Р Е Ш Е Н И Е № 238 град София, 30 май 2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, II наказателно отделение, в съдебно заседание на 16 май, две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Юрий Кръстев ЧЛЕНОВЕ: Биляна Чочева Бисер Троянов при участието на секретаря Кр. Павлова и в присъствието на прокурора Ат. Гебрев изслуша докладваното от председателя (съдията) Ю. Кръстев наказателно дело № 726/2012 година. Производството по чл. 419 и следващите от НПК, е образувано по направено искане на осъдения А. Я. О., понастоящем в затвора гр. София, за възобновяване на нохд № 23364/2011 г., на Районен съд гр.София. Твърди се, че съдебният акт е постановен в нарушение на закона и при допуснати съществени процесуални нарушения. Направено е искане за отмяна на влезлият в сила съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане. Представителят на Върховната касационна прокуратура е изразил становище, че искането е неоснователно, поради което не следва да бъде уважавано. Върховният касационен съд, в пределите на проверката по реда на чл. 426 НПК, за да се произнесе съобрази следното: С влязла в сила присъда от 24.01.2012 г., Софийският районен съд, наказателно отделение, 9-ти състав, е осъдил подс. А. Я. О., за извършено престъпление в началото на м. юни 2010 г., в гр. С., по чл. по чл. 211, вр. чл. 209, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” НК, като при условията на чл. 58а НК му е определил наказание от две години лишаване от свобода, при „строг” първоначален режим, което да се изтърпи в затвор, на основание чл. 60, ал. 1, вр. чл. 61, т. 2 ЗИНЗС приспадайки предварителното му задържане по реда на чл. 59, ал. 1 НК. Оправдал го е по обвинението по чл. 29, ал. 1, б. „б” НК. Уважил е предявеният граждански иск за претърпени имуществени вреди от А. В. М. в размер на 573 лв. По довода за допуснато нарушение на закона: Посоченото основание за възобновяване - по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, не се подкрепя от данните по делото и е неоснователно. Възраженията в тази връзка, по същество се свеждат до твърдения за необосновани изводи, относно приетата фактическа обстановка, поради неправилна преценка на събраните доказателства и виновността на подсъдимия в извършване на инкриминираното деяние. По своята същност е налице, оспорване обосноваността на съдебния акт. Достоверността на доказателствените материали обаче, не подлежи на преобсъждане в това производство, с оглед на препращащите норми на чл. 426 НПК, към нормите на чл. 348 НПК. Затова, процесуалния закон не предвижда необосноваността, като основание за възобновяване. В случая същественото е, че в хода на събиране, проверка и оценка на данните от доказателствените средства, е спазен регламентирания процесуален ред. При това инстанциите, при установяване на правно релевантните факти, не са възприели превратно доказателствата, в разрез с правилата на формалната логика. Производството е протекло по реда на Глава 27 НПК и осъденият е признал фактите по обвинителния акт, а изводите за виновността му са изцяло подкрепени и от показанията на свидетеля А. М. - пострадал, от неговото самопризнание от ДП, където изрично е посочил, че обвинението отговаря на истината, от приложените писмени доказателства подробно изброени в мотивите, включително протокол за разпознаване, сочещи подсъдимият като автор на извършеното престъпление. Този съд след проверка и преценка на целия събран доказателствен материал, е аргументирал убедително извода си, че подс. О., е извършител на това престъпление. Следователно, вътрешното му убеждение не се основава на произволно възприети фактически положения, а на сериозен и задълбочен анализ на доказателствата. Поради това, законосъобразно подсъдимият е бил признат за виновен в извършване на инкриминираното с обвинението деяние, точно квалифицирано като престъпление по чл. 211, вр. чл. 209, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 29, ал.1, б. „а” НК. Тези изводи се основават на пълна и точна преценка, на данните от всички доказателствени средства. Приложен е бил закона, който е следвало да бъде приложен. Установените данни от доказателствените източници, правилно оценени от съдебната инстанция, при спазване на процесуалното изискване по чл. 303, ал. 2 НПК, за доказаност на обвинението по несъмнен начин, законосъобразно са я мотивирали да приеме, че са осъществени от обективна и субективна страна признаците на това престъпление. След като са били спазени всички процесуални гаранции за правото на защита, на подсъдимия, няма никакво основание за контролиране по този ред, на вътрешното убеждение при вземане на решения от съществото на делото. Събрани са били достатъчно преки и косвени доказателства, подробно посочени по-горе, които преценени поотделно и в съвкупност, установяват по несъмнен начин участието му в извършване на инкриминираното деяние. Фактите по делото недвусмислено сочат, че подс. О., с цел да набави за себе си имотна облага, действайки при условията на опасен рецидив, е възбудил заблуждение у А. В. М., че е адвокат /какъвто в действителност не е/, който ще го представлява пред съдебните власти във връзка с недвижим имот, като за това следвало да му се даде парична сума като хонорар от 573 лв. и с това му е причини имотна вреда в този размер. Ето защо, отразените в искането възражения по този довод, като неоснователни следва да бъдат отхвърлени. Настоящата инстанция, по реда на посоченото производство, споделя изцяло изводите на първоинстанционният съд относно постановяване на осъдителната присъда. Счита, че мотивите му в нейна подкрепа, представляват подробен и изчерпателен анализ, на всички събрани доказателства и същевременно излагащи ясни правни съображения по всеки от инкриминираните факти. Законосъобразни са направените изводи, че е налице обективната и субективна съставомерност на престъплението, по посоченят текст от НК, поради което следва да бъде ангажирана наказателната отговорност на подсъдимия. С оглед на приетите данни по делото, подкрепени изцяло от разбора на посочените по – горе доказателства, същите са напълно законосъобразни. В съдебно заседание на 24.01.2012 г., подс. О. лично и чрез защитникът си адвокат З. е заявил, че желае делото да приключи по реда на съкратеното съдебно следствие и се е съгласил с описаните в обвинителния акт факти, признавайки ги за истина. Запознат е бил с правата си по чл. 371, т. 2 НПК, поради което и наказанието му е било определено по реда на чл. 58а НК. По довода за допуснати съществени процесуални нарушения: Настоящата инстанция счита и тези възражения за неоснователни. Атакуваният съдебен акт не страда от пороците визирани в разпоредбите на чл. 348, ал. 3 НПК, към които препраща чл. 426 НПК и наличието на които са само основания за възобновяване на производството и връщане на делото за ново разглеждане. В случая същественото е, че при събиране, проверка и оценка на доказателствения материал, не са допуснати нарушения на процесуалните правила. Съдът е изпълнил в пълен обем процесуалните си задължения за обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото, относими към главния факт от предмета на доказване в процеса. При установяване на решаващите факти свързани с въпроса, извършено ли е или не престъпление от подс. О., е анализирана подробно доказателствената съвкупност, в която с решаващо значение са данните от гласните доказателствени средства и приложените писмени доказателства, чрез които е установено точно, поведението и действията му през инкриминирания период. След като е установено по несъмнен начин, че подсъдимият е осъществил състава на инкриминираното с обвинението престъпление, правилно е бил осъден за това. Поради това и решаващият съд не е допуснал нарушение на процесуалния закон. При извършената проверка, не бяха констатирани нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили правата на подсъдимия. Обезпечена е процесуална равнопоставеност на страните. Изводите и заключенията относно правно-релевантните факти, са основани на цялостен анализ, на събрания доказателствен материал от досъдебното производство. Изложени са подробни съображения във връзка с направените правни изводи. Видно от изложените мотиви подробно, поотделно и съвкупност, са били преценени всички събрани, гласни и писмени доказателства и точно е посочено на кои се изграждат изводите за виновността му. По никакъв начин не са били ограничени процесуалните му права. Както бе посочено по – горе, подсъдимият доброволно е направил искането си производството да се проведе по реда на Глава 27 НПК, признавайки изцяло фактите по обвинителния акт и не желаейки да се събират доказателства. Съдебният протокол е съставен по реда и условията на НПК, в случая от 24.01.2012 г., и е доказателствено средство за извършване на съответните действия, за реда по който са извършени и за събраните доказателства – чл. 131 НПК, поради което се налага извода, че не е допуснато нарушение на процесуалните правила при постановяване на съкратеното съдебно следствие, по изричното искане на подсъдимия и неговия защитник. Ето защо, искането за възобновяване на производството по наказателното дело, се явява изцяло неоснователно, поради което следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното и на основание чл. 426, вр чл. 354, ал.1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, 2 наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения А. Я. О., за възобновяване на наказателно дело № 23364/2011 г., на Софийския районен съд, наказателно отделение, 9-ти състав. Председател: Членове: