7 Р Е Ш Е Н И Е № 22 София, 11.02.2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България,Второ гражданско отделение,в съдебно заседание на двадесет и седми януари през две хиляди и единадесета година,в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Елса Ташева ЧЛЕНОВЕ:Светлана Калинова Зоя Атанасова при участието на секретаря Ани Давидова и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова гражданско дело № 1339 от 2009 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.290-293 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Б. И. П., Е. Б. И.,И. И. Д.,И. Б. Б.,Й. Г. С.,С. Б. С. и Т. Г. С. срещу въззивното решение на С. градски съд, постановено на 17.06.2009г. по гр.д.№60/2006г. С определение №212/04.03.2010г.,постановено по настоящето дело, касационното обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл.280,ал.1,т.2 ГПК по въпроса за наличието на пречки за възстановяване на собствеността по смисъла на чл.10б ЗСПЗЗ в хипотеза на включване на имота в капитала на преобразувано по реда на ЗППЗОбП/отм./ търговско дружество и последваща приватизация. Касаторите поддържат,че обжалваното решение е неправилно ,тъй като неправилно въззивният съд е приел,че имотът е включен по предвидения в закона ред в капитала на преобразуваното търговско дружество след като няма данни държавата да е притежавала правото на собственост върху него,за да може да отстъпи право на стопанисване и управление върху него,а оттам и да го включи в капитала на преобразуваното дружество,както и че неправилно е прието,че имотът е включен в капитала,след като не е бил част от активите на преобразуващото се държавно предприятие към 31.12.1992г. Поддържат също така,че неправилно е прието,че е налице мероприятие,което представлява пречка за възстановяване на собствеността върху имота по смисъла на чл.10б ЗСПЗЗ,а оттам и че неправилно не е зачетено правното действие на решението на ПК-Д. за възстановяване правото на собственост.Молят обжалваното решение да бъде отменено и вместо това предявеният от тях иск бъде уважен като им бъдат присъдени направените по делото разноски. Ответникът по касационна жалба [фирма] оспорва жалбата по съображения,изложени в съдебно заседание. Поддържа,че в случая приложение следва да намери разпоредбата на §6,ал.6 ЗППДОбП/отм./,както и че в имота е реализирано мероприятие, което не позволява възстановяване на собствеността по реда на ЗСПЗЗ. Върховният касационен съд,като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл.290,ал.1 ГПК и чл.293 ГПК, приема следното: С обжалваното решение,постановено на 17.06.2009г. по гр.д.№60/2006г. С. градски съд,действувайки като въззивна инстанция,е оставил в сила решението на първоинстанционния съд,с което е отхвърлен предявеният от Е. Б. И.,И. Б. Б.,Т. Г. С.,Й. Г. С.,С. Б. С.,Б. И. П. и И. И. Д. срещу [фирма] иск с правно основание чл.108 ЗС за предаване владението върху източната реална част от имот пл.№1775 от кв.27В,м.”Ю. г. т. ІІІч.” по плана на[населено място],С. град, идентичен с имот пл.№1775,кв.279,м.”С. г.” с площ на частта от 1500кв.м. Прието е,че решение №1241/15.03.1995г.,с което на наследниците на Б. С. С.-П. е възстановено по реда на ЗСПЗЗ правото на собственост върху свободната площ от имот пл.№4949, м.У.,от кад.лист №621,645 от 1950г.,идентична понастоящем с процесния имот,не ги легитимира като собственици на имота,въпреки че към същото са приложени скица и удостоверение по чл.13,ал.4 ППЗСПЗЗ, тъй като със заповед №РД-11-39/20.04.1993г. на министъра на образованието,науката и културата на С. р.-в. п. е било предоставено правото на оперативно управление,стопанисване и ползуване върху имота. Със заповед № РД-14-36/23.06.1993г. предприятието е преобразувано в [фирма] с държавно имущество,като е посочено,че дружеството поема активите и пасивите на преобразуваното предприятие по баланса към 31.12.1992г.,което според въззивния съд сочи,че към датата на реституцията имотът е бил част от имуществото на преобразуваното дружество съгласно чл.17а ЗППДОбП/отм./ и е налице пречка за възстановяване на собствеността по смисъла на §6,ал.6 ПЗР ЗППДОбП /отм./,тъй като дружеството е приватизирано посредством сключен на 02.02.1999г. договор за продажба на 80% от акциите на [фирма]. Прието е,че съгласно §6,ал.6 ПЗР ЗППДОбП/отм./ и аналогичната разпоредба на §11 ДР ЗСПСК наследниците на Б. С. имат право само на обезщетение за имота,но не и на реалното му връщане, тъй като в случая е налице осъществено мероприятие по смисъла на чл.10б ЗСПЗЗ,независимо че акт за частна държавна собственост за имота е съставен едва на 20.12.1999г. В производството по чл.288 ГПК е констатирано наличие на противоречива практика на съдилищата по въпроса за наличието на пречки за възстановяване на собствеността по смисъла на чл.10б ЗСПЗЗ в хипотеза на включване на имота в капитала на преобразувано по реда на ЗППЗОбП/отм./ търговско дружество и последваща приватизация,както и по въпроса кое имущество следва да се счита включено в капитала при преобразуване на едно предприятие в търговско дружество по реда на чл.17а ЗППДОбП/отм./. По въпроса кога са налице пречки за възстановяване на собствеността по смисъла на чл.10б ЗСПЗЗ в хипотеза на включване на имота в капитала на преобразувано по реда на ЗППДОбП/отм./ търговско дружество в решение №113/22.02.2005г. на ВКС,ІV ГО по гр.д.№2407/2003г. е прието,че когато осъществяването на предвиденото мероприятие е изпълнено и сградите са построени е налице пречка по чл.10б,ал.1 ЗСПЗЗ за възстановяване на собствеността. В решение №1992/21.01.2002г. на ВКС,ІV ГО по гр.д.№317/2001г. пък е прието,че след като понятието “проведени мероприятия,които не позволяват възстановяване на собствеността” няма пряка дефиниция в ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ,смисълът му следва да се извлече от разпоредбите на закона и правилника,съдържащи пречки за възстановяване на собствеността, като такива пречки са предвидени в чл.24,ал.2,3 и 4 ЗСПЗЗ, съгласно които държавата запазва собствеността върху земи, предназначени и служещи за задоволяване на важни държавни нужди, нужди на науката и културата,сигурността и отбраната на страната, екологични и благоустройствени нужди на държавата и общините и мероприятията,с осъществяването на които се задоволяват такива нужди следва да се разглеждат като непозволяващи възстановяване на собствеността, когато са реализирани съответните строителни дейности. В решение №1235/05.01.2009г. на ВКС,V ГО по гр.д.№5235/2007г. е прието,че е без значение дали върху имота са изградени сгради /достатъчно е същият да е включен в капитала на преобразувано държавно търговско дружество/,както и без значение е дали изградените сгради са законни или не,тъй като в този случай е налице осъществено мероприятие по смисъла на чл.10б ЗСПЗЗ. Настоящият състав на Второ ГО на ВКС,след преценка на застъпените становища в цитираните решения и в постановеното от СГС по поставения въпрос и на основание чл.291,т.1 ГПК приема за правилно становището,изразено в решение №113/22.02.2005г. на ВКС,ІV ГО по гр.д.№2407/2003г.,като съображенията за това са следните: Включването на един имот в капитала на търговско дружество не може да бъде приравнено на мероприятие,което не позволява възстановяване на собствеността по смисъла на чл.10б ЗСПЗЗ,тъй като разпоредбата на чл.10б ЗСПЗЗ визира само онези мероприятия,които са свързани с дейността на производствено предприятие,респ. предприятие, осъществяващо търговска или стопанска дейност в област,различна от производствената, които мероприятия удовлетворяват друг тип нужди на обществото, различни от посочените в чл.24 ЗСПЗЗ,но във всички случаи, за да се приеме, че е реализирано мероприятие по смисъла на чл.10б ЗСПЗЗ, имотът следва да е променен до степен да не може да се приеме,че е запазил земеделския си характер,т.е. предназначението му вече да е променено и то като последица от застрояване или изграждане на съоръжения,свързани с осъществяване на производствена,търговска или друга стопанска дейност. Реализирането на подобно мероприятие обаче само по себе си не е предпоставка за включване на имота в капитала на търговско дружество. Преобразуването и последващата приватизация на едно предприятие с държавно имущество,в чиито активи е включен имот, за който по реда на ЗСПЗЗ е заявена претенция за възстановяване на собствеността, по естеството си е правно действие,което ако е извършено при спазване на установените в закона правила,представлява самостоятелна пречка за възстановяване правото на собственост на имота в реални граници. По въпроса кое имущество следва да се счита включено в капитала при преобразуване на едно предприятие в търговско дружество по реда на чл.17а ЗППДОбП/отм./ в решение №175/07.05.2009г. на ІІ ГО на ВКС по гр.д.№1168/2008г. и решение №1156/13.11.2008г. на ІІ ГО на ВКС е прието,че за да се приеме,че преобразуваното дружество е придобило собствеността, следва да се установи,че имотът е включен в баланса. В решение №1149/31.20.2008г. на ІІ ГО на ВКС по гр.д.№5034/2007г. е прието,че съгласно чл.17а ЗППДОбП/отм./ с акта за преобразуване на държавно предприятие,даденото за стопанисване и управление държавно имущество се предоставя в собственост на дружеството,освен ако в акта за преобразуване не е посочено друго,т.е. следва имотът да е бил заприходен в баланса на дружеството при преобразуването му. Настоящият състав на Второ ГО на ВКС,след преценка на застъпените становища в цитираните решения и в постановеното от СГС по поставения въпрос и на основание чл.291,т.1 ГПК приема за правилно становището,изразено в решение №175/07.05.2009г. на ВКС,ІІ ГО по гр.д.№1168/2008г.,решение №1156/13.11.2008г. на ІІ ГО на ВКС и решение №1149/31.10.2008г. на ІІ ГО на ВКС като съображенията за това са следните: В капитала на търговско дружество,образувано чрез преобразуване на държавно предприятие,се включва само онова имущество,дадено за управление и стопанисване на предприятието и включено в неговия баланс, което е било собственост на държавата към момента на преобразуването и по отношение на което това е изрично предвидено в акта за преобразуване,т.е. от значение е волята на принципала. Ако в акта за преобразуване не е посочено изрично това имущество,следва да се приеме, че в капитала на дружеството се включва цялото имущество,което е заведено по баланса на преобразуващото се държавно предприятие към датата на преобразуването. Ако обаче в акта за преобразуване това имущество е посочено изрично или е установен друг отграничаващ го белег,не може да се приеме,че в капитала на дружеството се включва цялото имущество,което е било заведено по баланса на преобразуващото се държавно предприятие към датата на преобразуването. Актът на преобразуване има вещноправен прехвърлителен ефект по отношение на това имущество и този ефект не може да се разпростира неограничено по отношение на имущество,за което в този акт не е изразена воля за разпореждане. Включването на имуществото в баланса на преобразуващото се държавно предприятие и изразената от принципала воля за включване в капитала на дружеството представлява в този смисъл пречка за възстановяване в реални граници на правото на собственост по реда на ЗСПЗЗ само ако това имущество е било отчуждено по предвидения в закона ред,т.е. е държавна собственост към момента на преобразуването, включено е в баланса на преобразуващото се предприятие и в акта за преобразуване по категоричен начин е изразена воля именно това имущество да бъде включено в капитала на дружеството. По основателността на касационната жалба и с оглед изложеното по-горе становище,настоящият състав приема следното: Обжалваното решение е валидно, процесуално допустимо,но по същество частично неправилно поради неправилно приложение на материалния закон /чл.10б ЗСПЗЗ и чл.17а ЗППДОбП/отм./,§6,ал.6 ПЗР ЗППДОбП/отм./ и §11 ДР ЗСПСК/. За да се приеме,че е налице пречка за възстановяване на собствеността в конкретния случай,по делото следва да бъде установено по категоричен начин,че процесният имот е бил отчужден по предвиден в закона ред и предоставен за оперативно управление и стопанисване на С. р.-в. п. преди датата на преобразуването му в [фирма],както и че в заповедта за преобразуване е посочено,че този имот се включва в капитала на дружеството. И след като по делото не е установено надлежно отчуждаване на имота /акт за държавна собственост за имота е съставен едва на 20.12.1999г. и то без посочване на основание за отчуждаване/, неправилно съдът е приел,че министърът на образованието, науката и културата е разполагал с правомощието да предостави имота за оперативно управление и стопанисване на предприятието със заповед №РД-11-39/20.04.1993г. Както вече беше отбелязано,държавата разполага с правомощието да предоставя оперативно управление и стопанисване само върху имот-държавна собственост. Действително имотът е бил включен в регулационния план на[населено място],С. град с предвиждане за студентски общежития,т.е. налице е отреждане за нуждите на образованието,но неправилно в случая е прието,че това обуславя наличие на правомощие на министъра на образованието,науката и културата да предостави имота за оперативно управление и стопанисване на С. р.-в. п. и не на последно място да разпореди включването на този имот в капитала на търговско дружество,което представлява самостоятелен правен субект,а впоследствие посредством провеждането на процедура по приватизация имотът да бъде включен в капитала на търговско дружество,в което делът на държавата е незначителен. На първо място следва да се отбележи,че липсват данни при отреждането да е било проведено производство по отчуждаване. Освен това съгласно разпоредбата на чл.24,ал.2 ЗСПЗЗ държавата запазва правото на собственост върху такива имоти /т.е. изрично е предвидено,че разпоредбата намира приложение само за имоти, за които е установено,че са държавна собственост към момента на влизане на ЗСПЗЗ в сила,т.е. са надлежно отчуждени/ само доколкото това е необходимо за дейността на съответното ведомство и то до размер, съответствуващ на основната му дейност. И след като по делото наличието на подобни предпоставки не е установено /не може да се приеме,че съществува нужда от кръга на посочените в разпоредбата на чл.24,ал.2 ЗСПЗЗ след като имотът е включен в капитала на търговско дружество,определено впоследствие за приватизиране,а не е запазен в патримониума на държавата с цел изграждане на студентски общежития,нито да е бил надлежно отчужден/,неправилно съдът е приел,че е налице мероприятие, препятствуващо възстановяването на собствеността по реда на ЗСПЗЗ. Както вече беше отбелязано,в подобни хипотези би могло да се приеме,че е налице пречка за възстановяване на собствеността само ако имотът е застроен или върху него е осъществено съответно мероприятие,с оглед на което предназначението му обективно е променено,респ. да продължава да служи за нуждите на Министерство на образованието и науката. По делото не е установено също така министърът на образованието, науката и културата да е изразил по предвидения в закона ред воля за включване на този имот в капитала на [фирма] /в т.6 на заповед №РД-14-36/23.06.1993г. е посочено,че в дружеството поема всички активи и пасиви на С. р.-в. п. по баланса към 31.12.1992г.,а към този момент процесният имот не е заприходен в баланса на предприятието-същият е предоставен за управление и стопанисване впоследствие,т.е. след 31.12.1992г./,което обуславя неправилност на извода на въззивния съд,че имотът е бил включен в капитала на дружеството,а оттам и придобит като последица от неговата приватизация от ответното дружество. А след като по делото не е установено и върху имота да е реализирано мероприятие, което да препятствува възстановяването на собствеността по смисъла на чл.10б ЗСПЗЗ /имотът е незастроен с изключение на частта,заета от склад/, неправилно е прието,че решението на ПК не легитимира предявилите иска лица като собственици на имота. Правото на собственост е възстановено на наследниците на Б. С. С.-П. по предвидения в ЗСПЗЗ ред с решение №1241/15.03.1995г.,като към решението са приложени и скица и удостоверение , издадено по реда на чл.13,ал.4 ЗСПЗЗ и определящо незастроената част от имота,която подлежи на възстановяване. Не е установено наличие на пречка за възстановяване на собствеността по смисъла на чл.24,ал.2 ЗСПЗЗ и чл.10б ЗСПЗЗ с изключение на частта,заета от едноетажна сграда-хале.Поради това по реда на чл.293,ал.2 ГПК обжалваното решение следва да бъде отменено в частта,обхващаща незастроената част от имота и вместо това предявеният от наследниците на Б. С. С.-П. иск бъде уважен и [фирма] бъде осъдено да предаде владението на тази част. По изложените по-горе съображения,Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивното решение на С. градски съд, постановено на 17.06.2009г. по гр.д.№60/2006г. в частта,с която е оставено в сила решението на първоинстанционния съд,с което е отхвърлен предявеният от Е. Б. И.,И. Б. Б., Т. Г. С.,Й. Г. С.,С. Б. С.,Б. И. П. и И. И. Д. срещу [фирма] иск с правно основание чл.108 ЗС за предаване владението върху източната незастроена реална част от имот пл.№1775 от кв.27В,м.”Ю. г. т. ІІІч.” по плана на[населено място],С. град, идентичен с имот пл.№1775,кв.279, м.”С. г.” с площ на частта от 1500кв.м., ограничена със зелен контур и оцветена в жълто по скица №2 към заключението на в.л.Г. от 23.03.2007г. без частта,обозначена по букви АБВГА и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА [фирма] да предаде по реда на чл.108 ЗС на Е. Б. И.,И. Б. Б., Т. Г. С.,Й. Г. С.,С. Б. С., Б. И. П. и И. И. Д. владението върху източната незастроена реална част от имот пл.№1775 от кв.27В,м.”Ю. г. т. ІІІч.” по плана на[населено място],С. град, идентичен с имот пл.№1775,кв.279, м.”С. г.” с площ на частта от 1500кв.м., ограничена със зелен контур и оцветена в жълто по скица №2 към заключението на в.л.Г. от 23.03.2007г. без частта,обозначена по букви АБВГА,приподписана от съдебния състав и представляваща неразделна част от решението. ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение на С. градски съд, постановено на 17.06.2009г. по гр.д.№60/2006г. в частта,с която предявеният от Е. Б. И.,И. Б. Б., Т. Г. С.,Й. Г. С.,С. Б. С., Б. И. П. и И. И. Д. срещу [фирма] иск за предаване на владението върху източната реална част от имот пл.№1775 от кв.27В,м.”Ю. г. т. ІІІч.” по плана на[населено място],С. г., идентичен с имот пл.№1775,кв.279, м.”С. г.” е отхвърлен за застроената част от имота,обозначена по букви АБВГА на скица №2 към заключението на в.л.Г. от 23.03.2007г. ОСЪЖДА [фирма] да заплати на Е. Б. И.,И. Б. Б., Т. Г. С., Й. Г. С.,С. Б. С., Б. И. П. и И. И. Д. сумата 1500лв. /хиляда и петстотин лева/,представляваща направените по делото разноски съобразно уважената част от иска. ОСЪЖДА Е. Б. И.,И. Б. Б., Т. Г. С.,Й. Г. С.,С. Б. С., Б. И. П. и И. И. Д. да заплатят на [фирма] сумата 450лв./четиристотин и петдесет лева/,представляваща направените по делото разноски съобразно отхвърлената част от иска. Председател: Членове: