2 ОПРЕДЕЛЕНИЕ по ч. гр. д. № 59/11 г. на ВКС, І ГО, стр. ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 98 гр. София, 11.03.2011 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховен касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на девети март през две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА изслуша докладваното от съдия РИКЕВСКА ч. гр. дело № 59 по описа за 2011 година и за да се произнесе, взема предвид следното: Производство по чл. 274 ал. 3 вр. с чл. 280 ал. 1 ГПК. Постъпила е частна касационна жалба от В. М. У. срещу определение № 186 от 11.06.2010 г. по гр. д. № 286/10 г. на Окръжен съд[населено място]. Правят се доводи за допуснати нарушения на съдопроизводството и се иска отмяна на определението. Ответникът по жалбата Община[населено място] оспорва същата. ВКС, след като взема предвид доводите на страните и извърши проверка на данните по делото, прие за установено следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК от надлежна страна в процеса и е процесуално допустима. С определение № 12 от 29.03.2010 г. по гр. д. № 192/09 г. Районен съд[населено място] е прекратил производството по делото, а с обжалваното определение въззивният съд е потвърдил първоинстанционното определение. Съгласно чл. 274 ал. 3 ГПК, когато са налице предпоставките на чл. 280 ал. 1 ГПК, на обжалване с частна жалба пред ВКС подлежат определенията на въззивните съдилища с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения преграждащи по-нататъшното развитие на делото, или определения с които се дава разрешение по същество на други производства, или се прегражда тяхното развитие. В изложението към жалбата е формулиран въпрос дали е налице сила на пресъдено нещо спрямо универсален наследник по завещание на лице, ищец в друго производство, починало преди постановяване на решението и то е било постановено спрямо правата на неговите наследници по закон, без универсалния наследник по завещание да е бил конституиран като страна по делото. Излагат се доводи за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК. Същественият въпрос ще е разрешаван противоречиво от съдилищата, когато освен обжалваното определение съществува и друг влязъл в сила съдебен акт, в което същият въпрос е разрешен по различен начин. Това налага да се сравни обжалваното определение с посочената съдебна практика. В определението си въззивният съд е приел, че между наследниците на Р. С. и ответника има влязло в сила решение, с което спорът за собствеността на имота бил решен. Същото имало сила и по отношение на ищеца като универсален наследник по завещание, затова налице била разпоредбата на чл. 298 ал. 2 ГПК и искът бил недопустим. В решение № 304 от 23.12.2008 г. по гр. д. № 146/08 г. 5 чл. състав на ВКС е прието, че универсалният наследник, манифестиращ саморъчно завещание, не е изключен от кръга лица по чл. 220 ал. 1 от ГПК /отм./, но би се явил обвързан със силата на пресъдено нещо само в случай, при който фактът на наследяване по завещание и универсалното правоприемство е последващ спрямо постановяване на решението по дело, в което не е участвал. Тъй като формулираният въпрос е решаван по различен начин, налице е соченото основание за допустимост на касационното обжалване. По формулирания въпрос настоящият състав приема следното: Решението има сила на пресъдено нещо по отношение на лицата от чието име и срещу които е предявен иск. Когато в хода на производството една страна почине, тя се замества от нейните наследници които след като станат страна, са обвързани от постановеното при тяхно участие решение. Универсалният наследник би бил обвързан с решението само в случай, когато правоприемството е настъпило след като силата на пресъдено нещо е възникнала по отношение на неговия праводател. Той не е обвързан от силата на пресъдено нещо тогава, когато правоприемството е настъпило във висящ процес и той не е заместил праводателя. Разгледана по същество жалбата е основателна. В. У. е предявил срещу Община[населено място] иск за собственост на ½ ид. ч. от имот пл. № 721 в кв. 11 по плана на[населено място] с площ 1 500 кв. м. С влязло на 11.10.2007 г. в сила решение по гр. д. № 111/00 г. на Районен съд[населено място] е отхвърлен предявения от Р. С. С. и С. С. И. срещу Община[населено място] установителен иск за собственост на процесния имот. Видно е от данните по делото, че в хода на производството ищците са починали и като страни били конституирани техните наследници. С оглед отговора за поставения въпрос, тъй като в хода на производството по предходното дело ищцата Р. С. е била заместена от наследниците по закон, по отношение на ищеца не е настъпило правоприемство в процеса и в силата на пресъдено нещо. За да е обвързан от силата на пресъдено нещо универсалният правоприемник е следвало да станал такъв след като тази сила е обвързала праводателя му. Предвид на изложеното жалбата следва да бъде уважена, а определението отменено. Водим от горното, съдът О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 186 от 11.06.2010 г. по гр. д. № 286/10 г. на Окръжен съд[населено място]. ОТМЕНЯ определения № 186 от 11.06.2010 г. по гр. д. № 286/10 г. на Окръжен съд[населено място] и № 12 от 29.03.2010 г. по гр. д. № 192/09 г. Районен съд[населено място]. ВРЪЩА делото на Районен съд[населено място] за продължаване на съдопроизводствените действия. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: