Р Е Ш Е Н И Е № 790 София 10.02.2011г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито заседание на четиринадесети декември през две хиляди и десета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ :ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА при участието на секретаря Анжела Богданова като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 248 по описа за 2010г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното : Производството е с правно основание чл.290 от ГПК. Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от А. З. П. от[населено място],чрез процесуалния представител - адвокат Г. против въззивно решение № 414 от 24.11.2009г. по в.гр.д. № 878 по описа за 2009г. на Окръжен съд Русе,с което е потвърдено решение №74 от 6.07.2009г. по гр.д. №1960 по описа за 2008г. на Районен съд Русе,като е признато по отношение на А. З. П.,че Д. И. П. е изключителен собственик на имот по н.а.№ 160 от 19.06.90г.- апартамент № 14 със застроена площ от 97.65кв.м,.състоящ се от две стаи, дневна,столова,кухня,ведно с избено помещение №14 с площ от 3.65кв.м., ведно със 1.239% ид.ч.от общите части на сградата и отстъпеното право на строеж. Искането е за отмяна на постановения въззивен акт на основание чл.281 т.3 от ГПК и решаване на въпроса по същество с отхвърляне на предявения иск. С определение № 464 от 5.05.2010г. е допуснато касационно обжалване на основание чл.280 ал.1 т.3 от ГПК по поставения въпрос за това дали е лична собственост-придобитото по време на брака чрез ЖСК жилище,ако стойността му е изплатена и със средства от заем,получен от единия съпруг преди брака,но частично изплащан по време на брака. В съдебно заседание страните не се явяват и не се представляват. От ответника са постъпили писмени бележки,в които изразява становището си за неоснователност на подадената жалба и иска въззивния акт да бъде оставен в сила. Върховният касационен съд,състав на ІІІ г.о.,след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото,намира следното: Отговор на поставения въпрос,във връзка с който е допуснато касационно обжалване вече е даден в практиката- Р- 21 от 1989г. на ІІ г.о., където е прието,че придобитото по време на брака – чрез ЖСК жилище не става общо на двамата съпрузи,ако стойността му е покрита преди сключване на брака със собствени средства и ипотечен заем,макар част от заема да е погасена през време на брака. В този смисъл е и постановения въззивен акт,поради което подадената касационна жалба е неоснователна.Във връзка с изложените касационни доводи следва да се посочи следното: Не се спори,че страните по делото са бивши съпрузи,чийто брак е сключен на 4.02.1989г.и прекратен 2008г. Установено е,че процесното жилище е изградено по реда на З. от ЖСК”Д.”,като строителството е изпълнявано чрез възлагане и по стопански начин/вж.т.3 от Протокол №6 от 5.05.88г./.ЖСК е била учредена,считано от деня на регистрацията й-23.01.1983г.Първоначално нейн член е бил бащата на ищеца- И. П. И.,който изцяло е заплатил стойността на процесното жилище/ от 24 512лв./със собствени средства и заем от Д..Предварителното заплащане на пълната стойност на обекта се установява от протоколи № 4 от 9.04.1986г.и № 9 от 20.12.89г.на ЖСК,от които е видно,че няма разлика в стойността на имота при първоначалния и окончателния разпределителен протокол и от показанията на свидетеля С.–председател на управителния съвет на ЖСК”Д.”. Съгласно тези гласни доказателства-предварител-ото внасяне на пълната стойност на обекта е било основно изискване, за да може едно лице да стане член-кооператор.Ищецът е заместил баща си в членственото правоотношение, на основание чл.16 ал.1 от З., на 5.05.1988г. /т.е.-преди той да сключи през 02.89г. брак с ответницата./ Съответно,тъй като целта на ЖСК е да организира построяването на сграда и да снабди своите членове с жилища- членът на ЖСК придобива правото на собственост върху отреденото му с решение на общото събрание жилище –с издаването на нотариален акт /ТР № 44 от 1975г.на ОСГК на ВС и Постановление № 3/1983г.на Пленума/.В случая процесният акт за собственост - н.а.№160 от 19.06.1990г. е издаден на името на ищеца. По делото е установено/с удостоверение от Д. и експертиза/,че практиката в [фирма] е - документите по кредитното досие - да бъдат съхранявани пет години след последната погасителна вноска.Поради това – не е възможно да бъде установен нито конкретния размер,нито срока на отпуснатия на И. П. И.,както и каква част от него е била прехвърлен на сина му.Ищецът не оспорва, че е изплащал част от заема по време на брака /видно от изложеното в исковата молба/.Единственото доказателство в тази връзка са приетите копия от ведомостите на получаваните от ищеца заплати за периода – 1.10.1989г.-1.07.1992г.,от които се установява,че -той за посочения период-е изплащал от трудовото си възнаграждение-два заема: сумата от 1752лв.по потребителски заем и сумата от 1 435лв.по жилищен заем/година и девет месеца-от 1.06.89г. до 1.03.1992г./ Пред вид липсата на други доказателства-не може да се направи категоричен извод,че така изплащаният от трудовото възнаграждение жилищен заем е същия,с който е изплащана част от стойността на жилището.Този въпрос остава открит и пред вид твърденията на ответницата,че по време на брака им-страните са теглили и други заеми,с които са довършвали и обзавеждали жилището. Ако- въз основа на признанието в исковата молба и ведомостите- се приеме обратното/че изплащаният от трудовото възнаграждение жилищен заем е същия/- то тогава следва извода, че неизплатена част от заема,която ищецът е погасявал по време на брака е в размер на 1 435лв./т.е.-1/17 ид.ч. от стойността на имота/.Тази стойност прави неоснователни и недоказани възраженията на касаторката,че изплащането на целия кредит е ставало по време на брака, че доходите на ищеца са отивали за погасяване на кредита /ежемесечно той е заплащал 39лв.при средно месечно възнаграждение от около 1 200лв./ и че ответницата е поела семейната финансова тежест. Следва да се посочи,че неоснователни и недоказани са и възраженията,че със дарения от нейни роднини – е била погасена част от заема.За такива дарения –в размер на 3 000лв.говори единствено свидетеля П./вуйчо на ответницата/,но неговите показания не могат да се приемат за относими, пред вид изявлението му,че не знае как е платено жилището. При така изложените факти по делото и дадения отговор на поставения въпрос,във връзка с който е допуснато касационно обжалване - следва да се направи извод,че постановеният въззивен акт е правилен. Процесното жилище е придобитото -чрез ЖСК,по време на брака на страните,като стойността му е изцяло изплатена преди сключване на брака от бащата на ищеца,с негови собствени средства и с ипотечен заем, поради което не е общо на двамата съпрузи,а е лична собственост на Д. П. като член на ЖСК.Фактът, че една част от заема е погасена през време на брака /която според ангажираните доказателства е 1/17ид.ч.от стойността на имота/,не дава основание за друг извод.Това е така, защото задължението за погасяване на заема е възникнало преди сключване на брака /т.е.- то не е поето за задоволяване на нужди на семейството,което още не е било създадено/. Опровергана е законовата презумция за съвместен принос- спорната част от заема е незначителна и е изплащана с лично вземане на съпруга. Не могат да бъдат споделени възраженията в касационната жалба,че съдът е акцентирал на облигационната,а не на вещната страна на спора. Обстоятелството,че имотът е придобит по време на брака – в случая е ирелевантно,защото е установено,че това е станало с лични средства на ищеца- заплатените от баща му пари се считат лично дарение/съгласно постановени по реда на чл.290 от ГПК решения- № 638 от 8.12.2010г.по гр.д.№ 1832/09г.,№727 от 23.11.2010г.по гр.д.№ 978/09г.на ВКС/ и изтеглен от баща му заем от Д.,който е бил изплатен частично от него и частично с трудовото възнаграждение на ищеца.При тези факти-няма как да се приеме наличие на съвместен принос,без който не може да се говори за съпружеска имуществена общност. Греизложеното мотивира настоящият съдебен състав да потвърди постановения въззивен акт. С оглед на горното, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 414 от 24.11.2009г. по в.гр.д. № 878 по описа за 2009г. на Окръжен съд Русе. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ:1. 2.