Р Е Ш Е Н И Е № 459 София, 12 ноември 2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и пети октомври две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА ИМОВА ПАВЛИНА ПАНОВА при участието на секретаря Ив.Илиева и в присъствието на прокурора Ат.ГЕБРЕВ изслуша докладваното от председателя (съдията) ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА дело № 1476/2012 година Производството е образувано на основание касационна жалба на подсъдимия Ю. Р. Р. срещу въззивно решение № 292/26.06.2012г. по внохд № 187/2012г. по описа на Благоевградския окръжен съд. В жалбата изготвена от подсъдимия се поддържа явна несправедливост на наказанието и допуснати процесуални нарушения.Сочи,че правата му били нарушени,тъй като на досъдебното производство не му бил осигурен служебен защитник.Също така,че бил наркозависим,а психиатрична експертиза за него била изготвена по-късно,на съдебното следствие. Моли наказанието да се намали или решението да се отмени и делото върне за ново разглеждане. Служебният защитник назначен на подсъдимия поддържа касационно основание по чл.348,ал.1 т.3 НПК и моли наказанието да бъде намалено. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.Не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,а наказанието е справедливо с оглед разпоредбата на чл.36 НК. Върховният касационен съд,за да се произнесе съобрази следното: С Присъда № 993/28.02.2012г. по нохд № 578/2011г. Районен съд гр.Разлог е признал жалбоподателя-подсъдим за ВИНОВЕН в това,че на 20.05.2011г. около 10.00ч. в гр.Разлог от втори етаж на къща находяща се на ул.”Стефан Стамболов” № 24 е отнел движими вещи на обща стойност 48 лева от владението на Н. И. Рачовичина,без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои,като деянието е извършил при условията на опасен рецидив,поради което и на основание чл.196,ал.1 т.1 вр.с чл.194,ал.1 вр.с чл.29,ал.1 б.”а” и „б” и чл.54 НК ГО ОСЪДИЛ на ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА при СТРОГ режим на изтърпяване в ЗАТВОР. С обжалваното решение Благоевградският окръжен съд е ИЗМЕНИЛ присъдата в оправдателната и част досежно това деянието да е извършено при условията на опасен редицив по чл.29,ал.1 б.”б” на изброените в диспозитава присъди и е приложил закон за същото престъпление по чл.196,ал.1 т.1 вр.с чл.194,ал.1 НК.ПОТВЪРДИЛ е присъдата както в частта за правната квалификация на инкриминираното деяние,така и в частта за наказанието. Касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА: Доводът за явна несправедливост на наказанието не намира опора в доказателствата по делото.Видно е от приложената справка за съдимост-л.92-136 от първ. дело,че подсъдимият е осъждан 47 пъти за периода от 2000г.до 2010г. за престъпления от общ характер.Последното осъждане е по нохд № 32/2010г.,по което със споразумение на основание чл.384,ал.1 вр.с чл.382,ал.7 НПК е осъден на една година и два месеца лишаване от свобода.Данните за посочените многобройни осъждания характеризират подсъдимия като личност със завишена степен на обществена опасност,спрямо когото наложените от съдилищата наказания не са изпълнили целите визирани в чл.36 НК. Наказанието по обжалваното дело е в размер на минималното предвидено в чл.196,ал.1 т.1 НК от две години лишаване от свобода.Основание за по-ниско по размер наказание,което е възможно единствено при извод за наличие на многобройни или изключителни по характер смекчаващи отговорността обстоятелства при които и най-лекото в закона наказание би се оказало несъразмерно тежко,не е налице.Правилно в този смисъл, предходните съдебни инстанции са приели,че липсват законовите предпоставки за наказание под законовия минимум. Ниската стойност на предмета на престъпление не е единствен критерий обуславящ приложението на чл.55,ал.1 т.1 НК.Наркотичната зависимост на дееца също не обуславя проява на снизхождение,а степента на обществена опасност на подсъдимия, респ. тази на извършеното деяние не дават основание за намаляване на наказанието. В този смисъл,тъй като наказанието не е явно несправедливо по смисъла на чл.348,ал.5 т.1 НПК, решението в санкционната му част следва да се остави в сила. Неоснователни са доводите за съществени процесуални нарушения.Същите са обсъдени от въззивния съд по реда на чл.339,ал.2 НПК. Правилно е прието,че такива нарушения не са допуснати на досъдебното производство.На л.48 от делото,съдът е изложил мотиви,които се споделят от касационния състав.По реда на чл.332 НПК съдът повторно е изслушал вещото лице Д-р К. Дима.Последната е потвърдила изготвената съдебно психиатрична експертиза депозирана пред първата инстанция.Посочила е,че наркотичната зависимост на подсъдимия датираща от 2000 г. е такъв психически недостатък,който обаче не му е попречил да се защитава сам, защото при често повтарящи се ситуации,каквато е тази на защита на обвиняем/предвид предходните осъждания/ ,Р. е адекватен и може сам да организира защитата си.Основание за тази преценка са самите действия на подсъдимия /изразените му искания в хода на досъдебното производство,подаването на самостоятелна въззивна жалба/,които доказват,че наркотичната зависимост на Р. обективно не е възпрепятствала годността му да се защитава адекватно и без служебен защитник. Видно е ,че подсъдимият е бил запознат с правото му на защита .На л.19 от протокола за разпит изрично е заявил,че на този етап няма да ползва защитник. Предвид изложеното, възражението,че на дос.производство е следвало задължително участие на защитник именно поради наркотичната зависимост на подсъдимия е неоснователно.В кориците на дос.производство няма данни за това,че Р. е с такава зависимост. Няма и заявено от него за това му състояние.В този смисъл участието на защитник не е било задължително съгласно чл.94,ал.1 т.2 НПК,поради което не е налице нарушение по чл.348,ал.3 т.1 НПК. В съдебно заседание на 19.12.2011г. по искане на подсъдимия, районният съд е назначил за служебен защитник адв.К.,която го е представлявала и пред въззивната инстанция. По изложените събражения, тъй като при постановяване на обжалвания съдебен акт не са допуснати визираните в жалбата нарушения по чл.348,ал.1 т.2,3 НПК, решението като правилно и законосъобразно следва да се остави в сила. Воден от тези мотиви и на основание чл.354,ал.1 т.1 НПК,Върховният касационен съд,трето наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 292 от 26.06.2012г по внохд № 187/2012г. по описа на Благоевградския окръжен съд. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: