контакти в
родния му град, отказвана му била работа. По делото е било установено, че
ищецът е отбивал
военна служба през периода м.януари – м.август 1999г. С решение на ЦВЛК от
13.08.1999г. е утвърдено решение от 12.08.1998г. на ОБВЛК-ВМА София и ищецът е
определен за негоден за военна служба с изключване от военен отчет. Посоченото
заболяване в решението на ОБВЛК-ВМА е «мултипленна склероза – цереброспинална
форма». Според медицинската експертиза, ищецът е постъпил за изследване в К. по
травми и съдови заболявания на 30.04.1999г. с диагноза – съмнение за процес на
демиелинизация, с оплаквания от изтръпване на лява ръка, без данни за травма,
световъртеж, нестабилност. Направени са изследвания, без ликворно, поради
отказ. След освобождаването от военна служба съобразно решението на ВЛК при ВМА
и ЦВМК, са правени нови клинични изследвания в НИСМП «Пирогов», ВМИ и ВМА като
се отхвърля диагнозата «множествена склероза», и остава диагноза – съмнение за
демиелинизиращ процес, а през 2005г. – «преживян демиелинизиращ процес с пълно
възстановяване», личностово разстройство. Според вещото лице ищецът не е
страдал от «мултипленна склероза-цереброспинална форма» към датата на
уволнението от военна служба и диагнозата е поставена прибързано.
По
въпроса за наличието или липсата на противоправно
поведение на длъжностни лица на възложителя на работата като елемент от
фактическия състав на отговорността по чл.49 ЗЗД, ако те действат при условията
на обвързана компетентност, настоящият съдебен състав приема следното : По
начало отговорността по чл.49 ЗЗД е за чужди виновни противоправни
действия и има обезпечително-гаранционна функция. За
ангажиране отговорността на ответника е необходимо да се докаже, че при или по
повод на възложената от него работа, лицата, на които е възложена тя, са
причинили вреди на ищеца. Липсва противоправно
поведение на длъжностни лица на възложителя на работата, когато те действат при
условията на обвързана компетентност и е извън компетентността им да извършват
самостоятелна преценка на констатациите, до които е достигнал друг компетентен
орган. Ето защо и те не носят отговорност за действията на обвързващия ги
компетентен орган. В разглеждания случай уволнението на ищеца от военна служба
е извършено на основание чл.110 т.1 от Закона за о. и въоръжените сили на
Република България /отм./, въз основа на решение, издадено от единствения
компетентен орган, съгласно същия закон – Ц. военномедицинска комисия /ЦВМК/. С
нейното решение, което е окончателно, е утвърдено на основание чл.6,ал.4 от
Наредба №2/18.06.1996г. за военномедицинската експертиза в системата на МО
/отм./ експертното решение на друг военномедицински експертен орган – ОБВМК на
ВМА-София, с което е констатирано заболяване на ищеца, довело до промяна в
годността за военна служба. Това решение е задължително за длъжностните лица на
МО, те следва да възпроизведат констатациите в акта на ЦВМК и да приложат
законовите последици съгласно чл.102 и чл.110,т.1 ЗОВС /отм.,ред. ДВ,
бр.93/1998г./.
По
основателността на касационната жалба. Обжалваното решение е валидно и допустимо,
но е неправилно. С оглед приетото по-горе по основния за изхода на делото
правен въпрос следва да се приеме, че извършеното предсрочно уволнение на ищеца
от военна служба и вписването на обстоятелството във военната му книжка, не
представлява противоправно поведение на длъжностни
лица на ответното министерство, а изпълнение на законово задължение. В полза на
ищеца не е възникнало вземане от обезщетение за претърпените неимуществени вреди, тъй като не е налице един от
елементите на фактическия състав на чл.49 ЗЗД – противоправно
увреждащо действие. Ето защо е безпредметно обсъждането наличието на причинна
връзка между твърдяното неправомерно освобождаване от задължителна за ищеца
съгласно чл.97 ЗОВС /отм./ наборна военна служба и вредоносния резултат, както
и релевираното възражение за изтекла петгодишна
погасителна давност, считано от датата на уволнението 25.08.99г. до завеждане
на исковата молба – 04.04.2006г.
Изложените основания за материална незаконосъобразност
налагат касиране на обжалваното решение на основание чл.293, ал.2 ГПК и
постановяване на друго, с което искът бъде отхвърлен. С оглед изхода на спора и
направеното искане на касатора следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в размер на 150 лева за всички инстанции.
По
изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
въззивно
решение от 17.07.2008г. по гр.дело № 2278/2007 г.
на Софийския апелативен съд в частта, с която е уважен искът с правно основание
чл.49 ЗЗД, предявен от М. В. Г., гр. С., срещу М. на о. , гр. С. за заплащане
на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5000 лева и вместо него
ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. В. Г., гр. С., срещу М.
на о. , гр. С., иск за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди
в размер на 5000 лева на основание чл.49 ЗЗД.
ОСЪЖДА М. В. Г., гр. С., да
заплати на М. на о. , гр. С., разноски за всички инстанции в размер на 150
лева.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :