Р Е Ш Е Н И Е № 196 гр. София, 07 ноември 2019 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и трети октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: РУМЕН ПЕТРОВ БОНКА ЯНКОВА със секретаря Марияна Петрова при участието на прокурора ТОМА КОМОВ, след като изслуша докладваното съдия РУМЕН ПЕТРОВ наказателно дело № 714 по описа за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид: Касационното производство е по реда на чл.346, т.1 и сл. от НПК. Образувано е по жалба на частните обвинители Д. К., действаща лично за себе си и като майка и законен представител на малолетната си дъщеря Д. К., А. К. и Р. К., чрез повереника им адв. В. О., против въззивно решение № 211/20.05.2019 г., постановено по внохд № 95/2019 г. по описа на Апелативен съд - гр. София. В жалбата е релевирано единствено касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 от НПК. Посочено е, че при установения механизъм на възникване на пътно транспортното произшествие, предизвикано единствено от субективните действия на подсъдимата и отсъствието на каквото и да било съпричиняване от страна на пострадалия водач, относно настъпилия вредоносен резултат, наложеното наказание от три години лишаване от свобода е занижено, още повече че същото е и отложено за изпълнение с изпитателен срок от пет години, въпреки че Д. само декларативно е изразила съжаление за извършеното от нея престъпление. Претендира се да се измени обжалваното решение и да се потвърди първоначално наложеното с присъдата наказание от четири години лишаване от свобода, което да бъде ефективно изтърпяно. В съдебно заседание частните обвинители Д. К., А. К. и Р. К. чрез повереника си адв.О. поддържат жалбата по изложените в нея съображения и молят да се потвърди наложеното с първоинстанционната присъда наказание. Подсъдимата С. Д. лично и чрез защитниците си адв. Е. В. и адв.Д. С. пледират съдът да остави жалбата без уважение и да потвърди въззивното решение като правилно и законосъобразно. Представителят на ВКП счита, че жалбата е основателна и решението на въззивния съд е несправедливо, особено по отношение на приложението на чл.66 от НК, с оглед изключително тежкия съставомерен резултат. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност съобразно чл.347, ал.1 от НПК, намери следното: С присъда № 41/16.11.2018 г., постановена от Софийски окръжен съд по нохд № 562/2017 г. подсъдимата С. Д. е призната за виновна в това, че на 05.03.2017 г., в землището на [населено място], при управление на МПС - л.а. „Ф.Ф.” е нарушила правилата за движение по пътищата - чл. 16, ал.1, т.1 от ЗДП и чл. 63, ал.2, т.1 от ППЗДП и по непредпазливост е причинила смъртта на Р. К. и телесни повреди на повече от едно лице - на Д. и Д. К., поради което и на основание чл.343, ал.4 вр. с ал.3, б. „Б” пр.1 вр. с ал.1 б. „Б” и б. „В” вр. с чл.342 ал.1 от НК и при условията на чл.54 от НК е осъдена на 4 /четири/ години лишаване от свобода, което наказание на основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС е постановено да се изтърпи при първоначален „общ” режим, а на основание чл.343г от НК е лишена от право да управлява МПС също за срок от 4 /четири/ години. С присъдата съдът се е произнесъл по веществените доказателства, а в тежест на подсъдимата са възложени и направените по делото разноски, възлизащи общо в размер на 1 592 лв. По жалба на защитника е образувано внохд № 95/2019 г. по описа на Апелативен съд - гр. София. С постановеното по делото въззивно решение, предмет на настоящата касационна проверка, на основание чл.337, ал.1, т.1 и т.3 от НПК е изменена присъдата, като е намалено наложеното на подсъдимата наказание на 3 /три/ години лишаване от свобода, отменено е неговото ефективно изтърпяване и същото е отложено за изпълнение при условията на чл.66, ал.1 от НК с изпитателен срок от 5 /пет/ години. Изложените в жалбата искания за увеличаване на наложеното наказание лишаване от свобода и преди всичко за отмяна на условното осъждане не са съобразени с правомощията на касационната инстанция. Евентуалното удовлетворяване претенцията на частното обвинение за утежняване положението на подсъдимата, предполага, съобразно разпоредбата на чл. 354, ал.3 от НПК, отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд, но настоящият състав не намира основание за това. Касационният състав счита, че въззивният съд е обсъдил всички обстоятелства от значение за индивидуализацията на наказанието и начина на изтърпяването му, като е преценил правилно относителната им тежест при определяне обема на наказателната принуда. Въпреки че, редуцираното от въззивния съд наказание лишаване от свобода е в размер на минималния предвиден в закона, то той се явява съобразен с всички определящи отговорността обстоятелства. Вярно е, че подсъдимата е с ниска степен на обществена опасност, обусловена от младата й възраст, чистото съдебно минало, трудовата й ангажираност, чистото й досие на водач на МПС - без каквито и да било нарушения по ЗДП - от придобиването на свидетелството за правоуправление на 25.11.2013 г. до инкриминирания момент, т.е. извършеното нарушение на правилата за движение се явява изолиран случай в живота й до момента. Не отговаря на действителното положение, твърдението в жалбата, че подсъдимата само формално е изразила съжаление за извършеното, още повече че принципно отсъствието на разкаяние за случилото се, не се преценява като отегчаващо обстоятелство, тъй като подсъдимият не е длъжен да признава вината си, да отговаря на поставените му от останалите страни въпроси и от това му поведение не могат да се правят изводи в негова вреда. Действително обществената опасност на извършеното деяние предвид тежкия съставомерен резултат е висока, но това е отчетено от законодателя при определяне рамките на предвиденото наказание. Причинената смърт на Р. К., множеството телесни увреждания – шест средни телесни повреди на неговата съпруга, една тежка и две средни телесни повреди на единадесет годишната им дъщеря, като следствие коремната травма и нейните усложнения – тоталния перитонит, може да се очаква с много голяма вероятност да настъпят сраствания в маточните тръби, което да доведе до невъзможност за зачатие по нормален път, макар да надхвърлят минимално необходимото и изискуемо от закона съдържание за квалифициране на деянието по 343, ал.4 от НК, не разкриват специфични особености, които да ги отличават с по-висока степен на обществена опасност от обичайната за пътно - транспортни произшествия, завършили с летален изход и телесни повреди на повече от едно лице. В случая единствената установена от заключенията на авто-техническите експертизи и възприета от инстанциите по същество като причина за възникналото пътно транспортно произшествие са субективните действия на подсъдимата. При управлението на автомобила, собственост на родителите на приятеля на Д., със скорост от 75 км./ч., т.е. под максимално разрешената такава от 90 км./ч. и която й е позволявала безпроблемно да преодолее десния за нея завой, при сухо време и нормална видимост, тя не е съумяла да продължи в собствената си лента и е навлязла в насрещната - 50 м. след завоя, въпреки че отново според експертите максималната критична скорост, с която е било технически възможно да бъде преодолян завоя, в конкретната пътна обстановка, без опасност от странично занасяне е била 165 км./ч.. С оглед развитието на делото през съдебните инстанции – въззивното производство е образувано по жалба на подсъдимата, а касационното – единствено по жалба на частното обвинение, не съществува процесуална възможност да се провери по експертен път заявеното от свидетелите - Л. И. и полицейските служители В. Н. и И. Д., озовали се непосредствено след инцидента на местопроизшествието и които всекидневно преминават през въпросния пътен участък. Независимо един от друг те, без да са заинтересовани от изхода на делото, свидетелстват за наличието точно в десния завой на пътя, в посока София – С., на неравност – „вдлъбнатина”, „бабуна”, която „подхвърля автомобила” /л.168 и л.200,201 от първоинстанционното производство/. Същевременно в протокола за оглед изрично е отбелязано, че повърхността на платното за движение се състои от „асфалтово покритие от едрозърнест, гладък асфалт, без нарушение на целостта в зоната на ПТП”, като такива неравности не се забелязват и в изготвения и приложен по делото фотоалбум. На тази основа и предвид обясненията на подсъдимата за отсъствието на „внезапно отклоняване на автомобила” искането на защитата за проверка на заявеното от свидетелите, на което активно са се противопоставили представителите на държавното и частното обвинение, чрез извършването на допълнителен оглед и назначаване на повторна експертиза не е удовлетворено от първоинстанционния съд. Изложените съображения за изминал значителен период - от около двадесет месеца, в още по-голяма степен е значим към настоящия момент, а и с оглед пределите на касационната проверка, очертани в жалбата на частните обвинители, отсъства процесуална възможност за това. Ето защо изразеното в жалбата усещане на повереника, че е останала неизяснена причината, поради която подсъдимата е „насочила” автомобила си в лентата за насрещно движение не може да бъде споделено, а това се дължи и донякъде е следствие и на възприетата от него линия на защита на правата на частните обвинители. С оглед изложеното касационният състав счита, че намаленото от въззивния съд наказание на три години лишаване от свобода, макар в минималния предвиден в закона, не е явно несправедливо. При преценката дали правилно въззивният съд е постановил да бъде отложено изтърпяването на наложеното наказание лишаване от свобода, касационният състав намира, че са налице всички предпоставки за приложението на чл.66, ал.1 от НК. С оглед единственото възражение в жалбата относно липсата на съпричиняване следва да се отбележи, че възможността да се отложи изпълнението на наказанието лишаване от свобода при наличието на обективните критерии за това, не е определящ фактор, защото законодателят е акцентирал приоритетно върху поправянето на осъдения. В този смисъл и настоящият съдебен състав е на становище, че макар и отложено за изпълнение, при това в максималния допустим от закона изпитателен срок от пет години, наложеното наказание, в пълна степен би съдействало за постигане на визираните в чл.36 от НК цели. По изложените съображения обжалваното решение следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ в сила въззивно решение № 211/20.05.2019 г., постановено по внохд № 95/2019 г. по описа на Апелативен съд - гр. София Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: